РЕШЕНИЕ
№ 233 28.01.2020г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав, в публично заседание на шестнадесети
януари през
две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 2879 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б и чл.166 ДОПК.
Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД против акт за установяване на публично държавно вземане
(АУПДВ) № 251 от 23.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично държавно
вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД Разрешително
№ 300382 от 25.05.2004 г. за водовземане от повърхностни води за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер общо на 29 390.60 лева и лихва за
забава в размер общо на 1 543.13 лева.
Според дружеството-жалбоподател оспореният акт е
материално и процесуално незаконосъобразен, издаден в противоречие с целта на
закона, а административният орган е допуснал съществени нарушения на
процедурните правила, регламентирани в АПК, ДОПК и Закона за водите, които са
довели до формиране на незаконосъобразен извод. Актът е издаден при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон, съдържа неточности, неправилно са
изчислени главницата и лихвите, както и неправилно са посочени правните
основания за издаване на акта. Моли да се отмени оспорения АУПДВ, алтернативно
– да бъде изменен. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна. Съображения по съществото
на спора са изложени в писмени бележки, представени на 22.01.2020 г.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 АПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, тя е
неоснователна поради следните съображения:
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че с разрешително № 300382 от 25.05.2004 г. на директора на БДИБР
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е предоставено правото на
водовземане от повърхностни води, чрез
водохващане от р. Тъмрашка, „планински
тип“, в землището с. Храбрино, общ. Родопи, обл. Пловдив с цел на водовземането
– за питейно-битово водоснабдяване за: вилни зони I и II на с. Храбрино и гр. Пловдив, кв.
Коматево, с разрешен годишен воден обем – 2 523 000 куб.м. годишно, със
срок на действие на разрешителното – до 24.05.2029 г.
За използваните годишни водни количества по издаденото
Разрешително № 300382 от 25.05.2004 г. са подадени: декларация по чл.194б от ЗВ от *** на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД, вх. № КД-04-1237/28.01.2019 г. и справка
вх. № КД-04-1265/11.06.2019 г. за добитото през 2018 г. количество вода: за с.
Храбрино /вилни зони 1,2/ - 132 430 м3 и за Пр. Ст. Храбрино –
1 337 100 м3.
С констативен протокол /КП/ № ПВ3-114/12.06.2019 г.
(л.40) са обективирани резултати от проверка по документи за изчисляване на
дължимите такси по разрешително № 300382 от 25.05.2004 г., с който е
констатирано, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., дружеството е
представило в БДИБР справка и декларация по чл.194б ЗВ за добитите количества
подземна вода, както се посочи по-горе, и при дължима годишна такса
29 390.60 лв., изчислена съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 и чл.12 ал.1
т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн., ДВ, бр.2 от 06.01.2017 г.,
в сила от 01.01.2017 г., изм., бр. 27 от 2.04.2019 г.; Решение № 9920 на ВАС на
РБ от 19.07.2018 г. - бр. 56 от 16.07.2019 г., в сила от 16.07.2019 г.), при
която единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за
обществено питейно-битово водоснабдяване е 0.02 лв./куб. м. Общо дължимата сума
по разрешително № 300382/25.05.2004 г. за периода 01.01.2018 – 31.12.2018 г. е в
размер на 29 390.60 лв., и тя не е заплатена по сметка на БДИБР.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-649 от
02.07.2019 г.(л.37) „Водоснабдяване и канализация" ЕООД е поканено да
плати доброволно, в седемдневен срок от получаването, задължението си по чл.194
ал.1 т.1 б.“б" ЗВ като титуляр по Разрешително № 300382 от 25.05.2004 г.
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., в размер на 29 390.60 лева,
ведно с дължимата лихва за периода на забава. В поканата е включено и
уведомление, че при неплащане на дължимите такси ще бъде открито производство
по издаване на АУПДВ.
На основание чл.26 от АПК, с уведомление за започване
на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
изх. № ПО-02-649(1) от 22.07.2019 г. (л.36) ***т на „ВиК“ ЕООД е уведомен, че
на основание чл.26 във връзка с чл.34 от АПК започва процедура по принудително
събиране и се дава 3-дневен срок от получаване на уведомлението за запознаване
със събраните доказателства в административното производство по установяване на
публичното държавно вземане за дължимите и незаплатени от дружеството такса за
водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
С оспорения АУПДВ № 251 от 23.08.2019 г. (л.8) –
предмет на настоящото съдебно производство – е установено по основание и размер
задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси за водовземане от
повърхностни води по разрешително № 300382 от 25.05.2004 г. за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 29 390.60 лева и лихва за
периода на забава в размер на 1 543.13 лева, тъй като към датата на
издаване на АУПДВ дружеството не е платило по сметката на БДИБР тези такси.
Актът е предявен на дружеството-жалбоподател с писмо
изх. № ПО-02-649(2) от 04.09.2019 г. (л.8). Жалбата пред настоящата инстанция е
депозирана чрез БДИБР- Пловдив на 12.09.2019 г.
В хода на съдебното производство към делото се приобщи
оправомощителна заовед № РД-03-250/12.07.2019 г. на директора на БД ИБР (л.74).
При така установените факти съдът намира, че
оспореният акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна
или изменение.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид
разпоредбата на чл.195б ал.1 във връзка
с чл.152 от ЗВ, в предвидената писмена форма, съгласно изискванията по чл.59
ал.2 т.1-8 от АПК. По делото е приложена Заповед № РД-03-250/12.07.2019 г. на
директора на БД ИБР – Пловдив (л.74) и в този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя в насока за нищожност на акта.
Не се споделя възражението, че в административното
производство по издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението за плащане на таксата за водовземане,
която съдържа предупреждение, че при неизпълнение ще последва издаване на акт
за установяване на публично държавно вземане. Т.е., спазени са правилата на
чл.26 АПК и на дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в
пълен обем, като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения
и да представи всичките си писмени доказателства. Следва да бъде изрично
отбелязано, че нито в административното производство по издаване на оспорения
акт, нито в настоящото съдебно производство дружеството не е представило нови
писмени доказателства, установяващи плащане на процесното задължение, което е
единственият правнорелевантен факт от значение за настоящия спор и за
преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В този смисъл съдът
намира, че дори и в производство по издаване на оспорения акт да не са спазени
всички административнопроизводствени правила, нарушенията не могат да се
квалифицират като съществени, защото законният представител на дружеството не е
бил лишен от възможността лично или чрез упълномощено лице да направи искания, бележки и възражения,
всички факти от значение за правилното решаване на спорния въпрос са били
изяснени и волеизявлението на органа не е било повлияно от каквото и да е
нарушение на процедурата.
Съгласно чл.195б ал.2 от ЗВ актът се съставя въз
основа на писмени доказателства, включващи: 1. извлечения от сметките, по които
постъпват таксите; 2. платежни и други счетоводни документи, издадени от
лицата, използващи водите; 3. покана към лицето за доброволно изпълнение; 4.
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. В
съответствие с тази законова регламентация оспореният акт е издаден въз основа
на представени от дружеството справка за иззети водни количества и декларация
по чл.194б ЗВ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., поканата за доброволно
изпълнение и констативен протокол от проверка за изпълнение на задължението.
Т.е., противно на твърденията на дружеството-жалбоподател, актът е издаден при
спазване на установените за неговото издаване административнопроизводствени
правила.
Не се споделя също възражението за нарушение на
формата на акта. В достатъчна степен подробно и ясно са определени, както
времевия период, за който дружеството не е погасило задължението за такса за
водовземане, така и размерът на задължението, като са посочени фактическите и
правните основания за издаване на акта. Непосочването на целта на водовземане,
мястото на водоползване и вида на водоизточника според настоящия съдебен състав
не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма, което да
води до незаконосъобразност на оспорения акт, защото в акта е посочено
разрешителното за водовземане, въз основа на което са определени публичните
задължения; самото разрешително № 300382 от 25.05.2004 г. също е част от
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и констативният
протокол от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото
разрешително, в което достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички
елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото
на водоползване и вида на водоизточника. В този смисъл не е налице непълнота
или нарушение на изискването за форма.
Размерът на задължението отговаря на декларирания от
самото дружество размер на ползваното по години количество вода, видно от
представените: писмо на „ВиК“ ЕООД – Пловдив за коригиран списък вх. №
КД-04-1265(1) от 11.06.2019 г. и списъци – (л.41 и следв., конкретно – л.42 и
л.45) и не се доказа да съществуват разминавания. При съпоставка на подадените
от самото дружество справка и декларация за използваните количества вода и
посочените в самия АУПДВ количества съдът не констатира разлики. Следва да бъде
изрично посочено, че справката и декларацията па чл.194 б от ЗВ за ползвания
годишен обем вода са представени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД на
БДИБР, номерата им са посочени в КП № ПВ3-114/12.06.2019 г. (л.40) и въз основа
единствено на тези декларирани от самото дружество количества, са изчислени
задълженията за годината за двата обекта – вилна зона 1,2 – Храбрино и Пр.Ст.
Храбрино. В този смисъл е без правно значение, съществува ли на място водомер,
дали този водомер работи и дали декларираните количества съответстват на
данните от водомера, доколкото това са действия на самото дружеството, които
административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните
задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото
дружеството данни.
Съгласно чл.48 ал.1 т.6 от ЗВ (действаща разпоредба,
ДВ, бр.61 от 2010 г.) водоползвателите
– титуляри на разрешителни имат задължение да измерват и да водят отчет за
изземваните и използваните води, за отвежданите и изпусканите води, за нивата
на подземните води, а при хидротехнически подпорни съоръжения - за водните
строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според изрично
посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на това задължение
дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и отчет, който е
представян в БДИБР. По делото не са представени други данни за ползваните води
по процесното разрешително освен установените от служителя на БДИБР в
констативния протокол, посочени по-горе в настоящото изложение, въз основа на
подадената от самото дружество информацията, която е намерила отражение и в
оспорения акт.
Неоснователни са възраженията по отношение на
определения размер на публичните задължения, доколкото цената на правото на
водовземане е определена в съответните тарифи по чл.194 от ЗВ, които за
процесния период, за който с оспорения акт са определени публичните задължения
на дружеството към БДИБР, е Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г. В тарифата (чл.12 ал.1
т.1) единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни води за
питейно-битови нужди е 0,02 лв./куб.м.
Съгласно чл.194 ал.1 б.“а“ от ЗВ за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а
съгласно чл.194 ал.2 от ЗВ
таксата по
ал.1 т.1 се определя на база отнетия обем вода и съответните норми за
водопотребление, определени в наредбата по чл.117а. Разпоредбата на чл.194 ал.
6 от ЗВ указва, че размерът на таксите от вида на процесната, начинът и редът
за тяхното изчисляване и заплащане, се определя с тарифа на Министерския съвет.
Съгласно чл.3 ал.1 от действащата от 01.01.2017 г. тарифа, таксите за
водовземане от повърхностни води и от подземни води се определят на базата на
отнетия обем вода, целта на ползване на водите и съответните норми за
водопотребление съгласно наредбата по чл.117а от ЗВ.
Съгласно чл.11 ал.1 от Тарифата, (в сила от 01.01.2017
г.), таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане с цел електропроизводство от
водноелектрическа централа, се определя по следната формула: Т = Е х W, където
Т е размерът на дължимата годишна такса – в лв.; Е – единичният размер на
таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана отнетата вода,
съгласно таблиците по чл.12 – в лв. /куб. м; W – размерът на отнетия годишен
воден обем – за повърхностни и подземни води, в куб. м; размерът на разрешения
годишен воден обем – за минерални води, в куб.м.
Доколкото в случая се касае за водовземане от
повърхностни води, приложимите разпоредби в случая са тези на чл.12 ал.1 от
действащата от 01.01.2017 г. тарифа, съгласно които единичният размер на
таксата за водовземане от повърхностни води за обществено питейно-битово води е
в размер на 0,02 лв. /куб. м. С прилагането на този алгоритъм дължимата такса
се получава от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и
размера на ползвания през годината воден обем, колкото е приел и
административният орган с оспорения акт.
Именно по този начин са определени задълженията на
жалбоподателя – на база на декларирания от самото дружество годишен обем на
водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за 2018 г. е 0,02
лв./куб.м.
Съгласно чл.194б ал.1 от ЗВ (действаща разпоредба, ДВ,
бр.61 от 2010 г.) ежегодно към 31
януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на
комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната
среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец,
утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет
страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и
водите. Аналогична е разпоредбата, и след изменението й от 27.11.2018 г.
(действаща разпоредба, ДВ, бр.98. от 2018 г.). Дружеството-жалбоподател е
изпълнило това задължение с подадените към БДИБР справка и декларация по
чл.194б от ЗВ за 2018 г. във връзка с процесното разрешително. Посочените
количества в тях са идентични със стойностите, установени като задължение с
АУПДВ. В подадената справка и декларация по чл.194б ал.1 от ЗВ са посочени и
размерът на дължимата такса за водоползване за годината, като размерът й е
идентичен с установения от административния орган. В този смисъл неоснователно
и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на дължимата
сума за периода, за който се дължа такси за водовземане.
Каза се по-горе, по преписката е налично писмо с вх. №
КД-04-1265/11.06.2019 г. (л.41), с което дружеството изпраща коригирани данни
за 2018 г., при което се установява, че данните са идентични, с тези в
административния акт.
В оспорения акт е посочен периодът и размерът на
главницата – 29 390.60 лв., и лихвата за забава – 1 543.13 лв., както
за двата обекта на водоползване, така и общият размер задължението.
Неоснователни са възраженията за недължимост на
законната лихва за забава. Съгласно чл.15 ал.1 от отменената тарифа от 2012 г. и
чл.21 ал.1 от действащата тарифа от 2017 г. таксите за водоползване са годишни
и се заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен
срок за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 01.01.2018 – 31.12.2018 г., а именно от 01 април на
съответната следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на
водовземане, е достатъчно изтичането на определения в закона срок и не е
необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да
издава нарочен акт.
Що се отнася до размера на законната лихва, той също е
правилно определен съобразно чл.1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който
установява, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в
сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни
пункта.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
частично плащане на задълженията. Действително, по административната преписка
са приложени 25 бр. платежни нареждания (л.17–л.29), от които се установява, че
е заплащана такава такса за 2011, 2012 и 2013 г., но те касаят предходни
периоди, в които дори не е посочен номер на разрешително.
Нормата на чл.194б
ал.4 от ЗВ е претърпяла законодателна промяна, в сила от 27.11.2018 г.,
и към момента на издаване на оспорения акт за директора на басейновата дирекция
не е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра на разрешителното за
размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата
следва да бъде заплатена, поради което неоснователно и недоказано е твърдението
за нарушение на процедурата, направено в жалбата в тази насока.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма на мотивиран
писмен акт, при спазване на процесуалните правила и на материалноправните
норми, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и претенциите на жалбоподателя
за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н., против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 251 от 23.08.2019 г. на
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е
установено публично държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД Разрешително № 300382 от 25.05.2004 г. за водовземане от
повърхностни води за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер общо на 29
390.60 лева и лихва за забава в размер общо на 1 543.13 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: