Решение по дело №619/2022 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 119
Дата: 3 юли 2023 г.
Съдия: Мария Димчева Иванова-Георгиева
Дело: 20225630200619
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Харманли, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. И.А-Г.ЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.А-Г.ЕВА Административно
наказателно дело № 20225630200619 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. Х. ул. С. № ** против
Наказателно постановление № 22-0271-000453 от 13.05.2022г., издадено от Началник група
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е
постъпила жалба от Г. Б., чрез адвокат Г. М., с която моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление. Твърди, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, както в производството по установяване на административно нарушение, така и
в производството по налагане на административно наказание. Отрича да е извършил
твърдяното административно нарушение. Моли за отмяна на процесното НП като
незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г.
Б., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат М.. Пледира се за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Началник група ОДМВР Хасково, РУ Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 29.04.2022г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение серия № 453 бл. № 82209 от свидетеля Д. А. Т. на длъжност
полицейски инспектор при ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли в присъствието на свидетеля
А. Х. А., за това, че на 08.04.2022г. около 16:10 часа в гр. Харманли по ул. „Македония“ в
1
близост до автогара в посока към магазин „Лидл“ управлявал лек автомобил „БМВ 525Д“ с
рег. № А ****НМ, собственост на М. Г.ева Б.а, ЕГН **********, като при подаден със
служебен автомобил ясен светлинен и звуков сигнал за спиране от контролен орган не спрял
плавно в най-дясната част на пътното платно за движение и не изпълнил указанията на
контролния орган, а продължил движението си в посока Бензиностанция „Петрол“.
АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя, но не бил подписан от него.
Отказът на жалбоподателя да подпише процесния АУАН и разписката за получаването му
бил удостоверен от свидетеля И. Л. Я..
Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 22-0271-000453 от
13.05.2022г. от П. Д. П. на длъжност Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Г. П. Б. на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00
лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП.
С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са
събрани показанията на свидетелите Д. А. Т., А. Х. А. и М. Г.ева Б.а.
Свидетелите Д. Т. и А. А. са били очевидци на извършване на нарушението. От
показанията на свидетеля Т. се установява сходна на описаната в процесните АУАН и НП
фактическа обстановка. Свидетелят Т. неколкократно заявява, че прозорците на колата били
наполовина свалени и той ясно е възприел шофьора, който разпознал като Г. Б., служебно
известно му лице.
Показанията на свидетеля А. кореспондират с тези на свидетеля Т.. Свидетелят А.
уточнява, че стъклата на процесния лек автомобил са били затъмнени, но предните такива са
били отворени и той е имал възможност непосредствено да възприеме водача на лекия
автомобил. Свидетелят А. допълва, че след подаването на звуков и светлинен сигнал
водачът на лекия автомобил не само, че не преустановил движението си, но дори увеличил
скоростта на движение.
Според показанията на свидетелката Б.а на процесната дата и час притежаваният от
нея лек автомобил е бил даден за оглед на две непознати за нея лица. Те взели лекия
автомобил, за да го пробват и се върнали след 15 минути. Свидетелката Б.а не се качила с
тях в лекия автомобил и поради тази причина не знае къде са ходили с него.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от
правна страна:

По допустимостта на жалбата:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена
на 18.11.2022г., а видно от представеният заверен препис на обжалваното наказателно
постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 17.11.2022г.
Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 59, ал. 1 вр. чл. 58д от
ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа
всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и
писмена форма.
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на
2
териториалната и материалната компетентност.
Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г., на Министъра на вътрешните работи са
определени компетентните органи за издаване на АУАН и НП във връзка с нарушения на
ЗДвП. Съгласно горепосочените заповеди право да издават АУАН имат полицейските
инспектори в ОДМВР и СДВР и в техните териториални структурни звена, а наказателните
постановления могат да бъдат издавани от началниците на групи РУ при ОДМВР.
Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната
материална и териториална компетентност.
На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три
месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта.
На 08.04.2022г. е установено както нарушението, така и нарушителя, като на
29.04.2022г. в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай
законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С
оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на
АУАН от извършването на нарушението.
Процесното НП е издадено на 13.05.2022г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на
АУАН.
Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на
свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама
други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
От разпоредбите на чл. 40 и следващите от ЗАНН може да се направи извода, че
законът урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъства при съставяне
на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели,
присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на
акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта.
Възможно е съставянето на АУАН при наличието на всяка една от първите три
категории свидетели. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като
свидетели, тези присъствали на нарушението. Ако такива не са установени или е обективно
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави
акта в присъствието на свидетели присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава
следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с
участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи
участието на свидетелите от по-следващата категория. Противното обаче не следва да счита
за допускане на съществено процесуално нарушение.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, присъствал
едновременно на извършване на нарушението и на установяването му.
Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен
в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със
съдържанието му. Доколкото жалбоподателят е отказъл да подпише акта, е спазено
изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и отказът му е удостоверен чрез подписа на един
свидетел.
Настоящият съдебен състав намира, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и
3
чл. 57 от ЗАНН и не споделя изложените от жалбоподателя доводи за нарушение на им.
Обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма и
съдържание.
В процесния АУАН са посочени имената и длъжността на актосъставителя (Д. А. Т. –
полицейски инспектор), датата на съставяне на АУАН (29.04.2022г.) и датата и мястото на
извършване на нарушението (08.04.2022г. около 16:10 часа в гр. Харманли). В него е
описано, че жалбоподателят Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. Х. ул. С. № ** –
чл. 42, т. 6 от ЗАНН е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП (законните разпоредби,
които са нарушени – чл. 42, т. 5 от ЗАНН), за което в присъствието на свидетеля А. Х. А.,
роден на ***г., с адрес гр. Х. пл. В. № ** (чл. 42, т. 7 от ЗАНН) е съставен АУАН-а, като
нарушителят не е имал възражения (чл. 42, т. 8 от ЗАНН).
Видно от съдържанието на наказателното постановление то е издадено от П. Д. П. –
началник група в ОД на МВР Хасково, РУ-Харманли на 13.05.2022г. с номер № 22-0271-
000453, въз основа на АУАН № АД82209 от 29.04.2022г., издаден от Д. А. Т. – арг. чл. 57,
ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАНН.
Със същото на Г. П. Б., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. Х. ул. С. № ** (чл. 57, ал.
1, т. 4 от ЗАНН) е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца (чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН) за нарушение на чл. 103 от
ЗДвП (чл. 57, ал. 1, т. 6), като при определяне на наказанието са били взети предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на дееца (чл. 57, ал. 1, т. 8 от
ЗАНН). На основание чл. 57, ал. 1, т. 13 от ЗАНН е посочено, че същото подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от връчването му по реда на чл. 59 от ЗАНН пред
Районен съд – Харманли чрез наказващия орган.
В чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е предвидено изискване в съдържанието
съответно на АУАН и НП да се съдържа описание на нарушението. Задължението на
актосъставителя съответно на административнонаказващия орган да направи описание на
извършеното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено, е свързано с
установяването на кръга на доказателственорелевантните факти, преценка на правилната
квалификация на нарушението, преценка на материалната компетентност на наказващия
орган, преценка на конкретната степен на обществена опасност на деянието и неговия
извършител и не на последно място осигуряване на възможност за нарушителя да разбере
фактическите и правните рамки на обвинението.
По аналогия от тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., постановено по тълк. д. №
2 от 2002г. на ВКС, ОСНК може да се приеме, че изискванията на чл. 42, т. 4 съответно на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ще са изпълнени тогава, когато в АУАН и НП са посочени всички
обективни и субективни признаци на вмененото нарушение.
В процесния случай е вменено нарушение на правилото на чл. 103 от ЗДвП, съгласно
което при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания, като жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
отказ да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.
В процесните АУАН и НП ясно и недвусмислено е описано нарушението, за което се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, така че да не бъде
нарушено правото му на защита и в частност да разбере в извършването на какво
административно нарушение се обвинява. Съгласно т. 25 на § 6 от ДР на ЗДвП "водач" е
лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. В
процесните АУАН и НП е описано, че на 08.04.2022г. около 16:10 часа в гр. Харманли по
ул. „Македония“ в близост до автогара в посока към магазин „Лидл“ жалбоподателят е
4
управлявал лек автомобил „БМВ 525Д“ с рег. № А ****НМ, собственост на М. Г.ева Б.а,
ЕГН **********, тоест посочен е първият елемент от обективна страна на нарушението –
жалбоподателят да има качеството на водач на пътно превозно средство. Съгласно
съдържанието на АУАН и НП полицейски служител е подал звуков и светлинен сигнал със
служебен автомобил, тоест налице е посочване на нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, но нарушителят не е спрял, както изисква чл. 103 от ЗДвП, а е
продължил движението си.
Следователно може да се направи извод, че описанието на извършеното нарушение
съдържа всички обективни и субективни признаци от състава му и е изпълнено изискването
на ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП.
Предвид изложеното до момента съдът намира, че не са допуснати нарушения нито
на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното НП.
Процесното НП е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона
административна процедура.
Същевременно от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се
установява както извършването на нарушението, така и неговото авторство. Разгледани в
своята съвкупност събраните писмени и гласни доказателства водят до единствено
възможен извод за извършване на твърдяното нарушение.
Свидетелските показания, които съдът кредитира като непосредствени,
последователни, подробни и непредубедени, са еднопосочни, че жалбоподателят не е спрял
след подаването на разпореждане от полицейски служител чрез светлинен и звуков сигнал.
Същевременно разпореждането е дадено съобразно изискванията на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или
мотоциклет.
Свидетелите Т. и А. са очевидци на поведението на жалбоподателя след подаването
на сигнала. От показанията им се установява, че след подаването на сигнал е продължил
движението на превозното средство вместо да изпълни вмененото му задължение да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че не са били налице
пречки нарушителят да възприеме подадения му сигнал, тъй като сигналът е бил подаден
през светлата част на денонощието при ясна видимост и от двата автомобила – процесния и
служебния. Доказателство за наличието на добра видимост е и обстоятелството, че
свидетелите са могли ясно да различат номера на автомобила, управляван от жалбоподателя,
както и да разпознаят водачът на лекия автомобил като лицето Г. Б..
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Б.а, които са изолирани и не се
подкрепят от останалия доказателствен материал. Свидетелката Б.а не е възприела
движението на лекия автомобил или подаването на разпореждането от полицейския орган.
Тя не е свидетел очевидец. Свидетелката Б.а разказва за ползването на притежавания от нея
лек автомобил от непознати за нея лица в сходен времеви интервал като този на извършване
на нарушението. Същевременно показанията й са вътрешнопротиворечиви и житейски
нелогични. Не е оправдано предоставянето за ползване на лек автомобил на непознати лица
без надзор, без яснота къде ще бъде откаран и кога ще бъде върнат. Същевременно прави
впечатление, че свидетелката макар да няма ясен спомен за номер на притежавания от нея
автомобил, за дирекцията му, тя изключително добре помни точната дата и час, в които е
предоставила лекият автомобил за ползване на лица, чиито имена не си спомня. Показанията
на свидетелката Б.а не изключват възможността лекият автомобил да е бил управляван и от
жалбоподателя в каквато насока са показанията на другите двама свидетели. Не без значение
при преценка достоверността на показанията на свидетелката е и обстоятелството, че същата
е майка на жалбоподателя. При наличието на тези противоречия и липса на преки
впечатления за извършване на нарушение, изолираност на показанията и данни за
5
заинтересованост съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Б.а и счита, че същите
не дискредитират останалия доказателствен материал.
Безспорно от писмените и гласните доказателства се установява и времето и мястото
на извършване на деянието.
С оглед изложеното съдът намира, че извършването на нарушението и неговият автор
се установяват по безспорен начин от събраната по делото доказателствена съвкупност.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението. На жалбоподателя са наложени наказания в посочените от закона предели, а
именно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и „Глоба“ в размер на
200 лева.
Съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите –
на по-тежко наказание. В първата група съдът постави процесуалното поведение на
жалбоподателя по време на административното производство, а във втората – наличието на
предходни нарушения на ЗДвП. Съдът счита, че е налице баланс между смекчаващи и
отегчаващите вината обстоятелства, поради което размерът на наказанието следва да бъде
определен в неговата среда.
В настоящия случай административнонаказващият орган е наложил наказание в
максимален размер, но от събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се
установява наличието на предпоставките за това. Ето защо съдът намира, че следва да
измени обжалваното наказателно постановление като намали размера на наложеното
наказание „Глоба“ от 200 лева на 100 лева и на наложеното наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ от 6 месеца на 3 месеца. Съдът намира, че така наложените наказания
могат да предупредят и превъзпитат жалбоподателя към спазване на установения правен ред
и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед гореизложеното съдът намира, че подадената жалба е частично основателна
досежно размера на наложеното наказание и процесното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено в останалата му част.

По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН се предвиди възможността в
производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се
присъждат разноски по реда на АПК. Такива са били претендирани и от двете страни.
Съгласно решение № 37 от 18.02.2021 г., постановено по КАНД № 1050 по описа за
2020г. на Административен съд – Хасково в хипотезите, когато оспореното наказателно
постановление се изменя в частта за определеното наказание, разноски се дължат и от двете
страни, като размерът им се определя по съразмерност.
С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закон за адвокатурата е предвидено, че адвокат
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като възнаграждението се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.
В представеното по делото пълномощно е отбелязано, че адвокат М. предоставя безплатна
правна помощ на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Направено е искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М. още с депозиране на
жалбата.
С оглед установената частична незаконосъобразност на обжалваното наказателно
6
постановление административнонаказващият орган дължи съразмерно разноски на
жалбоподателя. В случая следва да заплати възнаграждение на адвоката, осъществил
безплатно процесуално представителство. На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед резултата от
правния спор процесуалният представител на жалбоподателя има право на сума в размер на
400,00 лева – възнаграждение за безплатно представителство.
Ето защо в полза на жалбоподателят да се присъди сума в размер на 200,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 от ЗАНН, районен
съд - Харманли,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000453 от 13.05.2022г., издадено от
Началник група ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на Г. П. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. Х. ул. С. № ** на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП като
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Глоба“ от 200,00 лева на 100 лева и
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца на срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ОД на МВР – Хасково да заплати на адвокат Г. М., член на АК-Хасково
сума в размер на 200,00 лева - възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен съд – Хасково.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7