Решение по дело №48/2018 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 23
Дата: 23 март 2018 г. (в сила от 30 март 2018 г.)
Съдия: Ангел Георгиев Павлов
Дело: 20183500200048
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ ….                               23.03.2018 година                  град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                  наказателно отделение

На двадесет и трети март             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ИВАНОВ

                                                                    ЙОАНА ВАНГЕЛОВА

        

         Секретар: Ст. Желева

            Прокурор: Др. Сяров       

            Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов

            ЧНД № 48 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на съдебен орган на Федерална Република Германия, Решение ( дело ) № 3 Cs 41 Js 11884/17 постановено на 21.07.2017 год. влязло в сила на 0826.08.2017 год. от Районен съд Елванген,  по отношение на българският  гражданин Ф.С. ***. Решението е издадено за извършено престъпление: „на 15.03.2015 год. като водач на български малък транспортен автомобил осъденото лице е било подложено на проверка от страна на служителите на Главна митническа служба Хайлборн- Контролна единица „Транспортни пътища Хайлброн“ на федерална автомагистрала 6 на паркинг на магистралата „Ройсенберг-Норд“ по посока Нюрнберг – Хайлброн. Същият посочил, че носи у себе си 4 пачки цигари. При последвалата проверка са били намерени общо 24,5 пачки цигари ( общо 4.900 къса цигари от различни марки), които осъденият бил закупил в България. Като водач на автомобила той е отговорен за транспортираната стока и затова е бил длъжен след внасянето им в Германия да ги декларира незабавно в най-близката Главна митническа служба. Въз основа на фалшивото заявяване, на значително количество както и на различните марки цигари не е бил опроверган фактът, че осъденото лице ги е внесло с търговска цел. Осъденият е внесъл цигарите в данъчната зона на Германия с търговска цел и умишлено е пропуснал незабавно да декларира цигарите в най-близката Главна митническа служба като заплати възникналия данък върху тютюневите изделия на стойност 76205 евро., нарушение укриване на данъци. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение за заплащане на 600 евро, както и 70 евро направени разноски, или общо 670 евро .

При направената справка в НБН се установи, че пълните данни за самоличност на лицето са Ф.М.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

В съдебното заседание прокурорът поддържа искането за признаване на глобата.

Засегнатото лице Ф.С., редовно призован  се явява лично. Посочва, че е карал колети на познати и не е знаел, че в тях има цигари.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции – от съдебен орган на Германия – Районен съд Елванген , Решение ( дело) № 3 Cs 41 Js 11884/17 постановено на 21.07.2017 год. влязло в сила на 0826.08.2017 год.  се отнася за извършено престъпление на данъчните закони на ФРГ, това деяние се явява престъпление и по българското законодателство по чл. 242, ал.6 във вр. с ал.1 б. „д“ от НК – контрабанда, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от  ЗПИИРКОРНФС. Това престъпление е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са представени доказателства и пред настоящият съд.  Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в общ размер на 670 евро.

Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита извършено изцяло или отчасти на територията на Р България, или са били извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по- горе, което съставлява престъпление и според българското законодателство – контрабанда на стоки през границата.

Решението, което е постановено срещу засегнатото лице Ф. Селимов, който към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно № 3 Cs 41 Js 11884/17 постановено на 21.07.2017 год. влязло в сила на 0826.08.2017 год. от Районен съд Елванген, производството е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на Германия лично, и чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. като видно от чл.1 на този закон считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 670 евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 1 310.40 лева

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе. Поради изложеното, следва представеното решение да бъде признато и изпратено на органите на НАП за изпълнение.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА Решение № 3 Cs 41 Js 11884/17 постановено на 21.07.2017 год. влязло в сила на 26.08.2017 год. от Районен съд Елванген, по отношение на българският  гражданин Ф.М.С., роден на *** год., с ЕГН ********** ***,  с което е наказан да заплати „Глоба“ в размер на 600 евро и разноски по делото в размер на 70 евро или общо 670 евро, равностойни на 1 310.40 лв (хиляда триста и десет лева и четиридесет стотинки) по курс на БНБ към датата на влизане на решението в сила 26.08-2017 год.

ДА СЕ ИзпраТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, като след приключването на изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на издаващата държава.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава в Германия, както и министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна, като обжалването съгласно чл.20, ал.1 изр. последно от  ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.