Р Е Ш Е Н И Е
№
265
гр.
Велико Търново, 30.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юли
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 333/2021 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА.
Образувано е по
жалба от Областният управител на област Велико Търново против Решение №
42/25.03.2021 г. на Общинския съвет Елена (ОбС) за промяна на статута на имоти
– публична общинска собственост в частна такава.
Областния управител,
оспорва като нищожно посоченото решение на ОбС с мотива, че при промяна на вида
на общинската собственост по отношение на имотите – предмет на решението,
отредени за читалища, Общинският съвет е излязъл извън предоставените му
нормативни правомощия, тъй като променя статута на имоти, за които няма такива
правомощия, защото липсват условията и предпоставките по чл. 6, ал. 1 от ЗОС за
промяна на собствеността върху имотите от публична в частна, тъй като те не са престанали
да имат предназначението по чл. 3, ал 2 от ЗОС. В тази връзка сочи, че ОбС не е
извършил предхождащите нормативно определени процедури по ЗУТ, предшестващи
промяната на собствеността. По тези мотиви, доразвити и в съдебно заседание от
процесуалния представител на оспорващия, претендира обявяване за нищожно на решението
на ОбС и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
Ответникът – Общинският
съвет Елена, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Кметът на общината Елена инж. Д. Млъзев е отправил Предложение изх. №
РД.01.02-40 от 18.03.2021 г. до Общинския съвет Елена за промяна статута на
имоти – публична общинска собственост, представляващи читалища в частна такава.
Това предложение е разгледано от ОбС на заседанието му от 25.03.2021 г., подложено
е на поименно гласуване и е прието с единодушие от всички присъстващи 12
общински съветника под № 42.
Съгласно т. 1 от така приетото Решение № 42 по Протокол № 3 от 25.03.2021 г., на
основание чл. 21, ал.1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 6, ал. 3 от ЗОС и чл. 5, ал. 2 от
Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, ОбС Елена обявява имоти - публична
общинска собственост за частна общинска собственост, както следва:
1.1.
Читалище
- масивна сграда със застроена площ 61 кв. м., находящ се в парцел X, кв. 3 по
плана на ул. „Разпоповци", гр. Елена, актуван с АОС № 144/29.09.1997 г., публична общинска собственост, вписан
в Служба по вписвания при PC-Елена, под № 121,
том V;
1.2.
ПИ
с идентификатор 02169.351.75, с площ 278 кв.м., с предназначение сграда за
култура и изкуство (читалище), находяща се в с, Бадевци, община Елена, актуван
с АОС № 590/08.09.2011 г., публична
общинска собственост, вписан в Служба по вписвания при РС- Елена, под №
121, том IV на 09.09.2011 г.;
1.3.
Читалище
- двуетажна сграда, построена през 1932 г., за читалище заедно с дворно място
от 115- кв. м., попадащо в парцел IV, кв. 41 по плана на с. Палици, актуван с
АОС № 207/20.12.1999 г., вписан в Служба по вписвания при PC-Елена, на 15.03.2005 г., под № 187, том II;
1.4.
Читалище
- масивна постройка на два етажа, заедно с дворно място т 1350 кв.м., попадащо
в парцел IV - 81, кв. 10 по плана на с. Марян, актуван с АОС № 197/06.10.1999
г., вписан в Служба по вписвания при PC-Елена на
29.03..2005 г., под № 97, том III и
1.5.
Читалище
- двуетажна масивна сграда със застроена площ 250 кв.м. в с. Блъсковци, АОС №
85/26.08.1996 г„ вписан в Служба по вписвания при PC-Елена
на 30.10.2009 г. под № 62, том V.
С т. 2 от решението,
на кмета на общината е възложено да предприеме необходимите действия за отписване
на имота (вероятно е техническа грешка и се касае за всички имотИ) от актовите
книги за публична общинска собственост и състави Акт (вероятно актове) за
частна общинска собственост.
Въпреки изискването
на пълната административна преписка, ответникът не е представил
доказателства за това кога и как е изпратил приетото решение на областния
управител, поради което съдът приема за безспорно заявеното от оспорващия, че Решение
№ 42/25.03.2021 г. на ОбС е получено
на 06.04.2021 г., когато е заведено деловодно в администрацията на Областния
управител с писмо вх. № OAQ4-2911/06.04.2021 г.
Областният управител
е намерил за незаконосъобразно това решение и го е върнал на ОбС Елена за ново
обсъждане с нарочна Заповед № ОА04-3121/13.04.2021 г., което е получено и заведено
на същия ден от ОбС.
ОбС Елена в рамките
на 14-дневния срок по чл. 45, ал. 7 от ЗМСМА не се е произнесъл по върнатото от областния управител решение.
14-дневния срок по ал. 7
на чл. 45 от ЗМСМА е изтекъл на 27.04.2021 г., вторник, работен ден.
От тази дата е
започнал да тече 7-дневния срок по чл. 45, ал. 8 от ЗМСМА за оспорване на
върнатия за ново обсъждане акт, който от своя страна е изтекъл на 05.05.2021 г.
– първия работен ден след 04.05.2021 г.
Значително след тази
дата – на 28.05.2021 г. областния управител е оспорил непрегласуваното от ОбС
решение с жалба до АСВТ изх. № ОА04-4306/28.05.2021 г., въз основа на която е
образувано това дело.
По делото като
доказателства са приети документите, които ответникът е представил като пълната
административна преписка, след като същата му е била изискана повторно от съда.
До колкото спорът е правен, нови доказателства не са събирани.
При така изложената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
45, ал. 4 от ЗМСМА, областният управител упражнява контрол за
законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон е
предвидено друго. Той може да върне незаконосъобразните актове за ново
обсъждане в общинския съвет или да ги оспорва пред съответния административен
съд. В ал. 6 е регламентирано, че върнатият за ново обсъждане акт заедно с
мотивите за връщането му се изпраща на председателя на общинския съвет в
7-дневен срок от получаването му. Според ал. 7, върнатият за ново обсъждане акт
не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от
получаването му. Ал. 8 постановява, че върнатият за ново обсъждане акт може да
бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета на общината в
7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 7, ако в този срок общинският съвет
не се произнесе по него. В настоящия случай е реализирана именно последната
хипотеза. Както вече се каза, жалбата на областния управител е подадена
значително след изтичане на срока за по чл.
45, ал. 8 от ЗМСМА, поради което е недопустима за разглеждане по отношение
на основанията за незаконосъобразност, тъй като е подадена след законоустановения
срок по ЗМСМА. Тя обаче е допустима по отношение искането за нищожност на
оспореното решение, тъй като същото може да бъде направено и след изтичане на
срока за обжалване на актовете като незаконосъобразни.
Настоящият съдебен
състав намира подадената жалба с искане за обявяване за нищожно на решението на
ОбС Елена за основателна по следните мотиви:
Оспореното решение е
издадено от Общински съвет Елена, който е орган на местно самоуправление на
територията на община Елена и решава самостоятелно въпросите от местно
значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, детайлно
уредени в чл.
21 от ЗМСМА.
Като конкретни правни
основания в обжалваното решение са посочени чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и чл. 6, ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно чл.
21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, общинският съвет приема решения за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните
правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно чл.
6, а. 1 от ЗОС имотите и вещите - публична общинска собственост, които са
престанали да имат предназначението по чл. 3,
ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. От
своя страна, чл. 3, ал. 2 на ЗОС предвижда, че публична общинска собственост
са:
1. имотите и вещите,
определени със закон;
2. имотите,
предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление
и местната администрация;
3. други имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно
значение, определени от общинския съвет.
От приложените по
делото актове за общинска собственост се установява и всъщност не е спорно, че
всички процесни имоти представляват читалища и като такива са предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, свързани с образованието
и културата. Съгласно §7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, по силата на същия,
собственост на общините са всички обектите на общинската инфраструктура с
местно значение, предназначени за административните потребности на общините,
както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или
комунално обслужване. Следователно, имотите от вида на процесните – читалища, са
публична общинска собственост по силата на закон на основание чл. 2, т. 2 вр.
чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС и § 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА. След като те са
такива правният им статут може да се променя само със изменение на съответния
закон, който ги определял за такива, от органът, компетентен да приема подобен
род актове(ако не се променя предназначението им). ОбС не приема закони, а
единствено подзаконови нормативни актове по въпроси то местно значение, но в случая
се касае за решение, което изобщо няма характера на нормативен акт. След като
всички процесни имоти са такива по чл. 2, т. 2 вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС и §
7, ал. 1, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА, то следва да се приеме, че разпоредбата на чл.
6, ал. 1 от ЗАС не е приложима за тях, докато имотите имат предназначението си на публична
собственост, определени като такъв със закон. В този смисъл вж. напр. Решение №
6246/28.05.2020 г. по адм. д. № 14443/2019 г. на ВАС, ІV отд. по аналогичен
казус.
Дори да се приемат
за имоти по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС съдът намира, че ОбС няма правомощия да
приеме процесното решение, след като не е спорно, че самото им предназначение
се запазва. В тази връзка следва да се държи сметка, че съгласно чл. 6, ал. 1
от ЗОС, статутът на собствеността може да бъде променен от публична в частна
общинска, само ако имотът е престанал да има предназначението си по чл. 3, ал.
2 от ЗОС. В конкретната хипотеза ЗУТ предвижда основание и процедура за промяна
на конкретното предназначение - чл. 8, но такава промяна не е била извършена, затова
и за това постановените решения на ОбС са извън неговата компетентност, защото
те по същество променят самия закон, определящ тези имоти като публична общинска
собственост.
Тук е мястото да се посочи,
че няма колебания в практиката на ВАС,че при всички положения се изисква
първоначално изменение в действащия ПУП - процедура, която, макар и
самостоятелна, предпоставя промяната в статута на имота и че
законосъобразността на решението на общинския съвет по чл. 6 от ЗОС е
предпоставена от извършена преди това промяна в предназначението на имота. Иначе
казано, това обуславя наличието на задължителната предпоставка по чл. 6 от ЗОС,
а именно загубване на предназначението по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОС във вр. с
чл. 8 ЗУТ, защото иначе ОбС няма компетентност да приема тези решения и че като
не е установил извършване на такава, общинският съвет е приел недействително
решение. В този смисъл е постоянната практика на ВАС - така напр. Решение №
12775 от 24.11.2016 г. по адм. д. № 8012/2016 г., Решение № 14670 от 05.12.2014
г. по адм. д. № 4329/2014 г. и решение № 1982 от 12.02.2009 г. по адм. д. №
4311/2008 г., трите на ІІІ отд. на ВАС.
Нещо повече, както
вече се каза, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС, статутът на собствеността може да
бъде променен от публична в частна общинска, само ако имотът е престанал да има
предназначението си по чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Случаят не е такъв – в Писмо от
16.04.2021 г. на кмета на Община Елена до областния управител (на л. 41, гръб
от делото) изрично се признава, че процесните имоти и понастоящем не са
изгубили предназначението си като трайно задоволяващи обществените потребности
от местно значение, което изключва изобщо промяна на действащия ПУП в частите
за тези имоти, което означава, че изобщо за тях няма как да се изпълнят
условията на закона за промяна вида на общинската собственост от ОбС и това прави
толкова съществено това нарушение на материалния закон по приемане на решението
в обратния смисъл, че практически го прави нищожно. Това е така, защото няма
как изобщо общински имоти, отредени за читалища да са частна, а не публична
общинска собственост, а процесните имоти нито се оспорва, нито се доказва да са
загубили или променили предназначението си (на читалища).
Ето защо съдът
намира, че оспорването на областния управител е основателно и Решение №
42/25.03.2021 г. на Общинския съвет Елена за промяна на статута на читалищни имоти
– публична общинска собственост в частна такава следва да се обяви за нищожно
от съда.
При този изход на
делото на оспорващия се следват разноски за юк възнаграждение, които трябва му да
се присъдят в претендирания размер от 200 лева.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2
и чл. 143, ал. 1
от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 42/25.03.2021 г. на
Общинския съвет Елена.
ОСЪЖДА Общинския съвет Елена да плати на Областния
управител на област Велико Търново разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
Решението ДА СЕ СЪОБЩИ на страните чрез изпращане
на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: