№ 430
гр. Варна, 08.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000315 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на И. С. И. срещу Решение № 12/15.02.2023 по електронно дело
20213200900147 (ТД147/2021г. по описа на ОС-Добрич), В ЧАСТИ, с които е
била отхвърлена за горница над 25 000лв. до 35 000лв. главницата по
предявената на осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“ЛЕВ ИНС“АД претенция за
справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в
болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма, причинени при
ПТП ********** от водач, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,както и в частта, в която като
начален момент на присъдената законната лихва е посочена дата на
предявяване на иска 08.09.2021г., а не поисканата дата 07.06.2021г.,
съвпадаща с уведомяване на застрахователя, като съответно са били
разпределени разноски в тежест на насрещни страни.
Въззивната жалба с вх.№ 1763/17.03.23г. е депозирана чрез
пълномощник в рамките на преклузивния срок (считано от връчване на акта
на представителя) и е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият застраховател, чрез надлежно
овластен пълномощник е упражнил право на отговор по жалбата.
Първоинстанционният съд е отхвърлил с определение №
121/05.04.2023г. искане по чл. 248 ГПК на пълномощника на ищцата за
изменение на определения в обжалвания първоинстанционен акт размер на
присъдено възнаграждение за безплатна адвокатска услуга. Срещу това
определение молителят е подал частна жалба вх.2839/03.05.2023г., която
пълномощникът на насрещната страна е оспорил със своевременно подаден
отговор.
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
1
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса по
въззивното и частното обжалване, не се събира авансово(чл. 83 ал.1 т. 4 ГПК).
Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно
обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца,
съдът преценява че се налага общо произнасяне по оплакванията по същество
и по обжалваното определение.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащи на
обжалване актове. Пълномощниците на насрещните страни са легитимирани
да упражняват защита във всички инстанции.
Съдът приема, че въззивното производството по акта по същество и
обусловеното от него производство по определяне на разноските са
допустими.
Доклад по въззивната жалба:
Въззивницата И. И., чрез адвокат Д., излага оплаквания за неправилно
преценени факти, определящи критериите за определяне на справедлив
имуществен еквивалент на обезщетението за неимуществените вреди, като
сочи, че съдът не е мотивирал обосновано занижаване на размера, обичайно
определян за такъв брой и интензитет комбинирани телесни увреждания,
продължителността на лечението и симптоматиката по адаптиране на
психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве. Сочи се
необосновано игнориране на гласните доказателства за продължителното
обездвижване и остатъчен болков синдром, налагащ продължаване на
медикаментозно лечение, както и значителното негативно отражение на
острия стрес върху психиката на пострадалата, причинили промяна в начина
на живот и социална активност на ищцата. В жалбата се сочи и формалния
подход на съда, който не е отчел адекватно актуалните икономически
тенденции и допълнително развиващите се в страната инфлационни процеси
след 2020г., чиито нарастващи темпове са публично оповестени като
общоизвестни факти с публикувани статистически данни за цялата страна,
като жалбоподателят счита че определеният размер се отклонява от
критериите за справедливост, наложени в съдебната практика. Отделно са
изложени оплаквания за превратно изтълкуван закон (чл. 429 ал.3 вр. чл. 380
КЗ) при определяне на начален момент на забавата на застрахователя и
необосновано възлагане на тежест за кредиторова забава на пострадалото
лице.
Въззиваемият застраховател ЗД“Лев Инс“АД, чрез пълномощника
адв. Д. оспорил оплакванията по определянето на справедливия еквивалент
на обезщетението за неимуществените вреди, като сочи установеното от
медицинския експерт пълно възстановяване на счупванията и наличието на
множество предходни хронични заболявания, които влияят негативно, но
независимо от ПТП, на здравето и самочувствието на ищцата и последиците
им правилно не са отчитани при определяне на компенсационния размер на
пряко причинените вреди. Бланкетно се оспорват оплакванията по изводите
2
за лихвите за забава.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер, които са били издирени и обявени като приложими за уреждане от
застраховател на претенции на пострадали лица от престъпно поведение на
застрахован автомобилист. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
Страните не са посочили нови доказателства.
Оплакванията на частния жалбоподател относно определянето на
отговорността за разноски по стабилната вече, необжалвана част от
решението се концентрират върху неправилното прилагане на нормативните
правила за изплащане пряко на представител, извършил безплатна адвокатска
услуга на нормиран размер на възнаграждение, съответно на минимален обем
на услугата. Доколкото въззивният съд следва да приложи същите правила
при разпределение на тежестта на разноски и в настоящото производство,
поставените от жалбоподателя и бланкетно оспорени от насрещната страна
въпроси следва да се разгледат едновременно с решаването на делото по
същество и това налага присъединяването на двете жалби за общо
разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на И. С. И. срещу Решение
№ 12/15.02.2023 по електронно дело 20213200900147 (ТД147/2021г. по описа
на ОС-Добрич), В ЧАСТИ, с които е бил отхвърлен предявен иск на
осн.чл.432, ал.1 от КЗ срещу ЗД“ЛЕВ ИНС“АД за главницата над 25 000лв.
до 35 000лв. и е определен начален момент на присъдена законната лихва
върху дължимата главница.
ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство и
производството по частна жалба на И. С. И. срещу определение №
121/05.04.2023г., с което е отказано коригирането на размера на присъдени в
полза на адвоката на ищцата разноски по уважената част от иска.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.09.2023г. от 13.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение в електронен вид да се изпрати на
3
пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията до
въззивницата да се изпратят на електронен адрес, посочен в жалбите от
пълномощника адв. Н., с указание за необходимо потвърждаване на
получаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4