РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 27.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7625 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание
по чл.422 ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД,
представляван от изп. директор Александър Александров
чрез процесуалния си представител твърди, че ответниците
Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ относно имот - апартамент в гр. *********, с абонатен №133416, като за
периода от месец май 2016г. до месец април 2018г. по три общи фактури с
№**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г.
му дължат сумата в общ размер 1165.83 лв, от която
997.85 лв главница, представляваща стойност на
незаплатена ТЕ и 129.55 лв лихва за забава за периода
от 30.07.2016г. до 22.07.2019г., както и 31.50 лв
главница за дялово разпределение за периода от м. юни 2016г. до м. април
2018г., 6.93 лв лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г. Сградата – ЕС, в която
се намира имотът на ответниците, са сключили договор за извършване на услугата
“дялово разпределение” на топлинна енергия с “Техем Сървисис” ЕООД. За събиране на вземането си подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр.
дело №5492/2019г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на длъжниците при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което моли да се признае за установено по отношение на Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш.,
че му дължат в условията на солидарност сумите 997.85 лв
незаплатена топлинна енергия за периода месец май 2015г. - месец април 2018г.,
отразена във фактури №**********/31.07.2016г., №**********/31.07.2017г. и
№**********/31.07.2018г. и 129.55 лв лихва за забава
за периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г., 31.50 лв
главница за дялово разпределение за периода от м. юни 2016г. до м. април
2018г., 6.93 лв лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г., заедно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ГПК.
С исковата молба на основание чл.219,
ал.1 ГПК ищецът чрез процесуалния си представител е поискал привличането на
трето лице – помагач: “Техем Сървисис”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с
ЕИК *********, представлявано от управителя Милена Пенкова Стоянова и с
определение от 03.08.2020г. в закрито заседание на основание чл.220 във вр. с чл.219 ГПК съдът е допуснал участие на трето лице -
помагач на ищеца - “Техем Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с ЕИК *********.
Ответниците Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш.
чрез процесуалния си представител вземат становище за неоснователност на иска,
като оспорват същия по основание и размер. Оспорват претендираните
вземания за главници и лихви до 16.12.2016г., тъй като са погасени с изтичане
на тригодишна давност, във вр. с което се позовава на
ТР №3/18.05.2012г. по тълк. д. №3/2012г. на ВКС,
ОСГТК. Оспорват и вземанията за главница и лихви след 16.12.2019г. като недоказани,
извън относимите към показанията за топла вода в
имота и нормативно установените за ТЕ за сградната
инсталация и общите части, но след като същите бъдат установени по безспорен
начин. Заявяват, че в имота им радиаторите и топломерите са демонтирани много
преди исковия период и не би следвало за тях да се начисляват суми за плащане,
нито такси за дялово разпределение за отчитането им. Оспорват представеното
извлечение от сметка на абонатен №133416 като нередовно от външна страна –
липсва подпис на счетоводител, МОЛ или упълномощено от изпълнителния директор
длъжностно лице, поради което същото не може да бъде годно доказателство за
наличието и валидността на претендираните от ищеца
суми. Същите не обективират действително доставените
и потребени от тях топлинна енергия, посочените
количества са предполагаеми и не отразяват реалната ежемесечна консумация.
Ищецът не е доказал валидно договорно правоотношение с тях, нито, че са
обвързани с ФДР “Техем Сървисис”
ЕООД. Представеният протокол от Общо събрание на ЕС не е в предвидената от
закона форма за валидност, подписите в него не са нотариално заверени съгласно
изискванията в раздел V, чл.24, т.4 от Общите условия на “Топлофикация София”
ЕАД. Претендират разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Третото лице “Техем
Сървисис” ЕООД, представлявано от управителя Милена
Пенкова Стоянова и Силвия Маринова Станчева, прокурист, чрез процесуалния си
представител счита, че искът е основателен. Заявява, че дяловото разпределение
за аб. №133416 е извършвано в съответствие с
действащите в исковия период нормативни актове.
По делото са
представени писмени доказателства, приети са заключения на техническа
експертиза, на счетоводна експертиза и е приложено ч. гр. дело №5492/2019г. на
Районен съд - Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №5492/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш. в
условията на солидарност за сумите 997.85 лв главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2015г. – м.
април 2018г., отразена в общи фактури №**********/31.07.2016г.,
№**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *********, абонатен №133416,
129.55 лв лихва за забава за периода от 14.09.2016г.
до 22.07.2019г., 31.50 лв главница за дялово
разпределение за периода от м. юни 2016г. до м. април 2018г., 6.93 лв лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г., заедно със законната лихва върху
главниците от 29.07.2019г. до окончателното изплащане, както и за 75 лв разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
Видно е от представените по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №178/02.10.2007г., том VIII, рег. №9387, дело 1313/2007г. на нотариус Стилиян Тютюнджиев, рег. №065 на НК с район на действие Софийски районен
съд, вписан в Служба по вписванията при СРС с вх. рег. №72009/02.10.2007г., Акт
№16, имотна партида 310471 и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№180/02.10.2007г., том VIII, рег.
№9390, дело 1315/2007г. на същия нотариус, че ответниците са собственици на
апартамент №15, намиращ се в гр. *********
По делото няма спор, че жилищният имот - апартамент,
описан в приложените по делото нотариални актове, е топлоснабден,
респ. присъединен е към топлопреносната мрежа на
ищеца чрез сградната инсталация и е регистриран с аб. №133416. Като собственици, ответниците са купувачи на доставената
от ищеца топлинна енергия в жилищния им имот, поради което и съгласно §1, т.2а
от Допълнителните разпоредби на ЗЕ са битови клиенти на топлинна енергия за
собствени битови нужди. Титуляр на партидата на аб.
№133416 през исковия период е Е.Ш..
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице маг. инж. С.Д.Х. в съдебно заседание на 02.02.2021г., се установява, че в сградата, в която се намира
имотът на ответниците е въведено дялово разпределение на топлинна енергия,
монтирани са индивидуални разпределители за разход на отопление (ИРРО) на
отоплителните тела в сградата, като през исковия период топлинното счетоводство
е извършвано от “Техем Сървисис”
ЕООД. В периода от месец май 2016г. до месец април 2018г. в имота на ответниците
е начислена топлинна енергия за дялово разпределение от отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, не са начислявани
суми за топлинна енергия, отдадена от радиатори, поради липса на работещи
отоплителни тела и на потребление на топлинна енергия за отопление на имота (в
т.см. е и приложения на л.124 Констативен протокол, от който е видно, че от
12.11.2009г. няма данни за налични отоплителни тела в имота). Топлинната
енергия за БГВ не е била начислявана по показанията на водомер за топла вода
поради неосигурен достъп до имота по времето за отчет на уредите на оповестените
дати: 13.05.2017г. и 30.05.2018г. (л.97 и л.98). В имота не са начислявани суми за ТЕ за общи
части на сградата. Количеството топлинна енергия, постъпило във вход А на
сградата, се измерва с определеното от нормативната уредба средство за
измерване (СИ) за търговско плащане – общ топломер. СИ е монтирано в абонатната
станция и се отчита по електронен път в началото на всеки месец чрез уред с
четяща глава “терминал”, като от отчетеното количество се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция (АС) и разликата се разпределя
между потребителите за отопление и БГВ. Експертизата установява още, че цените
на топлинната енергия, по които ищецът е начислявал дължимите от потребителите
суми, са съобразени с приетите и публикувани решения на КЕВР. Топлинният
счетоводител разпределя потребената топлинна енергия
през отчетния месец между абонатите, съобразно действащата през същия период
нормативна уредба. През исковия период ежемесечните отчети на общия топломер са
представени в Приложение №1 към заключението. Сумите за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, са изчислени на основание чл.143,
ал.1 ЗЕ и са извършени по Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС към
Наредба №16-334/06.04.2007г. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя от ФДР и се разпределя
пропорционално на пълния отопляем обем на всички абонати. Отопляемата кубатура
на отделните имоти в сградата се представя от домоуправителя на сградата при
включването й към топлопреносната мрежа. Отопляемата
кубатура на апартамента на ответниците е
135 куб.м. За периода от м. май 2016г. до м. април 2018г. начислените суми за
ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява
реалното потребление на ТЕ и извършва изравняване между начислената и дължимата
сума: връщане или доплащане, съгласно действащите нормативни документи. Топлинната
енергия и сумите за нея през исковия период, дадени в изравнителните сметки на
абоната като разлика с фактурираните от ищеца суми за прогнозно потребена топлинна енергия са на стойност, както следва:
отоплителен период 05.2016 - 04.2017г. сума за доплащане 245.92 лв (л.96) и отоплителен период 05.2017 – 04.2018г. сума за
доплащане 145.27 лв (л.95). В писменото заключение
вещото лице установява, че общо изчислена сума за потребена
ТЕ по прогнозен дял на абонат №133416 за исковия период е на стойност 823.57 лв, начислената сума по фактури е 432.40 лв, а сумата за получаване от изравнителните периоди е 391.19
лв. Устно в съдебно заседание на 02.02.2021г. вещото
лице заявява, че при изготвяне на заключението е съобразил изравнителните
сметки, които се изработват в края на отоплителния сезон, доближаващи се до
неговите изчисления за потребената ТЕ за периода от
м. май 2016г. до м. април 2018г., но точният размер на задължението трябва да
се изчисли от експерт счетоводител. В дължимата сума за ТЕ през исковия период
експертизата не е включила дължимите суми на ФДР за отчет на уредите. Експертизата,
основана на направени метрологични проверки, заключава, че общият топломер,
монтиран в абонатната станция на сградата на ЕС, е преминал последващи
проверки през 2 години, съгласно Закона за измерванията и съответства на
одобрения тип.
Заключението на техническата експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 30.03.2021г., се
установява, че отчитането на потребената топлинна
енергия в сградата на ЕС, където е жилището на ответниците, се извършва по
електронен път чрез монтирано в абонатната станция измервателно средство в
началото на всеки месец. Потребеното през съответния
месец и отчитано като топлинна енергия за разпределение количество ТЕ се
разпределя от топлинния счетоводител между абонатите, съгласно действащата към
периода нормативна уредба и на база квадратурата на жилищата поради липса на
индивидуални измервателни уреди. В случая отопляемият обем на апартамента на
ответниците е 135 куб.м. За периода от м. май 2015г. до 30.04.2018г. ищецът
ежемесечно е издавал фактури с начислени прогнозни количества ТЕ за отопление и
за подгряване на вода. След изтичане на отоплителния сезон ищецът е анулирал с
кредитни известия издадените фактури с прогнозните количества и стойности и е издавал
обща изравнителна фактура за целия сезон с окончателните отчетени количества и
стойности за реално отчетени такива. Ежемесечно фактурираните от ищеца суми за
ТЕ се начисляват по прогнозно месечно потребление, определено на база
потреблението на ТЕ през предходния отчетен отоплителен сезон, съобразно Наредба
№16-334/6.04.2007г. В края на всеки отоплителен сезон на база крайното
показание на общия топломер за изразходваната ТЕ се изготвя изравнителна
сметка, като на всеки потребител се издава фактура с изравнителните показания.
Ако е извършено текущо плащане по месечните прогнозни сметки по издадените
фактури, след края на отоплителния сезон се изготвят изравнителни сметки от ФДР
на база реалния отчет. Ако резултатът от изравнителната сметка е сума за
доплащане, тя се прикачва към първата дължима сума за процесния
период, а ако резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, от
нея служебно се приспадат следващите задължения. За отоплителен сезон м. май
2015г. - 30.04.2016г. е издадена изравнителна фактура №**********/31.07.2016г.
на обща стойност 93.54 лв с ДДС. На 13.07.2016г. е
извършено плащане в размер на 83.99 лв, при което
дължимата сума е в размер на 9.55 лв, а лихвата за
забава за периода от 01.08.2016г. до 22.07.2019г. е в размер на 2.81 лв. За
отоплителен сезон м. май 2016г. - 30.04.2017г. е издадена изравнителна фактура №**********/31.07.2017г.
на обща стойност 405.40 лв с ДДС, а дължимата лихва
за забава за периода от 01.08.2017г. до 22.07.2019г. е в размер на 76.23 лв. За
отоплителен сезон 17.05.2017г. - 30.04.2018г. е издадена изравнителна фактура №**********/31.07.2018г.
на обща стойност 582.80 лв с ДДС, а дължимата лихва
за забава за периода от 01.08.2018г. до 22.07.2019г. е в размер на 50.31 лв. На
база предоставените за нуждите на експертизата счетоводни извлечения от ищеца и
направени изчисления общото задължение на ответниците за аб.
№133416 за топлинна енергия за периода от м. май 2015г. до м. април 2018г.
включително по отделните фактури възлиза на сумата 997.85 лв
след приспадане на платената сума 83.99 лв на 13.07.2016г.
Лихвите за забава върху неплатените суми за топлинна енергия (отопление и
подгряване на вода) по изравнителните фактури №**********/31.07.2016г.,
№**********/31.07.2017г. и №**********/31.07.2018г. за периода от 15.09.2016г.
до 22.07.2019г. са в общ размер 129.35 лв. От предоставените счетоводни данни и
фактури експертизата е установила, че ответниците имат задължение към ищеца и
за дяловото разпределение на ТЕ от ФДР, което за периода от м. юни 2016г. до м.
април 2018г. включително възлиза на 31.50 лв. Лихвите за забава, изчислени върху
всяко задължение за дялово разпределение по отделни фактури от следващата дата
на падежа (първо число на следващия месец след издаване на фактурата) –
01.07.2016г. до 22.07.2019г. включително, възлиза на 6.93 лв.
Устно в съдебно заседание вещото лице заключава, че
задължението на ответниците към ищеца правилно е формирано. За последния
отоплителен сезон 2017г.-2018г. дължимата сума за ТЕ е 582.80 лв по фактура №**********/31.07.2018г., която ответниците
са платили на 29.03.2021г. по банков път (в т.см. е и приложеното на л.137
платежно нареждане), остават задълженията за предходните два отоплителни сезона:
9.55 лв за 2015-2016г. и 405.50 лв
за 2016-2017г., лихвите за забава в общ размер 129.35 лв,
както и сумите 31.50 лв за дялово разпределение и 6.93
лв лихви за забава за периода
01.06.2016г.-30.04.2018г. Фактурите се издават от счетоводството на “Топлофикация
София” ЕАД, но по данни на топлинния счетоводител “Техем
Сървисис” ЕООД, поради което са дължими на ищеца, а не
на “Техем
Сървисис” ЕООД.
Заключението на счетоводната експертизата е прието от
съда без възражения от страните.
Възражението на ответниците за погасяване по давност
на задължението за топлинна енергия, дялово разпределение и за лихвите за
забава е частично основателно.
Съгласно клаузите на Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в град София, одобрени от ДКЕВР и в сила от 12.03.2014г. (на
които се позовава и ищецът в исковата молба), доставената топлинна енергия е
остойностявана от ищеца (продавач) всеки месец, като сумите са били дължими от
купувачите в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача (ищеца) – чл.33, ал.1 ОУ.
Моментът на издаване на обобщена
фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да
промени момента на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност (чл.114 ЗЗД). В случая вземанията за периода от м. май 2015г. до 30.06.2016г. са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на топлинната енергия и за
всяко от тях са издавани ежемесечни фактури, съобразно чл.33 от Общите условия,
каквито са данните по делото. Издаването на обща фактура за тях по-късно – съобщение
към фактура №**********/31.07.2016г. (л.153), което включва начислени
задължения за месеците от май 2015г. до 30.04.2016г., без да се сочи конкретно
потребление за всеки един от процесните месеци, не е
от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за тези вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в конкретен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена от ищеца фактура за това вземане. Противното
би означавало да се допусне от поведението на кредитора по издаване на фактури
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да
тече погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането – чл.114, ал.2 ЗЗД. Изискуемостта на вземането и
изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат
и различни последици, като твърденията на ищеца за изискуемостта, обосновани с
изпадането в забава, са неоснователни. В случая разпоредбата на чл.33, ал.1 от
ОУ сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната
сметка, поради което и обвързването на началния момент на погасителната давност
за месечните задължения с издаването на обща фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Ищецът не е ангажирал по
делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за
исковия период на интеренет страницата си, поради
което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид
обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.07.2019г., на основание
чл.422, ал.1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания,
станали изискуеми преди 29.07.2016г. Ето защо се налага изводът, че периодът на
потребление на топлинна енергия, за който е издадена фактура №**********/31.07.2016г.,
а именно м. 05.2015г. – 30.04.2016г., е погасен по давност.
За отоплителен сезон м. май
2016г. - м. април 2017г. е издадена фактура №**********/31.07.2017г. на обща
стойност 405.50 лв. Като съобрази периода, който не е погасен по давност:
31.07.2016г. до 30.04.2017г., съдът намира, че ответниците дължат на ищеца 390 лв стойност на незаплатена топлинна енергия.
Задължението за отоплителен
сезон м. май 2017г.-м. април 2018г., за което е издадена фактура №**********/31.07.2018г.
на обща стойност 582.80 лв е погасено поради плащане.
За периода до 31.07.2016г. е
погасено по давност и вземането за дялово разпределение, поради което
ответниците дължат на ищеца 28.78 лв за дялово
разпределение на ТЕ.
Практиката по въпроса за
приложимата погасителна давност е обобщена с ТР №3/18.05.2012г. по тълк. дело №3/2011г. на ВКС, ОСГК, като вземанията на
топлофикационните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
В чл.33, ал.1 от ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства
относно момента на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата
на ищеца, то следва да се приеме, че същият не е установил момента, от който
ответниците са поставени в забава, поради което и исковите претенции за
заплащане на лихва за забава върху главните задължения се явяват неоснователни.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца към ответниците Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш.
в условията на солидарност за сумите 390 лв стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016г. до 30.04.2017г. и 28.78 лв за дялово
разпределение за
периода от м. август 2016г. до м. април 2018г., заедно със законната лихва върху главниците от 29.07.2019г. – датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане. Искът следва да се отхвърли за разликата до 997.85 лв стойност на незаплатена топлинна енергия и за разликата
до 31.50 лв за дялово разпределение, както и изцяло
за 129.55 лв лихва за забава за периода от 30.07.2016г. до
22.07.2019г. и 6.93 лв лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г. Ответниците дължат на ищцовото дружество
сумата 64.43 лв разноски по ч. гр. дело №5492/2019г.
на РРС, съобразно уважената част на иска.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във
вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр.
с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да
заплати на ищеца 1015.39 лв разноски по настоящото
дело, съобразно уважената част на иска. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК
съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 300
лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответниците 56.35 лв
разноски по делото, съобразно
отхвърлената част на иска. Ответниците са платили по банков път 400 лв адвокатско възнаграждение на адв.
Л.К. – л.77, 78, поради което съдът не се произнася по направеното искане по
чл.78, ал.5 ГПК на ищеца за намаляване на адвокатското възнаграждение.
При изчисляване на
разноските по заповедното и настоящото исково производство съдът съобрази, че
плащането на сумата 582.80 лв от ответниците е
станало в течение на исковото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Ястребец”
№23Б, представлявано от изп. директор
Александър Александров, ЕИК *********, към Б.В.Г.-Ш., ЕГН ********** и Е.И.Ш.,
ЕГН **********,***, в условията на солидарност за сумите 390 лв стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
31.07.2016г. до 30.04.2017г. и 28.78 лв за дялово
разпределение за периода от м. август 2016г. до м. април 2018г., заедно със
законната лихва върху главниците от 29.07.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата до 997.85 лв стойност на незаплатена топлинна енергия и за разликата
до 31.50 лв за дялово разпределение, както и изцяло
за сумите 129.55 лв лихва за забава за периода от
30.07.2016г. до 22.07.2019г. и 6.93 лв лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 30.07.2016г. до 22.07.2019г.
ОСЪЖДА Б.В.Г.-Ш.
и Е.И.Ш. да заплатят на “Топлофикация София” ЕАД в условията на солидарност сумите
64.43 лв разноски по ч. гр. дело №5492/2019г. на
Русенски районен съд и 1015.39 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД да заплати на Б.В.Г.-Ш. и Е.И.Ш. сумата 56.35 лв разноски по делото
По делото е
привлечено трето лице “Техем Сървисис” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Проф. Г. Павлов” №3 с ЕИК *********, представлявано от управителя
Милена Пенкова Стоянова и Силвия Маринова Станчева, прокурист.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: