О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….01.2020г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 30.01.2020 г., в
състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1938 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл. 32 ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.А.П., с. Б, чрез адв. Р. (ВАК)
срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД
гр. София, адресирана до Варненски Окръжен съд, за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди причинени от
застрахован водач на МПС с полица по застраховка «гражданска отговорност».
Между страните са разменени книжата по делото: Исковата молба вх. №36178/07.12.2018 г., съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенциите си.
В допълнителна искова молба вх. № 26831/11.09.19 г. пълномощникът на ищеца е
оспорил възраженията и е изразил становище по доказателствени искания.
Исковата и допълнителна молба са връчени на ответника. В срок е депозиран
отговор вх. № 4071/07.02.2019 г., чрез юрисконсулт, с който е оспорено правото
на иск и основанието и размера на претенциите, въведени са
възражения по същество, включително и възражение са съпричиняване от страна на
ищеца, и са направени доказателствени искания. Допълнителен отговор вх.№
30185/14.10.19 е представен в срок.
По допустимостта на претенцията: Легитимацията на
страните съответства на твърденията за наличие на сключен застрахователен
договор по полица „гражданска отговорност” и настъпили вреди, причинени при
управление на застраховано МПС. Служебната справка в търговски регистър, воден
от АВ, удостоверява, че производството се води срещу надлежно регистриран
застраховател. Представителната власт на пълномощниците на страните е надлежно
удостоверена (л. 13 и л.56).
Претендира се пряко изпълнение по застраховка, сключена на 13.05.2013г за
обезщетяване на отговорност възникнала на 19.12.2013г, съответно за това
правоотношение не може да намери приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ (в
сила от 1.01.2016 г.) изискване за предварително извънсъдебно предявяване на
претенция за обезщетяване на пострадалото лице. По силата на пар. 22 от ПР на КЗ
за договори, сключени преди въвеждането на новия нормативен режим се прилага
уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска пряко
сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) Възражението на ответника по допустимостта на производството
в тази насока не е основателно.
По предварителните въпроси:
Ищецът по настоящото производство не е посочен като пострадал от
престъпление в издадената за случая присъда, поради което не е освободен от
внасянето на държавна такса и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Дължимата такса е внесена авансово.
Доколкото пострадалият като ползващ се от
задължителна застраховка търси защита на
право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение основната
претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се
разгледа по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу характера на спора не е предявено. В срока за отговор не
е предявен отвод за местна подсъдност.
По доказателствените искания:
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на
писмени доказателства, приложени в копия, заверени за вярност. Посочени са
платежни документи за извършени разходи (бонове, фактури) и медицинска
документация (епикризи, рецептурна книжка, лабораторни резултати,
рентгенографии, болнични листи и заключение на ТЕЛК) които съдът приема за
допустими писмени доказателства, а относимостта им към конкретното лечение на телесно увреждане следва да бъде проверена
с експертното заключение. Относими към твърденията за допълнителни страдания са
документите, посочени в подкрепа на твърдения за пропуснати трудови доходи.Тъй като удостоверените в тях данни са оспорени,
съдът преценява, че се налага проверка на данните при работодателя от вещо
лице, като служебно следва да се определи задача, за установяване на размер на
действително получени възнаграждения по трудово правоотношение.
За установяване на застрахователно отношение ищецът сочи извадка от
публичен регистър, която може да бъде приета след проверка от съда.
И двете страни са се позовали на книжа по приключило наказателно
производство, изискано от настоящия съд. Доколкото в настоящото производство не
могат да се ползват доказателства, събрани в друг процес, освен тези с характер
на официални свидетелстващи документи или противопоставими на насрещните страни
признания представляващи частни документи, съдът следва да укаже на страните
допустимите доказателствени средства като книжа по това дело.
В настоящия процес се твърди вредоносен резултат, извън съставомерни
увреждания, за които е издадена осъдителна присъда. Доказването им от ищеца като елемент от
деликта налага събиране на поисканите съдебномедицинска и съдебнопсихологическа
експертиза и гласни доказателства за установяване на спорните обстоятелства по
понесените болки и страдания от пострадалия. Тези свидетелски показания са
необходими и за формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени
вреди.
С оглед оспорването на причиняване на увреждането с поведение на
застрахования (осъден за увреждане на лице, различно от ищеца) и възражението
за съпричиняване на престъпния резултат, зачитането на установени в акт с
характер на присъда факти от правопораждащ отговорността на застрахования
престъпен състав не изключва изясняването на фактите относно поведението на
пострадалия (сам признат за виновен в причиняването на това ПТП). Съответно и
задачите на поисканата от ответника експертиза следва да бъдат съобразени с вече
установения престъпен състав. В случая всички поставени от застрахователя
въпроси са изяснени в присъдата, издадена срещу застрахования, поради което и
така поискано доказателството е излишно.
Доколкото подсъдимият застрахован не
е страна в настоящия процес, обясненията му не представляват годно
доказателствено средство, което налага и събирането на гласни показания на този
свидетел от настоящия съд.
Доказването на компенсацията на вреди от друг отговорен за тях субект е относимо
към освобождаването на ответника от отговорност, поради което следва да се
допуснат и доказателствата относно установяване на трудовата злополука.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявен иск на пострадал от виновно причинено от водач на автомобил, предмет
на застраховка „гражданска отговорност“, за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесно увреждане и психични
страдания в размер на общо 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
главница от 20.12.2013г до окончателно изплащане на обезщетението, и за
обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение( медицинско
изделие и лекарства) и загубен трудов доход в общ сбор от 2043.27 лв, ведно със законната лихва
върху тези главници от 20.12.2013г до
окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка ***
***.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи: приложени към искова молба, заверени по реда на
ЗАдв.: епикриза от „МБАЛ - Шумен" АД за оперативно лечение от 27.12.2013г(л.
14); епикриза от „МБАЛ Царица Йоанна - Провадия" ЕООД за рехабилитация от
24.02.2014; епикриза от УМБАЛ „Света Марина" - гр. Варна за болнично
лечение в клиника по кардиология от 09.04.2015г и протокол № 2688 —
2689/29.09.2015 г. от рентгенография на тазов пръстен и коленни стави ( л. 17);епикриза
от МБАЛ „Света Анна - Варна" АД за болнично лечение в клиника по вътрешни болести от 18.10.16г ( л.
16)" амбулаторен лист 1476/21.02.2018 г.; амбулаторен лист №
1479/21.02.2018г ( л. 15); рецептурна книжка на хронично болния( л. 18-20); 10
броя болнични листи за периода от 19. 12. 2013 г. до 03.11.2014 г.л.24-28) експертно
решение № 04661/149/04.11.2014 г. на ТЕЛК, експертно решение №
04435/130/05.10.2015 г. на ТЕЛК, експертно решение № 05254/153/17.11.2015 г. на
ТЕЛК( л. 21-23); експертно решение № 3117/138/03.08.2018 г. на ТЕЛК(л.29);
фактура № **********/27.12.2013 г., ведно с касов бон; фактура №
53308/20.12.2013 г., ведно с касов бон; фактура № 53403/27.12.2013 г., ведно с
касов бон( л. 30-32); допълнително споразумение № 182/22.20.2018 г. към трудов
договор № 114/29.11.2005 г.; удостоверение № 003-00062821/14.11.2018 г. на НОИ
- ТУ - Варна; удостоверение изх. № 106/13.11.2018 г. на „Пътища и мостове"
ЕООД; удостоверение изх. № 74-А/12.01.2015 г. на „Пътища и мостове" ЕООД
(л. 33- 35).
Обявява на страните за
служебно известен факт (установен от съда чрез справка в публичен
регистър) на оповестени данни на интернет страница на Гаранционен фонд относно
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ за управление на автомобил ДКН №
****, сключена на 13.05.2013г с период
на покритие 19.05.2013 – 18.05.2014г с полица № 05113001336328, издадена от ЗК
УНИКА АД.
Задължава на осн. чл. 190 ГПК ответника ЗК УНИКА АД да представи в срок до първото заседание препис от заявена за регистрация в
Информационен център на ГФ застрахователна полица№ 05113001336328,
сключена на 13.05.2013г с период на
покритие 19.05.2013 – 18.05.2014г. като ПРЕДУПРЕЖДАВА тази страна, че при
неизпълнение на задължението за представянето на документа, обявен в официален
регистър, няма да бъде възлагана тежест
за доказване на възникване на застрахователното отношение, посочено от ищеца
като основание на отговорността на този застраховател за това събитие.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена
молба с препис за насрещната страна в седмичен срок от съобщението да ПОЯСНИ
оспорването на валидността на застрахователния договор, като посочи конкретни
твърдения за порок при договарянето на тази полица, който да съответства на
основание на възражение за определен вид недействителност, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако реализира това право
едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад
на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
ПРИЛАГА изисканото НОХД 394/2017 на ШОС.
ДОПУСКА позоваване на налични в приложено към настоящото производство НОХД 394/2017 г. на
ШОС: мотиви
към присъди на три инстанции за
налагане на наказание на застрахован
водач В А за причиняване на смърт на друго лице по непредпазливост в
независимо съизвършителство с ищеца при
управление на МПС (чл. 343 ал.1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК) и на
ищеца Г.А.П. за причиняване на смърт на същото лице по непредпазливост в
независимо съизвършителство със застрахования и средна телесна повреда на друго
лице при съпричиняване от този пострадал в същото ПТП (чл. 343а ал.1, б. „г“ вр. чл. 343 ал.4 вр. ал. 3 б. „б“ НК) и съответно налични в досъдебно производство ДП 13/14 ва ОСлО – Шумен:
протокол за оглед на местопроизшествие и съответни скици и албуми(л.10-22
от т. 1), протокол от оглед на МПС (л. 103-106 от т. 4), протоколи за ПТП ( л.
39 и 40 от т.4) история на заболяване (л.78-109
от том медицинска документация) и показанията на ищеца (л. 26 от т. 1 и л. 11
от том 2).
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца Г.А.П., като го ЗАДЪЛЖАВА да окаже съдействие като се яви на преглед при вещи
лица лекар (ортопед – травматолог) и психолог, назначени от съда по настоящото
дело за установяване на физическо и психическо здравословно състояние и има ли
обективни данни за проведено лечение, приложени медикаменти и резултата от тях,
като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява събиране на
доказателства с прилагане на последици по чл. 161 ГПК.
Възлага по реда на чл.
206, ал. 2 ГПК освидетелстване на Г.А.П. на вещите лица по
допуснатите експертизи, след съгласуване на посочена от всеки от тях дата за
преглед, но не по- късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за
поставена задача
ДОПУСКА на осн. чл. 195
ал. 1 ГПК съдебномедицинска експертиза с вещо лице съдебен лекар травматолог Д А Д (№ 39
от списъка на вещите лица за 2020), който след запознаване с медицинската
документация, налична по делото и книжата от преписката по НОХД 394/2017 г. и
личен преглед на пострадалия да даде заключение за това:
•
какъв е характера и степента на телесното увреждане на
ищеца, получено при участието му в ПТП на 19.12.2013г, съответстват ли
обективните находки (образна диагностика и друга медицинска документация) на
причиняване на уврежданията, описани в исковата молба (счупване на лява бедрена
кост в областта на тазобедрена става)
•
какво лечение е предприето спрямо пострадалия него и
съответно ли е то на данните по представената медицинска документация, какви са
сроковете на иммобилизация, какви са обичайните срокове за стабилизиране на
състоянието на пациента и възстановяване на движението в пълен обем
•
има ли обективни данни за провеждане на лечение с
медикаменти и ортопедични материали и помощни средства и съответстват ли те на
посочените в представените от ищеца платежни документи за закупуването им;
съответстват ли издадените рецепти и направления за изследвания, диагностика и
хоспитализации на периодите на провеждане на необходимото лечение; за какви
медицински изделия и услуги са направени разходите и нужно ли са те за
адекватното лечение на пострадалия, лечението подобрило ли е състоянието на
пациента, има ли усложнения или забавяне в лечебния или възстановителния процес
•
свързани ли са така установените увреждания, лечението им или рехабилитацията
обективно с продължаващи болки(при транспортиране до лечебното заведение, при
оперативното лечение, при последващото лечение и рехабилитации), лишения,
неудобства и дискомфорт, зависимост от
чужда помощ
•
свързани ли са с това увреждане по- късно проявили се
заболявания(хипотрофия на крайника, контрактура на ставата,
сърдечно-съдови проблеми (стеноза,
исхемична болест, ангина пекторис, коронарна атеросклероза, хипертонична
болест, дислипидемия), заболявания на пикочо-отделителна система(пиелонефрит,
бъбречни кризи), има ли данни за такива или други заболявания преди увреждането
при ПТП
•
какво е общото състояние на пострадалия понастоящем, има
ли трайни остатъчни неблагоприятни последици(неотстраними оперативни белези и
козметични дефекти, скъсяване на крайника, ограничение на нормални за
ежедневието движения, нарушения на походка
или възможностите за работа, шофиране)
•
необходимо ли е продължаване на лечението до пълно
възстановяване, евентуално с нова хоспитализация за оперативно лечение за
премахване на остеозинтезиращ материал, рехабилитация или физиотерапия, и какъв
би бил необходимия период на възстановяване на здравето му в цялост.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими
от ищеца в 3 дневен срок от връчване на определението.
ДОПУСКА на осн. чл. 195
ал. 1 ГПК съдебнопсихологична експертиза с вещо лице клиничен психолог Р С Г ( № 72 от
списъка за 2020г), която след личен преглед на пострадалия да даде заключение
за това:
• има ли промяна в
състоянието на психиката на пострадалия преди преживян инцидент на 19.12.2013г г
и към настоящия момент, представлява ли тази промяна психическа или
емоционално-волева травма, която да е свързана с ПТП или последвалото влошаване
на телесно здраве или процеса на възстановяване
и лечение
• ако промяната представлява
определено психическо разстройство на здравето или друго необичайно състояние
на страх, тревожност или др. дискомфорт,
какви са симптомите и как протича то, каква е тенденцията за неговото
преодоляване, какво е обичайното лечение прилагано за него, какви са обичайните
срокове за възстановяване на психичното здраве и стабилност на личността и
прогнозите за възстановяване на пострадалия до обичайно ниво на живот
• има ли обективни данни за
провеждане на лечение и направени за него разходи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносими от ищеца в 3 дневен срок от
връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключенията от явяването на ищец за
личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението
най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на
заключението преписката по т.д. 1938/18 на ВОС, ведно с приложеното НОХД 394/2017.
На осн. чл. 101 ГПК указва на
ищеца, че при искане за допускане на
гласни доказателства, страната следва да обяви различните факти
възприети от лицата, които ще бъдат доведени за разпит като свидетели,
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца в седмичен срок от връчване на настоящото определение с писмена
молба с препис за насрещната страна да посочи кои лица ще води за разпит и кои
от конкретните факти са били възприети от всеки от свидетелите.
Предупреждава ищеца, че при пропускане на това уточнение съдът ще счита
доказателственото искане за ненаправено и ще заличи втория свидетел.
ДОПУСКА до разпит (под
условие, че страната изпълни дадени указания за конкретизация на възприетите от
двама свидетели различни факти) при довеждане от ищцовата страна на общо двама
свидетели, за установяване на твърденията
за конкретно проявление на вредоносния резултат чрез поведението на
пострадалия.
ДОПУСКА до разпит при условия
на призоваване В Б А и Д Г. Я като свидетели за установяване обстоятелствата,
свързани с причиняване на резултата от ПТП от 19.12.2013 г. и поведението на
пострадалия, след внасяне на депозит от 30
лв за първия и 40 лв за втория за
покриване на разходи за явяване на призовани пред съд лица, платим от ищеца в 3
дневен срок от връчване на определението.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за допускане на задачи относно
механизма на ПТП и поведението на осъдения водач, поискани от ответника.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебно счетоводна експертиза с вещо лице К В В ( № 161 от списъка за
2020г), който след запознаване с наличните по делото доказателства и справка
при работодателя на ищеца, да даде заключение за това:
·
каква трудова функция е изпълнявал ищеца до
ПТП на 19.12.2013г и какво е било трудовото му възнаграждение в периода от една
година преди инцидента с посочване на всички елементи от него, освен такива
които нямат траен характер(ко**дировъчни, извънредни премии и др. подобни).
Какъв е размерът на възнаграждението за същата функция в същото предприятие на
лице със същото прослужено време за периода януари 2014 – октомври 2014г. вкл.
в брутен размер и с посочване на чиста сума за получаване, без начислените
осигурителни плащания в полза на бюджета.
·
изплащано ли е обезщетение за трудова
злополука на работника, призната в разпореждане № 269/04.03.2014г на ТП
НОИ-Варна, кога и в какъв размер.
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо в делото лице "ПЪТИЩА И
МОСТОВЕ"ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна ул. Д-р
Пюскюлиев № 3 ет. 4 ДА ПРЕДСТАВИ за оглед на вещото лице намиращи се у него
писмени документи - трудово досие,
ведомости за заплати и преписка по установяване на трудова злополука отнасящи
се до работника Г.А.П., представляващи предмет на изследване по допусната експертиза със
задача подробно формулирана с настоящото
определение на съда, при поискване от назначеното от съда вещо лице,
легитимиращо се пред длъжностите лица в това предприятие с издадено
удостоверение, в което е посочено настоящото задължение.
Предупреждава третото лице, че при неизпълнение на това задължение,
удостоверено с изявление на вещото лице, съдът ще наложи глоба по реда на чл.87 ГПК в размер на 100 лв.
ДА се издаде на вещото лице съдебно удостоверение, което да го легитимира
като назначен експерт по експертизата поставена с настоящото определение на
съда, в което удостоверение да бъде указано и задължението към третото лице с
предупреждението за отговорността му, към което да бъде приложен и препис от
определението от допуснатата задача.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200лв,
вносими по равно от насрещните страни (всяка по 100 лв) в 3 дневен срок от
връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението
най-малко една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка и
доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 26.03.2020 г. от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно
призована страна не е пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът
обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за което страните и
явилите се по делото други участници се считат призовани.
Да се призоват страните, а назначените
ВЕЩИТЕ ЛИЦА медик, психолог и счетоводител и призоваваните свидетели - след
внасяне на депозит.
Проектът за устен
доклад, представляващ, приложение към настоящото определение да се съобщи на
страните, като се приложи към връчваното определение.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците адв. Р.
(на служебен адрес по искова молба) и юрк.
П. ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо
Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до ищеца да се приложи и
преписа от отговора по допълнителна искова молба вх.№ 30185/14.10.19г.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер №1938 по описа за 2018 год,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и сл.
от ГПК.
Приети са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове на Г.А.П.,
ЕГН********** ***, представляван от адв. М.Р., (ВАК), със служ. адрес: *** предявени срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА" АД, ЕИК *********, гр. София, бул. Тодор А No 18,
представлявано от Димитър Тонев и Николай Генчев, чрез юр.к. Г.П. за заплащане
на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за причинени от застрахован
водач на МПС вреди на друг участник в ПТП, както следва
·
за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. от понесено
телесно увреждане(счупване на лява бедрена кост в област на тазобедрена става),
наложилото се лечение и психическа травма, резултат от нараняването,
·
за имуществени вреди в размер на сбор от 2043.27 лв. формиран
от направени разходи за медицинско изделие в размер на 1306.40лв, за медикаменти по лечение на телесното увреждане
в размер на общо 102.14лв и загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до
брутен размер на получавано преди увреждането трудово възнаграждение от януари
до октомври 2014г в общ размер 634,73 лв,
ведно със законната лихва върху тези главници от 20.12.2013г до окончателно изплащане на обезщетението по
банкова сметка *** ***.
Насрещните страни
претендират и определяне и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и
кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са само фактите относно проведеното наказателно разследване на
застрахователното събитие като престъпление, приключило с постановен влязъл в
сила акт на наказателния съд. Съответно неоспорими са обстоятелствата от фактическия състав на
транспортното престъпление както на осъдения застраховен водач (по чл. 343, ал.
1, б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК), така и на осъдения заедно с него като
съизвършител пострадал (по чл. 343а ал.1, б. „г“ вр. чл. 343 ал.4 вр. ал. 3 б. „б“ НК): на 19.12.2013 год. ищецът П. спрял
управляван от него по автомагистрала „Хемус“
служебен т.а. „***“ с ДК № В 9844КС предназначен за обработване на пътя
срещу замръзване (лугарка), в дясна активна лента на платното, без да обозначи
своя автомобил като опасност и така нарушил чл. 59 ал.1 и 97 ал.1, 3 и 4 ЗДвП.
Докато този водач проверявал техническата изправност на разпръскващата система
с външен оглед, към мястото приближавал товарен автомобил „**“ с рег. №
Р9921АТ, управляван от водач Д Я със скорост 71.28км.ч. надвишаваща безопасната за конкретните пътни
условия и видимост 34.8км.ч., което е в нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП. Тъй като
въпреки опита за спиране след възприе**е на опасността, този водач не успял да
избегне удара, двата автомобила се сблъскали и кабината на камиона се
деформирала като затиснала Я. П., който вече се бил прибрал в своята
кабина, излязъл отново и предприел опит
да освободи затиснатия, докато намиращ се на мястото служител на пътно
управление Ю започнал да обезопасява участъка, като използвал сигнални конуси,
тъй като видимостта била затруднена, а движението по магистралата на други
автомобили продължавало. Междувременно по
същото платно се движил и натоварен с
газови бутилки автомобил „***“ с рег. №№ ****, управляван от В А със скорост
75,6 км.ч. Въпреки че забелязал конусите, някои от тях съборени от преминали
преди него автомобили, този водач продължил да се движи в тази лента без
да промени посоката си, в нарушение на
чл. 20 ал. 3 ЗДвП, а задействането на спирачната система едва когато възприел
задната част на катастрофирилия вече автомобил „**“ не е било ефективно и
последвал втория удар. Към този момент П. и Ю се намирали в
предната част и се опитвали да освободят Я. При преместването на камиона
от втория сблъсък П. бил затиснат върху бронята на камиона, а Ю отхвръкнал от
кабината и паднал под т.а. „***“. В резултат на първия удар, причинен от
едновременните действия на П. и Я, бил увреден десният крак на Я, а при втория
удар, причинен от последователни действия на П. и А, бил увреден Ю, като
травмите, понесени при падането му впоследствие довели и до неговата смърт в
болнично заведение, въпреки адекватно положени медицински грижи.
Увреждането на П. не е отчитано от наказателния съд като съставомерен
резултат от престъплението, но няма спор относно понесеното счупване на
бедрената кост, като последица от същото деяние.
За тези обстоятелства не се налага
доказване.
Спорни са твърденията
относно наличието на застрахователно отношение и покрит застрахователен риск,
евентуално степента на участие на ищеца в причиняването на събитието, довело до
вредоносния краен резултат и съпричиняването му с поведението на ищеца, както и
обема и вида на настъпилите вреди.
На първо място ищецът се позовава на удостоверена по общодостъпен начин
регистриранa полицa № 05113001336328 за застраховка гражданска отговорност на
автомобилистa за водач на автомобил ДКН № ****, сключена на 13.05.2013г с период на покритието
19.05.2013 – 18.05.2014г.
Макар в отговора си застрахователят да не е оспорил факта на сключване на
така оповестен договор, в допълнителния отговор е оспорил валидност на
полицата. Това оспорване е неясно, тъй като не се основава на доводи за невярно деклариране или
удостоверяване на сключения договор в регистъра на ГФ, а липсват посочени конкретни
твърдения за порок при договарянето (което би било основание на възражение за
определен вид недействителност). Докладът по това оспорване не може да бъде
довършен до уточняване на защитата на страната.
На второ място ищецът твърди, че претърпяното от него телесно увреждане
като участник в движението обуславя покрит застрахователен риск с оглед
настъпилите имуществени и неимуществени вреди вследствие на верижното ПТП,
предизвикано и от водача на застрахования автомобил.
Ответникът оспорва причиняването на увреждането като покрит риск с виновно
поведение на застрахования водач на автомобил ДКН № ****.
Възразява насрещно за наличие на фактически обстоятелства (влошена пътна
обстановка, несигнализирано местопроизшествие и непредвидимо наличие на хора
между вече катастрофирали МПС), които изключват предвидимостта на сблъсъка, а
от там и вината на водача на второто ударило се във веригата МПС. Възразява, че
самият ищец е единствено виновно лице за пораждането на ПТП и сам се поставил в
повишена опасност, като е застанал на място, изключващо както възприе**ето му
от другите водачи, така и собственото му възприятие за опасност на пътя и е
предприел спасяване на пострадалия от първия сблъсък като е застрашил сам своята безопасност и тази на следващите
участници в движението.
Евентуално ответникът твърди наличието на съпричиняване, тъй като
пострадалият ищец ако не е причинил изцяло, то поне е допринесъл със своето
поведение за настъпване на събитието.
На трето място ищецът
заявява, че медикобиологичните особености на претърпяната травма на бедрото,
премазано при втория етап от верижното ПТП провокирали силни болки при
причиняването, транспортирането му до болницата, първоначалната диагностика и
последвалото лечение. Сочи, че в периода от първия пием на 19.12.2013г в
спешния център при „МБАЛ Шумен" АД до 24. 02.
2014 г. е претърпял две хоспитализации, като на
20.12.2013 г бил опериран и фрактурата
била фиксирана с вътрешен фиксатор — плака DCS с шест винта, а по- късно бил приет
в „МБАЛ Царица Йоанна - Провадия" ЕООД за рехабилитация. По време на лечението хирургичната
рана била наложена със специална превръзка, а в нея бил поставен дрен, като
лекарското предписание било за пълна имобилизация на левия крайник и
пролежаването му причинило големи неудобства. Принудителното обездвижване
наложило да бъде обгражван изцяло и неотлъчно от своята съпруга, която го
придружавала при престоя в болницата, а и в последвалия двумесечен период на домашно лечение на
постелен режим. Това породило нови притеснения и неудобства у ищеца, тъй като
се чувствал зависим от съпругата си и в тежест на семейството и близките си.
Допълнително прилаганото лечението увеличавало дискомфорта, като след
първоначалното излизане от упойка му били приложени противосъсирващи кръвта
медикаменти чрез инжекции в областта на корема, а болкоуспокоителните лекарства
не му помагали ефективно. През следващите месеци раздвижването се осъществявало
трудно и било съпроводено с изключителни болки, неудобства и дискомфорт, като
затрудненията в бита продължавали. Придвижването му до лечебните заведения за
профилактични прегледи ставало посредством инвалидна количка и патерици в
период от около 10 месеца, като това му причинявало допълнителни болки и
дискомфорт. След преминаване към една патерица болките се променили, станали
хронични и смущавали съня му и общото му психическо самочувствие. Същевременно
счита, че изживяния стрес е провокирал и други заболявания, тъй като се появили
сърдечно съдови проблеми ( оклузия и стеноза на каротидна артерия, исхемична
боласт на сърцето, ангина пекторис при усилие, коронарна атеросклероза, хипертонична
болест II стадий, хипертонично сърце,
дислипидемия) и болести на отделителна система(хроничен пиелонефрит,
пикочо-каменна болест с бъбречни кризи).
Допълнително
сочи, че с поредица от експертни заключения на ТЕЛК след изтичане на
болничните, е бил освидетелстван като лице с трайно намалена до 50%
работоспособност с период поне до 01.09.2021г., като в следствие на това е трудоустроен на друга
длъжност в същото предприятие. Въпреки провеждано
с медикаменти лечение, крайникът не бил възстановен и
макар, че вече се придвижва без помощни
средства, ищецът твърди че куца и походката му е щадяща, кракът му бил видимо
скъсен и понастоящем изпитва и болки в
кръста и другия крак, неврологичните болки продължават, в областта на
интервенцията е останал голям загрозяващ белег и се налага в бъдеще да понесе
нова операция за изваждане на остеозинтезиращ материал. Твърди че прогнозите
за възстановяването на походката му са неблагоприятни.
Отделно твърди, че
изживял и психически стрес, като самите телесни увреждания, така и наложилото
се лечение с ограничаване на активността на живота му (трайно затрудняване на
движенията от първоначално външен фиксатор, а в последствие от принудително
обездвижване и придвижване с помощни средства) са били съпроводени освен с физически
болки, така и със значителни душевни страдания. Сочи, че изживяната травма нарушила
трайно психическия му комфорт – променен е характера му, контактите му са
затруднени, фиксиран е върху здравето си, споделя безперспективни и суицидни
мисли, потиска го неизвестността за бъдещото му здравословно състояние и
възможността да загуби работата си и евентуално по-благоприятни възможности за
пенсиониране. Сочи, че поради тези изживявания се е затворил в себе си, не може
да преодолее чувството за непълноценност, за тежест на семейството си и
обреченост, страховете за бъдещето.
Извън тези последици от
увреждането, ищецът описва и извършването на разходи, направени за закупуване
на медикаменти и фиксатора за първата операция. Сочи, че получените в периода на
временна нетрудоспособност обезщетения в общ размер на 5115,23лв не покриват
доходите му от трудовото правоотношение, които биха достигнали за пропуснатите
10 месеца труд до 5750лв при отчитане на получаваната до увреждането заплата
като шофьор в „Пътища и мостове“ ЕООД.
Ответникът оспорва
връзката на допълнително описаните извън фрактурата на бедрената кост болести с
преживяното ПТП, като насрещно сочи, че заболяванията са хронични и са
диагностицирани преди инцидента. Оспорва връзката на закупуването на
медикаментите с увреждането от ПТП.
Оспорва получаването на трудови доходи преди катастрофата, евентуално
счита че за тяхна база следва да се
отчита нетен, а не брутен размер. Макар да не е посочено в изложението, съдът
извлича от направеното доказателствено искане изрично заявено евентуално
възражение за погасяване на задълженото за обезвреда с плащане от друго
отговорно за същите вреди лице, като застрахователят се позовава на изплатено
от работодателя обезщетение за трудова злополука.
Ответникът допълнително
възразява за изтекъл общ давностен петгодишен срок по претенцията за
обезщетение и кратък три годишен период на давност за лихви.
Отделно оспорва
евентуалната си отговорност за разноски по делото, като сочи, че не е бил
уведомен преди процеса нито от застрахования, нито от ищеца, претендиращ
обезщетение и не е можел да разглежда претенцията. Счита, че увреденото лице не
му е съдействало за установяване на събитието и размера на вредите.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на съединените искове за обезщетение на имуществени
и неимуществени вреди като преки претенции на пострадал – ползващо се трето лице
по задължителна застраховка на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от
водач на застрахован автомобил, в изпълнение на задължение на застраховател за
покритие на риска „гражданска отговорност”. Съответно приложимия материален
закон, уреждащ правопораждащото правоотношение представлява нормата на чл. 226 КЗ (отм) вр. пар. 22 от ПЗР на КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), и
диспозитивните норми, определящи съдържанието на застрахователното
правоотношение към момента на твърдяното сключване на договор за застраховка
"Гражданска отговорност" и ползващите се по нея лица (чл. 257 КЗ
отм.).
Относно валидността на полицата (извън неконкретизирани още възражения)
съдът ще приложи изискване за форма на договора по чл. 261 КЗ отм. и правилата за публично оповестяване на
поетия от застрахователи риск ( чл.295а
ал. 1 и 4 вр. чл. 294 ал.1 КЗ отм.)
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водача на т.а. *** с рег. № ****, покриващо фактическия състав на
престъпление или деликт (чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално
отношение намират и правилата за зачитане на присъда от граждански съд,
разглеждащ последици от конкретното престъпно
деяние (чл. 300 ГПК). Присъдата за общото деяние на съизвършителите е
задължителна за авторството на деянието и противоправността му, като тези
престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната
отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. Ето
защо са недопустими възраженията основани на твърдения за механизъм на ПТП,
който изключва вината на водач, нямал възможност да избегне удара(позоваването
на случайно деяние или каквото и да е друго обстоятелство изключващо
непредпазливост като форма на вина) или възражения за пълно изключване на
приноса на застрахования в причиняване на верижното ПТП.
Възражението на застрахователя по материалната легитимация на ищеца се
основава на ограничение на покритието на задължителната застраховка по чл. 268 КЗ отм. за вреди, понесени от
виновен за настъпване на събитието водач. Евентуално въведеното от ответника
възражение за съпричиняване само на вредоносния резултат се урежда от правилата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва степента
на причиняване на резултата от поведението не само на водача на л. а, но и на
самия пострадал, като съпричинител на събитието, което принципно не е част от
наказателния състав и не е преклудирано с акта на наказателния съд. В случая,
поради осъждането на самия пострадал за независимото съпричиняване на
поредицата от сблъсъци между МПС, ще следва да се установява само приносът му
за престъпния резултат, тъй като неговото увреждане не е съставомерно. В този
смисъл съдът е компетентен да установи допълнително евентуално съпричиняване
между пострадалия ищец и водача на л. а. на допълнителен резултат от
причиненото от двамата съизвършители ПТП.
Размерът на обезщетението за вредите е законоустановен според чл. 51 ал.1
и чл. 52 и чл. 84 ал.3 ЗЗД.
Акцесорните претенции за
присъждане на мораторни лихви намират основание в нормата, уреждаща забава при
непозволено увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). Като съобрази установената
практика(Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г.
о., ГК) по приложението на нормата, въвеждаща по императивен начин началния
период на забавата при непозволени увреждания (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) съдът
възприема тезата за липса на
самостоятелност на претенцията за мораторна лихва върху обезщетение за вреди от
деликт. Като обусловено от уважаване на основния иск за компенсационно
обезщетение, искането за присъждането му ведно със законната лихва от момента
на увреждането не представлява отделен иск и ищецът няма задължение да определи
размера при предявяването на иск. Тези лихви, не се определят по размер от
съда, а се изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на
увреждането до момента на плащането.
Вземанията на
застрахованите и третите ползващи се лица се погасяват по давност, която
започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие( чл. 197 КЗ отм.). По отношение на лихвите нормативно установения давностният срок във
всички случаи е тригодишен (решение № 67/24.06.2011г. по т. д. № 323/2010г. на
ВКС, ТК, І т. о. и решение № 96/18.07.2011г. по т. д. № 610/2010г. на ВКС, ТК,
І т. о.).
Доводите по причиняване на
процеса от самия ищец може да бъде възприето само като възражение за
кредиторова забава поради позоваване на ответника на липса на уведомяване за
събитието и съдействие по установяване на фактите по него преди предявяване на
иска, но това възражение предполага признание, а не отричане на претенцията на
ищеца по основание.
По доказателствената
тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл.
146, ал. 2 ГПК):
Доколкото настъпването на вредите като фактически понесени болки и
страдания и накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда чрез
конкретни негативни изживявания (психическо страдание) представляват елемент от
правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищецът носи пълна
доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Твърденията извън установени с медицинска документация счупвания
и оздравителен процес надхвърлящ обичайния, както и направените разходи за лечение
на увреждания, причинени от ПТП също подлежат на самостоятелно доказване.
Страната се е позовала на писмени доказателства за медицински изследвания,
платежни документи за разходи, гласни доказателства за търпените страдания и
заключения на съответни специалисти.
Посочени са доказателства относно трудова заетост преди събитието и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.
Всяка от страните носи тежест да установяване на посочените от нея размери
на пропуснати доходи и получени обезщетения. Поставени са задачи на експерт в
тази връзка и от двете насрещни страни.
Ищецът носи доказателствена тежест за установяване на възприемани в
практиката критерии (ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: №
83/6.07.2009 г., по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по
т. д. № 387/2008 г. на II т. о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009
г. на II т. о., № 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206
от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно
съществуващи конкретни обстоятелства имащи значение само за формиране на извода
да съда за справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди.
Ангажирани са гласни доказателства и заключения на медицински специалисти.
Ответникът носи тежестта за установяване на възражението за съизвършителство
и евентуално за съпричиняване на телесното увреждане с противоправно поведение
на пострадалия ищец,с което обективно е създал предпоставки или възможности за
настъпване на самото увреждане или само на неговия по-значителен интензитет (т.
7 на ППВС № 17/63 г.). Страната се е позовала на акт на наказателен съд.
Всяка от страните носи доказателствена тежест за установяване на
действително извършени от нея плащания за разноски по производството, като
доказателства за тях могат да се сочат и събират до приключване на съдебното
дирене.
По възможностите да
уреждане на спора ( чл. 146, ал. 3 ГПК):
С оглед характера на спора и наличието на безспорни обстоятелства по
наличие на вреди от деликт, съдът намира, че следва да укаже предварително на
страните възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните половината от дължимата
държавна такса ще бъде опростена.
Доколкото наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане
акт, съдът намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез
съдействие на медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията
е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове,
при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод
са: по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и
предоставя безвъзмездно възможност на страните по делата да разрешат правния
спор доброволно, посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки
работен ден от 9 до 17 ч.