Решение по дело №1063/2021 на Районен съд - Добрич

Мотиви към Решение № 132 от 19.10.2021г. по н.а.х.д. № 1063/2021г. по
описа на ДРС
Съдебното производство по н.а.х.д. № 1063/2021г. по описа на ДРС е
образувано въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с
което се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на БЮЛ. Н. М. за това, че към
26.05.2018г. в гр. Добрич като управляващ и представляващ търговско
дружество „***“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК: ***, в 30-дневен срок от спиране на
плащанията на 25.04.2018г. по публично задължение в размер на 204,33 лв. по
Декларация образец 6 № 080021803694139/21.04.2018г., подадена за данъчен
период 01.03.2018г. - 31.03.2018г. и със срок за доброволно плащане
25.04.2018г., не поискал от Окръжен съд Добрич да открие производство по
несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.
В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение пледира
М. да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание „
глоба „ в минималния предвиден от закона размер от 1000лв.
Редовно упълномощеният защитник също изразява становище, че
обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му
бъде наложено наказание „ глоба „ от 1000лв.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 18.03.2015г. било вписано в Търговския регистър търговско
предприятие с фирма „***“ ЕООД гр. Добрич, ЕИК: ***. Първоначално
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството била *** -
майка на БЮЛ. Н. М.. След 18.03.2015г. седалището и адресът на управление
на търговското дружество били на адрес в гр. Добрич, ж.к. „***. На практика
дружеството се занимавало с разнос и търговия на цветя.
На 26.06.2017г. едноличен собственик и управител на „***“ ЕООД
станал обвиняемият БЮЛ. Н. М., като в тази връзка били направени
официални вписвания в Търговския регистър. Обвиняемият бил управител и
едноличен собственик на капитала от 26.06.2017г. до 27.06.2018г. На
последно посочената дата формата на управление на търговския субект била
променена от Еднолично дружество с ограничена отговорност в Дружество с
ограничена отговорност. Съдружници от 27.06.2018г. станали обвиняемият
БЮЛ. Н. М. и свидетелят ***. Освен това М. и Колев били съвместно и
управители на фирмата в периода 27.06.2018г. - 19.10.2018г. На практика
1

обвиняемият М. бил управител на търговския субект в периода 26.06.2017г.-
19.10.2018г.
По време на управлението на М., търговското дружество „***“ ЕООД
натрупало редица изискуеми публични задължения. Така към 27.06.2018г.,
когато обвиняемият прехвърлил част от дружествените дялове на Колев,
общият размер на публичните задължения на фирмата бил 32 336.54лв.
Същите били почти изцяло натрупани, след като обвиняемият станал
управител и едноличен собственик на капитала на фирмата, и били за данък
добавена стойност - 31 492,28 лв., задължения по декларации образец 6 -
712,37 лв., и задължения за корпоративен данък - 131,89 лв. В периода
01.07.2017г. - 30.06.2018г. дружеството извършвало дейност в затруднено
финансово състояние. Пред посочения период търговският субект натрупал
задължения по подавани справки-декларации по ЗДДС. Налице била слаба
незабавна и абсолютна ликвидност, тъй като делът на паричните средства
спрямо всички активи на дружеството бил минимален. Средствата на фирмата
били блокирани в клиенти и поради недобра събираемост, била затруднена
дейността на дружеството и погасяването на неговите задължения. Съобразно
заключението по изготвената допълнителна съдебно- счетоводна експертиза
„***“ ЕООД изпаднало в състояние на неплатежоспособност като трайно
състояние, считано от 20.04.2018г., 30 дни след последни разплащания по
изискуеми тогава задължения. Най-старото изискуемо непогасено в
законоустановения срок задължение на дружеството, след изпадане на
същото в неплатежоспособност, било в размер на 204,33 лв. по Декларация
образец 6, № 080021803694139/21.04.2018г., подадена за данъчен период
01.03.2018г. - 31.03.2018г. и със срок за доброволно плащане 25.04.2018г. От
тази дата дружеството изпаднало в забава за изплащане на най-старото
възникнало задължение и на тази дата спряло трайно плащанията си към
своите кредитори. Оттук нататък дружеството „***“ ЕООД било в твърде
затруднено финансово състояние, не разполагало с достатъчно активи за
погасяването на задълженията си. Фирмата не можела да погасява същите в
законоустановените срокове. Именно заради това спрямо „***“ ЕООД било
образувано изпълнително дело № *********/2018г. по описа на ТД на НАП
Варна, офис Добрич.
Същевременно обвиняемият М. знаел за възникналото задължение по
Декларация образец 6, № 080021803694139/21.04.2018г. Задължението по
тази декларация било със срок на плащане до 25.04.2018г., като не било
заплатено, дори и впоследствие. Същото било за дължими вноски за
допълнително обществено осигуряване, здравно осигуряване, данък върху
доходите от трудови и приравнени по тях правоотношения за периода
01.03.2018г. - 31.03.2018г. На обвиняемия, като управляващ и представляващ
търговското дружество било задължението да подаде молба до съда за
откриване на производство по несъстоятелност, тъй като към 25.04.2018г.
„***“ ЕООД било в неплатежоспособност като трайно състояние,
2

продължило и в следващите месеци. На 25.04.2018г. за М. се породило
законово задължение по смисъла на чл. 626, ал. 1 ТЗ в 30-дневен срок да
подаде молба до Окръжен съд Добрич (съответния съд по седалището на
дружеството) за откриване на производство по несъстоятелност. В 30-
дневния срок (до 25.05.2018г. включително) от спиране на плащанията, обаче,
обвиняемият, като управляващ и представляващ търговско дружество „***“
ЕООД гр. Добрич, не изпълнил изискуемото от него поведение, като не
поискал от съда да открие производство по несъстоятелност. Така към датата,
следваща 30-те дни - 26.05.2018г., БЮЛ. Н. М. не бил подал молба до съда за
откриване на производство по несъстоятелност. По този начин именно към
26.05.2018г. поведението на М. станало съставомерно по чл. 2276, ал. 2, вр. ал.
1 НК.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от:
-Гласните доказателства, съдържащи се в показанията на ***, ***, *** и
***;
-Писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени към
доказателствения материал по делото, на основание чл. 283 от НПК
-Заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство
експертизи, както и приложените справки за съдимост, за образувани
досъдебни производства и съдържащи характеристични данни на обвиняемия.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира приобщените към
доказателствения материал доказателства, като обективни, непротиворечиви
и взаимодопълващи се.
Предвид гореизложеното съдът приема, че БЮЛ. Н. М. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на вмененото му престъпление по чл.
227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като към 26.05.2018г. в гр. Добрич, като
управляващ и представляващ търговско дружество „***“ ЕООД гр. Добрич,
ЕИК: ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията на 25.04.2018г. по
публично задължение в размер на 204,33 лв. по Декларация образец 6, №
080021803694139/21.04.2018г., подадена за данъчен период 01.03.2018г. -
31.03.2018г. и със срок за доброволно плащане 25.04.2018г., не поискал от
Окръжен съд Добрич да открие производство по несъстоятелност.
Съставомерните признаци на престъплението по чл. 227б, ал. 1 от НК са
субектът да има качеството на търговец, да е налице изискуемо парично
задължение, търговецът да е изпаднал във фактическа или обявена от съда
неплатежоспособност, поради което спира плащанията и до 30-дневен срок не
заяви това пред съда. Престъплението е формално и не е необходимо да са
причинени вреди на кредиторите.
Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася
3

за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и
представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен
срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност. Изискването за кумулативност е с цел да се
ограничат субектите на престъплението до тези, които имат реална
възможност и задължение да познават в детайли състоянието и дейността на
търговското дружество или кооперацията, които осъществяват текущото
управление и следва да имат информация за наличието на загуби и това са
лицата, които са натоварени както с действия по управление, така и с
действия по представителство. НК обявява за противоправно и наказуемо
бездействието им в случаите, когато е настъпила неплатежоспособност.
Представляващият /еднолично и колективно/ е длъжен да заяви
съществуването на това състояние. Задължението да се поиска от съда
откриване на производство по несъстоятелност произтича от самата
разпоредба на чл. 227б, ал. 2 от НК, в която се визират лицата, върху които
тежи това задължение. Затова не е необходимо да бъдат изрично
упълномощавани въз основа на решение на орган на управление, за да заявят
пред съда изпадането в неплатежоспособност. Съчетаването на двете качества
е достатъчно основание да се предприемат предписаните действия. Предвид
задължителните за съдилищата указания по приложението на закона, дадени с
Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г.,
ОСНК, докладчик съдията Лидия Стоянова, управителят и представителят на
търговското дружество или кооперация е самостоятелен субект на
престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК и следва да носи наказателна
отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от
съда да открие производство по несъстоятелност.
От обективна страна формата на изпълнителното деяние е „ бездействие
„ и се състои в непоискване от съда да открие производство по
несъстоятелност, т.е. не подаване на молба в 30-дневен срок от спиране на
плащанията до компетентния съд, който съгласно чл. 613 от ТЗ е окръжният
съд по седалището на търговеца. Деянията по чл. 227б, ал. 1 и ал. 2 от НК се
изразяват в бездействие, несвързано с настъпване на конкретни съставомерни
общественоопасни последици и същите са довършени в момента, в който
търговецът, респективно лицата, които управляват и представляват
търговското дружеството или кооперация са били длъжни да предприемат
извършване на предписаното им действие.
Видно от приложената по делото справка от Търговския регистър, към
инкриминираният период от време процесното търговско дружество се
управлявало от Б.М..
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно
установено, че обвиняемият към момента на изпадане в неплатежоспособност
на дружеството е имал качеството на управител и негов представител.
4

Именно в това си качество, за М. е възникнало задължението в 30-дневен срок
от тази дата, да поиска от Окръжен съд – Добрич да открие производство по
несъстоятелност, което той не е сторил, поради което с изтичането на срока
деянието е довършено.
Тези обстоятелства не се оспорват от страните.
Безспорно, престъплението по чл. 227б от НК е продължено формално,
като същото може да бъде осъществено единствено при формата на вината
пряк умисъл, като той трябва да е налице само по отношение на извършеното
изпълнително деяние – несъобщаването за настъпилата
неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините,
довели до настъпване на неплатежоспособността, като те не се изследват с
оглед съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при
индивидуализацията на наказанието.
Както вече бе посочено, разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е
специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват
правомощията да управляват и представляват търговското дружество, когато
в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие
производство по несъстоятелност, като законът вменява на всеки един от
представляващите и управляващите това задължение.
От теорията и практиката е известно, че за наличието на умисъл се съди
от цялостното поведение на дееца, обективирано посредством действията му.
В случая, обвиняемият е имал реална възможност и задължението да
познава в детайли състоянието и дейността на търговското дружество. Видно
от доказателствения материал по делото, същият е бил наясно с
имущественото състояние на дружеството, респективно с настъпилата
неплатежоспособност, както и със задължението си в 30-дневен срок от
спиране на плащанията да поиска от съда да открие производство по
несъстоятелност, въпреки това не е изпълнил вмененото му задължение.
Ето защо съдът намира, че М. е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл –съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Деянието е извършено единствено при наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало към инкриминирания
период и липса на неприключили наказателни производства.
В санкцията на правната норма на чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години
или глоба до пет хиляди лева. М. е с чисто съдебно минало, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава VIII
от Общата част на НК. /Глобата в размер на 1000 лв., наложена на М. по АНД
5

№ 574/2014 по описа на Районен съд Добрич, е била заплатена на 30.10.2014г.
На 30.10.2015г. е изтекъл 1-годишният срок по т. 4 на ППВС № 7/1985, в този
конкретен случай от момента, когато публичното вземане по глобата е
изпълнено./ В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не
са настъпили съставомерни имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните предпоставки, визирани в
чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намери, че следва да освободи Б.М. от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба в
минималния предвиден от законодателя размер, а именно глоба в размер на 1
000 лв., което би изпълнило целите на административнонаказателната
репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, вземайки предвид невисоката
обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на самия
извършител, както и съобразявайки се с имотното му състояние. Тия
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна
противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно
наказание глоба.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на
обвиняемия М. за виновен, съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на
МВР – гр. Добрич сторените по делото разноски в размер на 651.70 лева.
По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

Председател:
/М. Кирчева /
6

Номер на акта:	132
Дата:	19 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия:	Минка Кирчева

Дело:	20213230201063
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	21 септември 2021 г.

Решение по дело №1063/2021 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите