РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1090 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по жалба от С.И. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 99/29.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на И. срещу Постановление изх. № ****18.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, с което е наложена възбрана върху УПИ **, кв.** по плана на гр. Б., с площ от 412,3 кв.м, с административен адрес ****.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като се оспорват мотивите, бе е възможно да се затрудни събирането на предполагаемото задължение в размер на 1289,31 лева. Жалбоподателката посочва, че заповедта за възлагане на ревизия, посочена в постановлението, не съответства на действителната, че ревизионното производство не е на дружество, а на физическо лице, за разлика от отразеното в постановлението. Твърди, че налагането на възбраната е нецелесъобразно и надвишава обезпечителната нужда, тъй като стойността на имота е над 20 пъти над предполагаемото вземане. Моли за отмяна на решението и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на обжалване е Решение № 99/29.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, с което е оставена без уважение жалбата на С.И. срещу Постановление изх. № ****18.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК.
Постановлението, жалбата срещу което е отхвърлена с обжалваното решение, налага като предварителна обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот, собственост на И., представляващ УПИ **, кв.** по плана на гр. Б., с площ от 412,3 кв.м, с административен адрес ****.
Постановлението е издадено по искане за предварително обезпечаване на задължения от 29.03.2022 г. от ръководителя на ревизията, възложена със ЗВР № Р-***/26.07.2021 г. Ревизирано лице е С.И. като физическо лице, като според мотивите на искането И. има имущество/активи, описани в приложени справки, притежава ППС и банкови сметки. Посоченият в искането очакван размер на задълженията по ЗДДФЛ е 1298,31 лева главница и 486,32 лева лихва към 29.03.2022 г. По искането са направени справки по персонална партида на физическо лице в Агенция по вписванията, за ПС с данни от КАТ, за банкови и платежни сметки и банкови сейфове. По справките е изготвено становище от публичен изпълнител от 18.04.2022 г., според което на база постъпилата информация, липсващата информация за авоари по банковите сметки на ЗЛ и събраната в хода на обезпечителното производство информация не може да се предположи каква част от дълга може да бъде събрана, като предварителното обезпечение следва да бъде насочено върху описания по-горе недвижим имот. Възбраната е наложена с посоченото постановление и представена за вписване в Агенция по вписванията.
На 26.04.2022 г. И. подава жалба срещу постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В жалбата посочва, че е издаден ревизионен доклад от датата, на която е направено искането за предварително обезпечаване, че посочените в постановлението дата и номер на заповедта за възлагане на ревизия са погрешни, че размерът на евентуалното публично вземане е многократно по-нисък от стойността на недвижимия имот.
Решаващият орган се произнася по жалбата на 29.04.2022 г. с обжалваното в настоящото производство решение. Според мотивите на решението, постановлението е издадено във връзка с мотивирано искане за предварително обезпечение изх. № Р-***/29.03.2022 г., направено в ревизионно производство, образувано със ЗВР № Р-***/26.07.2021 г., в което очакваният размер на задълженията по ЗДДФЛ е 1298,31 лева главница и 486,32 лева лихва към 29.03.2022 г. Решаващият орган посочва, че в хода на ревизионното производство са събрани доказателства за наличното имущество и задълженията на ревизираното лице, от които е установено, че няма декларирано движимо имущество в КАТ, има две банкови сметки, по които няма авоари, което обосновава извод за вероятност събирането на предполагаемото задължение да се затрудни. Приема, че при изписване на номера и датата на заповедта за възлагане на ревизия е допусната техническа грешка, че публичният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност по отношение на предполагаемия размер на бъдещите задължения и мотивите за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Излага мотиви, че обезпечителната мярка е наложена след проучване на имущественото състояние на лицето, че при желание същата може да бъде заменена с предлагане на друго равностойно обезпечение, каквото искане не е направено. Посочва, че не са налице предпоставките за отмяна на обезпечението. Като краен извод решаващият орган приема, че няма допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, и жалбата срещу него трябва да бъде оставена без уважение.
В хода на съдебното производство във връзка с твърденията на жалбоподателката са изискани заповедите за образуване и движение на ревизионното производство, в което са наложени обезпечителните мерки. От тези заповеди се установява, че производството е образувано със ЗВР № Р-***/26.07.2021 г. с обхват задълженията на И. за ДДФЛ за периода 01.01.2015 – 31.12.2020 г. и срок за извършване 3 месеца от датата на връчване на ЗВР (16.08.2021 г.). Срокът е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-***/15.11.2021 г. до 16.12.2021 г., със Заповед за изменение на ЗВР № Р-***/15.12.2021 г. до 14.01.2022 г. и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-****/05.01.2022 г. до 16.03.2022 г. В производството е издаден Ревизионен доклад № Р-***/29.03.2022 г. с предложение за установяване на задължения в размера, за който е наложено обезпечението (1784,63 лева главница и лихви). До приключване на съдебното производство е издаден Ревизионен акт № Р****/03.05.2022 г., с който са установени задължения за ДДФЛ в размер на 369,78 лева, от които 283,29 лева главница за ДДФЛ за 2018 г. и 86,49 лева лихва.
Решението е връчено на И. на 29.04.2022 г., жалбата е подадена от адресата на решението чрез решаващия орган на 04.05.2022 г., в срока по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, съответно е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт
органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител
налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК предварителните
обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от същия кодекс с
постановление на публичния изпълнител.
С оглед задължението си за служебна
проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от
ДР на ДОПК, съдът следва да извърши преценка дали при издаването на
постановлението на публичния изпълнител за налагане на предварителни
обезпечителни мерки и на решението, с което се потвърждава наложената
обезпечителна мярка, са спазени всички изисквания за законосъобразност -
компетентност на органа, спазване на изискванията за форма и съдържание, на
приложимите материални и процесуални норми и съобразяване с целта на
закона.
Обжалваното постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено от компетентен орган -
публичен изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна, съгласно правомощията му по чл.
167 от ДОПК. Спазена е предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и актът
съдържа достатъчно подробно изложение на фактическите и правните основания за
издаването си, за да бъде позволи извършването на съдебен контрол. Обжалваното
решение на директора на ТД на НАП - Варна е издадено от компетентен орган -
директора на ТД на НАП - Варна и в срока по чл. 197, ал.1 от ДОПК.
Критерият за извършване на
обезпечение е предвиден в чл. 195, ал. 2 от ДОПК и предполага в случай че
обезпечение не бъде наложено да е невъзможно или да се затрудни събирането на
публичното задължение. При преценката за законосъобразността на наложената обезпечителна
мярка наред с обезпечителната нужда следва да бъдат взети предвид и интересите
на длъжника, когото мярката не следва прекомерно да обременява, в съответствие
с основния принцип на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим субсидиарно на
основание § 2 от ДР на ДОПК. В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания и да мотивира необходимостта от налагане на
обезпечителната мярка, както и извода, че обезпечението не засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се
налага.
В настоящия случай изводите на публичния
изпълнител за обезпечителна нужда са общи и не се подкрепят от представените в
преписката и от събраните в съдебното производство доказателства.
От доказателствата се установява,
че предложението за установяване на задължения за ДДФЛ в ревизионния доклад
вследствие от превишения на разходите над приходите, приети за подлежащи на
облагане данъчни основи, и облагаеми доходи от продажба на движимо имущество, е
в общ размер 1298,31 лева главница и 486,32 лева лихва.
В същото време жалбоподателката
притежава недвижими имоти и движимо имущество на стойност, многократно
превишаваща евентуалните задължения, без данни за наложени други обезпечителни
мерки върху това имущество, без данни за предходни непогасени и просрочени
публични задължения.
Според заповедите за възлагане на ревизия и за
изменение на първоначалната заповед се установява, че ревизионното производство
се отнася до задълженията на И. по ЗДДФЛ за шест данъчни периода – от 2015 до
2020 г. включително. Констатациите в ревизионния доклад (издаден едновременно с
искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки) са, че през ревизираните
периоди (с малки прекъсвания) лицето е работило по трудов договор като
технически организатор, технически ръководител и строителен техник и получава
трудово възнаграждение. Размерите на месечното трудово възнаграждение,
удостоверени в съдебното производство, непосредствено преди и след налагане на
мерките се доближават до целия размер на предложението за установяване (и
надхвърлят неколкократно установените в крайна сметка задължения в общ размер
369,78 лева). Те значително надхвърлят несеквестируемия
доход по чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, съответно позволяват събирането на
публичните вземания в кратък срок без необходимост от пристъпване към обременителна
процедура за продан на имущество.
Предвид това, при конкретните
обстоятелства – невисок размер на публичните задължения; липса на предходни
просрочени публични задължения; наличие на недвижимо и движимо имущество на
многократно по-висока стойност и трудови доходи в достатъчен размер, позволяващ
без особени затруднения изпълнението срещу тях — съдът намира за недоказано, че
без налагането на възбрана върху недвижим имот събирането на задълженията за
данъци и данъчно-осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Изложените мотиви в искането за налагане на предварителни обезпечителни
мерки представляват цитиране на нормата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК и не са
обвързани с конкретните посочени по-горе в искането факти относно имущественото
състояние на лицето. Собствени мотиви постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки не съдържа. Що се отнася до мотивите на
решението, с което е оставена без уважение жалбата срещу постановлението за
налагане на предварителни обезпечителни мерки, те не кореспондират с
конкретните факти относно ревизираното лице и неговото имущество. В тях става
въпрос за дружество, без декларирано имущество в КАТ и с банкови сметки без
авоари по тях.
Ето защо съдът намира, че не е
обоснована необходимостта от налагане на обезпечителна мярка, доколкото не са
изложени мотиви за това, обвързани с конкретните факти относно ревизираното
лице. В същото време събраните доказателства опровергават крайния извод за
обезпечителна нужда, тоест за наличие на риск от невъзможно или значително
затруднено събиране на задълженията. При това положение налагането на възбрана
върху недвижим имот, собственост на ревизираното лице, чиято стойност е
многократно по-висока от предложените за установяване задължения, засяга
прекомерно правата и интересите на лицето и нарушава принципа на съразмерност.
Това налага отмяна на обжалваното решение като издадено в противоречие с
материално-правните норми и с целта на закона, както и отмяна на потвърденото с
него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Предвид
изхода на производството на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
направените разноски в размер на 510 лева съгласно представен списък и
доказателства.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 197, ал. 3, вр. чл. 121, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 99/29.04.2022 г. на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Постановление изх. № ****18.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, с което на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК спрямо С.И. ***, ЕГН **********, са наложени предварителни обезпечителни мерки „възбрана“ върху УПИ **, кв.** по плана на гр. Б., с площ от 412,3 кв.м, с административен адрес ****.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С.И. ***, ЕГН **********, сумата 510 (Петстотин и десет) лева съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: