№ 5938
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110169823 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 286216/22.12.2022 г.,
с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* против Х. Б. С.,
ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 196276/21.09.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. Б. С., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 4003,17 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., до имот,
представляващ апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански, абонатен №
408354, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
21.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 581,82 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 23.08.2022 г., върху
главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,84
1
лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански, абонатен № 408354, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,71 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. - 23.08.2022 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. На 21.09.2022
г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен
на Х. Б. С., ЕГН: ********** на 31.10.2022 г., като в законоустановения срок от
името на ответника е депозирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка, ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената
заповед за изпълнение, претендирани от Х. Б. С., ЕГН: **********, на 23.11.2022
г. Исковата молба е подадена на 22.12.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Топлоконтрол ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1,
т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че Х. Б. С., ЕГН: ********** дължи в полза на т,
2
ЕИК ******* суми, както следва: 1/ сумата от 4003,17 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021
г., до имот, представляващ апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански,
абонатен № 408354, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 581,82
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 23.08.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
41,84 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански, абонатен № 408354, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 8,71 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. - 23.08.2022 г., върху главницата за цена
на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми
на 21.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се
прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане
до настоящия момент/ от името ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
В производството по ч.гр.д.№ 51073/2022 г. на СРС, 160 състав ответникът
е депозирал бланково възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената на 21.09.2022
г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от името на ищеца е
изразено становище, с което се поддържат предявените искове. Моли се за
тяхното уважаване в цялост.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от името на ответника,
че адвокат Арабаджиева е взето становище по предявените искове. Релевирано е
възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на претенциите,
заявени от ищеца с исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
3
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответницата с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от името на ответника възражение за погасяване
по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
4
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
5
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
6
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
По делото не е спорно, че през процесния период именно ответникът Х. Б.
С. е бил собственик на процесния имот, представляващ апартамент 40, находящ се
в ********, ет. тавански, респективно, че е имал качеството клиент на топлинна
енергия, доставена и потребена в горепосочения имот, през заявения в исковата
молба период.
Същевременно това обстоятелство се установява и от събрания по делото
доказателствен материал.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за продажба на право на строеж на недвижим имот № 47, том II,
рег. № 5431, дело № 213/2005 г., се установява в производството, че на 22.12.2005
г. ответникът Х. Б. С. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански.
Същевременно от представената и приобщена към доказателствения материал
декларация от Х. Б. С. до т, се установява по делото, че ответникът е уведомил
ищцовото дружество, че ще ползва процесния имот, представляващ апартамент
40, находящ се в ********, ет. тавански, за жилищни нужди, като в тази връзка на
същата дата /19.11.2008 г./ е извършена идентификация на процесния
топлоснабден имот и е изготвена топлотехническа характеристика на същия,
подписана, както от представител на т, така и от ответника Х. Б. С. – лично.
Предвид гореизложеното, се налага извод, че през процесния период
ответникът Х. Б. С. е бил клиент на топлинна енергия, доставена и потребена в
топлоснабден имот, представляващ апартамент 40, находящ се в ********, ет.
тавански по сключен с ищцовото дружество договор за доставка на топлинна
енергия в процесния имот, в качеството си на собственик на същия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
7
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Топлоконтрол ООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се още, че за процесния недвижим
имот, представляващ апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански, през
процесния период, е доставена и начислявана топлинна енергия за отопление на
имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 3408,44
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 1331,22
лева. Установява се също, че през процесния период фирма за дялово
разпределение „Топлоконтрол“ ООД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за периода м. 05.2019 г. – м.
04.2021 г. има сума за връщане в размер на 736,47 лева, която следва да бъде
извадена от общия размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия
през процесния период.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
8
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
С оглед всичко гореизложено, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета в производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот потребената
топлинна енергия е на стойност от общо 4003,17 лева /като са взети предвид и
сумите по изравнителни сметки, касаещи процесния период, които са за връщане
и са приспаднати от общия размер на дължимата сума/, до който и размер се явява
основателен искът за главница за стойността на доставена и потребена в
процесния имот, през заявения период, топлинна енергия.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.04.2023 г., от
името на ответника, чрез процесуалния му представител - адвокат Арабаджиева, е
направено възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенциите на ищеца.
По отношение направеното възражение за погасяване по давност на сумите,
начислени от ищеца през исковия период, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответницата за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
9
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не
може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да
се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в
процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото
производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по
определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на
релевантните за спора факти. Общото правило за преклудиране на възраженията
на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за
придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй
като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 84 ЗС/.
В този смисъл са задължителните разрешения, дадени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението за погасяване по
давност на претенциите на ищеца не е релевирано своевременно и се явава
преклудирано, поради което и настоящият съдебен състав не може да се произнесе
по същото, доколкото не е редовно сезиран с такова възражение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия се
явява основателен и доказан за сумата от 4003,17 лева и за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г. и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
21.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 581,82 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
10
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 4003,17 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 23.08.2022 г., която съдът определя в размер
на 1262,21 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор на НАП/. Същевременно от ищеца се претендира лихва за забава в
изпълнението на задължението на ответника да заплати стойността на доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия, за период по-кратък от този, за
който може да претендира обезщетение за забава, а именно за периода 15.09.2020
г. – 23.08.2022 г., като за този период дължимата лихва за забава за
неизпълнението на задължението за заплащане на сумата от 2901,86 лева, е в
размер на 787,35 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер,
то искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 581,82 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
15.09.2020 г. – 23.08.2022 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна
енергия, се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2022 г. и за размера от 581,82 лева и
11
следва да бъде уважен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.04.2023 г., от
името на ответника, чрез процесуалния му представител - адвокат Арабаджиева, е
направено възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенциите на ищеца, което съдът намира за преклудирано, поради което и не
може да се произнася по основателността на същото. Като допълнение следва да
се посочи, че дори да беше своевременно заявено, то това възражение се явява
неоснователно по отношение на сумата за лихва за забава за върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 23.08.2022 г.,
предвид началната дата, от която се претендира лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена в процесния имот топлинна енергия /15.09.2020 г./ и
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно 21.09.2022 г.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за сумата от 41,84 лева за периода 01.08.2019
г. – 30.04.2021 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 41,84 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
12
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.04.2023 г., от
името на ответника, чрез процесуалния му представител - адвокат Арабаджиева, е
направено възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенциите на ищеца, което съдът намира за преклудирано, поради което и не
може да се произнася по основателността на същото. Като допълнение следва да
се посочи, че възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и по същество, доколкото това
вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно при съобразяване
на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
8,71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 01.10.2019 г. – 23.08.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
13
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 140,69 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 51073/2022
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 92,71 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско възнагражение
в заповедното производство по гр. д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 100,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца т, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: **********, сумата от 192,35 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Х. Б. С., ЕГН:
**********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
**********, сумата от 539,67 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 69832/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав и не са представени доказателства за извършването на такива, поради
което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 51073/2022 г.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
исковото производство гр. д. № 69823/2022 г., и не са представени доказателства
за извършването на такива, поради което в полза на ответника не следва да се
14
присъждат разноски в производството по гр.д. № 69823/2022 г.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Х. Б. С., ЕГН:
********** дължи в полза на т, ЕИК *******, сумата от 4003,17 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., до имот, представляващ апартамент 40, находящ се в
********, ет. тавански, абонатен № 408354, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 21.09.2022 г. по гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Х. Б. С., ЕГН: **********, дължи в полза на т, ЕИК ******* сумата от
581,82 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. -
23.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 21.09.2022 г. по гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б
против Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Х. Б. С., ЕГН:
********** дължи в полза на т, ЕИК *******, сумата от 41,84 лева,
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., за имот, представляващ
апартамент 40, находящ се в ********, ет. тавански, абонатен № 408354, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2022 г. до
15
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 51073/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София,ул. Ястребец № 23Б против Х. Б. С., ЕГН: **********, с
адрес: ********, ет. Тавански, ап. 40, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Х.
Б. С., ЕГН: ********** дължи в полза на т, ЕИК ******* сумата от 8,71 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2019 г. - 23.08.2022 г., върху
главницата за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 21.09.2022 г. по гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап.
40, да заплати в полза на т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 192,35 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 51073/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Х. Б. С., ЕГН: **********, с адрес: ********, ет. Тавански, ап.
40, да заплати в полза на т, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 539,67 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 69832/2022 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Топлоконтрол” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16