Р Е Ш Е
Н И Е №
1131
гр.Пловдив,
13.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1851/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението С.Н.Н.,
чрез представителя й адв.Н.Ш. *** против Разпореждане от 17.05.2018г. по изпълнително дело
№ 294/2014г., съставено от ЧСИ Зорница Добринова рег.№ 829, район на действие ОС
Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника С.Н.Н. и е отказано прекратяване
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 поради липса на
правно основание.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл срока от две години
по чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, като в този срок не са извършени
никакви валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело и делото е било
прекратено ех lege, което
следва да се съобрази от ЧСИ и делото да се прекрати с изричен акт. Твърди се,
че независимо от безспорните искания на взискателя за извършване на
изпълнителни действия, за да се прекъсне срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, тези
искания следва да са валидни и да е внесена авансово дължимата такса за ЧСИ, а
такава в казуса не е внесена. Сочи се и липса на извършени изпълнителни
действия на ЧСИ в горния срок.
Въззиваемият взискател «ЕВН
Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив, намира жалбата за неоснователна по посочени в
нея мотиви иска потвърждаване на обжалваното постановление на ЧСИ.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е неоснователна.
Изпълнителното дело е образувано
по молба на взискателя «ЕВН Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив по представен изпълнителен
лист от 01.07.2014г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение
№3695/14.04.2014г. по ч.гр.д. № 5807/2014г. по описа на ПРС, с което на длъжника С.Н. е разпоредено да
плати на взискателя 500,30 лева за неплатена топлинна енергия и сумата от 29,41
лв. обезщетение за забавата, ведно със законната лихва върху главницата от
11.04.2014г. до пълното плащане и разноските по делото.
По делото безспорно е установено,
че последното валидно изпълнително действие е наложени два запора в търговски
банки върху банкови влогове на длъжника /л.41-43 от настоящото дело/ извършени
на 21.07.2015г. В претендираният период от повече от две години след тази дата се твърди липса на извършени други
валидни изпълнителни действия, но има две молби от взискателят за извършване на
такива действия. Молба от 16.08.2016г. /л.69 от ИД/ и молба от 28.09.2017г.
/л.73/ за проверка за налични имущества, банкови сметки и банкови касетки в
търговските банки на името на длъжника по изпълнението и за насочване на
изпълнението върху тези имущества.
Възражението на жалбоподателката Н.,
че независимо от
безспорните искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия в
двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, тези искания следва да се довели до
извършени валидни изпълнителни действия по изпълнителното дело, за да се
прекъсне теченето на горния срок е неоснователно. Видно от т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по
т.д.№ 2/2013г. нова погасителна давност за вземането, което се събира принудително
тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие. Тоест в условията на алтернативност са искането и
извършването на изпълнителното действие. От друга страна текста на чл.433 ал.1
т.8 от ГПК е ясен - единственото условие за настъпване на прекратяването на
изпълнителното дело е непоискването от взискателя на извършването на
изпълнителни действия в двугодишен срок. Видно от мотивите по т.10 от ТР на
ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. редовната молба за изпълнение
/тази която съдържа посочен изпълнителен способ, който се иска да се приложи от
съдия изпълнителя/ прекъсва давността и теченето на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Като от това изискване ВКС сочи едно изключение – освен при наличието на
възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Което е обяснимо, защото както е и в настоящия казус
при молба да се проучи наличието у длъжника на банкови сметки и касети и
искането, ако се намерят такива то същите да се запорират от ЧСИ, при липса на
пълномощно по чл.18 от ЗЧСИ ако се намерят такива сметки и касети ще трябва
нова молба от взискателя да се насочи изпълнението срещу тях, а при налично
такова пълномощно ЧСИ и без молба може да наложи запори върху тях. По делото от
молбата за образуване на изпълнителното дело /л.1 от ИД/ е видно, че
взискателят на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ е упълномощил ЧСИ Зорница Добринова
сама да определя начина на изпълнение по това изпълнително дело. Ето защо двете молби от 16.08.2016г. и от
28.09.2017г. за проверка за налични имущества, банкови сметки и банкови касетки
в търговските банки на името на длъжника по изпълнението и за насочване на
изпълнението върху тези имущества са прекъснали изтичането на срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК. Невярно е че дължимите авансови такси по тези молби не са платени
предварително. Същите са платени по-късно видно от л.86-92 от делото. Но по-късното
плащане на тези такси по сметка на ЧСИ не превръща молбите за изпълнение в
нередовни, съгласно логиката на чл.129 от ГПК.
Ето защо в казуса срока по чл.433
ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен
и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на
дължника срещу разпореждането, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното дело. Водим от горното
съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от длъжника по изпълнението С.Н.Н. ЕГН **********, чрез представителя й адв.Н.Ш. *** против Разпореждане от 17.05.2018г. по изпълнително дело № 294/2014г., съставено от ЧСИ Зорница Добринова-Христова рег.№ 829, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника С.Н.Н. и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 поради липса на правно основание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.