№ 1615
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. Г. Г.
при участието на секретаря Е. Б. Б.
като разгледа докладваното от М. Г. Г. Административно наказателно дело
№ 20241110201537 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на „А.-В” ЕООД срещу наказателно постановление (НП) №
***/***г., издадено от директора на офис „Младост” при ТД на НАП – София, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за нарушение на чл. 5,
ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. „а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се излагат доводи, че е нарушен чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй като актът е съставен
след повече от три месеца от установяване на нарушението на *** г. Твърди, се че е
нарушен чл. 52 ЗАНН, тъй като наказващият орган се е произнесъл след повече от 1 месец
от съставяне на акта. Сочи се, че е нарушен чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН тъй като размерът на
санкцията е изписан нечетливо на ръка. Моли НП да бъде отменено.
Пълномощник на жалбоподателят поддържа жалбата, в писмен вид излага съображенията в
нея. Моли НП да бъде отменено и претендира разноски.
Пълномощник на наказващият орган оспорва жалбата. Моли съда да потвърди НП.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На *** г. св. И. – старши инспектор по приходите в НАП–София, офис „Младост”,
извършил проверка на „А.-В” ЕООД. Установил, че дружеството не било подало в срок до
*** г. декларация образец № 1 за дължимите осигурителни вноски за месец август *** г. -
декларацията била подадена на *** г. Това, че не била подадена декларацията в срок
свидетелят счел за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл. 4, ал. 1. т. 1, б. „а” от Наредба
Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № ***/*** г.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП. Словесното описание на нарушението и
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. И., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Видно от разпечатката от информационния масив на НАП декларация образец № 1 за август
*** г. е била подадена на *** г.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по -
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да са основание за отмяна на обжалваното НП на
формално основание, съответно които да са довели до ограничаване или нарушаване
правото на наказаното лице на защита. Актът и НП са издадени при съблюдаване на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, в предвидената от закона форма.
Издадени са от компетентни лица - съгласно заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на
изпълнителният директор на НАП, директорите на офиси в ТД на НАП имат право да
2
издават НП за нарушения по чл. 355 КСО, а органите по приходите – АУАН за нарушения
по КСО.
Актът е издаден в срока по чл. 34 ЗАНН – той тече от открИ.е на нарушителя, което в
случая е станало с установяване на факта на нарушението при проверката на *** г. – когато
е била и подадена декларацията. Неправилно е виждането на жалбоподателя, че това се
известно от датата на деянието. нарушаването на месечния срок за произнасяне от страна на
наказващия орган не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като срокът е
инструктивен. Преклузивен е срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Ръкописното изписване на размера на санкцията не е нарушение и същото е четливо.
Независимо кой технически го е изписал, видно е, че то изхожда от наказващия орган,
подписал НП.
По същество:
Чл. 5, ал. 4 КСО въвежда за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се
лица и работодателите задължение периодично да представят в Националната агенция за
приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани
вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по
Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване; декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за
държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
"Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица.
Материята е доразвита в Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-13 работодателите, осигурителите и
техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или
упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения
№ 1, 2 и 3. В декларациите се вписват:
1. ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) (клона/поделението), служебен номер, издаден от
Националната агенция за приходите за осигурители и самоосигуряващи се лица;
самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици
на ЕООД, и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по
БУЛСТАТ/ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ или служебен номер на дружеството;
2. единният граждански номер, личен номер, личен номер на чужденец (служебен номер),
3
имената по документ за самоличност, дните в осигуряване, осигурителният доход; брутно
трудово възнаграждение, задължителните осигурителните вноски за осигурените лица,
включително самоосигуряващите се, вноските за фонд "Гарантирани вземания на
работниците и служителите", начисленият облагаем доход и начисленият данък за доходи от
трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ и други данни, свързани с осигуряване на
лицата.
От своя страна разпоредбата на чл. 4, ал. 1. т. 1, б. „а” от Наредба № Н-13 гласи, че
Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и
поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на
което не е предоставена подходяща работа; при начислено или изплатено възнаграждение за
същия месец след този срок – до края на месеца, в който е начислено или изплатено
възнаграждението.
В този смисъл, за процесния период – месец август *** г. крайният срок за подаване на
декларация № 1 е бил до *** г. /*** е било неделя/. Декларация образец № 1 за дължимите
осигурителни вноски за месец август ***., не е подадена от дружеството в този срок, а чак
на *** г.
С поведението си дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО вр. чл.
4, ал. 1. т. 1, б. „а” от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, съгласно която „който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, както и който не подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл.
5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните
търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се
касае за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на
деянието.
Не се събраха доказателства, жалбоподателят да е пропуснал срока за подаване на
декларацията по някакви обективни причини, стоящи извън него и неговите възможности да
ги избегне и предотврати, поради което и тъй, като срокът на закъснението не е малък,
случаят не следва да се третира като маловажен.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
4
Наложена е имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, поради което за съда не
съществува възможност да измени обжалваното НП, като намали размера й.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
Тъй като наказващият орган бе представляван в съдебното производство от юрисконсулт, в
полза на НАП следва да се присъди по реда на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от
80 до 150 лева. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен
и от фактическа и от правна страна; налице са множество еднотипни дела от този вид, т.е.
случаят не разкрива нищо ново, което да наложи някаква особена допълнителна подготовка;
представителството на наказващия орган не е коствало особени усилия от фактическо и
професионално естество, които да обуславят по-високо възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № ***/***г., издадено от директора на офис „Младост” при ТД на
НАП – София.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН „А.-В” ЕООД да заплати на Национална агенция
за приходите сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и в случай, че не
изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София –
град в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5