№ 292
гр. Добрич, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Д.
при участието на секретаря Илияна Ст. Г.а
като разгледа докладваното от Данчо Й. Д. Административно наказателно
дело № 20223230200251 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******, чрез адвокат СТ. К. СТ. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр.
Балчик, ул. „Черно море“ № 26, ет. 2, срещу наказателно постановление №
22-1717-000007 от 26.01.2022 г., издадено от Началник сектор в Първо РУ
към ОДМВР - Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по:
- чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 (десет)
лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено
становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт,
какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е
започнало на 12.01.2022 г. с акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 7/12.01.2022 г. (бланков № 215589, Серия АД). АУАН
е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице,
съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и приложената по делото
Заповед с Рег. № 357з-1454/12.08.2019 г. на Директора на ОДМВР - Добрич,
относно определяне на държавни служители от звената „Териториална
полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ на длъжност „Полицейски и младши
полицейски инспектор“ и „Командир на отделение“ към структурите на
„Охранителна полиция“ при ОДМВР-Добрич и районните управления в
състава й, които да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове
за установяване на административни нарушения и да осъществяват контролна
дейност по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на обслужваната от тях
територия. Съгласно т. 1 от цитираната заповед, оправомощени да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения и да осъществяват контролна дейност по Закона
за движението по пътищата са служителите от звената „Териториална
полиция“ на длъжност „Полицейски и младши полицейски инспектор“ и от
звената „Патрулно-постова дейност“, на длъжност „Командир на отделение“ в
структурите „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Добрич и районните
управления в състава й на обслужваната територия, успешно преминали
обучение и положили писмен изпит, съгласно Заповед с Рег. № 8121з-
825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, както следва: т. 1.1.
Първо РУ - Добрич: Л. В. Г. – полицейски инспектор. Т.е., актосъставителят
Л. В. Г. поименно е посочен като оправомощено лице да съставя актове за
установяване на административни нарушения и да осъществява контролна
дейност по Закона за движението по пътищата.
АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При
2
съставянето на акта нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и
възражения, като е изписал: „Имам възражение! Бутах автомобила!”
(цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал
писмени възражения по акта.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното
наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН
от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне
на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на
длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават
наказателни постановления, да използват технически средства и системи за
измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за
движението по пътищата, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Съгласно т. 3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи
„Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават
наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че
наказващият орган Радостин Пейчев Пейчев е началник сектор „Охранителна
полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентния административнонаказващ орган.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираните нарушения и приложимия материален
закон съдът установи следното:
Тъй като жалбоподателят е санкциониран за две нарушения,
съобразявайки разпоредбата на чл. 301, ал. 2 от НПК, съдебният състав
следва да обсъди и реши въпросите по ал. 1 за всяко нарушение поотделно.
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на
противното.
Относно нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
3
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.01.2022 г., около
15:10 часа, в гр. Добрич, по локален път зад ******, в посока ******,
управлява лек автомобил ****** с рег. № ******, чужда собственост, като не
притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него МПС, като свидетелството е обявено за изгубено /откраднато/ и
обявено за невалидно на 29.12.2021 г. – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Д. Н. Д. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно
заседание, свидетелят Р. К. М. потвърждава констатациите в акта. В съдебно
заседание свидетелят М. дава следните показания: „На въпросната дата
замествах командира, който е на взвода и имах поставена задача, с
колегата П.П. да връчим три призовки, като едната беше в района на ул.
„Райко Даскалов“. Около 15:00 часа излязохме от Районното управление с
патрулен автомобил и се насочихме към улицата, като влязохме от ******,
зад Драматичен театър, в посока ул. „Райко Даскалов“. Пред нас се появи
въпросният автомобил, за който знаехме, че водачът има проблем със
свидетелството за управление. Пуснахме му светлинен и звуков сигнал, той
спря вдясно. Той го управляваше. Аз бях водач на патрулния автомобил.
Подходихме към проверка. Поисках на водача свидетелството, същият
заяви, че към момента няма и го е обявил за изгубено или откраднато с
декларация. Извършихме справка с ОДЧ и точно така излезе в системата.
След което поискахме съдействие от колеги от териториална полиция да
вземат съдействие от ЗДвП, тъй като към него момент нямахме такива
правомощия (цитат). Същата фактическа обстановка пресъздава посредством
показанията си и свидетелят ПЛ. П. М.. Така например в съдебно заседание,
същият заявява: „На въпросната дата, заедно с колегата Л.Г. работехме
във връзка със СПО. Колегите от ППД са спрели за проверка близо до входа
на паркинга зад театър. Бяха спрели лек автомобил и ни извикаха за
съдействие, тъй като към него момент нямаха правомощия да пишат по
ЗДвП. Обясниха ни казуса, ние се уверихме в това. Случаят беше такъв, че
водачът беше попълнил декларация в служба КАТ за това, че книжката му е
изгубена или открадната. Колегата след като направи проверката, състави
акта и аз бях свидетел при съставянето на акта“ (цитат). На въпроса на
защитника на жалбоподателя: „Как установихте, че той е попълнил тази
декларация, че книжката му е изгубена или открадната?“, свидетелят
отговаря: „С проверка в системата. Когато се направи проверка в нашата
система по ЕГН, като статус за „свидетелство за управление на МПС“ се
отчита, че с датата на подаването на декларацията, свидетелството за
управление е изгубено или откраднато“ (цитат). В тази насока са и
показанията на актосъставителя Л. В. Г., който разпитан в съдебно заседание,
макар и косвено пресъздава фактическата обстановка, описана от свидетелите
Р.М. и П.М.. От разпита на актосъставителя Г. се установява, че същият в
качеството си на полицейски инспектор в Първо РУ на МВР – Добрич е
4
оказал съдействие на свидетеля Р.М. и полицейския служител П.П., като е
констатирал и нарушението, предмет на настоящото дело, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство, без водачът му да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, тъй като същото е било
обявено за изгубено /откраднато/, поради което е било обявено за невалидно
на 29.12.2021 г. От показанията на Г. се установява, че същият
непосредствено е възприел автомобила, управляван от жалбоподателя, за
чието управление същият не е притежавал свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, тъй като същото е било обявено за изгубено /откраднато/,
поради което е било обявено за невалидно на 29.12.2021 г. Това, че
служителят на Първо РУ на МВР - Добрич – свидетелят Р.М. първи е видял
управлявания от жалбоподателя автомобил не води до извода, че свидетелите
Г. и М. не са могли да възприемат непосредствено както местоположението
на автомобила, така и наличието на извършеното нарушение.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Р.М., Л.Г. и П.М.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на
извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни,
логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната
заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито
да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено
установяване на обективната истина.
Обстоятелството, че на 29.12.2021 г. жалбоподателят е обявил
свидетелство си за управление на моторно превозно средство за изгубено,
както и фактът, че свидетелството му е било обявено за невалидно на
29.12.2021 г. не се оспорва. Така например в самата жалба четем: „Безспорно,
доверителят ми на 29.12.2021 г. е обявил за изгубен СУМПС, поради което
статусът на СУМПС е „невалиден“ /за обстоятелството, че СУМПС ще
бъде обявено за невалидно жалбоподателят се е подписал в декларацията, че
е уведомен/ (цитат).
С жалбата, както и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва
констатациите в наказателното постановление, като навежда доводи, че
загубата на СУМПС не се приравнява на лишаване от придобитото право на
управление на МПС, поради което към датата на нарушението същият се
явява правоспособен водач на МПС. Също така, при съставяне на АУАН,
жалбоподателят е оспорил констатациите в акта, като е изписал, че е бутал
автомобила.
Съдът не споделя тези доводи на жалбоподателя по следните
5
съображения:
В настоящия случай, въз основа на събраните гласни доказателства,
обективирани посредством показанията на свидетелите Р.М., Л.Г. и П.М.,
съдът намира за безспорно установено, че Д. Н. Д. е управлявала процесното
моторното превозно средство.
В настоящия случай, дори и съдът неправилно да кредитира
показанията на свидетелите М., Г. и М., следва да бъде отбелязано следното:
Съгласно задължителната съдебна практика – Постановление № 1 от 17
януари 1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС, в понятието „управление” се
включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
моторните превозни средства или машини, както и задължителните
разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство
или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици. С други думи – бутайки
автомобила, респективно - извършвайки съответните действия с цел
двигателят да бъде приведен в работен режим, деянието се явява
съставомерно, тъй като е налице „управление” на моторното превозно
средство.
Ето защо, съдът намира, че Д.Д. е управлявал моторното превозно
средство, респективно – моторното превозно средство участва в движението,
поради което Д. се явява субект на нарушението, за което е наказан.
Разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда административно
наказание за водач, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Според чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
6
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
При тази нормативна регламентация следва да се приеме, че
жалбоподателят като водач на управляваното от него моторно превозно
средство се явява субект за нарушението, за което е наказан, тъй като същият
е наказан не за това, че е загубил правоспособността си, а за това, че не е
притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, тъй като същото е
било обявено за изгубено /откраднато/, поради което е било обявено за
невалидно на 29.12.2021 г., което обстоятелство не се оспорва. Това
обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото справка картон на
водача, видно от която Д. Н. Д. притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство категории С ТКТ В АМ В1, което обаче е
издадено на 04.02.2022 г., т.е., след датата на извършване на нарушението,
предмет на настоящото дело, а именно - 12.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото
въз основа на него НП, съдът намира за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Р.М., Л.Г. и П.М., както и от приложените и
приети по делото писмени доказателства: АУАН № 7/12.01.2022 г. (бланков
№ 215589, Серия АД) и Справка картон на водача.
Иначе казано - доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание. Визираното нарушение – управление на
моторно превозно средство от водач, който не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, тъй като същото е било обявено за изгубено
/откраднато/, поради което е било обявено за невалидно на 29.12.2021 г., е
именно нарушение на нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение за
доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е глоба от 100 до
300 лева. Правилно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, но
при определяне размера на наказанието глоба, административнонаказващият
7
орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл. 12
от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на
конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други
смекчаващи или отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на
нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно
нарушение. Административното наказание се определя за всеки конкретен
случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с
извършеното от нарушителя деяние. Това означава всяко наказание да бъде
конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и
различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до
извършване на нарушението. Безспорно е установено от доказателствата по
делото, че наказаният е извършил виновно деяние, което по смисъла на чл. 6
от ЗАНН е административно нарушение. Административнонаказващият орган
е определил наказанието глоба в неговия максимум, определен в
приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил
именно този размер на наказанието глоба. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при
определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са
обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо повече -
не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка
правилно ли е определен размерът на наказанието глоба. Съдът намира, че
щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на
мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да
установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С
оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде
санкциониран водачът, но с минимално предвиденото по закон наказание. В
тази насока е и константната съдебна практика (Виж Решение от 04.02.2019 г.
по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич).
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на наложената
глоба, като постанови такава в размер на минимума, предвиден в закона, а
именно – 100 (сто) лв.
8
По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 12.01.2022 г., около
15:10 часа, в гр. Добрич, по локален път зад ****** в посока ******,
управлява лек автомобил ****** с рег. № ******, чужда собственост, като не
носи СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) за
управляваното моторно превозно средство – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него
ремарке.
Водач, който не носи определените документи – свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство, се наказва с глоба в размер на 10 лева (чл. 183,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП).
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в акта, съставен на Д. Н. Д. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по
нарушението са установени от показанията на свидетелите Р.М., Л.Г. и П.М.,
които съдът кредитира по съображенията, изложени относно нарушението по
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
оборена, но фактическата обстановка, описана в него и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за доказано, поради което законосъобразно на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 32 от ЗДвП, административнонаказващият
орган е санкционирал жалбоподателя.
По отношение на наложеното наказание:
Наложеното от административнонаказващият орган наказание глоба в
размер на 10 лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.
Съдът намира, че конкретните нарушения, предмет на НП, които съдът
счита за безспорно установени, не биха могли да бъде квалифицирани по чл.
28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушените материално
правни норми обществени отношения. Обект на защита са обществените
9
отношения по опазването живота и здравето на всички участници в
движението по пътищата – водачи, пътници и пешеходци. В този ред на
мисли, следва да се отбележи, че управлението на моторно превозно средство
е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача,
пътуващите с него и всички останали участници в движението. Няма спор в
настоящия случай, че жалбоподателят е преминал през съответното обучение,
обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща
извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за
маловажен случай на административни нарушения. Този извод се подкрепя и
от факта, че Д. Н. Д. многократно е бил наказван по административен ред за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, видно от справка картон
на водача.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-1717-000007 от 26.01.2022
г., издадено от Началник сектор в Първо РУ към ОДМВР - Добрич, в частта, с
която на Д. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, за нарушение
по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 (триста) лв.,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 100
(сто) лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която за
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
(десет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10