№ 2116
гр. Пловдив, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Г. Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330204853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Г. М. против Електронен фиш серия К № 4131565 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се
за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
се представлява от адв. Г. М., с пълномощно по делото, който поддържа
жалбата. Оспорва приетата за установена в ЕФ фактическа обстановка, като
твърди от доказателствата по делото да се установява, че към датата на
деянието в процесния пътен участък не е действало ограничение на скоростта
за движение на пътни превозни средства от 90 км/ч. Счита деянието на
жалбоподателя за несъставомерно по вмененото му във вина
административно нарушение. претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
1
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. Г. П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
12.07.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена на 25.07.2022 г. и следователно срокът по чл. 189, ал. 8
от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 30.09.2020 г. в 13:50 часа по републикански път II-64, км 50+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, жалбоподателят Н.
Г. П. управлявал собствения си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** със
скорост от 88 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на
скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради
което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на
автомобила била 90 км/ч. Управлението на процесния автомобил с
посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №
529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 91
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 88 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му на собственика
на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с №
4131565, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен
участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, сигнализирано с
пътен знак В26, и че това е разрешената стойност на скоростта, а наказанието
глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пловдив към с. Труд на км 50+650 от
републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.
2
На 05.04.2021 г. към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64
била поставена допълнителна табела Т2, която определяла дължина от 1 000
метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена със знак В26.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 529 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с УРИ 6207р-12141/02.10.2020 г. се установява, че на дата 30.09.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела статични
изображения с номера от 28077 до 28129, с начален час на работа 13:00 ч. и
краен час на работа 14:30 ч. и с място на контрол път II-64, км 50-ти в посока
от гр. Пловдив към с. Труд.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 28107 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената
скорост е 91 км/ч, а заснемането е извършено на 30.09.2020 г. в 13:50 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Н. Г. П..
От писмо с вх. № 74104/20.09.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 11 от делото) се изяснява, че километър 50+500
от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира
след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.
Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.
Труд към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е
движението със скорост по висока от означената“ е поставен на км 50+650 от
път II-64, а кръстовището с отбивка за „Осрам“ се намира на км 50+590 от
същия път. Установява се от постъпилата справка и че допълнителна табела
Т2 (1 000 м) към пътен знак В26 (60 км/ч) е монтирана на дата 05.04.2021 г.
Съдът изключва от доказателствените материали по делото, на основата
на които формира фактическите изводи, оспорената от жалбоподателя
извадка от ГИС на АПИ, приложена по преписката. Същата възпроизвежда
информация за изпълнената вертикална сигнализация за участъка от км
49+860 до км 49+650 от републикански път II-64, докато за процесното
3
деяние се сочи да е извършено на км 50+500 от същия път в посока от гр.
Пловдив към с. Труд. Следователно фактите, установяващи се от
представената извадка от географската информационна система на АПИ, са
неотносими към предмета на доказване по делото, доколкото касаят различен
пътен участък. По тези съображения съдът приема, че от посочения материал
не се установяват релевантни за делото обстоятелства.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 30.09.2020 г. в 13:50 часа по републикански път II-64 на
км 50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателят П. е
управлявал собствения си лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № *** със
скорост от 88 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен
участък разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни
превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от
събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на
процесния автомобил е от гр. Пловдив към с. Труд, следователно той се е
движил в посока по намаляване на километража на пътя. От приетата като
писмено доказателство справка от стопанина на пътя /Областно пътно
управление – Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на
движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението /км
50+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа
да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и
че конкретното му местоположение е на републикански път II-64, км 50+650.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив /на лист 11 от делото/, както и на
представената схема на процесния пътен участък /на лист 12 от делото/ се
установява, че км 50+500 от републикански път II-64 се намира след
кръстовище с отбивка за „Осрам“. Това кръстовище от своя страна се намира
на км 50+590 от същия път. Следователно участъкът на км 50+500 от път II-
64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на пътния знак В26 (60
км/ч), находящ се на км 50+650, тъй като действието на знака се изчерпва
на км 50+590, където започва кръстовище. При посоката на движение по
намаляването на километража на пътя първо се преминава през пътния знак
В26 (60 км/ч), разположен на км 50+650 от пътя, след него на км 50+590 се
достига до кръстовището с отбивка за „Осрам“, което прекъсва въведената
със знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните
4
60 км/ч, и едва след това на км 50+500 е мястото, на което е прието да е
извършено нарушението.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и
понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. В случая не се касае за вход/изход на отделен крайпътен обект, а за
самостоятелен път. По него се достига не само до фирма „Осрам“, но и до
други обекти като магазин на „Шкода“, цех за дърва, установено от писмото
на лист 11 от делото. Те са разположени на различни места по протежението
на пътя. Фактът, че е налице самостоятелен път, а не само вход/изход на
крайпътен обект е видим и от скицата на лист 12 от делото. Следователно тук
не е налице единствено обслужваща зона на републиканския път по смисъла
на Закона за пътищата, а самостоятелен път, който значително надхвърля
размера на ивицата земна площ, представляваща обслужваща зона на главния
път. Така мотивиран, съдът приема, че мястото, където се пресичат
републикански път II-64 с напречния път за „Осрам“, представлява
кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина
на пътя /лист 11 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на
посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 50+590 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, като прекъсва
забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното
място в обжалвания електронен фиш – км 50+500 от път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие на пътния знак В26,
който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар към настоящия
момент да се установява, че към пътния знак В26 (60 км/ч) има поставена
допълнителна табела Т2 (1000), това не променя крайния извод по същество.
За табелата Т2 се доказва да е монтирана на 05.04.2021 г., докато процесното
деяние е от 30.09.2020 г. Следователно към датата на деянието
допълнителната табела, указваща дължината на пътния участък, за който
важи забраната със знака, все още не е била поставена и не е пораждала
правно действие, а обхватът на пътния знак се е изчерпвал до началото на
кръстовището на км 50+590 от републикански път II-64.
Съдът приема, че от правна страна за пътния участък, посочен като място
на извършване на нарушението, не се установява да е имало въведени забрани
или ограничения на скоростта с пътни знаци към датата на деянието. Щом
поведението на водачите на ППС на посочения като място на извършване на
нарушението участък от пътя не е било регулирано от пътен знак, който да
5
определя разрешената скорост, то няма как деянието да се квалифицира като
нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на
допустимата максимална скорост за водачите се е определял според общото
правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на
превозното средство, факта на осъществяваното движение извън населено
място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било
общото ограничение от 90 км/ч, поради което движението се явява
правомерно и в рамките на допустимата максимална скорост.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателят П. не е извършил
административното нарушение, вменено му във вина с електронния фиш.
Фактическата обстановка е непълно установена и в резултат е направен
необоснованият извод в ЕФ, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч.
Пряка последица от необосноваността и непълнотата на фактическите изводи
е и неправилното приложение на материалния закон, което налага
електронният фиш да бъде отменен.
Съгласно чл. 17 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на
движението по пътищата проектът за организация на движението за
републикански пътища II и III клас се одобрява от директора на съответното
областно пътно управление, а според чл. 13, ал. 2, т. 2 от същата наредба
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път от втори клас - път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
50+500 от път II-64 в посока с. Труд не е попадал в обхвата на действие на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в
протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от справките от
ОПУ-Пловдив се установява, че действително има поставен знак В26 в
релевантната посока на движение, но той не разпростира обхвата си на
действие върху участъка на км 50+500, приет като място на извършване на
нарушението. Обхватът на действие на пътния знак е прекъснат още на км
50+590 от находящото се преди процесния участък кръстовище. Това
обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е било съобразено при
осъществяването на видеоконтрола. При разминаване между отразеното в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
официалното писмо от ОПУ при Агенция „ПИ“ следва да се отдаде
преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя - така
изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
електронният фиш за необоснован и постановен при неправилно приложение
на материалния закон, поради което той трябва да бъде отменен.
По разноските:
6
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя, като в хода на съдебните прения изрично е направено искане
за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно договора за правна
защита и съдействие, приложен на лист 6 от делото, адвокатското
възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА легитимиран да получи присъдената сума за адвокатско
възнаграждение е не защитаваната страна, а самият адвокат - така
Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. № 2563/2020 на Върховния
административен съд; Решение № 202 от 01.02.2021 г. по адм. д. №
3051/2020 г. на XXIX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която не е
завишена и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от 100
лева, като на жалбоподателя не е налагано кумулативно и друг вид наказание;
- вида на осъществените адвокатска защита и съдействие;
- извършените по делото следствени действия, като същото е разгледано
в едно открито съдебно заседание и без да са разпитвани свидетели.
При тези факти настоящият съдебен състав намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. Този размер
на възнаграждението се явява справедлив и обоснован. За заплащане на
разноските следва да бъде осъдена ответната страна – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4131565 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. Г. П., ЕГН: **********, с адрес:
***, ет. 7, ап. 29 на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
7
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на адвокат Г. Л. М., код по
БУЛСТАТ: ***, вписан в ***, със служебен адрес: ***, сумата от 300
(триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8