РЕШЕНИЕ
№ 5661
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря Х
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110103394 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от ДЗИ – О з ЕАД против ЗК Л И АД с
искане да му бъде заплатена сумата от 1772,74 лева – заплатено обезщетение
на трето лице по застраховка Каско, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 23.07.2020 г. в гр. Пловдив, водачът на МПС марка
„Скания", с рег. № КМ Г Г предприел маневра движение на заден ход, без
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, като поради
недостатъчен контрол над управляваното МПС по своя вина реализирал
пътнотранспортно произшествие, при което увредил намиращия се в спряло,
паркирано състояние товарен автомобил марка „Ивеко", модел " с рег. № РВ
Към момента на ПТП първият автомобил бил застрахован по застраховка
Гражданска отговорност към ответника, а вторият – по застраховка Каско към
ищеца. В резултат на произшествието товарен автомобил марка „Ивеко",
модел „35 С 17" били причинени имуществени вреди. Ремонтът и
отстраняването на вредите на увредения автомобил били възложени и
заплатени от ищеца. Общата сума, заплатена от ищеца за обезщетение от
процесното ПТП възлизала на 1772,74 лева. С регресна покана ищецът
поканил ответника да му заплати тази сума, но ответникът не я заплатил.
Ищецът счита, че същата му се дължи и моли съда да осъди ответника да му я
изплати. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност
на исковете. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно
правоотношение със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
МПС марка „Скания", че е налице валидно застрахователно правоотношение
със застраховка „Каско“ за товарен автомобил марка „Ивеко", модел „35 С
17", наличието и механизма на ПТП, заплатеното от ищеца обезщетение.
1
Оспорва видът и размерът на причинените вреди, стойността на същите,
причинно-следствената връзка между тях и ПТП, вината на водача на л. а.
Мерцедес Е. Твърди, че двата автомобила били собственост на едно и също
лице. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира
разноски.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните се
явяват следните факти: наличието на застраховка Каско по отношение на
товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „35 С 17“, сключена с ищеца,
наличието на застраховка Гражданска отговорност по отношение на МПС
марка „Скания“, сключена с ответника, заплащането от ищеца на сумата от
1772,74 лева, наличието и механизмът на ПТП, както и фактът, че и двата
автомобила, участвали в ПТП са собственост на едно и също лице – Елко Мес
ООД.
По делото е изслушана и приета като неоспорена между страните
съдебно-техническа експертиза. Установява, че щетите по товарен автомобил
Ивеко 35 С 17 са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП,
както и че сумата, необходима за тяхното отстраняване възлиза на 1881,35
лева.
Спорен между страните е юридическият въпрос дали застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
отговаря за вредите които водач на автомобил, който е собственост на едно
юридическо лице, е причинил на друг автомобил, който е собственост на
същото юридическо лице. По този въпрос съдът намира следното: съгласно
чл. 477, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Алинея втора на същия член изброява
кои лица са застраховани по този договор. Това са собственикът, ползвателят
и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно
средство на законно основание. Т.е. застрахователят по застраховка
гражданска отговорност отговаря за неправомерните действия на всички
изброени в алинея втора лица и всяко от тях може да има качеството
„застрахован“, въпреки че договорът за застраховка е сключен само с едно
лице – в случая Елко Мес ООД, в качеството му на собственик на автомобила.
За яснота е необходимо да се направи разграничение между двете понятия:
„застраховащ“, т.е. лицето, което сключва договора за застраховка, и
„застрахован“, т.е. лицето, чийто действия могат да осъществят съответния
застрахователен риск. За трети лица по алинея първа се смятат всички
увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди
– така алинея трета на същия член. За да се отговори правилно на въпроса
дали собственикът на увредения автомобил е такова трето лице, в хипотезата,
в която същият е собственик и на увреждащия автомобил, трябва да се
2
отговори на въпроса дали това лице отговаря за причинените вреди. В тази
връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл. 494 КЗ, която урежда
изключенията от застрахователното покритие, при наличието на които
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ не заплаща обезщетение. Изключени са вредите,
причинени от виновния водач на моторното превозно средство – така т. 1. Т.е.
отново законодателят поставя разграничение между собственика на
автомобила и виновния водач, като дава ясно уточнение, че двете качества
може да не се съвместяват в едно и също лице. Подобно разграничение се
среща и в текста на чл. 493, ал. 1 КЗ, която казва, че застрахованият отговаря
за причинените на трети лица, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство. Отново се достига до извода, че
не само чрез притежаването на собствено моторно превозно средство, но и
чрез използването на чуждо такова, застрахованият може да извърши
действия, който да осъществят застрахователния риск. Като съобрази всички
тези разпоредби в тяхната систематическа взаимовръзка, съдът достига до
извода, че обект на застраховане по този тип застраховки, са действията на
водача, управлявал съответното моторно превозно средство, чийто действия
са станали причина за възникване на неговата гражданска отговорност, а не
собственикът на това превозно средство. Този извод не нарушава
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, тъй като в конкретния случай
безсъмнено е доказано, че виновният водач – Георги Гайдаров – не е
собственик на нито едното от двете процесни МПС, т.е. за него те
представляват „чуждо имущество“. В подкрепа на този извод са и указанията,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г., ОСТК, като в т. 8 от същото е прието, че собственикът на превозно
средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 от КЗ (отм.), който
е аналогичен на чл. 477, ал. 3 от сега действащия КЗ и е легитимиран да
предяви иск срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му
вреди при управление на собственото му моторно-превозно средство от друго
лице. Т.е. собственикът на един автомобил може да претендира обезщетение
от застраховател по застраховка Гражданска отговорност за причинените
върху неговия автомобил вреди от трето лице именно защото действията на
това трето лице, а не конкретният автомобил, са обект на застрахователно
покритие.
С оглед на това съдът намира, че въпреки че Елко Мес ООД е
собственик и на двата автомобила, то застрахователят по застраховка
Гражданска отговорност би отговарял за причинени на който и да било от тях
вреди. А доколкото съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в тези права, в настоящия случай
ответникът е материално легитимиран да отговаря за причинените на товарен
автомобил Ивеко 35 С 17. Искът е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищеца. От
него бяха заплатени 70,91 лева – държавна такса, 190 лева – депозит за
експертиза и 572,72 лева – адвокатско възнаграждение. Направеното от
ответника възражение за прекомерност съдът намира за неоснователно,
поради размера на цената на иска и фактическата и правна сложност на
делото. Минималният размер, определен съгласно Наредба № 1 от 2004 г.
възлиза на 577,27 лева.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л И АД, ЕИК: със седалище г да заплати на ДЗИ – О з ЕАД,
ЕИК: със седалище по иск с правно основание чл. 411 КЗ сумата от 1772,74
лева – застрахователно обезщетение, платено от ищеца вследствие на ПТП,
настъпило на 23.07.2020 г. в гр. Пловдив, между товарен автомобил марка
„Скания“, с рег. № и товарен автомобил марка „Ивеко", модел „35 С 17“ с
рег. № , включващо и сумата от 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ле И АД, ЕИК: да заплати на ДЗИ – Об з ЕАД, ЕИК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото, както следва: 70,91 лева –
държавна такса, 190 лева – депозит за експертиза и 572,72 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4