МОТИВИ към НОХД 1587/14г.
Производството е образувано
по внесен от прокурор при
РП Пазарджик обвинителен акт против пет лица : Г.В.Т. с ЕГН ********** , Ц.В.С. с ЕГН **********,
И.Н.К. с ЕГН **********, Й.С.К. с ЕГН ********** и М.Е.Ф. с ЕГН ********** за
това, че на 25. 01. 2014г в гр. Б. обл. Пазарджик на ул. „ Т.К. „ в
непосредствена близост до кръстовището и с бул „ Ю." в съучастие като
съизвършители чрез използване на брадва , кирка , голям чук тип „ вария" и
дървени тояги противозаконно са повредили чужда движима вещ - л.а Фолксваген
Голф с ДК № ******** собственост на М.И.Б. *** като са нанесели различни щети
по автомобила:
- унищожили :
1 бр предно панорамно стъкло, 1бр задно панорамно стъкло, страничните стъкла ,
2 бр фарове , 1 бр преден ляв стоп;
- нанесли
деформации и пробойни по предния капак и купето на автомобила, с което са
причинили имуществени вреди в общ размер на 1666лв на л.а Фолксваген Голф с ДК
№ ******** , собственост на М.И.Б. *** - престъпление по чл. 216 ал.1 във вр с
чл. 20 ал.2 от НК.
Производството по делото започна на етап
съдебен следствие в отсъствие на подс. Ф., който участва на едно съдебно
заседание по свое желание и депозира обясненията си.
Приет за съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес бе предявения граждански иск от М.И.Б. против
подсъдимите И.Н.К., Г.В.Т., Й.С.К., Ц.В.С. и М.Е.Ф. за сума в размер на 1666
лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди.
Като граждански ищец и частен
обвинител бе конституиран М.Б..
В съдебно
заседание прокурорът поддържа обвинението и настоява за осъдителна присъда и
наказание за всеки от подсъдимите, како и уважаване в претендирания размер на
гражданската претенция. .
Частният обвинител
и граждански ищец М. Б. се солидаризира с представителя на държавното
обвинение.
Защитниците
твърдят недоказаност и пледират оправдателна присъда.
Подсъдимите
не се признават за виновни.
Съдът, като взе предвид поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, по свое вътрешно убеждение и
ръководейки се от закона, установи:
Св. М.Б. и св. А.Т.,***, били приятели.
На неустановена по делото дата ,
но преди 21.01.14г. , приятелката на св. Т. не отговорила на неговите и тези на
нейната майка си - св. Б. обаждания, което разтревожило двамата свидетели. По този повод
Б. искала да се обади на Т., за да провери дали той знае нещо за дъщеря
й, но не разполагала с телефон. Случайно срещнала на улицата подс. Ф., когото познавала
само формално чрез неговата майка и помолила да й услужи с мобилния си апарат.
Чрез него се свързала със св. Т. и научила
само, че и той няма информация и се
тревожи.
Минали часове и тъй като Т. не
откривал приятелката си, решил да позвъни на телефона, от който с него се била
свързала Б.. Обадил Ф., който му се представил и се пошегувал, че държи
приятелката му, да отиде да си я вземе. Т. заедно с М. Б. отишли в дома на Ф. и
настоявали пред вратата за момичето, но получили отговор от Ф., че само се
шегувал и не знае нищо за момичето. Възникнал спор и Ф. подал дори сигнал до
тел. 112, но Т. и Б. си тръгнали. Впоследствие Ф. споделил на приятели, сред
които и подсъдимите, за посещението на двамата свидетели при него и повода.
Това провокирало обаждания от страна на подсъдимите към Т., в проведените
разговори при които напрежението нараснало. Отправени били взаимни заплахи, а
инициативата за тяхното изпълнение срещнала Т. и Б. с подсъдимите на процесното
кръстовище в гр. Б. късно вечерта на 25.01.14г.
Б. и Т. пристигнали там със
собствения на Б. лек автомобил Фолксваген Голф с ДК № с ДК № ********, сребрист на цвят . Още като видели причакващите
ги подсъдими, Т. и Б. спрели с автомобила, към който подсъдимите се насочили, държейки в ръцете си брадва, кирка,
голям чук тип „ вария", дървени
тояги . Б. и Т. бързо слезли от автомобила и впоследствие успели по някакъв
начин да избягат. Петимата подсъдими Г.Т.
, Ц.С., И.К., Й.К. и М.Ф. започнали да удрят произволно върху автомобила -
върху предния и задния капак, предното и задното панорамно стъкло, вратите и
стъклата по тях, като ударите със сечивата поразили и купето на автомобила. Шумът
бил възприет от живеещия в блока по кръстовището св. Б., който погледнал през
прозореца си и видял непознато за него лице, което държейки предмет, нанася със
силен замах удари отгоре върху автомобила. Свидетелят подал сигнал до ЕЕНСП
112.
Св. М.П. и Д. К. пристигнали с автомобилите си на
кръстовището по молба на Т. и Б.. Св. М.П.
качил в автомобила си криещият се св. А.Т. , а св. Д. К. качил в автомобила си
също скрилия се св. М.Б. .
Покрай местопроизшествието преминал свидетеля Т.,
който видял потрошения автомобил и съобщил за него на намиращия се следващото
кръстовище полицейски патрул, в състава на който влизал св. Щ.. Последният
незабавно отишъл на място, констатирал повредите върху автомобила, провел
разговори с подсъдимите. На място по отпочналото разследване, а и впоследствие бил
извършен оглед на МПС л.а Фолксваген Голф с ДК № с ДК № ********. Счупени били
предно панорамно стъкло, задно панорамно стъкло, страничните стъкла на
автомобила, били открити пробойни по капака на автомобила и купето, счупени
били фаровете на колата и левия стоп, като експертната оценка за нанесените
щети възлиза на 1666 лева. При огледа на място в багажника на автомобила били
открити и иззети като веществени
доказателства: брадва, голям чук тип „ вария „ .
След като ДСП за повреждане на
автомобила приключило, подсъдимите били
предадени на съд с настоящия обвинителен акт за престъпление по чл. 216, ал.1
вр. чл. 20, ал.2 от НК.
Доказателственият спор по делото е очертан
както по отношение на главния факт, така и по отношение на фактите, които са
във връзка с него без да са негова част. Причината - наличието на два съдебни
спора, единият от които настоящият, пряко свързан с фактите, касаещи действия
на противоправно посегателство от страна на подсъдимите върху несъмнено
увредения автомобил. Вторият съдебен спор е иницииран от един от подсъдимите -
Г. Т. чрез тъжба против свидетелите Б. и Т. за нанесена му в рамките на
процесния инцидент и от двамата лека телесна повреда. Въз основа на тази тъжба
е образувано на 06,02,15г. НЧХД 192/14г
.- л. 127. Служебната справка по това
дело от частен характер установи, че дни след като е станало известно на Т. (
за първото с.з. Б. е бил нер. призован), той и Б. по собствена инициатива са
депозирали втори път показания в ДСП - на 03,04,14г. - л. 81 и 77 от ДСП. Тези
показания, както и дадените два месеца преди тях, са интегрирани към доказателствената
съвкупност в хода на съдебното следствие и на съответното процесуално основание
и при съпоставката им ясно визират една динамична тенденция към целенасочено съобщаване
на факти, свързани с физическо съприкосновение между членове на двете групички
млади мъже. Коментарът за решението на Съда по кои доказателствени средства да
гради решението си по фактите следва. Тук, в частта, която касае показанията на
тези двама свидетели от ДСП, той се отразява,
за да може като се допълни с установената доказателствената активност на
защитата по същите факти, да се подчертае важността на тези факти за страните
по НЧХД. Противопоставянето на участници по две наказателни дела, които са
образувани за разглеждане на две деяния, част от един и същи инцидент, поставя
директно съмнения за депозиране на твърдения, които са благоприятни за техния
автор и/или лицата, с които има отношения. В случая тези съмнения са потвърдени за всяка от
страните в процесния конфликт - за избирателни, според тезата и позицията им,
факти. И подсъдимите, и свидетелите Т. и Б. затаяват истини за факти, които не
обслужват техните версии, а ги уличават в неправомерни действия и същевременно
съобщават и неверни факти. Това представяне на случая направи трудно установяването
на обективната истина, тъй като по делото няма нито един участник, който да е
присъствал от началото до края на инцидента и да е изцяло обективен при
възпроизвеждане на обстоятелствата по него.
И двете страни в конфликта не
признават, че всъщност срещата им на процесното кръстовище е била не случайна (
с изключение на данни от показанията на Т. от ДСП - л. 75), а нарочна. Как
точно е организирана тя и кой е бил инициатора е напълно без значение за
настоящото дело. Важно е, че Т. и Б. - от
една страна и всички подсъдими - от друга, са се явили там преднамерено и
целенасочено, след като са си отправили
взаимни закани, които са решили явно да изпълнят. Вярно е до размяната им се е
стигнало по една нелепа причина, след като Ф. се е пошегувал , че държи
приятелката на Т., а последният и Б. не са повярвали на признанието за шегата
му. Само ще се отбележи, че образът на това момиче, който е създаден от разказа
на собствената й майка ( виж показанията на св. Б.), прави напълно обяснима
реакцията на Т., подкрепена от тази на Б. за настоятелното търсене.
Именно, за да избегнат от
установяване на факта, че са знаели за среща на процесното кръстовище,
подсъдимите дават противоречиви обяснения за повода, по който трима от тях
първи напуснали апартамента на Ф. и се отправили натам. Общо твърдят, че Т., С.
и Ф. първи напуснали дома на последния, за да затворят намиращо в близост
заведение, в което той работел като барман. Само Ф. от всички подсъдими обаче твърди, че той си
бил в заведението и отивал към апартамента си, когато на входа срещнал Т. и С.,
които отивали към него. Вярно е, че откритите противоречия не касаят
правно-релевантни факти, но потвърждават извода за стремежа на всяка от
страните в този конфликт да се затаяват неизгодни факти и се заявяват изгодни,
но неверни. От друга страна това засяга доказателственото средство от гледна
точка на възможността да бъде ползвано като източник за установяване на реално
настъпилите обстоятелства. Като - тази констатация е напълно важима и по
отношение на гласни доказателствени средства, с които е обезпечена
обвинителната теза - показанията на Т. и Б.. И дори по същите факти, тъй като и
те отричат последователно и привидно убедително, че случайно били на
кръстовището, тъй като от там минавал пътя им. И това е толкова невярно,
колкото и същото по смисъл твърдение на подсъдимите.
Останалите твърдения обаче,
касаещи пряко факти, свързани с посегателство от страна на подсъдимите върху
увредения автомобил, са верни - заявените от Т. и Б. и неверни - в обясненията
на подсъдимите (а и косвените данни от св. К.) , с които отичат да са автори на приписаните им
действия, обусловили престъпния резултат. Тази преценка се дължи на персоналния
анализ на показанията на свидетелите и на наличието на други гласни доказателствени
средства, които потвърждават информацията в тях.
Действително - допълнително
депозираните от Т. и Б. ( на 03,04,14г.- л. 81 и л. 77) показания в хода на досъдебното разследване визират
нови факти. Те са изцяло свързани с посочени поименно две лица като участници в
твърдяното нападение над автомобила и действията им спрямо автомобила и
пътуващите в него двама свидетели. Още при първия си разпит в ДСП и Т., и Б. са
признали, че нападателите са били много
, около и повече от десетина и изрично са уточнили , че не са разпознали всички тях. Разпознали са и
посочили при първия си разпит К., С., Ф.
и К.. Напълно правдоподобно звучат обясненията на Т. и Б. за невъзможността им
да персонифицират лицата, които не са
разпознали. Някои от тези, които са разпознали, те са посочили дори само с
известните им прозвища („ К.“ „Б.“ ). Затова последващото уточнение в разпита
на 03,04,14г., че други две лица, които са били там са петият подсъдим - Т. и В.К.,
имат своето логично обяснение.
Логично, но неоправдано, обяснение има и факта, че за първи път при
втория разпит в ДСП Т. и Б. депозират твърдения къде и какъв точно удар е
нанесъл върху автомобила Т.. Причината е, че към датата на този вече втори
разпит и на Т. и на Б. им е било известно, че са подсъдими по НЧХД, с тъжител Т.
. Поради това Съдът възприе, че съществува обективна причина този подсъдим да е
разпознат едва впоследствие от двамата свидетели, но само заведеното от него
дело против тях обяснява, че единствено по отношение на него са налични
твърдения за конкретно увреждащото автомобила действие. Същата е причината,
поради която едва в с.з. Т. и Б. - л. 95 и 96 от делото) за първи път след
разпитите в ДСП ( за Т. - два, а за Б. -дори три) съобщават за нападение над
тях от страна на подсъдими, което да е станало непосредствено след слизането им
от автомобила. И двамата представят ситуация на неизбежна отбрана за Т., към
който Т. замахнал с брадва, при което Т. го ударил. Съмненията за
недобросъвестност на тези двама свидетели при възпроизвеждане на точно тези
факти са напълно потвърдени като се има
предвид и начина, по който те „конструират“ ситуацията на неизбежна отбрана -
нито един от двамата не твърди какво е станало с предприетия удар от страна на Т.
към Т. : нито се твърди Т. да е ударен,
нито да е избегнал удара. Очевиден е стремежът да се режисира събитие, в което
да има факти, изключващи наказателна отговорност за свидетелите Т. и Б. за
причинени от тях телесни увреждания на Т.. Така, че Съдът не прие за достоверни
твърденията на тези двама свидетели, че Т. бил ударен от Т. в положение на
неизбежна за последния отбрана.
Безспорен, установен и с
представените медицински документи, факт
е, че Т. е бил ударен и е получил описаните там увреждания. Кой, как кога точно
и в каква ситуация му ги е причинил следва да установи решаващия по тъжбата
съд. В настоящия случай следва само да се признае, че след като срещата е била
нарочна, всяка от конфронтиралите се групички е била подготвена и тази
подготовка е била последваща спрямо несъмнената размяна на взаимни закани. Тоест -
изразената словесно в телефонни разговори агресия е намерила отражение във
фактическите взаимни действия на участниците в инцидента. Точно защото са били
предварително подготвени на мястото са били открити впоследствие сечива (
брадва, вария). Те са открити ( виж протокола за оглед) в автомобила, но пък
последно при него са се намирали подсъдимите, след като Т. и Б. са избягали. Така,
че са имали достатъчна възможност да поставят тези сечива в
автомобила,уличавайки по този начин свидетелите Т. и Б. в съпричастност към
тях. Никой от участниците по делото не твърди, че тези двамата са имали такива
предмети в ръцете си. Дори и тези, които ги уличават в лично нападение ( виж
обясненията на Т. л. 94 по делото; на С. - л. 94 по делото и на Ф. - л. 165) твърдят
за дърва и бухалки, но не и за откритите в автомобила вария и брадва.
За такива в ръцете на подсъдимите
, а и за ползването им от тях при нанасяне на удари върху автомобила убедително
се твърди от Т. и Б., чиито показания по тези факти са напълно потвърдени ( а
поради това и лансирани) от тези на свидетелите И. -л. 152, делото и л.90 ДСП); Б. - л. 99; П. - л.
100 , по делото и от ДСП - л. 87. Още в началото трябва да се посочи колко
несъстоятелна е тезата на защитата,че Т. бил в безсъзнателно състояние,
причинено от удари на Т. и Б. и това
обективно го възпрепятствало да ударя и уврежда автомобила. За изпадането си в
такова състояние Т. не е съобщил на оказалата му първа спешна помощ - св. П. -
л. 152. Точно тя е и съставител на фиша за преглед на пациент от спешна помощ и
предвид отразеното в него е категорична, че при травма на главата, каквото е
констатирала при Т., го е питала за гадене, загуба на съзнание , повръщане и
тъй като пациентът не е съобщил такива оплаквания, те не са били отразени.
Всъщност твърденията, че той бил лежал на земята при пристигането на полицията
въобще не се потвърдиха. Те произтичат само от подсъдимите и от лица, които са
били част от тяхната компания същата вечер( К., Ф., Т., С. , св. К.) и са неверни, подчинени на тенденцията за
обосноваване на изобличената теза за безсъзнателно състояние.
От свидетелите като непосредствени
очевидци на действия на лица, увреждащи автомобила се представят св. Б., П., И.
, И.. Показанията на последния визират известно различие при съпоставка на тези
от съдебната фаза ( л.152, гърба)с тези от ДСП - л. 90 ДСП. Разминаването обаче
касае само факта на нападение над Т. от страна на Т., за който факт И. съобщава
едва в с.з. И тук причината се състои в преднамереното заявяване на този факт в
с.з. предвид отпочналото НЧХД против Т., с когото свидетелят е в приятелски
отношения. Това обаче не компрометира
показанията на този свидетел изцяло, а само досежно твърденията за нападение от
страна на Т. над Т., които Съдът приема за неверни. В останалата си част - твърденията , че Т. ( който свидетелят познавал само визуално) удрял върху автомобила, както и други лица,
които не познавал и не сочи поименно , са верни и съответни и с други
доказателствени източници.
На първо място сред тях следва да
се посочи св. Б., тъй като е един от малкото свидетели без отношения със
страните в конфликта, поради което не се поставя никакво съмнение в неговата
безпристрастност и обективно възпроизвеждане на възприетото. Свидетелят живее в
намиращия се в непосредствена близост до процесното кръстовище блок и силни
шумове към полунощ го пробудили; погледнал през прозореца и ясно видял фигура
на човек, който удрял върху стъклото и предния капак на автомобила. Подал
сигнал до ЕЕНСП 112 ( приложена е и справка) , който бил приет от патрул , в
състава на която влизал св. Щ.. Преди да
бъде препредаден сигнала обаче св. Т. ( л. 94) преминал през кръстовището ,
видял посечения автомобил и съобщил за него на минаващия случайно полицейски
екип.
С пристигането се на място св. Щ.
установил безспорно само повредите по автомобила и наличието в него на
посочените сечива - два факта, които са безспорни. Разпитал подсъдимите, които
открил на местопроизшествието и от тях узнал, че били нападнати от Т. и Б.,
които заедно с „биячи“ в още една кола пристигнали и ги нападнали неочаквано,
като успели да ударят само С. и Т.. На място полицаят е получил информация само
от едната страна в конфликта, тъй като Т. и Б. са били избягали. Но пък съобщените му данни от подсъдимите на
местопроизшествието и непосредствено след деянието визират известни противорачия
с твърденията на подсъдимите в с.з. Защото пред полицая, разпитал ги на място
те са твърдели, че пристигнала една кола с 4-5 човека, които излезли с дърва и
бухалки и ги нападнали. В с.з. обясненията на подсъдимите са, че нападението е
било осъществено от между 7 и 10 лица, които пристигнали с две коли.
Установено е, че действително
през мястото впоследствие е преминал джип, собственост на юридическо лице Р.
ООД, който управлявал св. Д.К., повикан от Б. да го избави от опасната за него
ситуация.
Т., който избягал и се скрил в
района на сградата на ПУ, е постъпил по същия начин - обадил се на св. П. да го
вземе с автомобила си. Това е бил поводът П. да се намира на процесното място.
Според неопроверганите му и напълно съответни на твърденията на св. Б.
показания, П. е възприел два-три удара върху тавана на автомобила и предното
стъкло , като около автомобила е възприел С. и К. , които познавал.
Неоснователно се критикуват показанията на този свидетел само поради
приятелските му отношения с Т. и поради разминаването в твърденията му от с.з.
и тези от ДСП ( л. 100, делото и л. 87
от ДСП) дали ударите били с балтия или с кирка. Наистина последното разминаване
е факт, но пък свидетелят бе изключително убедителен при разпита си и
непосредствените впечатления на Съда са, че възпроизведените факти са били
реално възприети. По отношение на разминаването - все пак и в двата случая се
касае до инструменти, които имат остра метална част и могат да причинят при
силен удар дупки в повърхността, върху която въздействат. Извън това
разминаване, показанията са съвсем последователни и съответни, а и добросъвестно
свидетелят сочи , че възприел само удари от Т., но не от другите двама, които разпознал на място в
близост до автомобила- С. и Ф.. Така, че не може да бъде уличен в
тенденциозност при възпроизвеждане на впечатленията си по случая.
Отхвърлиха се обаче като доста
неубедителни показанията на св. И. ( л. 190)
. Прав е защитника на Т., че житейски нелогично звучи, този свидетел да
е възприел илюстрираната от него конфликтна ситуация, в която в опасност бил
поставен негов приятел - Т. и да не е реагирал да му помогне като незабавно съобщи
в полицията. И дори и да се примат, защото не са необичайни, твърденията за
липса на връзка по мобилния апарат, свидетелят е разполагал с възможности да
потърси друг начин за контакт с полицията и да осигури защита на своя приятел,
когото видял в риск. Още по-сериозен аргумент за неубедителност са и
признанията за начина, по който станал участник в процеса, обяснен с неверните
факти, че се виждал с Т. случайно преди Нова година и тогава узнал за това
дело, като дошъл в последното заседание по собствена инициатива ( датата за
което обаче е определена заседанието от 05.01.15г). Така ,че Съдът отхвърли
показанията на този свидетел като източник за установяване на факти от
процесната ситуация. Неговото участие в процеса се отдаде на стремежа на една
от страните в конфликта да гарантира изцяло своята версия за инцидента и да
обезпечи по неясен начин и изхода от НЧХД-то.
Предвид изложеното горе, Съдът
възприе за достоверни твърденията на Т. и Б., с които същите твърдят, че всички
подсъдими са извършили действия по увреждане на автомобила с брадва, чук тип
вария и други тежки и твърди предмети. Без значение е последователността и броя
на нанесените от всеки от подсъдимите удари, тъй като те са действали в изпълнение
на общата си цел да увредят МПС.Тя е била изпълнена и автомобилът е бил увреден
като са му били причинени щети на стойност по експертна оценка 1666 лева. Чрез
въздействия върху отделни части и
компоненти на автомобила, които са ги направили напълно негодни да служат нему
по своето предназначение, той е бил повреден с причинени щети на посочената
стойност.
Установена е и неговата
субективна съставомерност. Подсъдимите са действали с умисъл за самото
престъпление и умисъл за съучастие. Съзнавали противоправността на действията
си и на тези на останалите участници. Всеки от тях е предвиждал и целял
настъпването на обществено-опасните последици от своето и тези на останалите
действия. Конкретните данни за подготовка и фактическото участие на подсъдимите
в посегателските действия, води за извода, че всеки от тях е предвиждал
участието в престъплението на поне още няколко лица, съзнавал е
обществено-опасния характер на поведението им и е целял това участие при
осъществяването на изпълнителното деяние.
Изводите за обективна и
субективна съставомерност на инкриминираното престъпление обосноваха и
постановената осъдителна присъда. Подсъдимите бяха признати за виновни в
извършване на престъпление по чл. 216, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, тъй като
като съизвършители са повредили автомобила на Б., който станал негоден да бъде
ползван по своето предназначение поради унищожените му стъкла, два фара и един
преден стоп и деформираните капак и купе.
При определяне на вида и размера
на полагащите им се наказания се съобразиха критериите по чл. 54 от НК и целите
по чл. 36 от НК.
Съдът не откри основание по чл. 55 от НК.
Процесните действия, с които е постигнат престъпния резултат, са дръзки, демонстративни,
публични и визират ясно една нецивилизовано, грубо „разчистване на сметките“, без да се търси намесата на съответните
компетентни органи в една демократична държава. Нито едно обстоятелства по делото
не се прецени като изключително смекчаващо, нито се откриха няколко
обстоятелства, които да са смекчаващи и които съвкупно да правят възможен
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание за извършеното от
подсъдимите престъпление се явява несъразмерно тежко, тоест несправедливо.
Инцидентът и за двете страни в
него е наистина дръзка, тенденциозна и нецивилизована проява на саморазправа. От
друга страна, повреждането на автомобила, като част от целия инцидент, следва
да получи своя обективен облик чрез отчитане на факта, че то е извършено в рамките
на един развит по нелеп повод конфликт, а за подсъдимите липсват данни, както
за липсата на предходни осъждания ( в
справките налични за К. - по чл. 78а, ал.1 от НК и за Т. за престъпление с
настъпила реабилитация), така и за други противоправни прояви ( виж показанията
на св. Щ.). Така, като съобрази необходимостта наказанието да бъде от една страна
справедливо възмездие за извършеното престъпление, но от друга да обезпечи
постигането на поправително и превъзпитателно въздействие върху извършителя , а
и общопрвантивен ефект , Съдът осъди подсъдимите на лишаване от свобода за срок
от по шест месеца за всеки от тях.
Установи се наличие на всички
материално-правни предпоставки по чл. 66, ал.1 от НК с оглед съдебното минало
на подсъдимите и вида и размера на наложените им наказания. Нито за
персоналната, нито за генералната превенция се отчете необходимост от реално
изтърпяване на наложеното наказание.
Поради това Съдът освободи всеки
от подсъдимите от изтърпяване на наложените наказания за изпитателен срок от по
три години за всеки.
Установи се, че в резултат на
виновно и противоправно поведение на подсъдимите са били причинени щети на
пострадалия в размер на 1666 лева, поради което и се осъдиха подсъдимите да заплатят на М.И.Б. ***
парична сума в размер на общо 1666 лева, представляваща обезщетение за
причинените от престъплението имуществени вреди.
Постанови
се веществени доказателства - 1 бр. компакт диск, предоставен от Районен Център
112 Кърджали, приложен по делото - л.42 и 1 бр. компакт диск, предоставен от
Виваком, приложен по делото - л.46 – да бъдат унищожени след приключване на
делото, а на основание чл. 53, ал.1 б.А“ -
1 брой брадва с дървена дръжка с обща дължина 100,5 см и дължина на
острието 16 см
и Голям чук тип „ вария „ с дървена дръжка с обща дължина 94,5 см с дължина на
металната част около 17,7 см
– да бъдат отнети в полза на държавата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК се
осъдиха подсъдимите да заплатят сторените по делото разноски в полза на ОД на
МВР Пазарджик в размер на по 11,00 лева за всеки от тях, а в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик в размер на по 10.00 лева
за всеки от тях, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на по
13.33 лева за всеки от тях, както и държавна такса в размер на по 10,00 лева за
всеки -при служебно издаване на изпълнителни листове, платима в полза на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си, обяви й на страните като разясни възможностите и сроковете за нейното
обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: