Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 06. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на седемнадесети май през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8592 по описа за 2018 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Постъпила е искова молба от Н.Т.Ц. *** против
Етажна собственост на собствениците и ползвателите на обекти в сграда, находяща
се в гр. П., ***, представлявана от ***на управителния съвет К.В.Й.. В молбата
се твърди, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ *** в *** на ***
в гр. П., със застроена площ от 89 кв. м., на шести етаж, състоящ се от две
спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, построен върху държавно дворно място с
отстъпено право на строеж, съставляващо *** в *** по плана на гр. П., цялото
дворно място от 364 кв. м., а сградата, в която е построен апартаментът, е
масивна девететажна от тридесет и шест апартамента, при съседи на апартамента:
отдолу- ***, отгоре- ***, от юг- ***, от север и запад- двор, от изток-
стълбище, заедно с принадлежащото към жилището избено помещение от 6 кв. м. в
северозападната страна на мазето, при съседи: ***, коридор и двор; едно
таванско помещение за общо ползване, цялото от 142 кв. м., при съседи: от
четири страни- двор, заедно с 1/ 36 идеална част от стълбището, общата избена
част, общата таванска част, външната водопроводна инсталация, външната
канализация, външната ел. мрежа до електрическото табло и 1/ 252 идеална част
от отстъпеното право на строеж на държавна земя. Твърди се, че сградата, в
която се намира жилището на ищцата, е 9- етажна и е оборудвана с асансьор.
Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗС асансьорите в
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици,
са сред изрично изброените общи части и служат за общо ползване. Твърди се, че
на 21. 08. 2018 год. е било взето решение на общо събрание на етажната
собственост за поставяне на чип устройство на асансьора и за изпълнение на
предходно решение на общото събрание от 08. 03. 2017 год. за плащане на такси
за асансьор. Твърди се, че всички решения от проведеното на 21. 08. 2018 год.
общо събрание на етажните собственици са предмет на съдебен контрол по
образуваното гр. дело № 6207/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд. Твърди
се, че в началото на м. октомври 2018 год. ищцата е поискала от касиера на
етажната собственост Н. *** Т. да й предостави чип за ползване на асансьора, но
същият й отказал с мотива, че дължи разходи за общите части. Твърди се, че по
този начин от 01. 10. 2018 год. ищцата е лишена неправомерно от възможността да
ползва асансьора в сградата, който е обща част. Твърди се, че отказът за
предоставяне на електронен чип за задвижване на асансьора на ищцата е в
нарушение на разпоредбите на чл. 5 ал. 1 т. 1 и чл. 6 ал. 1 т. 1 от ЗУЕС и
ограничава възможността на ищцата да ползва своята собственост. В заключение
ищцата моли съда да осъди ответната етажна собственост да преустанови
неправомерното си действие, изразяващо се в лишаване на ищцата от възможността
да ползва общата част на сградата- асансьор, както и да осъди ответника в
определен срок след влизане в сила на решението да й предостави активиран чип,
задвижващ асансьора в сградата.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията на ищцата Н.Т.Ц. намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 109 от ЗС, която регламентира т.
нар. негаторен иск. Последният представлява средство за правна защита на
собственика срещу всяко неоснователно действие /бездействие/ или създадено
състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на
имота или в съответствие обема на правото на собственост. Няма съмнение, че
този иск е на разположение и на етажния собственик, който твърди, че е лишен
или ограничен във възможността да ползва общите части на сградата съобразно
тяхното предназначение /така: решение № 179- 2010- I г. о., решение № 224- 2010- II г. о., решение № 291- 2010- I г. о., решение № 283- 2013- II г. о. и много други/. По
делото е безспорно, а това се установява и от приложения нотариален акт за
покупкопродажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 3, том I, дело № 3/ 85 год. на
нотариуса при П.ския районен съд, че ищцата е собственик на обект в етажна
собственост- *** в ***на
*** в гр. П.. Следователно ищцата притежава необходимата активна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяването на настоящия
осъдителен иск, поради което последният е допустим и следва да се разгледа по
същество. Досежно основателността на исковата претенция следва да се съобразят
няколко обстоятелства. Видно е, че в сградата, в която е жилището на ищцата,
има асансьор. Видно е, че с решение от 21. 08. 2018 год. на общото събрание на
етажните собственици в сграда,
находяща се в гр. П., ***, обективирано в т. 3, е било постигнато съгласие за поставяне на чип на
асансьора. Видно от показанията на разпитания свидетел Н.Т.- ***, че в
изпълнение горното решение на общото събрание същият е раздал чипове за
асансьора на всички етажни собственици, които са си платили таксите за 2018
година, като е отказал да предостави на ищцата чип с мотива, че същата не си е погасила
задълженията. Свидетелят потвърждава, че и към настоящия момент ищцата не разполага
с чип за задвижване на асансьора в сградата. Безспорно по делото е, че с влязло
в сила решение № 355/ 22. 02. 2019 год., постановено по гр. дело № 6207/ 2018
год. по описа на П.ския районен съд, на основание чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС
решенията на общото събрание на собствениците
и ползвателите на обекти в сграда, находяща се в гр. П., ***, обективирани в протокол от
21. 08. 2019 год. и описани в т. 1- 4, включително и т. 3/ поставяне чип на
асансьора/, са били отменени като незаконосъобразни. При тези обстоятелства се
налага изводът, че предявеният от Н.Т.Ц. иск по чл. 109 от ЗС се явява
основателен. Асансьорът в сградата- етажна собственост представлява обща част
по своето предназначение /чл. 38 ал. 1 от ЗС/, като невъзможността същия да се
ползва препятства пълноценното ползване на самостоятелните обекти в сградата. В
правомощията на общото събрание на етажната собственост е да регламентира ред
за ползване на общите части на сградата, но не и да лиши етажните собственици
от възможността да ползват същите. Паричните спорове между етажните собственици
не могат да служат като основание за действия, които препятстват или смущават
упражняването на правото на собственост върху общите части на сградата. Ето защо
искането на ищцата за осъждането на ответника за премахване на създадените
пречки за ползване на асансьора и за предоставяне на електронен чип в определен
срок следва да се уважи. Съдът счита, че този срок следва да се определи на
седем дни, считано от момента на влизане на настоящото решение в сила.
Още с подаването на исковата
молба ищцата Н.Т.Ц. е направила искане за освобождаване от държавна такса, като
е приложила съответната декларация за семейно и материално състояние. Налице са
предпоставките на чл. 83 ал. 2 от ГПК и ищцата следва да бъде освободена от
държавна такса, като на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК същата следва да бъде
заплатена от ответника по делото.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Етажна собственост на собствениците и ползвателите
на обекти в сграда, находяща се в гр. П., ***, представлявана от ***на
управителния съвет К.В.Й., да преустанови неправомерното си действие,
изразяващо се в лишаване на ищцата Н.Т.Ц., ЕГН **********, от възможността да
ползва асансьора в сградата, находяща се в гр. П., ***, както и в 7- дневен
срок от влизане в сила на настоящото решение да предостави на ищцата Н.Т.Ц. активиран
електронен чип за ползване на асансьора.
ОСВОБОЖДАВА ищцата Н.Т.Ц., ЕГН **********, от внасяне на
държавна такса по делото.
ОСЪЖДА Етажна собственост на собствениците и ползвателите
на обекти в сграда, находяща се в гр. П., ***, представлявана от *** на
управителния съвет К.В.Й., да заплати по сметка на П.ския районен съд държавна
такса в размер на 30 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: