Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1220 Година 2021, 16.06. град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 24.03.2021
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 414 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от П.К.Г. *** срещу Акт за установяване
на задължение по декларация/АУЗД/ №1219 от 11.11.2020г., издаден от З.Г.Г.на
длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение №4/29.01. 2021г. на
Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно
установени по отношение на жалбоподателката задължения за такса битови
отпадъци/ТБО/ за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване за периода
01.01.2019г. – 31.12.2020г. в общ размер на 59,10 лева, ведно с прилежащите
лихви към 13.11.2020г. в размер на 0,83 лева, в качеството и на собственик на
½ ид. част от недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, ул. “Авксентий
Велешки“ №43, ет.2, ап.4 с партиден №6609Н355770.
Недоволна от така издаденото решение жалбоподателката
обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната му. Твърди се, че начислените спорните такси не са дължими от една
страна, тъй като в случая се касае до сграда, подлежаща на приемане по
изискванията на ЗУТ, която не се ползва и не би могла да се ползва от
собствениците, поради това, че няма разрешение за ползване, съответно услуга не
се престира. Отделно от това се претендира прилагане разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗМДТ и съобразяване със становища, изразени от Изпълнителния Директор на НАП,
които са в насока, че за сградите по чл.15 ал.5 ЗМДТ, за които са изпълнени
законовите условия и подлежат на облагане с данък, такса за битови отпадъци не
се дължи. Претендират се сторените по делото разноски. Допълнителни съображения
са изложени в депозирана по делото писмена защита, към която е приложена и
съдебна практика.
Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“
при Община Пловдив чрез процесуален представител юриск.Я. намира жалбата за
неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Подробни съображения са изложени в депозирано по делото
становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Актът за установяване на задължения по декларация е
обжалван в предвидения за това срок пред контролния в общинската администрация
орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и от
лице, имащо правен интерес от оспорването, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че от П.Г. е депозирана молба
за издаване на АУЗД по реда на чл.107 ал.3 изр.2 ДОПК/л.56/, във връзка с което
е извършена проверка за периода 2019г. – 2020г., в хода на която по отношение
на оспорените в настоящото производство задължения, а именно: ТБО за
компонентите чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на
битови отпадъци в депа или други съоръжения за периода 01.01.2019г. –
31.12.2020г., е констатирано следното:
От Декларация по чл.14 ал.2 ЗМДТ с вх.№66090004641 от
05.03.2020г. /подадена чрез пощенски оператор/ и подадена към нея Декларация по
чл.27 ЗМДТ с вх.№66090009440/18.06.2020г. е установено, че П.К.Г. е декларирала
½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Пловдив, ул. “Авксентий
Велешки“№43, ет.2, ап.4, представляващ жилище с РЗП – 62,11 кв.м. и мазе с РЗП
– 4,39 кв.м., за което е формирана партида 6609Н355770 с облог от
01.01.2019г./л.58 и сл./. Към декларациите са приложени копия на: Разрешение за
строеж №150/09.06.2008г., издадено от Община Пловдив, район „Централен“; Акт за
приемане на конструкцията от 24.08.2009г./Образец 14/ДВ, бр.72/ 2003г.; Удостоверение
№26/23.03.2010г. за степен на завършеност на обект, издадено от Община Пловдив,
район „Централен“; Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при
продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и
предвидените в чл.7 ал.3 т.10 други случаи/Образец 11/ДВ, бр.72/2003г./ от
20.06.2017г., ведно с Пълномощно рег.№2412/11.04. 2017г.,
рег.№2555/19.04.2017г.; Протокол на Общото събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в жилищна сграда, находяща се на ул.“Авксентий Велешки“
№43, гр.Пловдив, проведено на 21.01.2019г.; Разписка за получаване на
нотариална покана/изявление/ от 10.10.2019г.; Копие от кадастрална карта с
данни от КРНИ – поземлен имот с идентификатор 56784.522.837, ведно със Скица
№1388/04.09.2007г., Ситуационен план, Заповед №ОА-1419/14.06. 2007г.,
Удостоверение за наследници №003334/28.02.2006г., издадено от Община Пловдив,
район „Централен“, Удостоверение рег.№21427/15.10.2008г., издадено от Агенция
по вписванията, ТЗ Служба по вписванията гр.Пловдив; нотариални актове – 18
броя; решения на ПОС – 2 броя.
Извършена е проверка от служители на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, чрез посещение на недвижимия имот на адрес
гр. Пловдив, ул.“Авксентий Велешки“ №43, ет.2, ап.4, представляващ жилище с РЗП
– 62,11 кв.м. и мазе с РЗП – 4,39 кв.м., деклариран от П.Г.. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол №1719/12.11.2020г./л.163/. Установено е
при извършената на 12.11.2020г. проверка и оглед на място, че сградата е с
външна мазилка, монтирана дограма и входна врата, не са установени видими следи
обектите, разположени в нея да се обитават или да се използват, като в общите
части на сградата няма осветление. Обект на проверката е апартамент №4,
разположен на 2 етаж/първи жилищен/, в същия се извършват ремонтни дейности,
към момента на проверката е необитаем като жилище, съседните обекти на етажа
също видимо са необитаеми и незавършени.
При определянето на ТБО, органът по приходите се е
позовал на чл.20 ЗМДТ, според който данъчната оценка на недвижимите имоти на
гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми
съгласно Приложение №2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването, с оглед на което данъчната оценка за
½ ид.ч. от жилище с РЗП – 62,11 кв.м. и мазе с РЗП – 4,39 кв.м. и година
на построяване 2010г., за периода 2019г. – 2020г. е определена както следва: за
периода 01.01. 2019г. – 31.12.2019г. в размер на 31 198,90 лева и за
периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г. в размер на 31 039,70 лева.
За периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. на основание чл.66
ал.3 ЗМДТ, съгласно Решение №506, взето с Протокол №22 от 20.12.2012г. на
Общински съвет – Пловдив, съгласно т.II, б.А за жилищни и вилни имоти на граждани в
регулационните граници, ТБО е в размер на 1,5 на хиляда върху данъчните оценки
на имотите, от които за сметосъбиране и сметоизвозване 0,7 на хиляда, за
обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения – 0,4 на хиляда и за
чистотата на териториите за обществено ползване – 0,4 на хиляда/л.215-218/.
За периода 01.01.2020г. – 31.12.2020г., съгласно Решение
№388, взето с Протокол №21 от 28.12.2019г. на Общински съвет – Пловдив,
съгласно т.II, б.А, за жилищни и вилни имоти на
граждани в регулационните граници таксата за битови отпадъци е в размер на 1,8
на хиляда върху данъчните оценки на имотите, от които за сметосъбиране и
сметоизвозване 0,7 на хиляда, за
обезвреждане битовите отпадъци в депа или други съоръжения – 0,4 на хиляда и за
чистотата на териториите за обществено ползване – 0,7 на хиляда/л.219-223/.
С оглед на това, че при проверката е установено, че за
периода 2019г. – 2020г. от лицето са подадени декларации по чл.71 т.1 ЗМДТ и
чл.19в ал.1 т.2 и т.3 НОАМТЦУТОП, както следва: за 2019г. с
вх.№204/18.09.2020г. и за 2020г. с вх.№205/18.09.2020г./л.166-169/, е прието,
че лицето е освободено от такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване,
която е в размер на 0,7 на хиляда.
При това положение за имот с партиден №6609Н355770 и
данъчна оценка за ½ ид.ч. от имота 31 198,90 лв. за 2019г. е
установена дължимост за обезвреждане битовите отпадъци в депа или други
съоръжения в размер на 12,48 лева и за чистотата на териториите за обществено
ползване в размер на 12,48 лева, ведно с прилежащите лихви за несвоевременно
разчитане общо в размер на 0,38 лева. За 2020г. за същия имот с данъчна оценка
за ½ ид.ч. 31 039,70 лева е установена дължимост за обезвреждане
битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 12,41 лева и за
чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 21,73 лева, ведно с
прилежащите лихви за несвоевременно разчитане общо в размер на 0,45 лева.
Въз основа на тези данни е издаден оспореният АУЗД.
Недоволна от така постановения резултат, жалбоподателката
го е оспорила по административен ред, като с Решение №4/29.01.2021г. Директорът
на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив го е потвърдил. За да
стори това, същият е приел, че законодателят изрично е уредил хипотезите, в
които не се дължи такса за битови отпадъци, а именно – когато услугата не се
престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки – чл.71 ЗМДТ
и чл.8 ал.5 ЗМДТ, каквито предпоставки не са установени по отношение на Г..
Като неприложима е приета разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗМДТ, доколкото същата
касае данъка върху недвижимите имоти, но не и таксата за битови отпадъци.
Мотивирано е също така, че всяка една от двете спорни услуги е предоставяна.
Така, по отношение услугата за обезвреждане на битови
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за
обезвреждане на битови отпадъци е посочено, че в „Регионално депо за неопасни
отпадъци в землището на с.Цалапица“ се извозват и депонират битови отпадъци,
генерирани на територията на Община Пловдив. Същото е построено, пуснато в
експлоатация и функционира, съгласно изискванията на ЗУТ и Наредба №8 от
24.08.2004г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и
на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
С решение №355-НО-ИО-АО/2008г. на МОСВ за „Регионално депо за неопасни отпадъци
в землището на с.Цалапица“/л.224/ е издадено Комплексно разрешително с
рег.№355-НО/2008 на Община Пловдив/л.225/. В комплексното разрешително за
оператор на депото за неопасни отпадъци е определена Община Пловдив. От друга
страна се сочи, че Община Пловдив е собственик на „Депо за неопасни отпадъци и
инсталация за биологично разграждане по закрит способ“ с.Шишманци, община
Раковски. Съгласно Решение №380-НО-ИО-АО/2009г. на МОСВ, Комплексно
разрешително №380-НО/2009г., Община Пловдив е оператор на депото за неопасни
отпадъци в с.Шишманци/л.226-227/.
По отношение на таксата за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е посочено, че тя се предопределя от два
кумулативни елемента – принадлежността на имота към територията на съответното
населено място и предоставяне на услугата по поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване в населеното място. Териториите за
обществено ползване са публична общинска собственост, които се ползват както от
собствениците на имоти, чиито имоти попадат в промишлените зони, така и от
собствениците, чиито имоти се намират в строителните граници на населеното място.
При това положение е посочено, че тежестта относно заплащане на таксата следва
да се поеме и разпредели, както повелява разпоредбата на чл.67 ал.4 ЗМДТ в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет от всички собственици, притежаващи имоти на територията на населеното
място, ако не е налице хипотезата на чл.71 т.2 ЗМДТ. А от Заповед
№18ОА2536/31.10.2018г. и Заповед №19ОА-2611/28.10. 2019г. на Кмета на Община
Пловдив за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги
по чл.62 ЗМДТ/л.210-214/ се установява, че недвижимият имот, находящ се в град
Пловдив, ул.“Авксентий Велешки“ №43, ет.2, ап.4, попада в границите на район
„Централен“, в който има организирано поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване и в тази връзка, таксата за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване, се явява дължима, тъй като Община Пловдив предоставя тази
услуга.
В хода на съдебното производство по делото са приобщени,
представени с жалбата разписка от „Еконт“ относно подадена декларация по чл.14
ал.2 ЗМДТ №66090004641/05.03.2020г.; становище на МВР от 01.10.2019г.;
Разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки №90/02.10.2019г./към
разрешение за строеж №150/09.06.2008г./ на Община Пловдив, район „Централен“;
Протокол №2 към разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки №90 от
02.10.2019г.; фактура №********** от 29.07.2020г., издадена от район
„Централен“ на Община Пловдив и касова бележка за плащането на такса по чл.72 ЗМДТ в размер на 486 лева в брой; количествено-стойностна сметка за заплащане
на депозит в размер на 729 лева в район „Централен“ на Община Пловдив в размер
на 729 лева; Разрешение №19/19.03.2018г. на Община Пловдив, район „Централен“
за ползване на обществени площи за складиране на материали и съоръжения,
съгласно чл.157 ал.7 ЗУТ и изискванията на Пътна полиция – Пловдив, с което се
разрешава временно ползване на тротоар; писмо изх.№М-24-38-54#3/03.07.2020 г. на зам.-изпълнителен директор на НАП до М.К.;
писмо изх.№08-П-10#3/03.07.2020г.
на зам.-изпълнителния директор на НАП до Община Пловдив, Дирекция „Местни
данъци и такси“ /л.7 и сл./. Приети са и допълнително представените с
молба-опис от жалбоподателя Удостоверение №6/18.03.2021г. за въвеждане в експлоатация
на строеж, издадено от Община Пловдив, район „Централен“; Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 07.12.2020г., приложение №15
към чл.7 т.15/образец 15/; писмо от ЕР-ЮГ ЕВН група от 03.10.2019г. до П.Г.;
Договор за присъединяване от 12.03.2019г., сключен между П.К.Г. и
„Електроразпределение ЮГ“ЕАД; заявление за услуга от П.Г. до
„Електроразпределение ЮГ“ЕАД от 12.03.2019г. и от 25.03. 2019г.; фактури,
издадени от „ЕВН – България – Електроразпределение“ЕАД за клиентски номер
**********, получател на доставката П.Г. за консумирана електрическа енергия и
мрежови услуги за място на потребление ул.“Авксентий Велешки“ №43, гр.Пловдив –
времянка; справка за водомерите на абонат от 23.03.2021г., издадена от
„ВиК“ЕООД; фискални бонове за заплатена вода и пречистването и към „ВиК“ЕООД,
фактури за заплатени услуги към „ВиК“ЕООД/л.341 и сл./.
Други доказателства не са ангажирани в хода на съдебното
производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният в настоящото
производство административен акт е издаден от административен орган, снабден с
необходимите правомощия за това, в рамките на съответното нормативно уредено
производство и е обективиран в предвидената от закона форма. Впрочем, спор по
тези обстоятелства не се формира между страните. Не се спори и относно начина,
по който е определен самият размер на дължимите такси. Спорна е единствено
дължимостта на определените с АУЗД задължения за ТБО за компонентите
„Обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови
отпадъци“ и „Поддържане на чистота на териториите за обществено ползване“.
Конкретните възражения на
жалбоподателката в тази насока се основават на обстоятелството, че в случая се
касае за сграда, подлежаща на приемане по изискванията на ЗУТ, която не се
ползва и не би могла да се ползва от собствениците, поради това, че няма
разрешение за ползване, съответно услуга не се престира, в подкрепа на което са
и издадени от зам.-изпълнителния директор на НАП указания.
В тази връзка следва да бъде
съобразено на първо място, че съгласно чл.62 ЗМДТ/в приложимата редакция - ДВ,
бр.153 от 1998г., доколкото изменението на разпоредбата, сторено с §2 от ЗИД
ЗМДТ, обн. ДВ, бр.88 от 2017г. е в сила от 01.01.2022г., съгласно §21 от същия
закон, последния изм. с §39 т.22 б.“г“ обн. ДВ, бр.98 от 2018г., който от своя
страна е в сила от 1.01.2019г./, таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места.
Размерът на таксата се определя
по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване.
А съгласно чл.63 ал.1 и ал.2 ЗМДТ/в приложимата редакция/,такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани
от общината услуги по чл.62 на територията на общината, като видът на
предлаганите услуги по чл.62 на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
В тази връзка са издадени Заповед
№18ОА2536/31.10.2018г. и Заповед №19ОА-2611/28.10.2019г. на Кмета на Община
Пловдив за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги
по чл.62 ЗМДТ/л.210-214/, с които са определени предлаганите услуги, границите
на районите, както и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване. От тези
заповеди се установява, че недвижимият имот, находящ се в гр.Пловдив,
ул.“Авксентий Велешки“№43, ет.2, ап.4, попада в границите на район „Централен“,
в който има организирано поддържане чистотата на териториите за обществено
ползване.
И най-сетне, случаите, при които
не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в т.1 до т.3 на чл.71 ЗМДТ/в приложимата редакция/, както следва: 1/ услугата по чл.62 т.1 и дейността
по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл.66 ал.1, т.2, за
имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от
общината; 2/ услугата по чл.62 т.1 и дейността по третиране на битовите
отпадъци – част от услугата по чл.66 ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или
не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред,
определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на
предходната година в общината по местонахождението на имота; 3/ услугата по
чл.62 т.1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица,
получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за
събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и
инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това
обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по
местонахождението на имота.
На първо място, по отношение на
задължението за заплащане на такса за „Обезвреждане на твърди битови отпадъци в
депа или други съоръжения за битови отпадъци“, жалбата се явява неоснователна,
тъй като не е налице изключението по чл.71 т.3 ЗМДТ. Това е така, защото по
смисъла на чл.71 т.3 ЗМДТ за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци, както вече се посочи и по-горе, не се събира такса само
тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването
му, а от наличието на депо. Отделно от това, по делото са представени и
доказателства не само за предлагането на услугата „Обезвреждане на твърди
битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови отпадъци“, но и за
нейното предоставяне/л.235 и сл./.
За пълнота следва да се посочи,
че дължимостта на разглежданата такса не зависи от това дали имотите се ползват
или не, а от тяхната принадлежност към територия, в която тази услуга се
извършва, т.е. дължимостта и е обусловена единствено от наличието или липсата
на депо, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС/така Решение
№9015/24.07.2015г. по адм. д. №10782/ 2014г., Решение №4224/26.03.2013г. по
адм.д.№1639/2013г., Решение №50/ 06.01.2014г. по адм.д.№7577/2013г. и др./.
Относно следващата спорна услуга,
а именно „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ във
връзка с цитираната нормативна уредба, е необходимо да се посочи, че за да е
налице задължение за заплащането на тази услуга, е необходимо общината да е
престирала същата. Без да е предоставяна тази услуга, за лицето не възниква
задължение за заплащането и, предвид изрично регламентираното в разпоредбата на
чл.71 т.2 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е включил услугата в заповедта си
по чл.63 ал.2 ЗМДТ и да е определил границите на районите, в които услугата ще
се предоставя. Необходимо е недвижимият имот, за който се заплаща таксата, да бъде
в рамките на границите на района, определен от кмета на общината и общината
фактически да е извършвала дейността.
В този аспект за
законосъобразността на акта по този компонент е ирелевантно обстоятелството
дали недвижимият имот се използва, дали са открити индивидуални партиди за вода
и ел. енергия, дали е налице генериране на отпадъци. Без значение за определяне
на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е и фактът, дали конкретно около
имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е
безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената
услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в
населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът
или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по
презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти
на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него.
Както вече се посочи по-горе, със
Заповед №18ОА2536/31.10.2018г. и Заповед №19ОА-2611/28.10.2019г. на Кмета на
Община Пловдив са определени границите на районите и видът на предлаганите
услуги по чл.62 ЗМДТ, в които граници попада и процесният недвижим имот,
находящ се в гр.Пловдив, ул.“Авксентий Велешки“№43, ет.2, ап.4. Представени са
и доказателства за реално предоставяне на тази услуга/л.283 и сл./.
Или, установява се от събраните
по делото доказателства, че Община Пловдив предоставя двете спорни услуги –
„Обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или други съоръжения за битови
отпадъци“ и „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“,
което принципно не се оспорва от жалбоподателката.
Във връзка с твърденията, които
са в насока, че дори и да са предоставяни тези услуги, жалбоподателката не
дължи такса за тях, тъй като стопанисваният от нея недвижим имот представлява
сграда, подлежаща на приемане по изискванията на ЗУТ, която не се ползва и не
би могла да се ползва от собствениците, поради това, че няма разрешение за ползване,
съответно услуга не се престира, отново следва да се посочи, че спорните услуги
не са обвързани с фактическото ползване на имота.
Това е така, защото съгласно
разпоредбата на чл.66 ал.1,т.2 и т.3 ЗМДТ/в приложимата редакция/ дейностите по
предоставяне на услугата „Обезвреждане на твърди битови отпадъци в депа или
други съоръжения за битови отпадъци“ включва третиране на битови отпадъци,
необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения
за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци, съответно услугата
„Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ включва
поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
другите територии от населените места и селищните образувания в общината,
предназначени за обществено ползване.
Следователно, макар да не са
дадени легални дефиниции на услугите, са посочени техните съдържания чрез
изброяване на примерни елементи. Съдържанието на разпоредбите сочат, че целта
на първата услуга е третирането на битовите отпадъци, а целта на втората е да
се осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с
оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди. Налице е примерно(т.е.
неизчерпателно) изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване, като по законова делегация
е предоставено правомощие на кмета на общината да посочи районите, в които се
извършва тази услуга. В случая е безспорно, че процесният имот попада именно в
такава територия, част от маршрутите, по които преминава почистващата техника.
До извод в обратната насока не
водят и представените указания, дадени от зам.-изпълнителния директор на НАП по
прилагане разпоредбата на чл.15 ал.5 ЗМДТ. Действително, съгласно чл.10 ал.1,
т.4 и т.5 ЗНАП, изпълнителният директор на НАП има изрични такива правомощия, а
именно да дава задължителни указания на органите на агенцията за единното
прилагане на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите
и правомощията на агенцията, както и да утвърждава методически указания и
процедури за осъществяване на дейността на агенцията, задължителни за нейните
служители. Такива правомощия изпълнителният директор на НАП има изрично
предвидени и по ЗМДТ, където в чл.4 ал.6 е предвидено Изпълнителният директор
на Националната агенция за приходите да издава методически указания по
прилагането на този закон. По своята правна природа обаче, те са задължителни
за органите по приходите, в това число и за органите по приходите в областта на
местните данъци и такси. Същите обаче не са задължителни за съдилищата в какъвто
смисъл е и актуалната съдебна практика. Норми относно указанията се съдържат и
в ДОПК. Така съгласно чл.17 ал.4 ДОПК, указанията за единното прилагане на
законодателството, които са задължителни за органите по приходите и публичните
изпълнители, както и всички отговори или становища с общ методологичен характер
относно данъците или задължителните осигурителни вноски се публикуват.
Публикуването се прави в интернет страницата на съответната администрация, като
може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг общодостъпен за
задължените лица начин.
По-важна и съществена в случая е
нормата на ал.3 от същия чл.17, която урежда последиците от изпълнението на
писмени указания, които в последствие се окажат незаконосъобразни. Законът
разпорежда в такива случаи, че когато задължено лице действа съобразно писмени
указания от министъра на финансите, орган по приходите или публичен изпълнител,
които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на
действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона
санкция не се налага. Следва да се има предвид, че НАП си има такива структури,
които се занимават със създаването на такива указания. Много от тях съдържат
правна регламентация на конкретен правен проблем, други са принципни,
включително и по чисто процесуални въпроси, както относно приложими процедури,
така и за допустими доказателства. Поради това указанията могат да бъдат
успешно ползвани в определени хипотези при решаването на делата, с уговорката,
че те изразяват все пак становището на едната страна по спора.
В конкретния случай,
представените с жалбата указания, не се установява от служебно извършената
проверка на сайта на НАП да са били публикувани по съответния ред, такова
публикуване не се установи да е налично и на страницата на Община Пловдив,
Дирекция „МДТ“, липсват данни и да са били публикувани в пресата или по друг
общодостъпен за задължените лица начин, поради което и за жалбоподателя не е
приложима разпоредбата на чл.17 ал.3 ДОПК.
За пълнота на изложеното е
необходимо да се посочи също така и че неприложимост на разпоредбата на чл.15
ал.5 ЗМДТ по отношение на оспорващата е налице и на още едно основание, а
именно, не се установи твърдението от нейна страна, че липсват доказателства,
удостоверяващи строежът на процесната сграда да е достигнал ниво „груб строеж“.
Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че от приложения по делото нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №185, том I, дело №167 от
2011г./л.102-104/, по силата на който Г. се легитимира като собственик на
коментирания недвижим имот, се установява, че същата е закупила самостоятелен
обект със степен на завършеност 100% „груб строеж“, видно от Удостоверение
№61/09.08. 2011г. на Главния архитект на район „Централен“ при Община Пловдив.
Издаването на акт образец 14 се установява и от приложения Акт за установяване
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички
спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7 ал.3,т.10 други случаи/л.72 и
сл./, където на първа страница са констатирани изпълнени строителни и монтажни
работи по одобрен проект в част Конструктивна – изцяло завършена, за което е
издаден акт образец 14 от 24.08.2009г.
Изложеното до тук налага извод за
законосъобразност на оспорения АУЗД досежно определените такси за „Обезвреждане
на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения
за обезвреждане на битови отпадъци” и „Поддържане на чистотата на териториите
за обществено ползване“.
Що се касае до акцесорните задължения
за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1, и т.3 ДОПК, вземанията за ДНИ и
за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон/чл.175 ДОПК/. Сроковете за заплащане на ДНИ и ТБО са изрично
регламентирани. При неплащането им в срок задълженото лице изпада в забава и
дължи лихва. Предвид посоченото, правилно с АУЗД е установено, че невнесената
ТБО по силата на чл.4 ал.2 ЗМДТ във връзка с чл.9б ЗМДТ се събира заедно с
лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни
вземания. От жалбоподателя не е оспорено, че посочените в АУЗД лихви върху
главниците са правилно изчислени.
Или, жалбата на П.Г. срещу АУЗД,
потвърден с решението на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Пловдив относно установени задължения за такса битови отпадъци за компонентите
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на
териториите за обществено ползване за периода 01.01.2019г. – 31.12.2020г. в общ
размер на 59,10 лева, ведно с прилежащите лихви към 13.11.2020г. в размер на
0,83 лева, следва да се отхвърли, като неоснователна.
При този изход на спора, на
Община Пловдив се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултско защита,
което се констатира в размер на 300 лева, съгласно разпоредбата на чл.8
ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Г. *** срещу Акт за
установяване на задължение по декларация №1219 от 11.11.2020г., издаден от З.Г.Г.на
длъжност Главен инспектор в Отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение №4/29.01. 2021г. на
Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив относно
установени по отношение на Г. задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ за
компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и
чистота на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2019г. –
31.12.2020г. в общ размер на 59,10 лева, ведно с прилежащите лихви към
13.11.2020г. в размер на 0,83 лева, в качеството и на собственик на ½
ид. част от недвижим имот, находящ се в град Пловдив, ул.“Авксентий Велешки“
№43, ет.2, ап.4 с партиден №6609Н355770, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.К.Г. *** да заплати на Община Пловдив сумата от 300/триста/лева, представляваща равностойността на осъществената
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване на
основание чл.160 ал.7 ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: