№ 17521
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110130069 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД и чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът ЗАД АРМЕЕЦ АД моли съда да признае за установено на осн.
чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА е задължен да му
плати следните суми: на осн. чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 2907,83 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 15.10.2019 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9999ММ, от попадане в
необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306Х0460978 от 20.3.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 17.11.2023 г., до изплащане на сумата
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 941,08 лв. – обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.411 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД за периода 16.11.2020 – 16.11.2023 г.
И моли на осн. чл.78, ал.1 ГПК за осъждането на ответника за направените по
делото разноски.
Ответникът СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, с отговора на исковата молба,
оспорва исковете по основание и размер. Моли да се отхвърлят.
1
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетите по делото протокол за ПТП и САТЕ и от показанията на
свидетеля Д. Т. Л. се установява, че на 15.10.2019 г. Петров е управлявала л.а.
с рег. №СВ9999ММ по общински път в гр.София и претърпява ПТП и повреди
по автомобила поради наличието на необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно на общинския път, която не е могла да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път и
че към датата на произшествието между собственика на този автомобил и
ищеца е действал договор за застраховка, по силата на който последният се е
задължил срещу застрахователна премия да носи риска от повреждане на
автомобила при ПТП
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че
платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните
пазарни цеди към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя
на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът носи
задължението да поддържа общинския път, следователно на него е възложена
работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите за
собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД именно
ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Искът е основателен. Ищецът доказа фактите в негова доказателствена
тежест - договора за застраховка, застрахователното събитие, настъпилите
повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и наличието на
дупка на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване на повредите
по автомобила към датата на произшествието.
Ответникът не доказа възраженията си или да е платил обезщетението
2
по чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от
2907,83 лв.
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже
фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за
забава; ответникът - твърдените правоизключващи факти и възражения; ако
ищецът докаже твърденията си - плащането цената, на падежа или заедно с
обезщетение за забава.
В настоящия случай главният иск е основателен, ответникът е
представил регресна покана, която от отбелязването върху разписката за
връчването й се установява, че е поставила ответника в забава считано от
2.12.2019 г. От тогава на осн. чл.84 ЗЗД същият е в забава да изпълни главното
задължение по чл.411 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД, поради което на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД е
задължен плати ищеца обезщетени в размер на законната лихва върху главния
дълг за периода на забавата. Съдът изчисли по реда на чл.162 ГПК размера на
законната лихва за исковия период - 16.11.2020 – 16.11.2023 и установи, че и
този иск е изцяло основателен.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че
на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и
направените от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК,
съразмерно на уважената част от иска – изцяло - 731,16 лв. - за направените
разноски по настоящото дело и 133,16 лв. – по заповедното ч.гр.д. №63115/23
г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с-в.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
СОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр. София, ул. "Московска" № 33 е
задължен да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК ********* и адрес в
гр.София, ул.Ст.Караджа 2, следните суми:
на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД - 2907,83 лв.,
претендирана като обезщетение за претърпените на 15.10.2019 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ9999ММ, от попадане в
3
необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №0306Х0460978 от 20.3.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. №63115/23 г. на СРС, Второ ГО,
73-ти с-в – 17.11.2023 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 941,08 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД за периода 16.11.2020 – 16.11.2023
г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника СОЛИЧНА ОБЩИНА, с
ЕИК ********* да плати на ищеца ЗАД АРМЕЕЦ АД с ЕИК *********
следните суми: 731,16 лв., представляваща обезщетение за направените
разноски по настоящото дело и 133,16 лв. – по заповедното ч.гр.д. №63115/23
г. на СРС, Второ ГО, 73-ти с –в, съразмерно на уважените части от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4