РЕШЕНИЕ
№ 260069 03.10.2020 г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на
четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Красимира Любенова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 690 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.Б., против Т.К.Б., ЕГН **********,
и М.Т.И., ЕГН **********. Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, вр. чл. 99, вр. чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли се да бъде прието за
установено съществуването на вземане в полза на ищеца, съгласно което ответниците дължат солидарно сумата от 5385,98 лв.,
представляваща неизплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски с
падежни дати 21.02.2017г.- 21.10.2018г., по отношение на които на основание чл.
13, ал. 2, б. „а” от ОУ към Договор за потребителски паричен кредит № 2183248
от 14.03.2016г. е обявена предсрочна изискуемост, както и сумата от 4325,72
лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.02.2017г. до 19.09.2017 г. /датата на
прехвърляне на задължението/, както и сумата от 690,29 лв., представляваща
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода 21.02.2017 г.- датата на
подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление до окончателното изплащане. При условията на
евентуалност срещу ответниците са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.79, вр.
чл.99, вр. чл.141, ал.1 и чл.86, ал.1, всички от ЗЗД,
за присъждане на горните суми.
Ищецът
твърди, че между „У.К.Ф.” ЕАД и Б. бил сключен Договор за потребителски паричен
кредит № 2183248 от 14.03.2016г. Съглашението било подписано от вторият ответник
като поръчител. Излага, че договорът бил сключен при спазване на ЗПК и на
основание общи условия, при които „У.К.Ф.” ЕАД предоставяло потребителски
кредити. Заявява се, че на кредитополучателя била предоставена чиста стойност
на кредита от 50 000 лв., като съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ, била уговорена
възнаградителна лихва в размер на 13,49 %, възлизаща
общо на сумата от 42 491,62 лв. Кредитополучателят следвало да заплати за
срока на договора и застрахователна премия от 5658 лв. Сочи се, че Б. следвала
да върне сума в общ размер от 99 649,62 лв. на 120 бр. анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 830,41 лв., без последната,
възлизаща на сумата от 830,83 лв., като първата погасителна вноска била с падеж
21.03.2016г., а последната- 21.02.2026г. Заявява се, че на основание чл. 13,
ал. 1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите от
кредитополучателя суми, същият дължи и обезщетение за забава, като на
посоченото основание е начислено такова, считано от 19.09.2017г. Развива
съображения в насока, че на основание чл. 13, ал. 2, б. „а” от ОУ, кредитът бил
обявен за изцяло предсрочно изискуем с връчване на уведомления на
кредитополучателя и поръчителя по реда на чл. 47 ГПК на дата 18.05.2018г.
Твърди се, че посочените вземания са прехвърлени на ищеца с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 19.09.2017г., ведно с приложение № 1 от същата
дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016г., за което ответниците
били уведомени. За сочените задължения било подадено заявление, въз основа на
което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
540/15.11.2018 г., по ч.гр.д.№ 1097/2018 г. по описа на РС- Несебър. Предвид на
това, че заповедта била връчена на длъжниците на
основание чл.47, ал.5 ГПК, се предявява установителната
претенция, като при условията на евентуалност, се предявяват и осъдителни
искове. Твърди се, че ако не се приеме, че ответниците
са уведомени за настъпилата цесия, както и за предсрочната изискуемост, то
връчването на исковата молба и приложенията й да се счита за такова връчване.
В срока по чл. 131 ГПК от ответникът М.Т.И.
е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по
основание и размер. Оспорва се твърдението за настъпила предсрочна изискуемост
поради нередовност на процедурата по чл.47 от ГПК. Заявява се, че уведомяването
на длъжника с връчване на исковата молба за предсрочна изискуемост на кредита
не може да бъде взето предвид от съда и не може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск. В този смисъл се считат предявените претенции за
неоснователни. Наред с това се твърди, че и цесията не е произвела нужното
действие, както и че вноските, които са били с настъпил падеж, не са дължими,
тъй като не са разграничени в исковата молба. Прави се възражение за изтекъл
6-месечен срок, в който кредиторът не е предявил иск против поръчителя по
смисъла на чл. 147 ЗЗД. Излага се, че предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост са извън предмета на договора за поръчителство, а няма
доказателства, че изявлението на ищеца е стигнало до длъжника по договора.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден
отговор и от ответницата Т.К.Б., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Развиват се съображения за нередовно уведомяване по реда на чл.
47 ГПК за настъпила предсрочна изискуемост и за договора за цесия. Сочи се, че
ЧСИ не е компетентен да уведомява за настъпила цесия. Навежда се, че не е
спазена законовата процедура по залепване на уведомление. Обръща се внимание,
че ответницата не живее на адреса, на който е търсена, което е установено и от
съответния служител при ЧСИ, поради което е следвало да бъдат извършени
съответните справки по аргумент на чл. 47, ал. 3 ГПК. Излага се, че самото
заявление също не представлява уведомяване за предсрочна изискуемост. Навежда
се, че уведомяването с исковата молба не може да бъде взето предвид, тъй като
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск. С оглед
изложеното се сочи, че предсрочна изискуемост не е настъпила и вноските с
ненастъпил падеж към предявяване на иска не са изискуеми. С тези аргументи се
заявява неоснователност на иска. И Б. твърди, че цесията няма действия спрямо
нея, както и че вноските, които са били с настъпил падеж, не са разграничени,
поради което също не се дължат.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 99 вр. чл. 141, ал. 1 ЗЗД:
От приложеният по делото Договор за
потребителски паричен кредит № 2183248/14.03.2016г., ведно с погасителен план и
общи условия към него, е видно, че „У.К.Ф.” ЕАД е отпуснало на
кредитополучателя Т.К.Б. сумата от 50 000 лв., която следвало да бъде върната
на 120 месечни погасителни вноски в периода 21.03.2016г.- 21.02.2026г., включващи
главница, лихва и застрахователна вноска. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен
процент от 13,49 % и годишен процент на разходи от 17,00 %. По делото не се
спори, а това се установява и от заключението по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, че сумата от 50000 лв. е била преведена по сметка на Б. на
14.03.2016г. Договорът бил подписан и от М.Т.И., в качеството му на поръчител. Наведените
от страна на ответника И. възражения относно недействителността на договора не
следва да бъдат разглеждани предвид на това, че са въведени за първи път с
писмени бележки, което е недопустимо предвид обстоятелството, че се лишава
другата страна от възможността да вземе становище по тях, както и настъпилата преклузия. Въпреки това при служебна проверка съдът не
констатира основания за приемане за нищожен договора или наличието на
неравноправни клаузи по него, включително и по отношение на договора за
поръчителство. Параметрите са ясно и конкретно посочени, спазена е писмената
форма на договора за поръчителство.
По делото е приложен рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен между ищеца и „У.К.Ф.”
ЕАД, както и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.09.2017г., ведно с приложение № 1 към него, сключен между същите страни, с
които кредиторът прехвърлил н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, свои вземания, подробно
описани и индивидуализирани в приложението, сред които и вземането по процесния договор. Представено е и потвърждение, като от
дружеството- кредитор било дадено пълномощно на ищеца да уведомява длъжниците по договора за цесия, включително и ответниците. Приложени са две писма, с които се уведомяват последните,
че вземането е прехвърлено на ищеца. Същите са били изпратени за връчване чрез
ЧСИ Т. Маджарова, като по делото не са представени никакви доказателства за
надлежното им връчване на ответниците. В тази връзка
съдът приема, че не е било извършено надлежно уведомяване на ответниците преди подаване на заявлението за издаване на
заповед. Уведомяване обаче е било извършено с връчване на приложените към
исковата молба уведомителни писма на ответниците.
С оглед на така изложеното настоящата
инстанция, съобразявайки нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, намира, че цесията
следва да се счита за настъпила. Приложените пълномощно и потвърждение
удостоверяват правата на ищеца да уведоми длъжниците,
което е било сторено на 18.09.2019 г. за ответницата Б., и на 25.09.2019 г. за
ответника И.. От двамата са подадени писмени отговори в срока по чл.131 от ГПК,
което е още едно потвърждение, че същите са получили уведомителните писма и
потвърждението за цесията, приложени към исковата молба.
Относно твърдяната предсрочна
изискуемост, съдът намира следното:
Видно от заявлението, предмет на
ч.гр.д. № 1097/2018 г. на РС- Несебър, ищецът заявява настъпила предсрочна
изискуемост по силата на чл. 13, ал. 2, б. „а” от Общите условия, неразделна
част от договора за кредит, за която изискуемост ответниците
били уведомени по реда на чл.47 ГПК, считано от 18.05.2018 г. Съгласно
постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д.
№ 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. В този смисъл изискуемостта на вземането настъпва само
в случай, че кредитора уведоми длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед. Наред с това следва кредиторът да е направил всичко
възможно да открие длъжника. В настоящият случай, както бе посочено по- горе,
не са ангажирани доказателства за предприемане на каквито и да било действия по
връчване на приложените към исковата молба две уведомителни писма, поради което
се налага извода, че ответниците не са били уведомени
за настъпилата предсрочна имискуемост. Следва да се
посочи, че възражението, че ЧСИ няма правомощия да връчва книжа, не може да
бъде споделено. Чл. 43 от ЗЧСИ делегира такива права на съдебния- изпълнител
посредством негов служител, включително и по реда на чл.47 ГПК.
Както бе посочено по- горе ответниците следва да се считат за уведомени с връчване на
приложените към исковата молба доказателства- уведомителни писма. Предвид
посоченият в тях 5-дневен срок за доброволно заплащане, следва да се счита, че
предсрочната изискуемост за ответницата Б. е настъпила на 24.09.2019г., а за поръчителят-
считано от 30.09.2019г. И към двете дати претендираните
вноски са с настъпил падеж, което предпоставя
приложението на Тълкувателно решение № 7/2017г. от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно
което иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ. Ето защо съобразно цитираното тълкувателно решение (макар и
при необявена предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението) искът
следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж преди датата на обявяване на
предсрочна изискуемост. В случая заявлението за издаване на заповед е подадено
на 08.11.2018 г., поради което и съобразно заключението на вещото лице по
съдебно- счетоводната експертиза, т.6, всички вноски за процесния
период /21.02.2017 г.- 21.10.2018 г./ са с настъпил падеж и са в размерите,
посочени в исковата молба. В този смисъл предявената претенция по чл.422 от ГПК
следва да бъде уважена за сумата от 5385.98 лв., представляваща незаплатени
главници по отношение на ответницата Б..
Що се касае до възражението на
поръчителя, че спрямо него не е спазен 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, съдът го намира за неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба
поръчителят остава задължен и след падежа ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на 6 месеца. В постоянната практика на ВКС е прието, че
периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ
юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем/кредит е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на дадената сума на погасителни
вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на
длъжника на части- аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче
не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора. Такива са постановките и според ТР №3/2011г. на ВКС, ОСГТК, което макар и да касае
въпроса за погасителната давност, намират приложение и в настоящия казус. В
този смисъл соченият в нормата на чл.147, ал.1 ЗЗД срок следва да започне да
тече от събитието, което настъпи по- рано, а именно крайния падеж на договора
или обявяване на предсрочната изискуемост. В случая, както бе посочено по- горе,
предсрочната изискуемост е настъпила в хода на настоящото производство, поради
което и към датата на подаване на заявлението 6-месечният срок все още не е
започнал да тече. Ето защо претенцията за главница следва да бъде уважена и по
отношение на поръчителя в същия размер, като отговорността на двамата ответници
следва да бъде солидарна на основание чл.141, ал.1 от ЗЗД.
По силата на същите аргументи следва
да бъде уважена спрямо двамата ответници и претенцията, касаеща
сумата от 4325.72 лв., представляваща договорна/възнаградителна/
лихва за периода от 21.02.2017 г. до 19.09.2017 г.
По отношение претенцията за сумата от
690.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 21.02.2017 г. до
08.11.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, същата следва да бъде
отхвърлена. С оглед направените по-горе изводи относно датата на настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането, не се доказва забавата да е настъпила на 21.02.2017
г. Тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца е настъпила след подаване на
заявлението, претенцията му за лихва е основателна единствено за законната
лихва, считано от настъпване на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане на сумите. В този смисъл претенциите за лихва за забава и законна
лихва за периода от 21.02.2017 г. до 24.09.2019 г. за ответницата Б. и до
30.09.2019 г. за ответника И. следва да бъдат отхвърлени. След тези дати до
окончателното изплащане на сумите, следва да бъдат уважени.
С оглед уважаване на претенциите по
чл.422 ГПК досежно главницата, договорната лихва и законната
лихва отчасти, следва да се разгледа единствено предявеният при условията на
евентуалност иск за заплащане на сумата от 690.29 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 21.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-
08.11.2018 г., както и за законната лихва, считано от 08.11.2018 г. до
24.09.2019 г. за ответницата Б. и до 30.09.2019 г. за ответника И.. За
неоснователността на същите важат в пълна степен всички фактически и правни
изводи, направени от съда във връзка с иска по чл. 422 от ГПК, досежно датата на настъпване на предсрочната изискуемост,
респективно недължимост на лихва за забава за периода
преди това.
При този изход на спора на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважените
части. В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на 258.04 лв. Съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 241 лв. В исковото производство ищецът е направил разноски в размер
на 608.04 лв., като съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъди сумата от 568 лв. За приемане на сумата от 608.04 лв. като база съдът
взе предвид платена държавна такса в размер на 208.04 лв., платени депозити за
експертиза в размер на 300 лв. и определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. При определяне на юрисконсултското възнаграждение е съобразена нормата на чл.
78, ал. 8 от ГПК, според която размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид, че голяма част от съдопроизводствените действия са извършени и служебно от
съда на основание чл. 162 от ГПК, а представител на ищеца се е явил в едно от
проведените съдебни заседания, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се
определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д.Б., против Т.К.Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, и М.Т.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, за
солидарна дължимост на ответниците
спрямо ищеца на сумата от 5385,98 лв.,
представляваща неизплатена главница от неплатени месечни погасителни вноски с
падежни дати 21.02.2017г.- 21.10.2018г. по Договор за потребителски паричен
кредит № 2183248 от 14.03.2016г., сумата от 4325,72 лв., представляваща договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.02.2017г. до 19.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 24.09.2019 г. за ответницата Б. и считано от
30.09.2019 г. за ответника И., до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена Заповед № 540/15.11.2018 г. по ч.гр.д. № 1097/2018 г. по описа на РС-
Несебър, като ОТХВЪРЛЯ иска против
двамата ответници за сумата от 690,29 лв., представляваща лихва /обезщетение/
за забава, дължима за периода 21.02.2017 г. до 08.11.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до 24.09.2019 г. за
ответницата Б. и до 30.09.2019 г. за ответника И..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Б., против Т.К.Б.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, и М.Т.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
евентуален иск за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца солидарно сумата от 690,29 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода 21.02.2017 г. до 08.11.2018 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до 24.09.2019 г. за
ответницата Б. и до 30.09.2019 г. за ответника И..
ОСЪЖДА
Т.К.Б., ЕГН **********,
с настоящ адрес ***, и М.Т.И., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплатят
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Б., сумата от 241
лв.- разноски в заповедното производство, и сумата от 568 лв.- разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: