Решение по дело №2927/2018 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

     №                                      17.02.2020г.                             гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия М. КАРАДЖОВА гражданско дело № 2927 по описа за 2018г. и като обсъди:

 

          Обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.      

Ищецът твърди, че на 14,01,2014г. между него и Г. И. С. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който й е предоставил сумата от 8 600 лева, а тя се е задължила да я върне същата на 84 месечни вноски. На 19,01,2017г. кредитополучателят починал. В периода от 28,02,2017г. до 31,07,2018г. ответницата – нейна дъщеря, продължила доброволно да заплаща дължимите вноски. От 07,06,2018г. задължението не е изпълнявано. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъдена да заплати останалите дължими суми от 4118,94 лева главница, 295,38 лева договорна лихва за периода от 07,06,2018г. до 19,12,2018г. и 29,34 лева лихвена надбавка за забава за периода то 07,06,2018г. до 20,12,2018г., както и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата твърди, че кредитът е използван изцяло за нуждите на другия наследник на нейната майка – Галя И. С., като именно тя е предоставяла средствата за заплащане на погасителните вноски в периода до 31,07,2018г. След това заявила, че не желае повече да погасява кредита, поради което е преустановено и изпълнение на задължението. Ето защо отказът от наследство на ответницата е породил своето правно действие и тя не отговаря за задълженията на наследодателя си. В случай, че това възражение не бъде уважено, твърди, че отговаря за задълженията на майка си пропорционално на наследствените си права. Евентуално твърди, че предсрочна изискуемост не е настъпила, тъй като не е получила съобщение за това, а в случай че бъде прието, че същата е съобщена с исковата молба, то тя е получена на 19,03,2019г. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства – договор от 14,01,2014г., е видно, че между ищеца и Г. И. С. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила сумата от 8600 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне същата ведно с договорна лихва в размер на 11,95% годишно на 84 месечни вноски – 83 от 152,83 лева и последната – 108,07 лева. Страните са уговорили при забава в заплащането на някоя от тях да се дължи надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл. 20, ал.1, т.1 от общите условия кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения.

Не е спорно също така, че на 19,01,2017г. Г. С. е починала, като е оставила наследници по закон М.И. и Галя С.. От следващата падежна дата дължимите вноски са заплащани от М.И. - операционни бележки на лист от 10 до 25. Последното изпълнение на задълженията е от 31,07,2018г. Ответницата не е доказала твърденията си, че средствата за това са били предоставяни от другия наследник, както и че той е направил  това, тъй като е използвал предоставената по кредита сума. Ето защо са основателни доводите в исковата молба, че направеният от М.И. отказ от наследството на Г. С., вписан в особената книга на Районен съд Асеновград на 23,08,2018г., не е породил правни последици, тъй като е извършен след приемане на същото – заплащането на погасителните вноски представлява конклудентните действия, с които е станало това.

Не е спорно между страните, че след 31,07,2018г. задължението за заплащане на погасителни вноски не е било изпълнявано. Поради това кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като изявлението за това е достигнало до ответницата с връчване на препис от исковата молба.

Извършеното от нея приемане на наследството се отнася само до нейния дял от същото или до размер на ½. Именно до този размер М.И. отговоря за задълженията на своя наследодател, като направеното в тази връзка възражение е основателно. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че последното плащане, извършено от наследодателя е от 09,01,2017г., като същият е погасил общо 36 вноски. Остатъкът от задължението след тази дата е 47 вноски по 152,83 лева и една вноска от 108,07 лева или общо 7291,08 лева, от които 5733,49 лева главница (съгласно погасителния план). Договорната лихва се дължи до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, но кредиторът претендира такава до 20,12,2018г. Видно от заключението на вещото лице нейният размер е 1120,25 лева (824,88 лева, заплатени от наследника М.И. и 295,37 лева дължими за периода от 07,06,2018г. до 20,12,2018г.).

Или задължението на ответника е в размер на половината от горните суми – 2866,75 лева главница и 560,13 лева договорна лихва за периода от смъртта на наследодателя до 20,12,2018г. От тях тя е заплатила 1614,78 лева главница и 824,88 лева договорна лихва. Или претенцията за заплащане на договорна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Към погасената част от главницата следва де се прибави и сумата от 264,75 лева, която е заплатена от ответницата и неправилно е отнесена от кредитора за погасяване на задължението за договорна лихва, което е било изпълнено. Или М.И. дължи сумата от 987,22 лева главница. Искът до пълния му предявен размер от 4118,94 лева следва да бъде отхвърлен.  

Същата дължи и половината от дължимата санкционна лихва за периода от 07,06,2018г. до 20,12,2018г. или сумата от 14,74 лева. Искът до пълния му предявен размер от 29,47 лева следва да се отхвърли.   

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи и направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска или от общо направени такива в размер на 868,81 лева (177,75 лева, заплатена държавна такса, 150 лева, заплатено възнаграждение за вещо лице и 541,06 лева, юрисконсултско възнаграждение), ищецът има право на 195,90 лева.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска или от общо направените такива от 650 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, страната има право на 503,44 лева. Ето защо и по компенсация съдът присъжда на ответника сумата от 307,54 лева, направени в производството разноски.

          С оглед на гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата от 987,22 лева (деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки) главница и сумата от 14,74 лева (четиринадесет лева и седемдесет и четири стотинки) лихвена надбавка за забава за периода от 07,06,2018г. до 20,12,2018г., дължими по договор за кредит от 14,01,2014г., сключен с Г. И. С., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 21,12,2018г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на главница до пълния му размер от 4118,94 лева (четири хиляди сто и осемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки), предявения иск за заплащане на договорна лихва в размер на 295,38 лева (двеста деветдесет и пет лева и тридесет и осем стотинки) за периода от 07,06,2018г. до 19,12,2018г. и предявения иск за заплащане на лихвена надбавка за забава до пълния му размер от 29,34 лева (двадесет и девет лева и тридесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление, гр. София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., да заплати на М.Г.И., ЕГН ********** ***, сумата от 307,54 лева (триста и седем лева и петдесет и четири стотинки), направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: