РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Бяла, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510100805 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422
от ГПК от Н. М. С. срещу „Фактор Груп“ ЕООД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл.
220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземане по
трудов договор и вземания за и при прекратяване на трудов договор, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 492/2021
г. по описа на Районен съд - Бяла в общ размер на 2 592,50 лв., от които 610
лв. - неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2020 г., 1 220 лв.
– обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудово
правоотношение, 610 лв. – обезщетение за оставане без работа при уволнение
и 152,50 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при
прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението. Ищцата претендира и
присъждане на разноски за производството.
Ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, в което не е навел насрещни твърдения и конкретни възражения
за недължимост на вземането. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцата поддържа подадената искова молба и моли
за нейното уважаване, като отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
1
Ответното дружество не изпраща представител в съдебно заседание и не
заема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, искането на ищеца
по чл. 238, ал. 1 от ГПК и като съобрази данните от приложените по
делото книжа, намира следното:
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника следва
да са налице кумулативно следните процесуални предпоставки: ответникът
да не е представил в срок отговор на исковата молба; редовно призован
ответникът да не се явява, респ. представлява в първото редовно открито
съдебно заседание и да не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие; на ответника да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му, респ. неизпращане на
представител в съдебно заседание; ищецът да е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай всички тези предпоставки са налице:
От приложените по делото съдебни книжа се установява, че препис от
исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 от ГПК от
14.09.2021 г., в което са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба в едномесечен срок и неявяването в съдебно заседание, са
надлежно връчени на ответното дружество по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК
чрез управителя на дружеството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 от ГПК. Подаденото в случая възражение по чл. 414 от ГПК, доколкото
съдържа бланкетно оспорване на вземането, без конкретни доводи за неговата
недължимост, не съставлява пречка за постановяване на неприсъствено
решение. Съгласно приетото в т.11а от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС единствено
възражение, съдържащо мотивирани оспорвания на вземането, може да бъде
третирано като отговор на исковата молба и тези съображения да бъдат
разглеждани в производството по чл. 422 от ГПК. В този смисъл е и
Определение № 442/20.10.2016 г. по ч.т.дело № 1593/2016 г. на I ТО на ВКС.
За проведеното открито съдебно заседание ответникът е редовно
призован чрез управителя на дружеството, не изпраща представител, като
липсва заявено искане за гледане на делото в отсъствието на страната.
Налице е надлежно и своевременно отправено до съда искане от ищцата
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На следващо място, постановяването на неприсъствено решение е
предпоставено от наличието на доказателства, които с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства да сочат на извод, че предявените искове са
вероятно основателни /чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК/.
В случая ищцата основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения: твърди, че на 05.10.2020 г. сключила трудов договор с
ответника за неопределено време, с двумесечен срок на предизвестие при
прекратяването му, при 610 лв. размер на месечното брутно трудово
възнаграждение. Твърди още, че без отправяне на предизвестие, със заповед
на управителя на ответното дружество считано от 04.01.2021 г. трудовото
2
правоотношение било прекратено едностранно на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ. Сочи, че на 04.02.2021 г. декларирала пред ответника, че е останала
без работа и заявила искане за заплащане на обезщетение в размер на едно
брутно трудово възнаграждение за срок от един месец, но такова не ù било
изплатено. Твърди също, че ответникът ù дължи обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 152,50 лв., както и трудово
възнаграждение за месец декември 2020 г. в брутен размер на 610 лв. Счита,
че поради неизпълнение на паричните задължения ответникът дължи и
обезщетение за забава. Сочи, че се е снабдила със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество за посочените вземания, но срещу
заповедта било подадено възражение.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на ищцовата претенцията, по делото са налични писмени
доказателства, съответстващи на изложените в исковата молба твърдения, а
именно: Трудов договор № 8 от 05.10.2020 г., сключен между страните по
делото; Заповед № 5/21/04.01.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ с
разпореждане за изплащане на обезщетение при закриване на част от
предприятието в размер на едно брутно трудово възнаграждение и на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 152,50 лв.;
служебна бележка от 22.02.2021 г., издадена от Агенция по заетостта за
регистрация на ищцата в „Бюро по труда“ като безработно търсещо работа
лице; декларация от ищцата от 04.02.2021 г. до ответното дружество, че за
периода от 04.01.2021 г. – 04.02.2021 г. не е била на работа по трудов договор
или приравнено на трудово правоотношение и искане за изплащане на
парично обезщетение за този период; заявление от 04.02.2021 г. от ищцата до
ответника за изплащане на трудово възнаграждение за месец декември 2020 г.
и обезщетение за неизползван платен отпуск по конкретно посочена банкова
сметка.
Ответникът не е оспорил изложените в исковата молба твърдения, а
писмените доказателства, редовни от външна страна, подкрепят и не
разколебават изложените от ищцата обстоятелства, като видно от
материалите по приложеното ч.гр.дело № 492/2021 г. по описа на Районен съд
– Бяла, ищцата е заявила издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за сочените от нея суми, такава е издадена от съда, но в
срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал бланкетно възражение.
Така, преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят
крайния извод на съда за вероятна основателност на исковите претенции на
ищцата.
По тези съображения и с оглед наличието на кумулативните
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявените от Н. М. С. срещу
„Фактор Груп“ ЕООД по реда на чл. 422 от ГПК положителни установителни
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от
КТ, чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 222, ал. 1 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ във връзка с
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат уважени, без да се излагат мотиви по съществото
на спора.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата
сторените в заповедното производство разноски в размер на 51,85 лв.
3
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Районен съд – Бяла, държавна такса в общ размер на 148,15 лв., пресметната
като разликата между дължимата за исковото производство държавна такса от
200 лв. /по 50 лв. за всеки един от четирите иска/ и платената по
разпореждане на заповедния съд държавна такса в заповедното производство
в размер на 51,85 лв., както и пет лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Мотивиран така и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК , че
„ФАКТОР ГРУП“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Б.,
обл. Р., ул. „В.А.“ № ***, дължи на Н. М. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б.,
обл. Р., ул. „Д.Б.“ № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сума в общ размер на 2
592,50 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и два лева и петдесет
стотинки/, от които: 610 лв. /шестстотин и десет лева/ - неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2020 г., 1 220 лв. /хиляда двеста и двадесет
лева/ – обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудово правоотношение, 610 лв. /шестстотин и десет лева/ –
обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без работа при уволнение и
152,50 лв. /сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/ – обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на
трудово правоотношение, ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед №
205/31.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 492/2021 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ФАКТОР ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Р., ул. „В.А.“ № ***,
да заплати на Н. М. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б., обл. Р., ул. „Д.Б.“ №
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, сумата от 51,85 лв. /петдесет и един лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски за заплатена
държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ФАКТОР ГРУП“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Б., обл. Р., ул. „В.А.“ № ***,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
съд – Бяла държавна такса в размер на 148,15 лв. /сто четиридесет и осем
лева и петнадесет стотинки/, както и 5 лв. /пет лева/ - в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
4