Решение по дело №5400/2016 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 05.06.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5400 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

            Делото е образувано по предявен от адв. д-р И.И.Д., почетен консул на Р.К.иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД срещу „Е.М.Б.” ООД, със седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че на 30 март 2016 г. в 18:02 ч. в сайта на Канал 3 в рубриката „Закон и ред” е публикуван материал със заглавие „Консулът наК.прибрал 2 милиона от Министерство на отбраната”. Освен заглавието на материала в исковата молба са цитирани и други твърдения, които ищецът квалифицира като неверни, клеветнически и манипулативни. Отречено е, че адвокатско дружество „С. и Д.” е получило сума в размер на 2.3 млн. лв. от Министерство на отбраната. Освен това се отрича, че отношенията между адвокатското дружество и М.НА О.не са в резултат на законово проведена процедура по обществените поръчки. Ищецът твърди, че в резултат на разпространените чрез процесната статия твърдения е претърпял емоционален и физически дискомфорт, който се изразил в нервност, раздразнителност, безсъние, усещане за поругано достойнство и увредено име на професионалист. Преживял е множество отрицателни емоции – срам, опасения, изпадане в ситуация да се оправдава за нещо, което не е извършил. Иска се осъждане на ответника да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба (03.05.2016г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

            Ответникът „Е.М.Б.” ООД оспорва изцяло предявените искове както по основание, така и по размер. В отговора на исковата молба се твърди, че публикуваната в рубриката на Канал 3 „Закон и ред” процесна статия се основава на  и само преразказва вече публикувана по-рано информация в друга медия, а именно – статия на Агенция „Пик” от 15:50 ч. на 30.03.2016 г. На следващо място се твърди, че в процесната статия не се съдържат неверни и клеветнически твърдения по отношение на ищеца. Излагат се твърдения, че авторът на материала е изпълнил добросъвестно и професионално работата си и е информирал обществото по въпрос от съществено значение. Претендираното обезщетение ответникът смята за прекомерно. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

На 30.03.2016г. в 18.02ч. на сайта на Канал 3, в рубриката „Ред и закон“ е публикуван материал със заглавие „Консулът наК.прибрал 2 милиона от министерството на отбраната“. В статията се казва, че „М. Н.Н.е наел кантората „С. и Д.“ срещу повече от 2 милиона лева, като новината е на Агенция „ПИК“. През есента на 2015г. военният М. Н.Н.брои сумата от 2,3 млн. държавна пара за адвокатски услуги на въпросната кантора. Преди това, на 26.03.2015г. МО сключва договор с адвокатското дружество „С. и Д.“ за сумата от 84 000лв. Парите са похарчени за един единствен анализ на споразумение за уреждане задълженията между министерството на отбраната и френската „Ю.“. Това само е началото. На 18.12.2015г. МО сключва контракт за сумата 2 253 000лв. с кантората. Срещу парите дружеството се задължава да извърши правни консултации по договор с „Ю.“. Интересно е и друго – наемането на юридическа кантора не минава през обществена поръчка. Т.е. няма никаква пречкаН.да избере точно тази кантора без да дава никакви обяснения как и защо го е направил.“ По-нататък статията продължава с информация за адвокатското дружество - кога е основано, кои са съдружниците му, коментари за клиентите и оборота. Приключва с информация за ищеца – че от 2010г. е почетен консул на РК. в България, член е на спортния арбитражен съд в Лозана, защитавал е и щангиста Гълъбин Боевски.

На същата дата, 30.03.2016г., но в по-ранен час, в 15:50ч. в „ПИК“ е публикувана статия със заглавие „ САМО В ПИК! Н.Н.броил над 2 млн. лв.на адвоката на Ц.В.. Прокуратурата на Цацаров продължава да се ослушва за безобразията на скандалния М.“. В статията се казва, че „военният М. Н.Н.е пръснал купища пари за адвокатски консултации. През есента на 2015г. Н.Н.броил сумата от 2,3 млн.лв. на адвокатската кантора, която защитава правата на укриващия се в Сърбия банкер Ц.В.. Преди това на 26.03.2015г. МО сключва договор с адвокатско дружество“С. и Д.“ за сумата от 84 000лв. Парите са изхарчени за един единствен анализ на споразумение за уреждане задълженията между министерството на отбраната и френската „Ю.“…След това идва и друг скандален договор между министерството на отбраната и адвокатската кантора на Ц.В.. На 18.12.2015г. се сключва контракт за сумата от 2,253 млн.лв. Срещу парите дружеството „С. и Д.“ се задължава да извърши правни консултации по договор с „Ю.“. Бърза сметка показва, че това струва на данъкоплатците по 400 лева на час…“

            Страните не спорят, че през 2014г. адвокатско дружество „С. и Д.” е спечелило обществена поръчка с възложител М.НА О.с предмет „Анализ на Споразумение за уреждане на задължения между М.НА О.и компания Ю. - Франция”. Това е видно и от регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Съгласно съдържащата се на страницата на АОП информация договорът е сключен на 26.03.2015г. Цената на поръчката е 84 000лв. с ДДС. Предмет на договора е извършване на анализ на споразумение за уреждане на задължения № УД-03-26/27.06.2011г. между министерството на отбраната и компания Ю. – Франция и договор за гаранционен депозит № УД-03-3/13.01.2006г. , сключен между МО и банка Сосиете Женерал, както и свързаните с тях споразумения и договори. Посочено е, че за резултатите от анализа изпълнителят изготвя писмен доклад. Посочено е, че в поръчката са участвали пет адвокатски дружества, спечелило е това, което е предложило най-ниската цена.

Не се спори и за наличието  на сключен договор между Адвокатско дружество „С. и Д.” и М.НА О.за процесуално представителство пред Международната търговска камара в Париж, въз основа на който договор е инициирано арбитражно производство с номер на делото 21538/МНМ. Липсват писмени доказателства за стойността на този договор. Ищецът твърди, че не е получавал посочената в процесната статия сума.

На 24.03.2016г. в Комисията по отбрана в Народното събрание на блиц контрол са изслушани М.а на отбраната Н.Н.и директора на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“ В.Ц.. Видно от представената стенограма народният представител Х.Г.задава следния въпрос: „Имам един конкретен въпрос относно една процедура….Става въпрос за анализ на едно споразумение за уреждане на задълженията на министерството на отбраната и Ю., Франция. Сумата за него е 84 000 изплатена. Времето между 26.03.2015г., когато е сключен договора и 5.05.2015г. Т.е. в рамките на месец и нещо анализът е изготвен, което е логично. Сега, посъветвах се с колеги адвокати, които казаха че средно най-високият таван …имате ли идея първо, какви са били изискванията за избор на тази фирма, избрана чрез процедура и как точно се стигнало до избор на конкретната фирма? А питам, защото това, което ми казаха колегите, че ако е избор на час на работа, най-високата ставка , която вземат най-престижните компании в България е 200 евро на час. Т.е. ако разделим сумата, която е изплатена на въпросното дружество на базата на най-високата ставка, която съществува в момента в България излиза, че дружеството е работило близо шест седмици неспирно, т.е. се е занимавало главно и само с този анализ. Всъщност откъде идва цялата идея за изготвянето на този анализ? Какво предвижда въпросния анализ, ако знаете? И тъй като в последствие става ясно, че към края на 2015г. е сключен договор за процесуално представителство с въпросното дружество в иск, който мисля, че стана на въпрос в миналия блиц контрол за иск към Ю., който е на стойност 2 300 000лв. с адвокатското дружество. Та как всъщност е избрано дружеството и за какво се съдим с Ю.?“

На поставения въпрос следва отговор от директора на Главна дирекция „Отбранителна аквизиция“, в който той обяснява, че МО има сключен договор с френската компания „Ю.“ от 2004г., която не изпълнява задълженията си, поради което следва да се отиде на арбитраж. Посоченият в договора такъв е Парижкия арбитражен съд. И тъй като юристите в МО не могат да се справят с тази сложна материя, ръководството на МО е решило да възложи делото на адвокатско дружество. Същото обаче първо е следвало да извърши анализ, за да се установи точно ситуацията, тъй като е имало предположения за изтекли давностни срокове. В тази връзка е обявена и процедура за избор, като критерият за такъв е бил най-ниска цена. На въпроса как е избрано това адвокатско дружество за процесуален представител, директорът отговаря така: „Знаете че по ЗОП адвокатска кантора може да бъде избрана за процесуален представител и без да се провежда тръжна процедура…И по принцип след като анализът, който те направиха се прие в министерството…преценено е че е най-добре тези, които са направили правния анализ…да си поемат отговорността да си довършат работата. Като сумата, която цитирате, тя е изчислена на базата, действително на минималните изисквания, разценки за подобен вид дейност  е постигната вследствие на едни доколкото знам, твърде напрегнати преговори с адвокатите. Сега, искът е за 18 милиона евра, като се очаква размера да се увеличи“.

Следва реплика на народния представител Х.Г., който, наред с друго, заявява, че договореното възнаграждение е по-скоро към тавана, според негови колеги адвокати. Обичайната практика за средна цена е 2% от иска. След това дебата продължава по други теми.

На 25.03.2016г. по реда на парламентарния контрол, народните представители о.р.ген.М.М.и К.Ц.са отправили към М.Н.писмен въпрос касаещ договора на МО с Ю.. Конкретният въпрос не е представен, но отговорът на М.а от 28.03.2016г. е в следния смисъл – през 2011г. между МО и френската компания е постигнато споразумение за намаляване броя на вертолетите за доставка и са уредени част от въпросите, свързани с това намаляване. Страните са изготвили и изчерпателен списък по спорните за тях въпроси. МО е провело обществена поръчка за извършване на анализ на претенциите на министерството  и е сключило договор с адвокатско дружество „С. и Д.“. Заключението на анализа е че има основание да се потърси плащане от френската компания пред арбитражната институция. С оглед на това заключение, МО е възложило процесуалното представителство на адвокатското дружество за завеждане на арбитражно дело в международния арбитражен съд при международната търговска камара в Париж. В края на 2015г. в изпълнение на договора адвокатското дружество е инициирало арбитражно производство, по което тече процедура по номиниране на арбитри.

На 30.03.2016г. в 15.30ч. е публикувана статията в ПИК, а в 18.02ч. на същия ден и процесната статия в Канал 3.

Досежно качеството на ищеца, по делото не се спори, че считано от 2010г. той е почетен консул на РК.на територията на Р България. Това се установява и от представено удостоверение от МВнР.  В изпълнение на своите функции той се ползва със статута на консулски представител на чужда държава в Р България съгласно Виенската конвенция за консулските отношения.

Във връзка с твърдяните от ищеца неимуществени вреди съдът изслуша двама свидетели - В.С.М.и К.К.Р.. Видно от показанията им, след публикуване на статията в Канал 3 ищецът е бил притеснен, изнервен, не е бил на себе си. Установи се, че преживените от него емоции са основно във връзка с качеството му на почетен консул. Те не са били свързани с качеството му на съдружник в Адвокатско дружество „С. и Д.”. Притесненията му са били свързани с това, че „могат да се махнат акредитациите”, както и че е възможно да рухне имиджа му в медийното пространство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            За да бъде основателен предявения иск по чл.49 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от журналист при ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредите.

            В исковата молба се твърди, че процесната статия съдържа клеветнически твърдения. Според практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/[1]  когато става дума за клевета, съответно претърпените от нея неимуществени вреди, следва да се прецени на първо място дали са налице оценъчни съждения или пък фактически твърдения. Когато са налице фактически твърдения те изискват доказателство за истинността им, като съответно повдигат въпроса относно това кой носи доказателствената тежест да установи истинността им. В случая ответникът следва да докаже, че твърдените в статията факти и обстоятелства отговарят на истината.

            Ищецът твърди, че клеветническите твърдения са следните:

1.     Адв.И.Д. е сключил тлъст договор с ведомството на Н.Н.в последните дни на 2015г.

2.     М.Н.наема кантората „С. и Д.“ срещу повече от 2 милиона лв.

3.     През есента на 2015г. военният М. брои сумата от 2,3 млн.лв. държавна пара за адвокатски услуги на въпросната кантора

4.     Преди това на 26.03.2015г. МО сключва договор с адвокатското дружество „С. и Д.“ за сумата от 84 000лв. Парите са похарчени за един единствен анализ на споразумение за уреждане задълженията между министерството на отбраната и френската „Ю.“. Това само е началото. На 18.12.2015г. МО сключва контракт за сумата 2 253 000лв. с кантората. Срещу парите дружеството се задължава да извърши правни консултации по договор с „Ю.“.

5.     Интересно е и друго – наемането на юридическа кантора не минава през обществена поръчка. Т.е. няма никаква пречкаН.да избере точно тази кантора без да дава никакви обяснения как и защо го е направил.

На първо място, в процесната статия е направено позоваване на публикувана по-рано в същия ден статия в ПИК. Внимателният прочит и сравнение между двете статии сочи, че  текстът по т.3 и т.4 е изцяло повторен от статията в ПИК. Информацията е предадена коректно, посочено е че изхожда от друг автор, поради което противоправно поведение от страна на ответника не е налице. Според установената съдебна практика на ЕСПЧ журналистите нямат общо задължение да проверяват верността на публична информация[2]. Независимо от това, от текста на процесната статия става ясно, че авторът на статията, публикувана в Канал 3 е проверил информацията и добросъвестно я е предал. В статията в ПИК  адвокатско дружество „С. и Д.“ е посочено като адвокатската кантора на банкера Ц.В.. Докато в процесната статия изрично е посочено, че адв.С. от адвокатското дружество „С. и Д.“, не е адвоката на Ц.В.. Отделно от това, изложената информация не е невярна и се потвърждава от стенограмата от заседанието на комисията по отбрана и от отговора на М.а на отбраната до народните представители – адвокатското дружество е спечелило обществена поръчка на стойност 84 000лв. за изготвяне на един анализ, последван от сключване на договор за процесуално представителство пред международен арбитраж

Останалите текстове по т.1, 2 и 5 не са неистински или клеветнически. Няколко дни преди публикацията народен представител е отправил блиц въпрос към представител на МО във връзка със стойността на процесуалното представителство на МО пред международния арбитраж. Във въпроса са изложени твърдения, че стойността на договора за процесуално представителство е 2 300 000лв. Това твърдение не се оспорва от представителя на МО. Напротив, защитава се размера като се твърди, че не е висок и че е постигнат след твърди преговори с адвокатското дружество. В отговора на М.а на отбраната до народните представители М.и  Ц. също се посочва, че МО е сключило с адвокатска кантора „С. и Д.“ договор за процесуално представителство пред международен арбитраж. В отговора липсва информация за датата на сключване на този договор, но на дискусията в комисията в НС изрично е посочено че това е станало в края на 2015г. Верен е и текста, че за сключване на този договор не е провеждана обществена поръчка. Това е потвърдено от представителя на МО в дискусията в НС. Такава обществена поръчка не е обявявана, а и ЗОП не предвижда за избор на процесуален представител да се обявява тръжна процедура. И това е разбираемо, тъй като се касае за договор intиito personae. Вярно е, че начина по който това е съобщено в статията може да създаде впечатление за укоримо поведение, за нарушение на закона за това че договорът за процесуално представителство не е сключен след обществена поръчка. Особено след като не с очаква средностатистическия читател да познава в детайли ЗОП. Тази информация по –скоро създава впечатление за нарушен закон от страна на МО, М.а на отбраната, но не и от ищеца или адвокатското дружество, в което той е съдружник. Освен това, това изречение изцяло преповтаря информацията от „ПИК“, което авторът на процесната статия е посочил.  В случая съдът не намира противоправно поведение у автора на статията, респективно отговорност за ответника, като негов работодател. В случая е налице и задължителна съдебна практика на ВКС , постановена по реда на чл.290 от ГПК – „при коректно предадена информация, изхождаща от друго лице, липсва съзнание за оклеветяване и няма основание да се ангажира отговорността на автора за препредадените чрез публикувания материал изявления на трето лице, което е посочено. Ако в изявленията на третото лице се съдържат клеветнически твърдения, отговорността е само на автора на изявлението“ – решение по гр.д.№ 1599/2009г., ВКС, ГК, IIIг.о.

Ответникът чрез автора на статията е изпълнил задължението си като медия да информира обществото за важни и  значими въпроси, които дни преди това са били обсъждани в комисия в Народното събрание – съществуващ договор за доставка на вертолети с френско дружество, неизпълнение на договора от френското дружество, решението на държавата чрез МО да поиска изпълнение или обезщетение за неизпълнението, начина на избор на адвокатска кантора, която да представлява държавните интереси, възнаграждението на адвокатите. Касае се за разходване на публични, бюджетни средства – възнаграждението на адвокатската кантора се извършва с пари от бюджета на МО, респ. държавния бюджет и право на всеки данъкоплатец е да знае как и за какво се разходват тази пари. Здравата демокрация изисква правителството да подлежи на внимателна проверка не само от законодателната и съдебната власт, но и от обществото и медиите. Медиите са тази, които осигуряват информираността на обществото.  Затова техни представители присъстват на заседанията в пленарна зала в НС, както и на заседанията на различните парламентарни комисии, като парламентарния контрол се предава пряко и по национални медии. Благодарение на медиите обществото разбира за дебатите и дискусиите между законодателната и изпълнителната власт. Именно след заседанието на комисията по отбрана, проведено на 24.03.2015г., дни по-късно е публикувана и информация за една от дискутираните теми. И това не е противоправно поведение, а изпълнение на задължение, на функции по информиране. И тъй като това информиране е насочено към широката публика, критичността към използваните думи и изрази следва да бъде по-ниска. Разбира се речите на омраза и подбуждането към насилие са  недопустими и следва да бъдат възпирани[3]. Но използваните думи като „тлъст“ договор, „прибрал“ 2 милиона, „брои“ сумата не са неприемливи в публичното пространство и ползването им от автора на статията не може да бъде обявено за противоправно. Вследствие на близката й връзка с демокрацията обхватът на свободата на пресата трябва да се тълкува широко, така че да позволява известна степен на преувеличение или дори провокация[4]. Противното ще застраши ролята на пресата като обществен пазител при разпространяване на информация, която може да е от важен обществен интерес. В случая разходването на публични средства, договорите за военна техника е от важен обществен интерес и информирането на обществото, вкл. и начина по който е извършено, не е укоримо.  Изнесената информация се потвърждава от изказването на народния представител Гаджев и от отговора на директора в МО Ц.. 

Статията повдига и друга дискусия, която продължава да се води в общественото пространство и през тази година, особено в юридическите среди –целесъобразно ли е държавни институции да наемат външни адвокати за правна помощ или процесуално представителство, при положение, че имат назначени юрисконсулти. В дискусията се включиха Висшия адвокатски съвет, академичната общност, дори и прокуратурата. Дискусията относно закупуване на военна техника, въоръжаването на българската армия, избора на производител на техника, също е актуална от месеци в публичното пространство.

Всъщност от събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е преживял особено негативно тази част от статията, която в заглавието съобщава, че „консулът наК.прибрал 2 милиона от Министерството на отбраната“. Счита, че това е създало напрежение в дипломатическата дейност, която осъществява и може да рефлектира върху официалните отношения на България с К.. Доказателства за реализирането на тези две твърдения не са ангажирани. Св.М.сподели, че е имало отдръпване на другите почетни консули от ищеца на едно от техните събирания, но доказателства за напрежение в дипломатическата дейност на консула или в официалните отношения на двете държави няма. Действително ищецът не е получил възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство в полза на МО в качеството си на консул наК.и не заради това му качество адвокатското дружество, в което той е съдружник, и МО са сключили договор за правен анализ. Но както съдът отбеляза по-горе обхватът на свободата на пресата позволява известна степен на преувеличение или дори провокация. И тук естествено възниква въпроса за баланса между свободата на словото и защитата на репутацията на ищеца, респективно правото му на личен живот, и дали автора на статията го е постигнал. Не може да не се отбележи, че журналистите трябва стриктно да спазват задълженията и отговорностите си, както и професионалната етика и да не правят обидни изявления за личния живот на частни лица. Защото при изследване на баланса между обществения и личния интерес, репутацията, честта и достойнството на частни лица има преимущество.  По мнението на съда процесната статия не представлява лична нападка на автора, респ. медията към ищеца, а е свързана с въпрос от обществен интерес. Статута на почетния консул е уреден във Виенската конвенция за консулските отношения, ратифицирана от РБългария. Почетният консул се ползва с официално положение и с множество улеснения, привилегии и имунитети. Той има публични функции. В този смисъл следва да се приеме, че ищецът е публична личност. Като такава той следва да приема по-широки граници на критика срещу себе си[5]. Приемайки функцията на почетен консулт, изпълнявайки едновременно с това адвокатска професия, включвайки се чрез собственото адвокатско дружество в тръжна процедура, която касае важен обществен интерес /договор за доставка на вертолети/, сключвайки договор за процесуално представителство с държавна институция и получавайки заплащане в пари от държавния бюджет, ищецът следва да бъде подготвен и да приема критика срещу себе си. Изброените дейности не касаят неговия личен живот. Затова заглавието на процесната статия не може да се счита за противоправно поведение на автора й, респ. това да носи отговорност за ответника. Ищецът е преценил, че може да съвместява  няколко различни функции и в този случай следва да приема критики срещу себе си дори когато функциите му на почетен консул, на адвокат, съдружник в адвокатско дружество и арбитър не се отграничават в публичното пространство. Все пак личността на ищеца е единна, независимо от многото задължения, които има, и действията му в една сфера от неговите дейности не може да не се отразява и на другите. Това е въпрос на личен избор, който той е направил и респективно следва да понесе и последици за това, когато те са в рамките на позволеното, разбира се.

Съдът не констатира противоправно поведение извършено от автора на статията, поради което не е необходимо да се изследва наличието на вреда и причинно-следствена връзка между поведението и вредата. Няма основания ответникът да носи отговорност заради публикуване на процесната статия. Претенцията срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски. На ответника се следват направените от него разноски. Доказателства за такива не са представени, липсва и списък с разноски, поради което съдът не присъжда разноски на ответника.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от адв. д-р И.И.Д., почетен консул на Република К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу „Е.М.Б.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.М.за заплащане на сумата 30000лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.05.2016г. до окончателно изплащане на сумата, произтичащи от публикуване на 30.03.2016г. в 18.02ч. в сайта на Канал 3, в новините от България, в рубриката „Закон и ред“ на неверни, клеветнически и манипулативни твърдения изложени в статия със заглавие „Консулът наК.прибрал 2 милиона от Министерството на отбраната“, като неоснователен.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              СЪДИЯ: