Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1188 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
22812/20.03.2020г. на „Енерго -
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Н.Б.,
срещу решение № 957 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 6746/2019г. на
Варненския районен съд, LI-ви състав, с което е прието за установено, че С.Т.И., ЕГН **********,***,
не дължи на въззивното дружество сумата от 879,61 лв., представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 22.03.2017г.
до 21.03.2018г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление, находящ се в ***, с аб. № ********** и кл. № **********, за която
сума е издадена фактура № **********/02.05.2019г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен
материал. Сочи се, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
което представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.200 от ЗЗД. При
извършена проверка е установено наличието на извършено неправомерно
присъединяване, водещо до неизмерване, респ. до незаплащане на част от
консумираната ел. енергия.. Отправеното искане е да се отмени изцяло
обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата
претенция, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от С.Т.И. срещу
„Енерго- Про Продажби” АД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 879,61 лв. по фактура №**********/02.05.2019г.,
начислена за периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018г. за потребена ел.енергия за
обект с адрес на потребление в ***, с аб. № ********** и кл. № **********.
Ищецът
излага, че е потребител на електроенергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и клиентски №
**********. Поддържа, че „Електроразпределение Север“ АД е преизчислило
едностранно количеството потребена електроенергия в обекта. Излага, че за
стойността на служебно начислената ел. енергия за периода от 22.03.2017г. до
21.03.2018г. ответното дружество е издало фактура № **********/02.05.2019г. за
сумата от 879,61 лв. Счита, че не дължи тази сума, доколкото липсват законови
предпоставки за извършената корекция, приложената процедура е незаконосъобразна
и фактурираното количество електроенергия не е реално доставено и потребено от
абоната. Отделно излага, че електромерът е собственост на електропреносното
предприятие и именно то носи отговорност за техническата му изправност, като
липсва въздействие върху измервателния уред от стана на абоната.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната
сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 21.03.2018 г. от служители на „Електроразпределение
Север“ АД е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта в
присъствието лично на абоната, при която електромерът е демонтиран, подменен с
нов, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ, които обстоятелства са отразени в съставения за проверката
констативен протокол. При експертизата на измервателния уред е установено, че
показанията му по тарифи Т1 (002048,8 кВтч) и Т2 (0055148,1 кВтч),
визуализирани на дисплея, не съответстват на показанията в сумарния регистър Т0
от 012191,2 кВтч, който е съхранен в енергонезависима памет и отчита цялата
преминала през електромера енергия по всички тарифи. Излага, че на 25.04.2019 г.
„Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на
електрическа енергия и е конкретизирало точното количество ел. енергия след
прочитане на регистър 1.8.0 - 4995 кВтч, което е остойностено в размер на
879,61 лв. с издадена от ответника фактура № **********/02.05.2019 г. Счита, че
при липса на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената
манипулация, установеното след разчитане на сумарния регистър количество
електроенергия е реално доставено и потребено от абоната, респективно
стойността на същото е дължимо. Отделно изтъква, че служебно начислената
електроенергия е остойностена по цени за технологични разходи, значително
по-ниски от тези по всяка тарифа. Намира, че липсва нарушение на чл. 10 и чл.
11 ПИКЕЕ, за което излага подробни аргументи. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени
всички предпоставки за приложение на корекционната процедура.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение с предмет доставката на електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен № ********** и
клиентски № **********, като ищецът се
явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката.
От съдържанието на приетия по делото протокол за
монтаж № 1182427 от 13.02.2017г. се установява, че на посочената дата е
подменен монтираният в процесния обект електромер с ново СТИ с фабричен номер 6441540 със следните показания на
регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа: 001107 за нощна тарифа и 003379 за
нощна тарифа. В протокола не е отбелязано какви са били показанията на
електромера по сумарния регистър.
Видно от констативен протокол № 1400717/21.03.2018г., на 21.03.2018г.
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са извършили техническа проверка на
електромер със същия фабричен номер, отчитащ потреблението в процесния обект.
При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви
показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, и от клиента.
Приобщен към доказателствения материал по делото е и констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 651/17.04.2019г., според
който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В протокола е
посочено, че показанията на Т1 и Т2, изведени на дисплея на електромера, не
съответстват на показанията на сумарния регистър – 012191,2 кВтч, който е
съхранен в енергонезависимата памет. Отбелязано е, че електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, но не съответства на техническите
характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства на
25.04.2019г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за
начисление на електрическа енергия в
размер на 4995 кВтч за периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018г., в което е
посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща в размер
на 879,61 лв., от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена процесната
фактура № **********/02.05.2019г.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Според
експерта сборът от количеството ел. енергия, отчетено в регистър 1.8.1 (2048
кВтч за нощна енергия) и в регистър 1.8.2 (5147 кВтч за дневна енергия), не
съответства на показанието, регистрирано в сумарния регистър 1.8.0 (12191
кВтч), и разликата от 4995 кВтч не е отчетена при редовните месечни отчети,
като това несъответствие води до извод за нарушение на нормалната работа на
измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му
за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не е резултат от хардуерно
вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според вещото лице направените
изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел. енергия са
математически точни. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж.
Л.Б.пояснява, че не може да се установи кога е започнало натрупването на
процесното количество ел. енергия в сумарния регистър, нито в кой часови
диапазон е отчетено потреблението.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството
и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Безспорно между страните е, че ищцата е потребител на
ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в
редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за
корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява
стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била
фактурирана, доколкото отчетеното от видимите регистри не съответства на
отчетеното от сумарния регистър.
На следващо
място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните
процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 21.03.2018г.
Следователно, към този момент липсва нормативна уредба, регламентираща
процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа
изправност на СТИ и тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е
установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът му дължи сумата от
879,61 лева, претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за
периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018г., което обуславя извод за
основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА въззивникът следва да заплати
на процесуалния представител на въззиваемия – адв. Л.П., сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват 300 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
въззиваемия, определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й към постановяване на
съдебното решение/.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 957 от 25.02.2020г., постановено по гр.дело № 6746/2019г. на
Варненския районен съд, LI-ви състав, с което е прието за установено, че С.Т.И., ЕГН **********,***,
не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г сумата от
879,61 лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия
за периода от 22.03.2017г. до 21.03.2018г. след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление, находящ се в ***, с аб. № ********** и кл.
№ **********, за която сума е издадена фактура № **********/02.05.2019г. от „Енерго-Про
Продажби“ АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г да заплати на адв. Л.П. сумата от 300
лв.
/триста лева/, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: