ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1366 29.05.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: двадесет и девети май две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Елеонора Кралева
частно гражданско дело номер 490 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е по реда
на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.К.Ж. ***, подадена чрез адв.Стефан Стефанов, против определение № 228/07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 5828/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 10325/02.12.2019 г. в частта му за разноските.
В жалбата се изразява недоволство от
постановеното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита се за
неправилен извода на съда за липса на основание за намаляване на платеното от
ответника адвокатско възнаграждение, като според жалбоподателя БРС е следвало
да оцени действителния труд, положен от ответната страна и в тази връзка да
съобрази, че такъв се явява единствено изготвяне на писмен отговор, без да се
включва процесуално представителство и защита. Счита се също, че определянето
на минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ противоречи на чл.101 и чл.102 ДФЕС, за което жалбоподателят се позовава
на практика на Съда на ЕС, като счита, че съдът не е обвързан от уговорения
размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на възнагражденията,
предвиден в Наредба № 1/2004 г. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
определение, с което е присъден пълния размер на адвокатското възнаграждение на
ответника от 750 лв., като същото се намали до размера, съответстващ на
извършената работа по договора за защита и съдействие, представен по делото
пред районния съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна А.К.Ж., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното определение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 5828/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по исковата молба на М.К.Ж. против А.К.Ж., с правно основание чл.30 ЗН, за намаляване на дарението, извършено от наследодателя на страните в полза на ответника с нотариален акт № *, том *, дело № */02.12.1997 г., на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор 07079.607.8.1.8 по КККР на гр.Бургас, и за възстановяване на запазената част на ищеца от 1/8 ид.ч. от същия недвижим имот. В исковата молба са изложени обстоятелства, на които се основава претенцията, представени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника А.Ж., подаден чрез пълномощник адв.Кличанов, с който
предявеният иск е оспорен като неоснователен, като са изложени подробни
съображения и възражения по твърденията в исковата молба, направени са искания
за включване на друго имущество на наследодателя за формиране на наследствената
маса, направени са доказателствени искания и са представени писмени
доказателства. Направено е и искане за присъждане на разноски, за които е
представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие за заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение на адв.Кличанов в размер на 750 лв. за
изготвяне на отговор на исковата молба и процесуално представителство по делото
пред БРС.
В първото по делото съдебно заседание,
проведено на 02.12.2019 г., страните са били представлявани от упълномощените
от тях адвокати, като ищецът чрез процесуалния си представител адв.Стефанов е
направил изявление за оттегляне на предявения иск, а ответникът чрез
процесуалния си представител адв.Кличанов е поискал да му бъдат присъдени
направените разноски, при което от страна на ищеца е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна с довод, че
производството по делото не се е развило в цялост.
С протоколно определение №
10325/02.12.2019 г. районният съд е прекратил производството по делото на
основание чл.232 ГПК, поради оттегляне на иска. Със същото определение съдът е
отхвърлил възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради фактическа и правна сложност на делото и е осъдил М.Ж. да заплати на А.Ж.
направените по делото разноски в размер на 750 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
С молба от 04.12.2019 г. ищецът М.Ж. е
поискал от съда на основание чл.248 ГПК да измени постановеното определение за прекратяване на
делото, в частта му за разноските, с което на ответника е присъден пълния
размер на адвокатското възнаграждение от 750 лв., като го намали до размера,
съответстващ на извършената работа по представения договор за правна защита и
съдействие. Искането е обосновано с обстоятелството, че размерът от 750 лв. е
необосновано висок, като това плащане е предвидено и заплатено за цялото
производство, а в случая ход на делото не е даден, тъй като делото е
прекратено, поради оттегляне на иска. Поради се счита, че положения адвокатски
труд се явява такъв единствено по изготвяне на отговор на исковата молба и не
включва процесуално представителство и защита.
С обжалваното определение № 228/07.01.2020 г. БРС е приел, че молбата на ищеца по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна. Прието е, че предявеният иск по чл.30 ЗН е с неяснота относно обема на наследствената маса и кръга на наследяването, оспорен е изцяло, с възражения в отговора на исковата молба за други направени от родителите на страните дарения, направени са доказателствени искания, които са допуснати. В тази връзка е прието, че адвокатския хонорар на ответника е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, касае се за едно от най-сложните производства и няма основание да се приеме, че за защита по него се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер. За неоснователен е счетен и доводът за незавършеност на производството, като съдът се е позовал на чл.35, ал.5 ЗА и е приел, че правото на пълния размер на адвокатското възнаграждение, като притезание, не може да бъде дерогирано с нормата на чл.78, ал.5 ГПК, до което се домогва ищцовата страна. По тези съображения, БРС е отхвърлил молбата на М.Ж. за изменение на крайния съдебен акт по делото в частта за разноските.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/06.11.2012 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, съдът следва да вземе предвид подлежащите на доказване факти и доказателствата, които ги обективират, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, като в съответствие с това се прецени съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото и след тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай, БРС се е произнесъл по искането на ищеца М.Ж. за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответника А.Ж., като след извършената преценката за съотношението между размера на възнаграждението и действителното съдържание и обем на адвокатската услуга, извършена от процесуалния представител до делото, е намерил молбата по чл.248, ал.1 ГПК за неоснователна. Тук следва да се отбележи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен в чл. 7, ал.1 и ал.2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, очертава минимума, който следва да се заплати за адвокатската услуга, но превишаването му, само по себе си, не означава, че възнаграждението е прекомерно. Преценката за прекомерност се извършва с оглед фактическата и правна сложност във всеки конкретен случай и не се изчерпва само от броя на проведените заседания и подаването на писмен отговор, каквито са доводите на жалбоподателя, тъй като съдът следва да вземе предвид и вида на исковата претенция, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. При посочените обстоятелства, отнесени към настоящия случай въззивният съд споделя извода на първата инстанция за фактическа и правна сложност на делото по предявен иск по чл.30 ЗН, независимо от факта, че производството е приключило в едно съдебно заседание. В случая, процесуалният представител на ответника е изготвил пространен писмен отговор на исковата молба, в който е изложил подробни възражения по твърденията на ищеца, направил е искания за включване на други имущества за формиране на наследствената маса, ангажирал е множество доказателства и е осъществил процесуално представителство в съдебно заседание. В тази връзка, не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че действителния труд, положен от адвоката на ответника, се свеждал само до изготвянето на писмен отговор. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че в отговора на исковата молба ответникът е следвало да направи всичките си искания и възражения, които иначе биха се преклудирали съгласно чл.133 ГПК, поради което в случая адвокатската защита е била ангажирана именно с оглед цялото производство по предявения против ответника иск по чл.30 ЗН, за което е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в посочения размер от 750 лв. А приключването на производството в едно съдебно заседание е резултат единствено от поведението и волята на ищеца, тъй като делото е прекратено поради заявеното от него оттегляне на иска на основание чл.232 ГПК.
Отделно от горното, следва да се има предвид, че съгласно чл.36, ал.1 и ал.2 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАС размер за съответния вид работа. Свободният избор на защитник е не само с оглед отношенията на доверие между доверителя и адвоката, но и предвид възможността на клиента да си осигури най-добрата по собствената му преценка защита, при възнаграждение с оглед очаквания резултат и действително положения от адвоката труд. Дължимата грижа е тази, осигуряваща адвокатска защита при възнаграждение, което трябва да е разумно съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с икономическата обстановка в страната към момента на договарянето му. В случая, предявеният иск по чл.30 ЗН е оценяем (арг. т.1а и т.1б от ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/14 г. на ОСГК на ВКС), като цената му се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, като дробна част от имуществото на наследодателя с размер на дробната част, съответен на размера на претендираната от ищеца за възстановяване запазена част от наследството (в т.см. – Определение № 336/25.06.2019 г. по гр.д.№ 3511/2018 г. на ВКС, II г.о.). Ищецът е претендирал възстановяването на права, съответни на 1/8 ид.ч. от имота, като данъчната оценка на тази идеална част възлиза на 7976.20 лв. и по правилото на чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ (в редакцията от 2014 г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 728.81 лв. При това положение, при съобразяване на фактическа и правна сложност на спора, както и обема на правна защита, се налага извода, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 750 лв. не е в прекомерен размер.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за намаляване на адвокатското възнаграждение под определения в НМРАВ минимум. Действително, с оглед цитираните в частната жалба решения на Съда на ЕС (Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16) може да се приеме, че националната юридсикция, в случая съда, не е задължен да се съобразява с ограниченията, наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение, в случая с Наредба на ВАС и забраната съда да определя възнаграждение под минимума, определена с такъв акт „би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл.101, § 1 от ДФЕС“. В същото решение обаче се сочи, че „Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на легитимни цели“. Като такива легитимни цели би могло да се считат посочените в чл.36, ал.2 ЗА – справедливост и обоснованост на адвокатското възнаграждение, както и тези, посочени в Решение № 9273/27.07.2016 г. по адм.д.№ 3002/2015 г. на ВАС – гарантиране от държавата на право на всеки гражданин на защита при нарушаване на неговите права и законни интереси, вкл. и във всички стадии на процеса – чл.56 и чл.122 от Конституцията на РБ, достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. Следователно, в случая следва да се прецени дали минималния размер на адвокатското възнаграждение по НМРАВ отговаря на тези цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество на услугата, справедливост и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна част от разноските на противната страна, направени за защита по делото. Тук следва да се има предвид, че основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания материален интерес. В тази връзка, при определяне в случая на справедливия размер на възнаграждението и при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, извършените от адвоката действия, както и преценката на легитимните цели, въззивният съд намира, че заплатено възнаграждение от ответната страна в размер на 750 лв. не е прекомерно високо. Липсват предпоставки за присъждане на възнаграждение под законовия минимум, като последващото прекратяване на делото по волята на ищеца не обуславя намаляване на възнаграждението под този минимум.
С оглед изложените
съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а предвид съвпадане на
изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат (Определение № 230/13.07.2015 г. по гр.д.№ 4631/2014 г. по описа на ВКС, I г.о), поради което на ответника по жалбата А.Ж. такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228/07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 5828/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлена молбата на М.К.Ж. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело определение № 10325/02.12.2019 г. в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.