РЕШЕНИЕ
№ 260039 11.03.2022 г. град Бургас
Бургаски окръжен съд Първо гражданско и търговско отделение
на единадесети март две хиляди двадесет и втора година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Йорданова
като разгледа гражданско дело № 2501 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, съгласно дадените изрични указания с определение № 89/02.03.2022 г. по в.гр.д. № 68/2022 г. на Бургаски апелативен съд.
С депозираната по делото въззивна жалба от страна на ищеца К.Г.К. с ЕГН **********, чрез адв. Петър Добрев Димитров от БАК е посочено, че при определяне на разноските съдът не е съобразил направеното намаление на иска по размер от 60 000лв. на 50 000лв., като разноските са определени от съда съобразно първоначалния размер на иска, с което се нарушават правата на ищеца. Не се сочи конкретно искане за присъждане на разноски в различен размер за някоя от страните.
В срока за отговор насрещната страна не изразява становище по искането.
Бургаски
окръжен съд, като взе предвид подадената молба, намира същата за неоснователна,
по следните съображения:
С постановеното по делото решение са уважени частично предявените претенции за заплащане на имуществени вреди, неимуществени вреди и лихви за забава върху всяка от главниците. В хода на процеса е било извършено плащане от ответника на сумата от 10 000лв. В съдебно заседание от 15.06.2021г. е прието направено от ищеца намаляване на претенцията и производството по делото е прекратено в частта за горницата над 50 000лв., до пълния заявен размер от 60 000лв., поради оттегляне на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Такава възможност за ищеца не е изрично предвидена, като съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца съразмерно с уважената част от иска. Когато обаче ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане в хода на процеса, какъвто е и настоящият случай, ищецът има право на направените разноски и респ. не носи отговорност за сторените от ответника разноски в тази част.
В случая безспорно ответникът не е изплатил определеното от него обезщетение на ищеца преди подаване на исковата молба и с това свое поведение е дал повод за предявяването на иска. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски определени върху пълния размер на заявените претенции. От друга страна, в тежест на ищеца не следва да се възлагат разноски за тази част от иска, за която производството е прекратено. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС / Определение № 60370 от 22.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1549/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 73 от 23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., ГК,/.
Следвайки изложеното и при съобразяване с цитираната съдебна практика, настоящият състав е определил дължимите по делото разноски, независимо от факта, че е отхвърлил иска за горницата до 60 000лв., вместо до 50 000лв. В полза на процесуалния представител на ищеца (доколкото възнаграждението е уговорено и се присъжда по реда на чл. 38 ЗА), съдът е присъдил адвокатско възнаграждение съобразно разпоредбата чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база първоначално заявените претенции от 60 417.40лв. главници и претендираните лихви /установени на общо 2843.90лв./. Същото е редуцирано съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед приетата за основателна част от исковете (от 30 000 лв. главница за неимуществени вреди и лихви), съобразно мотивите на съдебния акт.
Що се отнася до разноските, присъдени в полза на ответното дружество, същите са съобразени с отхвърлената част от исковете, като за частта от 10 000лв. - платена в хода на процеса - в тежест на ищеца не са възложени разноски. Съдът е намерил за основателно възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ответника и е определил същото към нормативния минимум, с оглед правната и фактическа сложност на спора. При определяне на възнаграждението, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., съдът е приел за минимална база първоначалния размер на исковете, към който момент е било и уговорено възнаграждението. След това е приложил правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК при съобразяване с намаления размер на иска поради плащане. По този начин е запазен баланса между страните при присъждането на разноските.
Доколкото с изявлението на ищеца не се сочи конкретно искане как да бъдат изменени разноските и в коя част са неправилно определени, както и по изложените по-горе съображения, съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК вр. чл. 78, ал.4 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.Г.К. с ЕГН **********, чрез адв. Петър Добрев Димитров от БАК, с която се иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: