О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24.07.2020г. гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ри въззивен
граждански състав
На 24 юли
2020 година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
МАРТИНА КИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов възз.ч.гр.д. №396 по описа
на ЯОС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по частна жалба на П.А.Т.,***,
чрез адвокат К.М. - САК, срещу
Определение №1385/29.06.2020 г. постановено по
гр.д.№ 1127/2020 г. по описа на ЯРС, с което е
оставено без уважение възражението на П.Т. за местна неподсъдност на делото
пред ЯРС. Според оплакванията на частния жалбоподател, определението на ЯРС е
неправилно, тъй като
в чл. 127, ал. 2 от СК било предвидено, че спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето, а настоящият адрес на
детето бил в гр.С.,
ул."********" *****, вх. *, ет. *, ап. **. В
подкрепа на възражението си ответницата е представила Удостоверение за настоящ
адрес изх.№ 763/12.06.2020 г., издадено от CO, район „Сердика", според което настоящият адрес на
детето е посочения по-горе адрес в гр.С.. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел за безспорно
установено, че към момента на сезиране на съда, детето е пребивавало фактически
в гр.Я.. За да достигне до този извод, съдът се бил позовал на
твърденията на ищеца в исковата молба и Служебна бележка изх. №201/20.05.2020
г. от директора на ДГ „Валентина" /последната била частен документ, които
не установявал, че детето реално посещава градината/. Претендира се отмяна на
Определение №1385/29.06.2020 г., прекратяване на производството по делото пред
ЯРС и изпращане на същото по подсъдност в Софийски районен съд.
Насрещната страна е депозирала писмен
отговор, в който оспорва ЧЖ и претендира оставянето й без уважение. Сочи, че детето Д. Д. се отглежда от доверителя й и
неговото местоживеене ***. От писмените доказателства- служебна бележка от
ДГ"Валентина"-гр.Я., се
установявало, че детето е посещавало заведението и към момента на издаване на
служебната бележка- 20.05.2020г. Исковата молба била депозирана в ЯРС на
03.06.2020г., като след научаване на това обстоятелство по молба на майката
детето заминало за гр.С. да й
гостува на 06.06.2020г., след което същата е отказала да върне детето на
уговорената дата- 18.06.2020г. Тези факти, противно на твърденията на
процесуалния представител на ответницата, се установявали и от данните,
предоставени от последната на представителите на
Д"СП"СЕРДИКА-гр.София, при изготвяне на социалния доклад в
производството по чл.127 СК, като същата заявила, че детето е живеело при баща
си, като през м.юни, след уговорка между родителите малолетния Д. е заминал да гостува на майка си в гр.С., като тя не го върнала на определената
дата, тъй като според нея била възпрепятствана.
Частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд- ЯРС е бил сезиран с
искова молба на Д.Р.Д. против П.А.Т., с правно основание чл. 127,ал.2 от СК
относно родителски права по отношение на детето Д. Д..
За да постанови атакуваното определение, ЯРС правилно е
приел, че разпоредбите на чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 СК, регламентиращи
производствата по съдебна администрация при разногласие между родителите,
предвиждат специална местна подсъдност, дерогираща общите правила за
местната подсъдност, уредени в ГПК, като компетентен да се произнесе по молбата
е съдът по настоящия адрес на детето. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед
всестранна защита правата и интересите на детето. В практиката на ВКС
/Определение №185/23.04.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2198/2013г. на ВКС, II г.о./. е разяснено, че за настоящ адрес на детето се приема
неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете
по чл.127, ал.2 СК. В този смисъл следва да се тълкува това понятие в
законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете
за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните
отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е
закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна
подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е
обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието
настоящ адрес на детето следва да се държи сметка за неговото пребиваване,
което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на
спора. Горният извод не противоречи на уредбата в ЗГР – съгласно чл. 94, ал. 1
настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, а заявяването му, предвидено в
чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от с. з. се явяват последица от
факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за
определянето му. Липсата на заявление за промяна на настоящия адрес не променя
установения факт на живеене на детето на определен адрес, определящ се като
настоящ такъв.
Към момента на предявяването на исковете детето Д.Д. ***,
при баща му, ищец по делото, където е останало да живее
след фактическата раздяла между страните през м. януари 2020г, което
се установява от твърденията в ИМ, служебна бележка от
ДГ"Валентина"-гр.Я. и
изготвения от Д"СП"СЕРДИКА-гр.С, Социален доклад за нуждите на делото. В
последния изрично е посочено, че по данни на майката П.Т., през периода януари-
юни 2020г. бащата е отглеждал детето в гр. Ямбол, а тя е пътувала до там за да
го вижда. Едва през м. юни, след уговорка
между родителите малолетния Денислав е заминал да гостува на майка си в гр.С., като тя не го върнала на определената
дата, тъй като била възпрепятствана. При това положение твърденията на майката, че детето е с адресна регистрация в гр.С., което дори и да е вярно, не променя релевантния за определяне на
местно компетентния съд за разглеждане на исковете по чл. 127, ал. 2 СК.
Същите са предявени на 03.06.2020г., когато
детето е живеело с баща си в гр.Я.. Представеното
удостоверение за настоящ адрес *** от 13.01.2020 г. не променя извода за
промененото местоживеене на детето към момента на предявяването на исковете,
което обстоятелство, макар и да се оспорва с ЧЖ, е било признато от майката
пред социалните служби при изготвяне на социалния доклад Д"СП"СЕРДИКА-гр.С., а се установява и от другите доказателства, представени от ищеца.
Поради това, че настоящият адрес на детето е
този на ищеца в гр.Я., при когото то е живеело към момента
на предявяването на исковете, то местно компетентният съд за разглеждането им,
съгласно чл. 127, ал. 2 СК е Ямболският районен съд
Ето защо ЯОС счита, че обжалваното определение на ЯРС е
правилно, и следва да се потвърди.
Съдът не присъжда разноски в настоящото производство в
полза на въззиваемата страна, тъй като въпреки представените доказателства за
сторени такива, липсва направено искане за присъждането им в отговора на ЧЖ.
Водим от горното, ЯОС
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1385/29.06.2020г. постановено по гр.д.№1127/2020г. по описа на ЯРС .
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.