№ 24
гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20214000500440 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № Р-78/17.06.2021 г. по гр.д. № 655/2019 г. Окръжен съд
Велико Търново е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно
съединените искове, с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от Х.Г. Х., чрез неговия баща и законен представител Г. С. Х.,
против Д. И. П. за заплащане на сумата от 95000 лв., ведно с лихва върху тази
сума в общ размер на 5000 лв. за периода от 30.04.2018 г. до подаване на
исковата молба в съда, както и законна лихва върху главницата, считано от
исковата молба до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.
С решение от 24.08.2021 г. по гр.д. № 655/2019 г. Окръжен съд Велико
Търново е оставил без уважение молбата на Х.Г. Х., ищец по делото, за
допълване на постановеното Решение № Р-78/17.06.2021 г. като
неоснователна.
Против постановеното Решение № Р-78/17.06.2021 г. по гр.д. №
655/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново е постъпила въззивна жалба от
Х.Г. Х., действащ чрез своя баща и законен представител Г. С. Х.. Изложени
са съображения за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в това, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за връщане на
сумите, изтеглени от ответника от банковите сметки на майката на
жалбоподателя след смъртта й, след прекратяване на пълномощното и
договора за поръчка. С прехвърлянето на парични средства от банковата
сметка на Д. М. към собствена на ответницата такава жалбоподателят счита,
че е налице хипотезата на договаряне сам със себе си, обективирана в
разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, без да е налице валидно оправомощаване в този
смисъл. С оглед на това, извършеното прехвърляне на парични средства е
1
нищожно. Оспорва се тълкуването на съда, че ответницата е имала право да
се разпорежда с всички банкови сметки, открити от името на покойната майка
на жалбоподателя, като е счетено, че пълномощията са дадени само по
отношение на конкретно посочените в пълномощното сметки, както и със
средствата по банкови сметки, които довереникът разкрива и закрива от
името и за сметка на Д. М.. По тази причина е направен извода, че Д.П. не е
имала право да тегли средства от сметки, които не са разкрити от нея.
Поддържа се тезата, че с извършените три тегления, ответницата е упражнила
представителната власт по отношение на ищеца, като освен манифестиране на
воля за извършване на описаните в пълномощното правни действия, същата
се е обвързала и от договор за мандат, в изпълнение на правомощията по
който е получила имущество, собственост на ищеца. Наличието на мандатно
правоотношение не се оспорва от ответницата относно поетото задължение за
предаване тези суми лично на доверителя Д. М. или на посочени от нея трети
лица. С оглед на това, за ответницата възниква задължение да даде отчет на
упълномощителя и да даде полученото от негово име и за негова сметка.
Счита, че от събраните доказателства се установява договора за поръчка, тъй
като ответницата е предприела действия за теглене на парични средства от
банковите сметки на упълномощителката и с получаването на сумата за
ответницата се поражда задължение да отчете и предаде на упълномощителя
полученото от негово име и за негова сметка. Неправилно е разпределена
доказателствената тежест, като е вменено на ответника да докаже, че волята
на дарителите е дарените средства да бъдат управлявани от Д.П.. При
договора за дарение дарените средства преминават незабавно в патримониума
на надарения, като в настоящия случай към момента на извършване на
даренията, не е уговорена тежест или условие от дарителите по отношение на
дарените суми, които да са приети от надарената Д. М.. Недопустимо е
впоследствие да се поставят условия и тежести на надарения, още повече
след като същият е починал. Навеждат се доводи, че третото за договора за
дарение лице, каквото е ответницата по делото, не притежава правото да
установява или оспорва договора за дарение, в това число и неговото
основание.
Моли съда да обезсили постановеното решение в цялост и да отмени
същото като неправилно, и му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор,
с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е
правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без
уважение. Неоснователно е оплакването, че не бил разгледан иск по чл. 55
ЗЗД, тъй като такъв не е предявяван. Направен е анализ на събраните
доказателства, от които се установява, че е настъпила промяна в дарителското
намерение на дарителите, че основанието за първоначалното дарение е
отпаднало, но дарителите след неговото отпадане трансформират
основанието на дарените суми за висшето образование на ищеца, като
въвеждат модалитета П. да управлява средствата.
Постъпила е въззивна жалба от Х.Г. Х. чрез своя баща и законен
представител Г. С. Х. против постановеното решение от 24.08.2021 г. по гр.д.
№ 655/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е отказано
допълването на постановеното Решение № Р-78/17.06.2021 г. по гр.д. №
655/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново относно предявените искове по
чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, с които първоинстанционният съд е
сезиран надлежно с подадената искова молба. Жалбоподателят своевременно
при изготвяне на проекта за доклад по делото и в първото по делото заседание
е депозирал възражения срещу преценката на съда, че не е сезиран надлежно
с такъв иск, съответно не е изготвен доклад по отношение на него с
необходимото съдържание по чл. 146 ГПК. Излагат се доводи за предявени
искове по чл. 55 ЗЗД при условията на евентуалност, като се сочат и трите
2
фактически състава, включени в текста на закона.
Отправено е искане да бъде допълнено решението, като съдът се
произнесе по искането по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД,
евентуално се отстрани допусната очевидна фактическа грешка, с оглед на
това, че в мотивите на съда е коментирано основанието за прехвърляне на
въпросните суми.
Насрещната страна заема становище за неоснователност на тази жалба,
като поддържа, че иск по чл. 55 ЗЗД не е предявяван, не е приеман за
разглеждане, поради което и не са налице основания за допълване на
постановеното решеине.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания,
становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Въззивната жалба против постановеното Решение № Р-78/17.06.2021 г. е
подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. Решението е допустимо,
поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване
на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Пред Окръжен съд Велико Търново е предявен иск от Х.Г. Х., действащ
чрез своя баща и законен представител Г. С. Х. против Д. И. П. за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 95000 лв., представляващи
изтеглена от банковите сметки на Д. М. сума от П., действаща като довереник
по сключения с майката на ищеца Д. М. договор за поръчка, която сума не е
отчетена във връзка с изпълнение на договора, както и сумата от 5000 лв.,
представляваща мораторна лихва от 30.04.2018 г. до датата на исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Излагат се обстоятелства, че майката на
ищеца Д. М. страдала от тежко онкологично заболяване и на 30.04.2018 г.
починала. Преживе Д. М. оправомощила ответницата да тегли от нейно име и
за нейна сметка суми от банковите й сметки с пълномощно от 30.12.2016 г., с
нотариална заверка на подписа. През 2016 г. здравословното състояние на М.
се влошило, което наложило откриване на дарителски банкови сметки, по
които се набрали средства за подпомагане на нейното лечение. През м. април
2018 г. Д. М. била приета в отделението по хирургия на Александровска
болница. На 30.04.2018 г. преди 16,59 часа ответницата Д.П. посетила офис
„София 11“ на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, находящ се в гр. София, от
където съобразно описаното пълномощно, както и такова от 06.03.2018 г.,
наредила от банковите сметки на М. три превода към своя банкова сметка в
общ размер на 85033,83 лв. На същата дата – 30.04.2018 г. в 17,40 часа Д. М.
починала. За извършените разпоредителни сделки в увреда на
упълномощителя и ищеца като негов наследник била образувана прокурорска
преписка, като при проверката се установила, че ответницата е учредила два
депозита на свое име в общ размер на 85033,83 лв., като от изявлението й
пред орган на властта ищецът установил, че нейното решение, като
пълномощник, е тези суми да бъдат използвани за неговото образование.
Въпреки това средствата не се намират по неговите банкови сметки, а на
разположение и разпореждане на ответницата. Към момента на исковата
молба е изминала една година от смъртта на майката на ищеца и изтеглените
парични средства не са му възстановени, като срещу тази сума не е закупено
имущество за неговата майка или за него. Поради това счита, че доколкото
3
преживе на неговата майка не е даден отчет за изтеглените средства, то такъв
се следва на него, като нейн наследник по закон по силата на чл. 284 ЗЗД.
Освен това, със смъртта на Д. М. договорът за поръчка е прекратен според
указанията на чл. 287 ЗЗД и ответницата като довереник следва да върне
полученото във връзка с него. При условията на евентуалност, в случай, че не
се установи получаване на сумите във връзка с договора за поръчка, моли
същите да бъдат върнати на ищеца като получени без основание, при
неосъществено основание, при отпаднало основание.
С уточняваща молба от 10.10.2019 г. ищецът уточнява
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като сочи, че от страна
на ответницата е била изтеглена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД от
сметката на Д. М. сума в общ размер на 85033,83 лв. За разликата над тази
сума до сумата, посочена в исковата молба от 95000 лв. заявява, че същата е
изтеглена от ответника в периода 2015 – 2018 г. от други банкови сметка в
банки, разкрити на името на Д. М., както следва: ОББ АД, ПИБ АД, ТБ
„Инвестбанк“ АД и „Райфайзенбанк България“ АД.
С отговора на исковата молба се излагат обстоятелства, че още през
2016 г. Д. упълномощила майка си да борави със сметките й и да извършва
всякакви преводи. Влошаването на здравословното й състояние наложило Д.
да помоли свои близки и приятели да дарят средства за лечението й в
чужбина, като заявявала на дарителите, че ако не може да се лекува с
дарените средства ще върне даренията. Отзовали се много хора, които
дарявали средства за нейното лечение. На 30.04.2018 г. сутринта щели да
изписват Д. от болницата, където била в момента, и по тази причина там били
ответницата и Г.Х.. Лекарите им съобщили, че Д. започнала да се влошава.
След като се виждат с нея ответницата и Х. решават да изпълнят последното
желание да Д. и да върнат парите на дарителите, защото лекарите вече не им
давали надежда. П. и Х. около 16,30 часа на 30.04.2018 г. заедно влизат в клон
на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в гр. София, където П. прехвърля
дарените за лечението на Д. суми по своя сметка. Общият размер на
прехвърлената сума е 85033,83 лв. Парите са били налични по три сметки в
тази банка на Д. и са били от дарения, като действието е извършено със
знанието и съгласието на законния представител на ищеца. След като се
връщат в болницата в 17,40 часа лекарите съобщават, че Д. е починала.
Впоследствие ответницата започнала да звъни на дарителите и да иска
сметки, по които да възстанови сумите. Дарителите отказали да ги получат
обратно, като поставили изрично условие парите да се управляват от П. и да
се разходват за обучението или при нужда за лечение на Х.. Сумата по
учредените два срочни депозита П. заявява, че ще бъде ползвана за
образованието или лечението на нейния внук.
С обжалваното решение е прието, че е налице упълномощаване от
страна на наследодателката на ищеца, с което тя е предоставила на
ответницата правата да я представлява пред всички банки и банкови
институции, да разкрива и закрива банкови сметки, като се разпорежда
неограничено с паричните средства в тях. Въз основа на това пълномощно,
преди кончината на упълномощителя, ответницата е наредила банков превод
на исковите суми от три сметки по своя собствена сметка. Прието е, че не е
доказано наличието на мандатно правоотношение и с оглед предоставените
права на ответницата да се разпорежда неограничено със средствата, които са
били налични по сметките на дъщеря й, тя е могла, при установената липса на
мандатно правоотношение, да стори с тези средства, каквото пожелае.
Доказан е мотива на ответницата да задържа средствата, а именно да бъдат
предоставени на ищеца в един по-късен етап от живота му. По тези
съображения исковете са отхвърлени.
По повод постъпилата молба за допълване на решението във връзка с
предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД е постановено
4
решение от 24.08.2021 г., с което решаващият състав е приел, че се е
произнесъл по цялото искане, тъй като не е надлежно сезиран с иск по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност.
От събраните по делото доказателства, се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът Х.Г. Х. е син на Д. А. М., починала на 30.04.2018 г. в 17,40 ч. –
Удостоверение за наследници № 94ГГ-8808-1/21.05.2018 г., препис –
извлечение от акт за смърт, издаден на 01.05.2018 г. от Община Столична,
район Триадица, гр. София, Удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 734/29.04.2017 г. на Община Столична, район Триадица,
София.
Д. М. е упълномощила майка си Д.П. с пълномощно с нотариална
заверка на подписа, рег. № 6409/30.12.2016 г. на нотариус по заместване Е. –
Г. И., по силата на което упълномощителя е предоставила права на
упълномощения да я представлява пред Първа Инвестиционна банка, пред
„Инвестбанк“ АД по конкретно посочени сметки, както и да я представлявав
пред всички банки и банкови институции, банкови клонове на територията на
страната и в чужбина, да разкрива и закрива банкови сметки, като се
разпорежда неограничено с паричните средства в тях, да получава дебитни и
кредитни карти, пин кодове към тях, да извършва активно интернет
банкиране към сметките, да получава електронна онлайн информация и др; да
внася, тегли и нарежда суми и извършва всички видове банкови операции; да
прави искания и получава сведения за движението на паричните средства,
като е посочено, че пълномощното е безсрочно, всички точки в това
пълномощно следва да се тълкуват изцяло в полза на упълномощения, както и
упълномощения има право да преупълномощава трети лица с всички
пълномощия, произтичащи от това пълномощно.
По делото е представено и пълномощно, подписано от Д. М., с което тя
упълномощава Д.П. да извършва разпоредителни сделки със средствата й в
„Райфайзенбанк“ ЕАД.
Представени са декларации от различни лица, с нотариална заверка на
подписите, датиращи след завеждане на делото, относно изразено желание на
тези лица за разходването и управлението на дарените парични средства,
които по същество представляват частни диспозитивни документи и съдът ги
цени по правилото на чл. 180 ГПК.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са изслушани
свидетели. Св. С. Д. и св. Н. Г. знаят за онкологичното заболяване на Д. М. и
лечението й в различни болници, като от поддържаните контакти с Д.
свидетелките са с впечатление, че тя е била адекватна през цялото време на
лечението си.
Св. Г. У., колега на Д., също знае за тежкото й заболяване и разказва за
поетата инициатива от колеги и приятели да й помогнат чрез набиране на
средства за лечение в чужбина. Колегите събрали около 12000 евро, като
същата сума била преведена и от дружеството, в което Д. работела. Имало
отделно и група във фейсбук от нейни приятели, които набирали средства.
Когато Д. починала, свидетелят разговарял с майка й, която му се обадила и
му предложила да му върне парите. След обсъждане между колегите и
ръководителя на фирмата решили, че волята им била парите да бъдат дарени
за Д. и тъй като тя имала дете, решили тези средства да бъдат предоставени за
образованието на детето. Решили още, че довереното лице, което трябва да
управлява парите е нейната майка, на която имали доверие. Мотивът на
свидетеля да дари сумата от 5000 лв. бил уважението към Д., както и за
нейното лечение. Когато са говорили за даренията с Д., тя била категорична,
че когато се възстанови и се върне на работа, тези пари ще ги върне. Един от
дарителите е св. П. П., който е възприел, че Д. е била на мнение, когато
5
оздравее и се върне на работа, че ще възстанови средствата, предоставени й
като дарения. Сумата била дарена за лечението й, като след като тя починала,
дарителите се обединили около идеята парите да останат за образованието на
Х., което се обсъдило във фейсбук групата. Тези пари трябвало да ги
управлява Д.П., поради силната й връзка с дъщеря й Д.. Св. Е. К. е
разговаряла с Д. и е възприела намерението й като оздравее и се върсне на
работа, да възстанови парите на всички, които са й помогнали. След смъртта
на Д., ответницата Д.П. се свързала със свидетелката и искала да върне
дарените средства. Тогава с един пост във фейсбук се обединили дарителите
около идеята парите да бъдат съхранявани чрез майка й за обучението на Х.,
след като той навърши пълнолетие. Активен участник в дарителската
кампания е била св. М. Д., която е събирала средствата и ги е внасяла по
банкова сметка. Пред нея Д. също е споделила, че като се върне на работа, ще
върне събраните пари, като свидетелката възразявала по този повод. След
като Д. починала, след две-три седмици Дочка поела инициативата да връща
парите на хората, които са превеждали по банкови сметки. Дарителите се
обединили около идеята средствата да останат за обучението на Х., като
гласували доверие на майката да Д. да ги съхранява. Мотивът за дарението на
тази свидетелка е бил да помогне на колега и приятел. Св. И. П. също е дарила
средства, като Д. й се обадила да й каже, че ще й върне парите до стотинка.
След като починала, майка й се обадила на свидетелката, за да й върне
парите. Свидетелката не пожелала, защото тези пари са за Д. и ако трябва да
останат за обучението на сина й. Дарителите се свързали помежду си, решили
средствата да останат за образованието на Х. и да се управляват от майката на
Д..
За състоянието и лечението на Д. е разпитан и св.Я. Х., брат на бащата
на Х., който сутринта на 30 април звъннал на Д. и разбрал, че била в кома и
по-късно брат му се обадил да му каже, че е починала.
За извършените наличности и преводи от сметките на Д. М. в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е изготвена съдебно икономическа
експертиза. Вещото лице е установило шест открити сметки на името на Д. М.
в банката, от които една картова сметка по издадена кредитна карта, две
разплащателни сметки с дебитна карта в лева, две разплащателни сметки в
лева и една разплащателна сметка в евро. Сметките са открити в периода
02.11.2016 г. – 29.03.2018 г. Кредитната сметка, по която има издадена
кредитна карта е с отрицателно салдо към 30.04.2018 г., една от сметките
обслужва кредитно задължение и е с нулево салдо към същата дата. По
сметка BG12RZBB91551009*****3 за периода 29.03.2018 г. – 30.04.2018 г.
има постъпили суми от дарения на обща стойност 6551,97 лв. Има постъпил
превод на дата 19.04.2018 г. от „Сител България“ ЕООД в размер на 24671,64
лв. Обща постъпила сума и салдо към края на периода – 31223,61 лв.
По сметка BG69RZBB915510090****** са постъпили суми от дарения
на различна стойност от дата 07.03.2018 г. до 30.04.2018 г. от общо 241 бр.
дарители от различни банкови сметки, като общата сума от даренията за
посочения период е в размер на 49410,88 лв. и след удържаните такси, към
30.04.2018 г. салдото по сметката е в размер на 49406,88 лв.
По еврова сметка BG86RZBB9155100906**** са направени валутни
трансфери, дарения от 35 броя дарители от различни страни за периода
02.03.2018 г. – 30.04.2018 г. Общата сума на даренията е в размер на 7239,12
евро, като след събраната банкова такса салдото към 30.04.2018 г. е в размер
на 7226,52 евро.
По сметка BG09RZBB9155100762**** са правени разплащания към
търговци, теглени са суми от АТМ устройства, погасяван е отпуснат кредит с
титуляр Д. М.. По тази сметка има постъпили суми за обезщетения и помощи
от НОИ в размер на 33813,97 лв., превод на заплата за м. 12.2016 г. и за м.
01.2017 г. в общ размер на 8797,44 лв., постъпила сума от застрахователно
6
обезщетение в размер на 24155,15 лв. Общия размер на постъпилите суми е
70284,56 лв., а извършените плащания са в размер на 48765,33 лв. Салдо към
30.04.2018 г. – 21538,23 лв.
Вещото лице е констатирало, че от последните три сметки с наличности
към 30.04.2018 г. съответно: 21538,23 лв., 7226,52 евро и 49409,88 лева са
наредени преводи, осчетоводени при банката с вальор 02.05.2018 г., като
всичките наличности по сметките са прехвърлени по сметка с титуляр Д. И.
П.. Като основание за преводите е посочено „прехвърляне на сума“. Общият
размер на прехвърлените средства възлиза на 85033,83 лв. В съдебно
заседание вещото лице е обяснило, че при постъпване на платежните
нареждания в банката на 30.04.2018 г. , след 15,30 часа, осчетоводяването се
извършва на следващия ден. В подкрепа на това, по делото са представени 3
бр. платежни нареждания от 30.04.2018 г., от които се установява, че от
сметките на Д. М. са наредени преводи с получател Д. И. П. на сумите,
съответно: 49405,88 лв., 14090,75 лв. и 21537,23 лв. Върху платежните
нареждания е поставен печат от банката, от който се установява, че
нарежданията са получени в банката на дата 30.04.2018 г. след 15,30 часа. Не
се спори по делото от страните и от констатациите на прокурор при РП
София се установява, че преводите са наредени в интервала от 16,59 часа до
17,06 часа, т.е. преди смъртта на Д. М.. Представени са и 3 бр. извлечения от
сметките на Д. М. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с отразено прехвърляне
на сума от бенефициент Д.П., с вальор на трите операции 02.05.2018 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тази квалификация се
обосновава от твърденията в исковата молба за наличие на сключена между
починалата Д. М. и ответницата упълномощителна сделка, упражняването на
правата по която води до задължението на ответницата да даде отчет за
изтеглените пари и да предаде всичко, получено по мандатното
правоотношение. Имущественото право по отчетната сделка е наследимо и
след смъртта на Д. М. е преминало в патримониума на нейния наследник –
ищеца по делото, съгласно разпоредбите на чл. 5, ал. 1 ЗН. Настоящият състав
приема, че е доказано мандатното правоотношение по следните съображения:
Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното
субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда
правна сфера, без да създава задължения за него. Упражни ли обаче
представителната си власт преди прекратяване на пълномощието,
пълномощникът може да се обвърже от договор за мандат със съдържание
според извършените действия в рамките на пълномощието, доколкото с
конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с волята на
упълномощителя. В този смисъл е постоянната съдебна практика – Решение
№ 20/12.02.2020 г. по гр.д. № 3830/2019 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение №
338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение №
136/03.08.2017 г. по т.д. № 901/2016 г., І Т.О. на ВКС, Решение №
11/03.02.2015 г. по гр.д. № 3889/2014 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение №
338/11.01.2016 г. по гр.д. № 1729/2015 г., ІV Г.О. на ВКС, Решение №
225/28.01.2013 г. по т.д. № 903/2011 г., ІІ Т.О. на ВКС. В конкретния случай
ответницата е извършила преводи от три банкови сметки на дъщеря си Д. М.
въз основа на издаденото пълномощно, с които волеизявления пред банката тя
упражнява представителната власт и с тези изявления се пораждат правни
последици в правната сфера на представлявания, доколкото в пълномощното
липсва воля от упълномощителя пълномощникът да може да действа в своя
полза. В отговора на исковата молба ответницата заема становище, че с тези
действия изпълнява последната воля на дъщеря си дарените средства да бъдат
върнати на дарителите. В подкрепа на това становище са и свидетелските
показания, от които се установяват осъществените контакти от П. с дарители
7
и с предложение за връщане на предоставените средства. С оглед на това, че
във вътрешните отношения между Д. М. и ответницата не се установява
друго, следва да се приеме, че извършеното разпореждане със средства от
банковата сметка на М. е подчинено на правилата на договора за поръчка. В
този случай пълномощникът има задълженията на довереник и е длъжен да
предаде на доверителя всичко, което е получил в изпълнение на поръчката,
съобразно правилото на чл. 284, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай ситуацията е
усложнена от обстоятелството, че в кратък период от време след упражняване
на правата по предоставеното й пълномощно, упълномощителката М. е
починала. В този случай договорът за поръчка се прекратява, с оглед нормата
на чл. 287 ЗЗД, като прекратяването действа занапред /арг. от чл. 288, ал. 2,
чл. 290 и чл. 291 ЗЗД, както и се прекратява представителната власт /чл. 41
ЗЗД/. С оглед на това, П. не е имала правомощията след смъртта на дъщеря си
да прави волеизявления от нейно име и за нейна сметка, включително и пред
дарителите на паричните средства. За нея остава само задължението за отчет
и предаване на полученото, в случая на изтеглените от сметката средства,
което задължение следва да бъде престирано на наследника на доверителя. Не
се спори, че със сумата общо от 85033,83 лв. е извършено разпореждане от
банковите сметки на Д. М. в „Райфайзенбанк България“ ЕАД на дата
30.04.2018 г., преди смъртта на упълномощителката М., средствата са
преведени по сметка с титуляр ответницата по делото П. и към момента не са
предадени на ищеца, като законен наследник на упълномощителката, което
обуславя основателността на предявения иск за тази сума. По отношение на
разликата от 9966,17 лв. до пълния размер на иска от 95000 лв. не се събраха
доказателства такава сума да е изтеглена от ответницата, както от сочените в
уточнителната молба банки, така и от сметка на М. в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Вещото лице констатира, че от една от сметките на М. са
извършвани разплащания към БГ търговци и теглене на суми от АТМ
устройства, но липсват данни тези разпоредителни действия да са извършени
от П., поради което последната не следва да дължи отчет за тези средства.
Ответницата счита, че не дължи отчет и предаване на получената сума
общо в размер на 85033,83 лв., тъй като същата е изтеглена, за да бъде
върната на дарителите, а впоследствие след техния отказ да бъде получена, е
извършена трансформация във волята им след смъртта на М. средствата да
бъдат ползвани за образованието на ищеца и управлявани от ответницата,
докато настъпи необходимостта от тях. Този довод не може да бъде споделен.
Както вече се каза, след прекратяване на представителната власт П. не е
упълномощена да прави волеизявления от името и за сметка на М., като
страна по договорите за дарение, нито от името и за сметка от нейния
наследник по закон, като правоприемник на имуществените права по
договорите за дарение, т.е. П. се явява трето на договорите за дарение лице,
по отношение на което тези договори не пораждат действие и което не може
да изразява воля по изменянето им, прекратяването им и т.н. /чл. 21 и чл. 20а
ЗЗД/. Тук следва да се отбележи, че с даряването на парични средства,
дарителите веднага и безвъзмездно са отстъпили собствеността върху тях на
надареното лице /чл. 225, ал. 1 ЗЗД/, като с оглед на това, че средствата са
преведени по обикновени разплащателни сметки на М., а не по специална
дарителска сметка /при която дарението се счита направено под условие/, те
стават част от личното имущество на надарената. По делото липсват
доказателства даренията да са извършени с модалитет или условие, за които
да е постигнато съгласие между дарителите и надарената към момента на
сключване на договорите. С оглед на това и предвид събраните гласни
доказателства, настоящият състав приема, че дарените средства са
предоставени безвъзмездно от страна на дарителите като проява на щедрост,
от уважение и приятелски чувства, от желание за помощ, което е основанието
на договора за дарение /арг. мотивите на ТР 26/19.06.1972, ОСГК на ВС/. По
тази причина промяната в дарителското намерение от страна на дарителите е
8
недопустима и в разрез с естеството на договора за дарение да се отстъпи
подареното веднага и безвъзвратно на надарения, който го приема и в
резултат на това да се увеличи неговото имущество, а имуществото на
дарителя да намалее. Дори да се приеме, че е допустимо изменение на
договора за дарение, чрез въвеждане от страна на дарителите на условие за
целево предназначение на средствата и начина на управлението им, това
изменение, за да ангажира надареното лице, следва да бъде прието от него,
или от неговия наследник по закон, което не е сторено в случая.
Съображенията, изложени във въззивната жалба относно превишаване
обема на представителната власт от страна на П. не следва да бъдат
обсъждани, с оглед на това, че същите касаят евентуална претенция за
връщане на дадено без основание, каквато в настоящото производство не е
надлежно предявена.
По така изложените съображения въззивният състав счита, че исковата
претенция се явява основателна до размер на 85033,83 лв., за която сума
ответницата дължи отчет и предаването й на ищеца, на основание чл. 284, ал.
2 ЗЗД, което налага уважаване на предявения иск до този размер.
Задължението на довереника по договор за поръчка е изискуемо от
получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да
отчете незабавно и без покана – задължение, следващо от естеството на
мандатното правоотношение, поради което обезщетение за мораторна лихва
се дължи от деня на получаване на сумите по договора за поръчка /Решение
№ 300/23.07.2012 г. по гр.д. № 1366/2011 г., ІV Г.О., Решение № 11/03.02.2015
г. по гр.д. № 3889/2014 г. на ІV Г.О. на ВКС/. С оглед на това претенцията за
мораторна лихва от датата на упражняване на представителната власт до
датата на исковата молба следва да бъде също уважена, като с помощта на
електронен калкулатор настоящият състав изчисли нейния размер и той
възлиза на 10511,97 лв. Предвид обстоятелството, че е предявен иск само за
сумата от 5000 лв., искът за мораторна лихва подлежи на уважаване до
предявения размер. Върху главницата се дължи законна лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
Тези крайни изводи на въззивния съд налагат частична отмяна на
постановеното първостепенно решение № Р-78/17.06.2021 г., вместо което
бъде осъдена ответницата да заплати посочените по-горе суми. В останалите
части – за разликата над сумата от 85033,83 лв. до пълния предявен размер от
95000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, исковете подлежат на
отхвърляне, поради което решението се явява правилно и следва да се
потвърди.
По подадената въззивна жалба против постановеното решение от
24.08.2021 г. по гр.д. № 655/2019 г. на ВТОС, с което е отказано допълване на
Решение № Р-78/17.06.2021 г. настоящият състав намира следното:
Твърденията в исковата молба касаят наличие на сключена между
ответницата и дъщеря й упълномощителна сделка, което означава, че са
налице договорни отношения между същите по договор за поръчка, по който
се дължи отчет и връщане на полученото. Въз основа на тези обстоятелства е
заявен петитум за осъждане на ответницата за връщане на получената сума в
размер на 95000 лв. от банковите сметки на дъщеря й, ведно с
възнаградителната договорна лихва в размер на 5000 лв. С оглед на така
изложените факти съдът е квалифицирал предявеният иск на договорно
основание, по който иск се е произнесъл. В исковата молба е посочено, че при
условията на евентуалност, в случай, че не се установи получаване на сумите
въз основа на договор за поръчка, то същите да бъдат върнати като получени
без основание, при неосъществено основание, при отпаднало основание, като
в петитума е посочено, че се иска осъждане на ответницата да заплати сумата
от 100000 лв., изтеглена от банковите сметки на майката на ищеца без
основание. По това искане не са изложени никакви фактически обстоятелства,
9
сочещи на порок в упълномощителната сделка, на която се позовава ищецът в
обстоятелствената част на исковата молба или други, които да обосноват
конкретна хипотеза на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Съдът е оставил исковата молба без
движение с указания да се уточни обстоятелствената част на исковата молба,
като се уточни какви суми са изтеглени, като в съответствие с уточнената
обстоятелствена част да конкретизира размера на претенциите си за
заплащане на суми. С уточняваща молба ищецът е конкретизирал изтеглените
суми от сметката на Д. М., от кои банки и в какъв период е сторено това,
както и е конкретизирано, че сумата от 5000 лв. представлява законна лихва
върху главницата за периода от 30.04.2018 г. /когато е твърдението за
упражняване на правата по пълномощното/ до датата на исковата молба. При
така заявените твърдения в исковата молба и в уточняващата молба, като се
отчете и факта, че обстоятелствената част на исковата молба и заявения
петитум следва да се тълкуват в тяхната логическа свързаност и единство,
настоящият състав приема за правилен извода на първостепенния съд, че не е
налице предявен евентуален иск на твърдяното от ищеца основание. Не са
изложени конкретни твърдения, за да се обоснове наличието на такъв иск,
различни от твърденията по иска на договорно основание, а ищецът,
базирайки се на едни и същи факти, е заявил бланкетно искане за осъждане на
ответницата за връщане на изтеглените средства без основание, което може
да се привнесе и към иска по чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Едва в първо съдебно
заседание, след депозиране на отговор на исковата молба от страна на
ответницата, са наведени обстоятелства за нищожност на договора за
поръчка, поради неспазена форма, тъй като дарените средства са над 5000 лв.,
за липса на правно валидна воля от страна на Д. М., за превишаване обема на
представителната власт, тъй като липсва упълномощаване пълномощникът да
договаря сам със себе си, като във въззивната жалба се навеждат и доводи, че
пълномощията са дадени само за разпореждане с конкретно посочени сметки,
а разпореждането със средства не е от тях. Тези обстоятелства е следвало да
бъдат наведени с исковата молба или уточняващата такава, с оглед
въведените в закона преклузии, което в случая не е сторено. С оглед на това,
настоящият състав споделя становището на първостепенния съд, че е
предявен един иск на договорно основание, в който смисъл се е произнесъл и
с решението по чл. 250 ГПК, което в случая има характер на определение,
доколкото не решава спора по материалното право, а се произнася само по
надлежното сезиране на съда. Не е допусната и очевидна фактическа грешка,
тъй като мотивите и диспозитива на съда са в пълно съответствие, поради
което и това искане е неоснователно. По тези съображения, обжалваното
решение от 24.08.2021 г. е правилно и следва да се потвърди.
С оглед този извод на съда не се дължи произнасяне по иск по чл. 55
ЗЗД и по отношение на отхвърлената част от предявения иск в рарзмер на
9966,17 лв., по отношение на която настоящият състав приема, че решението
следва да се потвърди.
При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца направените разноски в първоинстанционното производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съдът изчисли в размер на
5447,05 лв., както и да бъде осъдена да заплати държавна такса на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 3601,35 лв. За въззивното производство
ответницата следва да заплати сумата от 1800,68 лв. – дължима държавна
такса върху сумата, за която е осъдена, както и да заплати на адв. Йоана
Лозанова – Паланкова адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, съразмерно с уважената част от жалбата в
размер на 3178,19 лв. Ищецът следва да заплати на ответника направените
разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите, които възлизат за
първоинстанционното производство в размер на 307,06 лв., над който размер
присъдените разноски подлежат на отмяна, и за въззивното производство в
размер на 388,68 лв.
10
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-78/17.06.2021 г., постановено по гр.д. №
655/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск от Х.Г. Х., чрез неговия баща и законен представител Г. С.
Х. против Д. И. П., с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, до размер на сумата
от 85033,83 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата
на исковата молба до окончателното изплащане, в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 5000 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2018 г. до подаване на
исковата молба, както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на
Д.П. за сумата над 307,06 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА Д. И. П. , ЕГН ********** от гр. В. Търново, у********** да
заплати на Х.Г. Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Г. С. Х., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, *********, в
качеството му на наследник на Д. А. М., поч. на 30.04.2018 г. сумата от
85033,83 /осемдесет и пет хиляди тридесет и три лева и 83 ст./ лева,
представляваща задължение по договор за поръчка от 30.04.2018 г., сключен
между Д. А. М. и Д. И. П., ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба – 18.07.2019 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода
30.04.2018 г. – 18.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-78/17.06.2021 г. по гр.д. № 655/2019 г.
на ВТОС в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният иск с
правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за разликата над 85033,83 лв. до пълния
предявен размер от 95000 лв., като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.08.2021 г., постановено по реда на чл.
250 ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. П. , ЕГН ********** от гр. В. Търново, у********** да
заплати на Х.Г. Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Г. С. Х., ЕГН **********, двамата от гр. Варна, *********
сумата от 5447,05 /пет хиляди четиристотин четиридесет и седем лева и
05 ст./ лева, представляваща направени разноски за първоинстанционното
производство, съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА Х.Г. Х., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и
законен представител Г. С. Х., ЕГН **********, двамата от гр. Варна,
********* да заплати на Д. И. П., ЕГН ********** от гр. В. Търново,
*******, ап. 26А сумата от 388,68 /триста осемдесет и осем лева и 68 ст./
лева, представляваща направени разноски за въззивното производство,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Д. И. П. , ЕГН ********** от гр. В. Търново, у********** да
заплати на адв. Й. С. Л. - П. сумата от 3178,19 /три хиляди сто седемдесет и
осем лева и 19 ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ за въззивното производство по реда на чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА Д. И. П. , ЕГН ********** от гр. В. Търново, у********** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд
Велико Търново държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 3601,35 /три хиляди шестстотин и един лева и 35 ст./ лева , както
и държавна такса за въззивното производство в размер на 1800,68 /хиляда и
осемстотин лева и 68 ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
11
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12