Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 20.08.2012 година, постановено по гр. дело № 1083 по описа на Горнооряховски районен съд за 2012 година, уволнението на К. П. К. по заповед № Н-5 от 11.05.2012 год. на Управителите на „Б. П.”-Е., гр. С. е признато за незаконно и отменено. Служителят е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „началник влак пътническо движение”. „Б. П.”-Е., гр. С. е осъдено да заплати на К. П. К. сумата от 2 840,88 лв., обезщетение за принудителна безработица – резултат на незаконното уволнение, за времето от 17.05.20012 год. до 13.08.2012 год., ведно със законната лихва върху вземането от 21.05.2012 година насетне, както и сумата от 400 лв., разноски по делото. За разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер от 5 821, 08 лв. искът е отхвърлен. В тежест на ответното дружество е възложено заплащането на дължимите върху уважените искове държавни такси. Постановено е предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за принудителна безработица. Решението е обжалвано от двете страни. „Б. П.”-Е., гр. С. претендира отмяна на решението в частта, с която уволнението е признато за незаконно и отменено и в тази, с която е писъдено обезщетение за принудителна безработица. Позовава се на необоснованост на решението в атакуваната част. Съдът неправилно приел, че в заповедта за уволнение не са посочени обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение – кога и къде влакът е бил пренаселен, часът и местонахождението му. Спецификата на железопътния транспорт не позволявало това. По тази причина в заповедта е посочен участъка, в който ищецът е обслужвал влак № 2613 на 16.04.2012 година и в който влакът е бил пренаселен. Необоснован бил изводът на първоинстанционния съд, че ако би било налично пренаселване на влаковата композиция с пътници, заради необходимото вповече време за слизане и качване на пътниците, това би се отразило на точността на движение на влака по разписание. Ищецът не доказал оставането си без работа и причина за това да е незаконното уволнение, не е доказал и вредите, чиято репарация търси. Съдът уважил иска му за обезщетение единствено въз основа на отбелязванията в трудовата му книжка. Претендира разноски за две инстанции. К. П. К. атакува решението в частта, с която искът му за обезщетение за принудителна безработица е отхвърлен за разликата от присъдената сума до стойността на обезщетението за шест месеца - 4 261,32 лв. В следствие на незаконното уволнение без работа е останал и за времето от 13.08.2012 година насетне. Това налагало вредите от невъзможността да реализира доходи от труд да се репарира и за периода след посочената дата. Претендира разноски за въззивното производство. Всяка от страните е оспорила насрещната за нея жалба с доводи за безпорочност на решението в атакуваните части. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 433, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда. Ищцовата страна - К. П. К. - излага в исковата си молба, че с ответника били в трудово правоотношение, по силата на което изпълнявал длъжността „началник влак пътническо движение”. Със заповед № Н-5 от 11.05.2012 година бил дисциплинарно уволнен затова, че на 16.04.2012 година обслужваният от него влак № 2613 бил пренаселен, като за ситуацията не били сигнализирани съответните длъжностни лица и пътниците не били информирани какви мерки ще се вземат относно пренаселването на влака. В гара Г.О. били отстранени от четири вагона от влаковата композиция, за което пътниците не били уведомени – нарушение на действуващите инструкции за превозната и пътническата дейност. С доводи за незаконност на уволнението – заповедта не съдържа реквизитите по чл. 189 от КТ, няма фактология относно момента и местото на пренаселване на влаковата композиция – по реда на настоящото производство претендира признаването му за незаконно, отмяна, възстановяване на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение в размер на 4 261, 32 лв. за шест месеца, считано от уволнението насетне ведно със законната лихва върху вземането, както и разноските по делото. Ответната страна – „Б. П.”-Е., гр. С. - оспорва исковете с възражение, че ищецът не е извършил нито една контролна проверка на влака в участъка С. – Г. О. – тези проверки се отбелязвали в придружителен лист образец ІІ-21 на влака в графа „кратки служебни бележки” – а това означавало, че не се е запознал с обстановката във влака в обслужвания от него участък. Не било отчетено, че придадените към композицията вповече вагони били само до гара Г.О. Относно иска за обезщетение навежда доводи за недоказаността му по основание. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните, че са били във възникнало от трудов договор трудово правоотношение, по силата на което в търговското предприятие на ответника ищецът е изпълнявал длъжността „началник влак пътническо движение”. На 16.04.2012 година ищецът е обслужвал влак № 2613 в участъка С. – Г. О. След репортаж по телевизията за недоволни пътници от ищеца са изискани обяснения по изнÕсеното в репортажа: как и по какъв начин е информирал пътниците, кои длъжностни лица е информирал, кому е дал разпореждания и от кого е получил разпореждания, какви мерки е предприел след пренаселването на влака – искане за обяснение от 17.04.2012 година. Ищецът е депозирал обяснения в смисъл, че „влакът бил нормално населен до гара Г. О. и не е имал оплаквания и проблеми” – обяснения на ищеца от посочената дата на лист 212 от трудовото му досие. Ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 16.04.2012 година е допуснал пренаселване на обслужвания от него влак без да е информирал надлежните длъжностни лица и пътниците какви мерки ще се вземат за пренаселването на влака. В гара Г.О. били отстранени четири вагона, без пътниците да бъдат уведомени за това – заповед № Н-5 от 11.05.2012 година. От връчването на заповедта до момента ищецът е без работа, регистриран е като трудово незает: отбелязванията в трудовата му книжка и тези по регистрационната му карта, издадена от дирекция „Бюро по труда”. По стойност и период търсеното обезщетение равни на исковата сума – приетата от първостепенния съд и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения. По иска за незаконност на уволнението с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ: Заповедта за уволнение не съдържа фактите, по мнението на работодателя представляващи дисциплинарно нарушение. Изразът „пренаселен” е оценка, а не факт. Самото дисциплинарно нарушение всякога е факт и с него служителят следва да бъде запознат, за да изгради защитата си в рамките на дисциплинарното производство по реда на чл. 193 от КТ. Допуснатото процедурно нарушение при постановяване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание прави уволнението незаконно по смисъла на чл. 344, ал. 1,т. 1, предложение първо от КТ на самостоятелно основание и сочи доказаността и основателността на предявения иск. Доводите на ответника са неоснователни. При положение че ищецът е санкциониран, задето е допуснал във влака да пътуват повече пътници от позволеното и не е извършил съответните уведомления, следвало е фактите на тези деяния да бъдат предявени на служителя. По делото не е установено в какво се изразява спецификата на превозната дейност и по какъв начин тя пречи да се конкретизира твърдяното от работодателя „пренаселване” на влака по време и место. Следва, на второ место, работодателят да установи лимитите на правостоящи пътници, за да е възможен контрол върху преценката му за пренаселване. Доколкото това не е сторено в самите книжа по дисциплинарното производство – искането за обяснения и заповедта за дисциплинарно наказание – доводите не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора. По иска за отмяна на уволнението – чл. 344, ал.1,т.1, предложение второ от КТ: Искът е доказан и основателен – за съществуване на разглежданото право законът предвижда единствено и само незаконност на уволнението. Искът следва да бъде уважен, според заявеното. По иска за възстановяване на заеманата длъжност – чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ: Незаконното по смисъла на чл. 344, ал. 1,т. 1, предложение първо от КТ уволнение влече възстановяване на заеманата длъжност. Искът е доказан и основателен.Следва да се уважи. По иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ: Пряка и непосредствена последица на уволнението е оставането на ищеца без работа, продължаващо и до момента. Незаконността му запълва фактическия състав на разглежданото право и налага ангажиране отговорността на ответника с присъждане на обезщетение за принудителна безработица на стойност сумата от 4 261,32 лв. – шест месеца, считано от връчване‗о на заповедта за дисциплинарно наказание. Доводите на ответника са неоснователни. Точно регистрирането на уволнения служител в Бюрото по труда сочи, че трудовата незаетост продължава. Представените в рамките на второинстанционното производство документи, установяват новонастъпили факти, които следва да бъдат взети предвид както от гледище на чл. 235, ал. 3 от ГПК, така и от това на чл. 225, ал. 1 от КТ относно срока на дължимото обезщетение. В тежест на работодателя е да установи, че ищецът е постъпил на работа, ако твърди след уволнението служителят да не е останал безработен. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 780 лв., възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 20.08.2012 година, постановено по гр. дело № 1083 по описа на Г. районен съд за 2012 година, в частта, с която вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлено за разликата от присъдената сума от 2 840,88 лв. до размера на търсеното – от 4 261,32 лв., вместо което постановява: Осъжда „Б. П.”-Е., гр. С. да заплати на К. П. К. от село А., община С., ул. „П.” № 67, ЕГН: * сумата от 1 420,44 /хиляда четиристотин и двадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лв., наред с присъдените с първостепенното решение 2 840,88 лв., обезщетение за принудителна безработица за времето от 13.08.2012 година насетне, на основание чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.05.2012 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 780 /седемстотин и осемдесет лева/ лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Потвърждава решението в останалата обжалвана част. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |