№ 487
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000502728 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 291 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 1131/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, 11 с-в, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-
Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на Й. Е. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *,
ап. *, сумата от 2 280 (две хиляди двеста и осемдесет) лева , представляваща
обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за
претърпените от същата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното изплащане,
вследствие на смъртта на партньора й К. А. М., ЕГН **********, настъпила в
резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.
Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от
безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени
вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250
000 лева.
1
С решението си, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №
1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на И. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *,
сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за
претърпените от същата неимуществени вреди – болки и страдания, ведно
със законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане,
вследствие на смъртта на баща й К. А. М., ЕГН **********, настъпила в
резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.
Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от
безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени
вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250
000 лева.
С решението си, съдът на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД е осъдил Община Благоевград, БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ №
1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати на К. К. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, р-н „***“, ж. к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *,
сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева , представляваща обезщетение за
претърпените от същия неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане,
вследствие на смъртта на баща му К. А. М., ЕГН **********, настъпила в
резултат на трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр.
Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от
безстопанствено куче, като съдът е отхвърлил искът за неимуществени
вреди за разликата над 200 000 лева до пълния предявен размер от 250
000 лева.
При този изход на делото, Окръжен съд – Благоевград е осъдил Община
Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Благоевград, пл. „Георги
Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявана от кмета М. П. Б., да заплати
на адв. А. Х., вписана в САК, сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на ищците, съобразно уважените искови претенции, по реда на чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., както и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати по сметка на Окръжен съд – Благоевград сума в размер на 24 091,
20 лева (двадесет и четири хиляди деветдесет и един лева и двадесет
стотинки), представляваща държавна такса по делото, а също и сума в
размер на 3 371, 02 лева (три хиляди триста седемдесет и един лева и две
стотинки), представляваща следващите се възнаграждения на ангажираните
по делото експерти.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
Община Благоевград, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в
частта, с която са уважени обективно кумулативно съединените искове при
2
квалификацията на всеки от тях по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Поддържа се неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, доколкото било постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, при неизяснена фактическа обстановка
и без да са налице безспорни доказателства и конкретни факти, при наличието
на които да бъде ангажираната отговорността на Община Благоевград по чл.
49 от ЗЗД. По същество се излага, че неправилни били изводите на
първоинстанционния съд в частта, че процесното куче, причинило инцидента,
е безстопанствено. Посочва се, че липсата на каишка или маркировка не
доказва този факт, а съдебният извод е изграден върху предположения, а не
върху конкретни и убедителни доказателства. В допълнение, се оспорва
установената от съда причинно-следствена връзка между бездействието на
Общината и настъпилия вредоносен резултат. Според ответника, в
материалите по делото не се съдържат доказателства за агресивно поведение
на кучето или за това, че то е преследвало пострадалия към момента на
инцидента. В тази насока се цитира и заключението на вещото лице, което не
установява нито скорост на движение, нито конкретно взаимодействие между
кучето и пострадалия в критичния момент. Наред с това, Община Благоевград
поддържа, че е изпълнила задълженията си по чл. 40 от Закона за защита на
животните (ЗЗЖ). Посочва се, че Общината е поддържала приют за
безстопанствени животни, регистриран по установения ред, и е сключила
договор с външен изпълнител за залавяне и обслужване на бездомни кучета.
Твърди се, че не може да се приеме наличие на противоправно бездействие
единствено на основание присъствието на куче на обществено място, тъй като
законът не изисква пълно премахване на уличните животни, а само овладяване
на тяхната популация. На следващо място, ответникът акцентира върху
направеното от него възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.
Сочи се, че дори и при липса на вина у пострадалия, наличието на причинно-
следствена връзка между неговото поведение и настъпилия резултат следва да
бъде отчетено при определяне на дължимото обезщетение, съгласно чл. 51, ал.
2 от ЗЗД. В заключение, се твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно
завишено и не съответства на утвърдената съдебна практика в аналогични
случаи, респективно се твърди да е нарушен принципът за справедливост по
чл. 52 от ЗЗД. По тези причини се иска от въззивния съд да отмени процесния
съдебен акт в обжалваните части, като да постанови Решение, с което да
отхвърли исковете, а евентуално да намали техния размер. Претендират се
разноски.
Ищците Й. Е. Й., И. К. М. и К. К. М., чрез адв. А. Х., оспорват така
депозираната въззивна жалба като неоснователна по съображения изложени в
подадения по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендират се
разноски.
Решението, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете при
квалификация на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД на
всеки от ищците за разликата над 200 000 лева до предявения размер от
3
250 000 лева, представляващи обезщетения за претърпените от същите
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане, вследствие на смъртта на
К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на трагичен инцидент, станал
на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр. Благоевград, на ул. „Иван Михайлов“ №
1, след преследване от безстопанствено куче, като необжалвано е влязло в
законна сила и не е предмет на проверка в настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г .о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и прА. констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Окръжен съд – Благоевград, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно
и обосновано. Окръжен съд – Благоевград правилно е изяснил
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е извел изводите
си за основателност на предявените искове в присъдените размери, които
са в съответствие с материалния и процесуален закон, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
4
От фактическа страна, след преценка на твърденията и доводите на
страните, както и на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От представените по делото доказателства, предвид и безспорно
приетото от страните в протоколно определение от проведено открито
съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 26.02.2024 г., се
установява, че на 23.12.2019 г. К. А. М. е паднал от ръба на стена,
разположена от дясната страна на рампа, водеща към подземния гараж на
офис сграда, находяща се на ул. „Иван Михайлов“ № 1 в гр. Благоевград. При
падането, което е станало от приблизителна височина от 3 метра, той е ударил
тялото си в бетонната настилка пред входа на гаража, а получените травми,
част от които се усложнили по време на болничния му престой в УМБАЛ „Св.
Анна“ в гр. София, са довели до смъртта му на ******** г., като конкретната
причина за същата е получената при падането тежка черепно-мозъчна травма.
От представените по делото Удостоверение за наследници с изх. №
2476/21.07.2023 г. и Удостоверения за раждане със съответни №
**********, и № ********** се установява роднинската връзка между
починалия К. А. М., от една страна, и ищците И. К. М. (преживяла дъщеря) и
К. К. М. (преживял син), от друга страна, а също и с Й. Е. Й. (майка на децата).
Видно от Фактура № **********/27.12.2019 г., издадена от УМБАЛ
„Св. Анна“ – София АД, ведно с прилежащ към същата фискален бон, се
установява, че на 27.12.2019 г. е била заплатена сума в размер на 2 280 лева с
ДДС за медицинско изделие по повод на престоя и лечението на К. А. М. в
УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД.
Предвид едната група от спорни въпроси от фактическа страна, а
именно дали инцидентът, вследствие на който е починал К. А. М., е бил
провокиран от факта, че последният е бил преследван от безстопанствено
куче, по делото са представени Договор за услуги с № 98-00-260/12.08.2019 г.
между Община Благоевград и „Бали Ко“ ЕООД, ЕИК *********, от чието
съдържание се установява, че към датата на инцидента 23.12.2019 г.
ответникът е бил сключил договор с предмет – услуги по залавяне,
ветеринарно-медицинско обслужване с настаняване в приют за
безстопанствени животни и помещения, свързани с намаляване популацията
на безстопанствените кучета, при съобразяване със ЗВМД, ЗЗЖ, общинската
програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и
действащото законодателство в страната; Удостоверение за регистрация на
животновъден обект № 1062/09.11.2016 г. от ОДБХ, гр. Благоевград и
Удостоверение № 85/07.11.2016 г. от ОДБХ, гр. Благоевград, от чиито
съдържания се установява, че на територията на Община Благоевград към
момента на инцидента е функционирал Приют за безстопанствени животни с
цел ограничаване тяхната популация в съответствие със ЗВМД и ЗЗЖ.
Освен това са представени и два броя оптични носители на
информация (DVD-R), видеозаписите по които са били предмет на
5
изследване от допуснатата и приета като неоспорена от страните Съдебно-
видеотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице – и. Д.. Видно от
заключенията по нея, то събитията около инцидента на 23.12.2019 г. се
установяват от записи, заснети от няколко охранителни камери, монтирани на
близките до мястото на инцидента сгради. Най-пълна представа за случилото
се дават две камери, разположени на фасадата на сградата на банка Алианц.
Въпреки неособено доброто качество на единия запис, се вижда как лицето К.
А. М. навлиза в пространството между сградата на въпросната банка и
отсрещната постройка, като се движи с нормален ход. Внезапно обаче, видимо
той проявява признаци на силен уплах, като прескача парапета, затичва се и се
изгубва зад сградата – в посока към рампата, водеща към подземния гараж,
където впоследствие пада и получава тежките травми, довели впоследствие до
и смъртта му. Няколко секунди по-късно в кадър се появява куче, което се
движи по същия маршрут. То също прескача парапета и тръгва след лицето К.
А. М., като изчезва зад сградата по същия начин. Малко след това, животното
се появява отново – вече заснето от друга камера с по-добро качество. От този
конкретен запис ясно се вижда, че кучето няма нито нашийник, нито каишка,
нито ушна марка. Тоест, както и вещото лице е заключило, от извършените
анализи на видеозаписите, макар и да не може да се определи скоростта
на движението на двата обекта, е видно, че пострадалият при движението
си в междублоковото пространство в посока към ул. „Иван Михайлов“ е
бил последван от куче.
Настоящият въззивен състав, както и първоинстанционният съд,
кредитира изцяло заключението на вещото лице изготвило съдебно-
видеотехническата експертиза, като обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено от лице, притежаващо специални знания в съответната
област и въз основа на него формира фактическите си изводи за причините,
довели до процесния инцидент от 23.12.2019 г.
Касателно другата група от спорни въпроси от фактическа страна,
налагащи проследяване на хронологията на заболяванията на ищцата Й. Е. Й.
и промяната на здравословното й състояние, която се твърди да е настъпила
през м. декември 2019 г. и продължава понастоящем, както и в цялост да се
установят негативните преживявания на ищците, които да са в причинно-
следствена връзка с инцидента от 23.12.2019 г., то по делото пред
първоинстанционният съд са били допуснати заключения по съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), комплексна съдебномедицинска и
психологическа експертиза (КСМПЕ) и съдебно-психологична
експертиза (СПЕ).
От заключението на вещото лице д-р П. Н. по приетата и неоспорена от
страните СМЕ, се установява, че ищцата Й. Е. Й. е претърпяла исхемичен
тромбоемболичен мозъчен инсулт в областта на лявото мозъчно полукълбо
през месец март 2024 г. Диагнозата е потвърдена чрез образни изследвания –
ядрено-магнитен резонанс от 09.03.2024 г., който показва емболичен инфаркт
и множество остри инфаркти в лявата мозъчна хемисфера, както и
6
компютърно-томографска ангиография, установяваща прясна тромбоза на
вътрешната каротидна артерия вляво. Към момента на прегледа, извършен от
вещото лице, неврологичният статус на ищцата свидетелства за остатъчни
увреждания, изразяващи се в пареза на десния лицев нерв, отслабена
сетивност и двигателен дефицит в дясната половина на тялото, както
и смущения в координацията и равновесието. В тази връзка в проведено
пред първоинстанционния съд открито съдебно заседание от 17.05.2024 г.,
вещото лице пояснява, че моментното състояние на ищцата й позволява да
извършва домакинска работа, да се грижи за децата и да работи, но
констатираният двигателен дефицит ограничава възможностите й да
прави това пълноценно. На следващо място, вещото лице посочва в своето
заключение, че макар ищцата да страда от придружаващи заболявания като
артериална хипертония, захарен диабет, анемия и да има вреден навик
(тютюнопушене), които се приемат за рискови фактори при исхемичен инсулт,
те не са били решаващи в конкретния случай. Като отключващ и
непосредствен фактор за настъпилия инсулт се сочи преживеният
психоемоционален стрес по време на съдебното заседание през месец
февруари 2024 г., на което ищцата лично е присъствала в качеството си
на страна по делото, свързано със смъртта на К. А. М.. Съгласно
заключението, именно този интензивен стрес е довел до остро повишаване
на артериалното налягане, съдов спазъм и последващо нарушение в
мозъчното кръвообращение, довело до описаното влошаване на
здравословното й състояние. Установените неврологични и образни
находки обективират това състояние като последица от прекарания
мозъчен инсулт, пряко следващ емоционалната травма, свързана със
загубата на близък човек и участието в съдебния процес.
От заключението на вещите лица д-р Ц. Г. и В. М. – клиничен психолог
по приетата и неоспорена от страните КСМПЕ, се установява, че при ищцата
Й. Е. Й. е налице ясно проследима и медицински аргументирана
причинно-следствена връзка между настъпилата внезапна смърт на
нейния партньор К. А. М. и значителното влошаване на нейното
здравословно състояние в периода след инцидента. Експертизата очертава,
че още преди 2019 г. ищцата е страдала от някои хронични и метаболитни
заболявания, сред които желязодефицитна анемия (установена през 2016 г.),
гестационен захарен диабет, чернодробна стеатоза и други. Въпреки тези
състояния, към онзи момент не се наблюдават тежки или прогресивни
усложнения, а заболяванията й са поддържани в компенсирано състояние.
След събитията от декември 2019 г. и по-специално след смъртта на партньора
й на ******** г., при ищцата се наблюдава отчетливо и трайно влошаване на
здравето. Проследяваните от експертите медицински документи и
проведените прегледи потвърждават настъпването на нови заболявания –
болест на Рейно, локализирана склеродерма, диабет тип 2, хипертонични
епизоди, както и регистриран мозъчен инсулт през месец март 2024 г.,
диагностициран като емболичен инфаркт в лявото полукълбо на глА.я мозък.
7
Тези заболявания са със сериозна клинична значимост, като част от тях имат
автоимунен или съдово-неврологичен характер, свързан пряко със състояния
на хроничен или остър стрес. Особено показателен е отговорът на
експертизата на въпроса за връзката между тези заболявания и изживяното
тежко емоционално събитие. В заключението се подчертава, че смъртта на
партньора й е представлявала сериозен психоемоционален шок, който е
довел първоначално до остро стресово разстройство, а впоследствие се е
трансформирал в продължителна посттравматична стресова реакция.
Установени са характерни психологически и физически признаци за този
процес – включително психосоматични прояви, свързани със съдов спазъм,
нарушен сън, повишено артериално налягане, както и отключване на
автоимунни механизми. Експертите единодушно приемат, че с висока степен
на вероятност именно преживеният интензивен стрес вследствие на
инцидента и загубата на партньора й основен отключващ фактор за появата и
прогресията на изброените заболявания. Те подчертават, че макар някои от
състоянията да биха могли да се развият и поради други фактори (като
възраст, генетична предиспозиция и други), в конкретния случай тяхното
развитие съвпада по време и динамика с травматичното събитие, като стресът
е определен като „ключов катализатор“ в патогенезата на тези заболявания. С
оглед на всичко изложено, заключението на вещите лица категорично сочи, че
между преживяната загуба и влошеното здравословно състояние на ищцата
съществува причинно-следствена връзка, както в психическо, така и във
физиологично отношение. Установеното към момента на експертизата
състояние на ищцата Й. Е. Й. е резултат от натрупване на медицински и
психологически последици, започнали да се проявяват непосредствено след
инцидента и продължаващи до момента на изготвяне на експертизата.
От заключението на вещото лице В. М. – клиничен психолог по приетата
и неоспорена от страните СПЕ, се установява, че внезапната и тежка загуба
на бащата – К. А. М. – е оказала трайно, дълбоко и негативно въздействие
върху психическото състояние и развитието на неговите деца – И. К. М. и
К. К. М.. Психологическите изследвания, проведени спрямо двете малолетни
лица, разкриват емоционални и поведенчески реакции, характерни за
преживяване на тежка травма в ранна възраст, както и признаци на усложнена
скръб и посттравматични реакции. По отношение на детето И. К. М., вещото
лице установява, че същото е със съответстващо на възрастта си когнитивно
развитие, но емоционално е незряло, тревожно и фрустрирано. От
поведението й по време на изследването, както и от резултатите от тестовете,
ясно личат признаци на дистрес, породен от загубата на баща й. Изразена е
подчертана емоционална лабилност – колебания между напрежение,
тревожност и нужда от телесен и емоционален контакт с майката и братчето
си. В рисунките си детето символично представя баща си като „звездичка“ –
образ, който носи в себе си идеализация, но и ясно съзнание за липса, което не
може да бъде преоД.но. Използваните черни цветове и тревожните мотиви в
рисунките говорят за силен вътрешен дискомфорт, чувство за несигурност и
8
емоционална нестабилност. Вещото лице клиничен психолог заключава, че И.
К. М. преживява усложнена форма на посттравматично стресово
разстройство – състояние, което се проявява вследствие на силна и внезапна
емоционална травма, каквато представлява смъртта на баща й. От
наблюденията е видно, че детето не е преминало през пълния процес на
приемане и осъзнаване на загубата. Въпреки че говори за баща си, прави го
със затруднение, като представата й за него остава абстрактна и лишена от
реалистичен завършек. Вещото лице подчертава, че при деца в тази възраст
преживяването на смъртта е особено чувствително – понятието за
необратимост, универсалност и причинност на явлението тепърва се
изгражда, което води до вътрешен конфликт и емоционално объркване. В
конкретния случай И. К. М. проявява емоционални проблеми в социалната
адаптация, трудности с регулирането на емоциите си и повишена тревожност,
особено в ситуации, свързани с междуличностни отношения. Досежно детето
К. К. М., изследването установява, че същото е с интелектуално и
психомоторно развитие, съответстващо на възрастта, но емоционално и
поведенчески се характеризира с повишена тревожност, затвореност и
вътрешно напрежение. Детето изпитва затруднения да говори за загубата на
баща си, избягва темата и потиска емоциите си. Налице е характерна реакция
на усложнена скръб, при която емоциите остават неизразени, а чувството за
загуба – непреработено. К. К. М. не е в състояние да изрази с думи своите
преживявания, като това се проявява във формата на гняв, страх и плач при
провокация от средата, включително в училищна среда. Според заключението,
момчето се стреми да поеме отговорност за майка си и сестра си, което не
съответства на неговите възрастови и емоционални възможности. Това го
прави още по-тревожен и объркан, тъй като носи емоционално бреме, с което
не е в състояние да се справи. Психологическото му състояние е определено
като свръхчувствително, с риск от задълбочаване на вътрешния конфликт, ако
не бъде предоставена адекватна психоемоционална подкрепа. В обобщение,
експертизата заключава, че загубата на бащата е оказала силно,
травмиращо въздействие и върху двете деца, като при всяко от тях са
налице емоционални и поведенчески прояви на скръб и стрес, със
симптоми, съответстващи на усложнени посттравматични състояния.
Възрастовата незрялост на децата, липсата на възможност за реално
осъзнаване на загубата и дефицитът на бащина обич и подкрепа водят до
сериозни нарушения в емоционалния им баланс и социалното им
функциониране, които продължават към момента на изследването и
обективно затрудняват нормалното им развитие.
Въззивният съд, по подобие и на първоинстанционния, кредитира
изцяло заключенията на вещите лица, изготвили съответните СМЕ, КСМПЕ и
СПЕ, като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени от лица,
притежаващи специални знания в съответната област и въз основа на тях
формира фактическите си изводи за физическото и психическо състояние на
ищците към момента и след полученото травматично увреждане вследствие
9
от процесния инцидент от 21.12.2019 г.
По делото и във връзка с неговия предмет са допуснати и изслушани
показанията на свидетеля В. В., свидетеля И. Й. и свидетеля И. Б..
От показанията на свидетеля В. В. се установява, че същата е близка
приятелка на ищцата Й. Е. Й. от Лондон, като свидетелства, че познава нея и
починалия К. А. М. от около седем години, като контактът между тях започнал
случайно, покрай децата им. Впоследствие отношенията им се задълбочили,
семействата се сближили, често се посещавали, а мъжът на свидетелката също
се сприятелил с починалия. По нейните думи, ищцата Й. Е. Й. и К. А. М. са
живели на съпружески начала и са били нормално, стабилно семейство без
конфликти, в което именно К. А. М. е поемал ролята на финансов осигурител
и грижовен баща, отдаден на децата и на партньорката си. Установява се, че
свидетелката е научила за трагичния инцидент чрез социалните мрежи и
впоследствие по телефона, като описва ищцата след завръщането й в Лондон
като напълно съсипана – емоционално нестабилна, неспособна да
функционира самостоятелно, нуждаеща се от помощ за ежедневните грижи за
децата и поддържане на домакинството. В тази връзка, свидетелката
подкрепила ищцата с лични усилия, както и с финансови средства, снабдяване
с храна и транспорт. Отбелязва, че Й. Е. Й. започнала да страда от високо
кръвно налягане и повишени нива на кръвната захар след инцидента, с
необходимост от медицинска помощ, включително онлайн консултации с
личния й лекар. Състоянието й се е влошило и поради социалната изолация по
време на Ковид-локдауна и невъзможността й да започне пълноценна работа.
По отношение на децата, свидетелката посочва, че след смъртта на баща им, и
двете са показвали сериозни признаци на емоционална травма. Детето И. е
станала тревожна, силно привързана към майка си, често изразявала страх да
не я загуби и говорела за баща си с тъга. Детето К. пък се е затворил в себе си,
отказвал да общува активно с връстници и изпитвал изразен страх от кучета,
като е споделял, че баща му е починал заради куче. Момчето отказвало да
кара колело, което преди това е правило с баща си, и не проявявало интерес
към общите занимания. Свидетелката посочва, че децата продължават да
преживяват загубата, редовно говорят за баща си и го включват в своите
рисунки и мисли – дори при празници и ритуали, като Деня на бащата, когато
изработват сувенири и ги носят на гроба му. От нейните наблюдения става
ясно, че загубата на бащата е оставила дълбок отпечатък върху психиката на
децата, а ищцата Й. Е. Й., макар и да показва наченки на възстановяване,
продължава да се справя с последствията от тази тежка житейска загуба сама,
без реална подкрепа от близки или институции.
От показанията на свидетеля И. Й. (брат на ищцата Й. Е. Й.) се
установява, че същият че е познавал починалия К. А. М. от началото на
връзката му със сестра му, като през годините са живели и работили заедно в
Лондон. Описва отношенията между сестра му и К. А. М. като хармонични и
стабилни – двамата съжителствали като семейство от 2011 г., имали
намерение да сключат граждански брак, и заедно отглеждали двете си деца –
10
К. и И.. Свидетелят не е ставал свидетел на конфликти между тях, а по негови
думи именно К. А. М. бил грижовен партньор и отдаден баща. На следващо
място, този свидетел подробно описва събитията след инцидента от 23.12.2019
г., при който К. А. М. е пострадал тежко. Той е придружил сестра си до
болница „Св. Анна“ в гр. София, където нейният партньор и баща на децата й
бил транспортиран за спешна операция. Присъствал е на хоспитализацията и е
разговарял с медицинския екип, който му обяснил, че състоянието на
пострадалия е било критично, с вътрешно кървене в областта на главата.
Въпреки проведената хирургическа интервенция, лекарите не дали надежди за
подобрение, като състоянието на К. А. М. останало непроменено до ********
г., когато починал. След смъртта на К. А. М., сестра му Й. Е. Й. изпадала в
тежко емоционално състояние – затворена, силно разстроена, с прояви на
нервен срив. Не само това, но при самото погребение припаднала. В
следващите дни не била в състояние да се грижи за себе си и за децата,
приемала успокоителни и се изолирала. Свидетелят я придружил обратно в
Лондон, където останал в дома й в продължение на месец, за да й помага. По
време на престоя си той се е грижил за децата, водил ги на училище, пазарувал
и готвил. Отбелязва, че в този период сестра му не е работила, а се е
занимавала с уреждане на документи за социална помощ като самотен
родител. Уточнява също, че вследствие на емоционалния срив тя е развила
здравословни проблеми – високо кръвно налягане и диабет – и през първите
месеци е приемала медикаменти за стабилизиране на състоянието си. По
отношение на децата, свидетелят посочва, че и К., и И. преживяват загубата
на баща си тежко. Детето И. проявява емоционална чувствителност, често
плаче и говори за баща си, а детето К. се затваря в себе си, трудно говори за
случилото се, но редовно споменава баща си в разговор. И двете деца
изразяват желание да посещават гроба му при всяко пътуване до България.
Свидетелят споделя, че дори години след трагедията, при споменаване на
името на баща им, децата се разстройват и открито показват, че все още
преживяват липсата му. Потвърждава, че контактът му със сестра му и с
децата продължава и до днес, като те често му споделят, че баща им много им
липсва.
От показанията на свидетеля И. Б. се установява, че същата е била
бивш управител на приюта за безстопанствени животни в гр. Благоевград към
датата на инцидента 23.12.2019 г., като предоставя информация относно
организацията на дейността на приюта, контрола от страна на институциите и
конкретната практика при залавянето и обработването на улични кучета. По
нейни думи, приютът е работил по договор с Община Благоевград, сключван
ежегодно от 2010 г. насам, в изпълнение на изискванията на ЗЗЖ и ЗВМД.
Контролът върху дейността се е осъществявал от Общината, БАБХ и
Районната прокуратура, а правилникът за работа е бил одобрен от кмета,
директора на БАБХ и самата свидетелка. На следващо място, процедурата при
получаване на сигнал за безстопанствено куче е включвала посещение на
място, улавяне, транспортиране до приюта и прилагане на задължителните
11
мерки – преглед, кастрация, обезпаразитяване, поставяне на чип и ваксинация,
регистрация и временно задържане. Капацитетът на приюта е бил ограничен,
поради което, когато клетките се запълнят, част от кучетата се връщали
обратно на мястото, откъдето са били уловени, освен ако не са били агресивни.
Агресивни животни са задържани по-дълго – до 4-5 месеца. Свидетелката
посочва, че няма спомен за подаден сигнал на или около датата на инцидента
23.12.2019 г. в района на бул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул. „Иван
Михайлов“. Уточнява, че към този период е имало проблем с кучета в други
части на града, включително около заведение „Феникс“ и две гимназии, като
за тези случаи е извършено залавяне и надлежна обработка. Свидетелката
твърди категорично, че в посочения период не е постъпвал сигнал за инцидент
с ухапан или нападнат човек от безстопанствено куче, както и че приютът не е
връщал куче обратно в района между бул. „Св. св. Кирил и Методий“ и ул.
„Иван Михайлов“ през декември 2019 г. Свидетелката допълва, че в миналото
са били улавяни и домашни кучета – както с документи за собственост, така и
без такива, като всички случаи се обработвали съгласно нормативните
изисквания. Работата на приюта се отчитала ежемесечно пред Общината с
писмени отчети, включващи данни за всяко животно, обработена храна и
разходи.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на разпитаните
по делото свидетели, съобразявайки възможната заинтересованост на
последните с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като всички те, дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично
възприети обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и
житейски убедителни.
Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
С оглед на установената фактическа обстановка, въззивният съд
достига до следните прА. изводи.
Предявените искове за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди са с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС № 9/1966 г., ППВС №
7/1958 г.) отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму и в този смисъл тя е за чужди виновни
противопрА. действия и има обезпечително гаранционна функция.
За ангажиране на отговорността на ответника по иск с правна
квалификация чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД обаче е необходимо ищецът да установи
при условията на пълно и главно доказване: претърпените от него вреди,
които да са резултат на противоправно поведение на лицето, комуто е
възложена работата, както и тези вреди да са преки и да са причинени
виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
12
правила или от характера на работата, тоест да се явяват причинени при или
по повод изпълнението на възложената работа (възлагане на работа по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД представлява натоварване с извършване на действия,
които спадат към областта, в която възлагащият работата осъществява някаква
собствена деятелност); причинна връзка между деянието и вредите.
В настоящия случай и според така установените факти, които
несъмнено разкриват претърпените от ищците вреди, настоящият
въззивен състав приема, че са налице и останалите елементи от състава
на чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По повод на противоправността на деянието следва да се спомене
следното.
Съгласно фактическата обстановка по делото, то категорично се
установява, че причината за смъртта на К. А. М. е тежка черепно-мозъчна
травма, получена в резултат на падане от приблизителна височина от 3
метра от ръба на рампата към подземен гараж в гр. Благоевград, ул. „Иван
Михайлов“ № 1, като падането е причинено пряко от внезапно и
стресиращо преследване от безстопанствено куче, чието преследване е
заснето от охранителни камери и е в причинно-следствена връзка със
случилото се.
Относно безстопанствеността на процесното куче, както и правилно
първоинстанционният съд е посочил в мотивите към обжалваното решение,
следва да се спомене, че съгласно трайната практика на ВКС, намерила
изражение в Решение № 308 от 3.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV
г. о., ГК, за установяването на обстоятелството дали едно куче е
безстопанствено не е необходимо да съществува свидетел на инцидента, който
да е разпознал кучето, да знае начина му на живот и да може да възпроизведе
всички факти, от които може да се направи обосновано заключение за
безстопанствения му характер. Нещо повече, съдът винаги е длъжен да
съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не
само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така
също и от житейската логика и опитните правила. В тази връзка, доколкото
безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, от
значение се явяват редица индикативни обстоятелства – като например дали в
случая е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на въпросното
куче, респективно дали същото е имало каишка или друг вид нашийник, чип,
маркировка, или друг белег за собственост. В настоящия случай, фактите, от
които произтича обстоятелството, че кучето е безстопанствено, са видни от
самите записи на камерите, както и от заключенията по съдебно-
видеотехническата експертиза. Процесното куче е от неопределена порода и
без стопанин на улицата (съгласно и по-късно посочената дефиниция в
изготвената от ответника програма за овладяване на популацията на
безстопанствени кучета 2020-2023 г.), няма маркировка или каишка и е
следвало пешеходеца К. А. М. през интервал от 2-3 секунди, по една и съща
13
траектория и направление на движение, прескачайки парапета след
пешеходеца. Всички тези обстоятелства доказват безстопанствения
характер на кучето.
Касателно отговорността на Община Благоевград в процесния случай,
трябва да се посочи, че същата следва пряко от разпоредбите на ЗЗЖ, където
са установени задълженията на органите на местната власт в общините –
общинските съвети и кметовете, за овладяването на популацията на
безстопанствените кучета по чл. 40 от ЗЗЖ, за изграждане на приюти за
безстопанствени животни и за настаняването на безстопанствените кучета в
тях по чл. 41 от ЗЗЖ, за вземане на мерки за предотвратяване на агресивно
поведение на кучетата към хора или животни по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ и други.
В тази връзка, макар по делото да е установено, че с Договор за услуги с
№ 98-00-260/12.08.2019 г. между Община Благоевград и „Бали Ко“ ЕООД,
ответникът е възложил определени функции и задачи съгласно ЗЗЖ и ЗВМД,
то в случая обаче залавянето, кастрирането, маркирането и
ваксинирането на кучетата не е достатъчно, за да се приеме, че
ответникът е изпълнил нормативните си задължения, въведени с глава V
от ЗЗЖ. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти – чл.
41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат
връщани на местата, от които са взети – чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Нещо повече,
от показанията на свидетеля И. Б. се установи, че именно безстопанствените
кучета не се приютяват в приюта или ако се приютят, то това е само за
агресивни кучета и за ограничено време.
При тези данни по делото и предвид задълженията на ответника по
чл. 40, ал. 1, чл. 47, ал. 3, чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ, въззивният съд намира,
че в случая се установява противоправно поведение, изразено в лошо
изпълнение на задължението за полагане на грижи и ограничаване на
популацията на безстопанствените кучета, с оглед на елиминирането на
евентуални вредни последици от естествените особености на този вид
вещи, и доколкото се касае за юридическо лице, то отговорността му
следва да бъде ангажирана при условията на чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението и
бездействието на Община Благоевград да вземе мерки за
безстопанствените кучета е в пряка причинно-следствена връзка е
вредоносния резултат, а именно – причинената смърт на К. А. М.. Макар
ответникът да е създал някаква система от мерки за надзор върху
безстопанствените кучета, намиращи се на негова територия, то те не са
приложени адекватно, като по улиците на гр. Благоевград са останали
агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания
и психически стрес. Ето защо, както и правилно първоинстанционният съд е
посочил в мотивите към обжалваното решение, то се установява виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на Общината чрез
14
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
улиците, незаплашвани от агресивни бездомни кучета, поради което е
установен фактическият състав, обуславящ възникването на обезпечително-
гаранционната отговорност на ответната община за противоправното
бездействие на нейни служители по реда на чл. 49 от ЗЗД (така и Определение
№ 2505 от 22.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4314/2023 г., I г. о., ГК). Все в тази
връзка, Общината носи отговорност, тъй като установената проява на
агресивно поведение на куче, което би трябвало да е под неин надзор, сама по
себе си свидетелства за бездействието й по отношение на задължението по чл.
50, т. 2 от ЗЗЖ да вземе мерки за предотвратяване на подобни прояви (така и
Определение № 2112 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2023 г., II г. о.,
ГК, както и Решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г.,
III г. о., ГК).
На следващо място, като неоснователно трябва да се отхвърли
наведеното във въззивната жалба възражение за съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
доколкото такова не е доказано от ответника при условията на чл. 154 от ГПК.
Неоснователни са и доводите, развити във въззивната жалба на
Община Благоевград в посока, че така определените размери на
обезщетенията за неимуществени вреди на всеки от ищците са завишени,
с което било допуснато нарушение на чл. 52 от ЗЗД, по следните причини:
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
В настоящия случай, както правилно е извел в мотивите си
първоинстанционния съд, то от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на назначените съдебни експертизи се
установява по категоричен начин, че вследствие на инцидента от 23.12.2019 г.
, респективно трагичната и внезапна смърт на К. А. М. на ******** г.,
неговата дългогодишна партньорка Й. Е. Й., както и техните две малолетни
деца – И. К. М. и К. К. М. – са претърпели сериозни и продължаващи във
времето неимуществени вреди с изключително силен психо-емоционален и
социален ефект, които следва да бъдат обезщетени при прилагането на
критерия „справедливост“ по чл. 52 от ЗЗД, като се отчетат следните
особености за всеки един от ищците.
По отношение на ищцата Й. Е. Й. е установено по делото, че същата е
живяла в ангажирана, стабилна и дългогодишна съвместна връзка с починалия
К. А. М.. Двамата са създали общо домакинство още през 2011 г., отглеждали
са децата си заедно, споделяли са семейния живот и са се ползвали като
семейство пред обществото. В тази връзка и съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, на лице е
15
особената житейска близост и взаимна обвързаност, която може да обоснове
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди дори и при липса на
формален граждански брак. Това становище намира пълно приложение и в
настоящия случай – доказано е, че между ищцата и К. А. М. е съществувала
дълбока емоционална връзка, взаимна подкрепа и силна привързаност,
надхвърляща типичната житейска обвързаност. Нещо повече, смъртта на
дългогодишния й партньор е нанесла дълбока лична и здравословна щета
на ищцата. Свидетелските показания на близките й, както и заключенията на
вещите лица, доказват, че тя е преживяла шок, срив и тежка скръб, които са
дали отражение върху нейното физическо и психическо здраве. Веднага след
инцидента Й. Е. Й. е изпаднала в остро стресово състояние, съпроводено с
нервни кризи, нужда от медикаменти, затваряне в себе си и пълна социална
дезадаптация. Налице са и регистрирани – високо кръвно налягане, диабет тип
2, болест на Рейно, желязодефицитна анемия и в крайна сметка, преживян
мозъчно-съдов инцидент през м. март 2024 г., с доказана чрез образна
диагностика тежка исхемична мозъчна увреда. На следващо място и съгласно
неоспореното заключение на вещото лице д-р Д. Н., именно
психоемоционалният стрес, свързан със загубата и участието в съдебното
производство, е действал като отключващ фактор за случването на този
мозъчен инсулт. Установено е остатъчно увреждане – пареза на дясна телесна
половина, нарушена сетивност и координация. Всички тези обстоятелства
доказват пряка причинно-следствена връзка между инцидента и
понесените страдания. Свидетелските показания на близките й
потвърждават, че тя не е в състояние да се справя с ежедневието без подкрепа,
изпада в плач, отчуждена е и е силно травмирана.
Относно ищците И. К. М. и К. К. М., следва да се съобрази на първо
място, че към момента на инцидента са били съответно на 3 и 5 годишна
възраст, в която децата формират трайни емоционални връзки с родителите си
и са изключително уязвими към внезапни загуби. Справянето с понятието
„смърт“ в тази крехка възраст е трудно постижимо, а последствията от
загубата на близък родител са не само психологически, но и дълбоко
въздействащи – особено когато загубата е съпроводена с липса на подготовка,
внезапност и дълбок шок. В тази връзка, от заключенията по съдебно-
психологичната експертиза и свидетелските показания се установява, че и
двете деца са преживели смъртта на баща си като емоционална
катастрофа, която дълбоко е нарушила техния вътрешен свят и усещане за
сигурност. При детето И. се наблюдават соматизирани симптоми на
дистрес, емоционална лабилност, панически страх да не загуби и майка си,
силна зависимост от нея и ясна симптоматика на усложнено
посттравматично стресово разстройство. Детето рисува себе си, майка си и
брат си в „черна къща“, а баща си – като „звезда, която е далече“ от тях
тримата. Чрез рисунките, с които общува със света, детето И. показва, че не е в
състояние да възприеме загубата като факт, а преживява постоянен,
протрахиран скръбен процес, с чувство за непълноценност и тревожност.
16
Детето К., от своя страна, се установява, че се е затворил в себе си, не говори
за баща си, отказва да кара колело – дейност, която е свързвал именно с баща
си, и демонстрира трайна емоционална амбивалентност, дължаща се на
вътрешен конфликт между реалността и желанието „тати да се върне“. Той
избягва темата за смъртта, проявява повишена тревожност и
раздразнителност, но не притежава достатъчно развит емоционален
инструментариум, за да изрази скръбта си адекватно. Наблюдава се
психологична регресия и задържане в травмата, което възпрепятства
нормалното му социално функциониране и взаимоотношения с връстниците.
Ето защо по делото се установява, че и двете деца изпитват не само
психологическа, но и социална и екзистенциална празнота, вследствие от
загубата на бащата – фигура, която е била изключително ангажирана и
активна в отглеждането им. Починалия е водил децата на училище, играл е с
тях, прекарвал е всяка свободна минута с тях, грижейки се не само за нуждите
им, но и за изграждането на стабилна семейна среда, каквато е била
разрушена в един миг. От показанията на свидетелите става ясно, че до днес,
години след инцидента, децата продължават да носят снимки на баща си,
празнуват „Деня на бащата“ с картички и сувенири, които оставят на гроба му
– като израз на нестихваща нужда от свързаност и липса, която не може
да бъде запълнена. При това положение, търпените от децата болки,
страдания и разстройства в психоемоционалното им състояние не само не
са преходни, но с голяма вероятност ще окажат влияние върху формирането
на личността им в дългосрочен план – изграждането на привързаност,
доверие, сигурност и социална адаптация. Налага се следователно
категоричният извод, че тези неимуществени вреди са трайни, дълбоки и в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 23.12.2019 г.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото
им значение за размера на процесното обезщетение, ведно с
икономическата конюктура в страната към момента на настъпване на
инцидента, настоящият съдебен състав приема за справедливо
обезщетение за всеки от ищците суми в размер на 200 000 (двеста хиляди)
лева, която би репарирала процесните неимуществени вреди, търпени от
ищците (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се възмездят
с парично обезщетение), което да е достатъчно по размер и същевременно
да не води до неоснователно обогатяване.
Отделно от горното, претенцията за обезщетяване на имуществените
вреди е изцяло доказана по размер от приобщената фактура № **********
от 27.12.2019 г. и приложен фискален бон към нея, като този разход също е в
пряка причинно-следствена връзка с процесния деликт.
Върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да се присъди
законна лихва с начало датата на инцидента – 23.12.2019 г. , а върху
обезщетението за имуществени вреди – от датата на предявяване на иска
– 14.11.2023 г.
17
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на Окръжен
съд – Благоевград и Апелативен съд – София, поради което обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца – адв. А. Х., вписана в
САК, се дължат на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
25 000 (двадесет и пет хиляди) лева , направени разноски по делото пред
въззивния съд, по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 291 от 11.06.2024 г. по гр. д. №
1131/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, 11 състав.
ОСЪЖДА Община Благоевград, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Благоевград, пл. „Георги Измирлиев-Македончето“ № 1, представлявана от
кмета М. П. Б. да заплати на адв. А. Х., вписана в САК, сумата 25 000
(двадесет и пет хиляди) лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Й. Е. Й., ЕГН **********, И. К. М., ЕГН ********** и К.
К. М., ЕГН **********.
Решение № 291 от 11.06.2024 г. по гр. д. № 1131/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Благоевград, 11 с-в, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени
исковете при квалификация на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД на всеки от ищците за разликата над 200 000 лева до пълния
предявен размер от 250 000 лева, представляващи обезщетения за
претърпените от същите неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2019 г. до окончателното плащане,
вследствие на смъртта на К. А. М., ЕГН **********, настъпила в резултат на
трагичен инцидент, станал на 23.12.2019 г., около 00:54 ч., в гр. Благоевград,
на ул. „Иван Михайлов“ № 1, след преследване от безстопанствено куче, като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19