Р Е Ш
Е Н И Е
№ 844
В ИМЕТО
НА НАРОДА
08.06.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
единадесети март две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 6766 по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 455171–F496647/02.08.2019г. на Директора на Дирекция
„Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „НЕКСТ 08” ЕООД, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Поп Ангел
Чолаков” № 57, представлявано от Д.Х.Б. с ЕГН: ********** е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2 вр. чл.92,
ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.261. ал.1 предл. второ от ЗКПО.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 455171–F496647/02.08.2019г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „НЕКСТ
08” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Асеновград, ул. „Поп Ангел Чолаков” № 57, представлявано от Д.Х.Б. с ЕГН: **********
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.92 ал.2
вр. чл.92, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на
основание чл.261. ал.1 предл. второ от ЗКПО.
„НЕКСТ 08”
ЕООД, редовно призовано не се представлява. По съображения изложени в жалбата,
жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно. Твърди, че поради незнание е била подадена погрешна
декларация. Излага доводи за маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ф.
оспорва подадената жалба, намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършена
служебна проверка в ТД на НАП Пловдив от Е.А.П. – старши инспектор по
приходите, се установило, че „НЕКСТ 08” ЕООД, БУЛСТАТ ********* като данъчно
задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД
на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата
2018 година в законоустановения срок до 01.04.2019 г. включително /31.03.2019
г. е бил неприсъствен ден/.
По декларирани
данни дружеството е извършвало дейност през финансовата 2018 година, отчело е финансов
резултат – счетоводна печалба в размер на 1453.50 лв. и било счетено от
проверяващите органи, че не попада в условията на чл.92, ал 4 от ЗКПО.
Св. П. приела,
че нарушението било извършено на 02.04.2019 г. в гр. Пловдив, а декларацията
била подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 18.06.2019 г. с Вх. №1600И0790174/18.06.2019
г.
Въз основа на
горните констатации до „НЕКСТ 08” ЕООД била изпратена покана за явяване в ТД на
НАП – Пловдив във връзка със съставяне на АУАН, който бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството на 28.06.2019 и бил подписан без възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени такива, които били приети за
неоснователни от административнонаказващия орган и той издал обжалваното НП.
В хода на
съдебното следствие бе разпитана актосъставителката Е.Ж., която потвърждава
отразеното от нея в АУАН. В допълнение сочи, че е съществувало задължение за
дружеството за подаване на данъчна декларация, тъй като то попадало сред
търговците, които имайки задължение да
подадат декларация по чл.92 от ЗКПО не са го направили в законоустановения
срок, а именно до 31.03. на годината, следваща финансовата година – в случая до
01.04.2019г. за финансовата 2018г.
Съдът
кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни,
логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Макар и
дружеството да е извършило нарушение на разпоредбите на чл.92, ал.2 вр. ал.1 от ЗКПО,
което не се и оспорва от жалбоподателя, съдът намира, че деянието е
малозначително по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително в случая са били
засегнати обществени отношения, свързани с данъчната политика на държавата.
Следва обаче да се посочи това, че макар и след законоустановения срок е била
подадена годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за финансовата 2018г. с
Вх.
№1600И0790174/18.06.2019 г. Освен това от приложения
по делото препис на декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№ 1600И0782998/30.04.2019г.
се доказва, че финансовите резултати за дружеството са били декларирани, но е
била допусната грешка от страна на управителя на дружеството - Д.Х.Б., която
вместо да декларира реализирания от дружеството доход като негов, го отбелязал
като нейн личен, което впоследствие е коригирано с декларация
с Вх.
№1600И0790174/18.06.2019 г. и декларация по чл.50 ЗДДФЛ с вх.№ 1600И0782889/02.07.2019г.
Това, макар и да не опровергава извода за извършено от страна на дружеството
нарушение на разпоредби на ЗКПО, не може да не бъде взето предвид при
определяне на обществената опасност на нарушението, като обстоятелство
обуславящо по-ниската обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
останалите от същия вид, тъй като се касае за инцидентна противоправна проява,
която не характеризира дейността на търговеца, спрямо който не се твърди и не
се установява да е извършил други административни нарушения, свързани с
приложението на материалния данъчен закон. Следва да бъде взето предвид и това,
че от деянието няма настъпили вредни последици, въпреки че в случая става
въпрос за формално нарушение, тъй като дължимия данък не е бил внесен от името
на дружеството, но е бил внесен от името на управителя като физическо лице, за
което свидетелства акт за прихващане и възстановяване № ПО
16001619054865-004-001/02.07.2019г.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая наказващият орган е
следвало да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че при
повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание, вместо да
пристъпва към съставяне на НП и санкционирането му. Ето защо в случая се
обосновава изводът, че обжалваното постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Предвид изхода
от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователно и не
следва да бъде уважено.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ