С присъда № 11/03.02.2006 год., постановена по Н.о.х.дело № 871/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал Юрий Сабинов Йорданов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 14.07.2005 год. в гр.Кърджали противозаконно повредил чужди движими вещи – двигатели на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 33 44 АВ, собственост на “Аксел” ООД – гр.Кърджали; и на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 11 32 ТВ, собственост на ЕТ “Оммерт” с управител Теофил Маринов, всичко на обща стойност 890 лв., поради което и на основание чл. 216 ал.1 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Осъдил е с присъдата подсъдимия Юрий Сабинов Йорданов да заплати по сметка на районния съд направените по делото разноски, в размер на 50 лв., представляващи възнаграждение на вещо лице. Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Юрий Сабинов Йорданов от гр.Кърджали, чрез защитника му, който я обжалва като неправилна – необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че по делото не са били събрани безспорни доказателства, установяващи, че подс.Йорданов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, за който е предаден на съд. Не се установявало от събраните по делото доказателства, че на 14.07.2005 год. подсъдимия се намирал в района на автогара “21-ви век” в гр.Кърджали, нито че е повреждал двигатели на автобуси. В подкрепа на този факт били показанията на св.Ерджан Ахмед, както и обстоятелството, че никой от свидетелите не бил виждал подс.Йорданов в района на автогарата на процесната дата. По делото не бил установен и мотив на подсъдимия за извършване на престъплението. Моли да бъде отменена атакуваната присъда, като бъде постановена нова, с която подс.Йорданов да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 216 ал.1 от НК. С присъда № 14 от 06.04.2006 г., постановена по ВНОХД № 65/2006 г., Кърджалийският окръжен съд е отменил присъда № 11 от 03.02.2006 г., постановена по НОХД № 871/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е признал Юрий Сабинов Йорданов за невиновен в това, че на 14.07.2005 год. в гр.Кърджали противозаконно повредил чужди движими вещи – двигатели на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 33 44 АВ, собственост на “Аксел” ООД – гр.Кърджали; и на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 11 32 ТВ, собственост на ЕТ “Оммерт” с управител Теофил Маринов, всичко на обща стойност 890 лв., поради което и на основание чл.302 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл.216, ал.1 от НК. С решение № 1025 от 08.03.2006 г., постановено по наказателно дело № 542/ 2006 г., Върховният касационен съд на Република България е отменил въззивна присъда № 14 от 06.04.2006 г. по ВНОХД 65/2006 г. по описа на Кърджалийски окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото подсъдимият Йорданов лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна и законосъобразна, като наложеното наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Въззивният съд, като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства с оглед правилността на обжалваната присъда, и доводите направени от въззивника, намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите обстоятелства по делото. Събраните по делото гласни и писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка: На 14.07.2005 год., през деня, подсъдимият Йорданов и св.Ахмед извършвали ремонт на автобус на управляваното от подсъдимия Йорданов дружество “Гагарин” ООД – гр.Кърджали, на паркинга в ДАП – Кърджали в кв.”Веселчане”. След като приключили работа около 19.00 часа, подс.Йорданов, св.Ахмед и още едно момче отишли да се почерпят в заведение в кв.”Веселчане” в гр.Кърджали, в което останали до около 22.30 часа, след което си тръгнали. Свидетелят Ахмед си купил и изпил още една бира, след което се върнал да спи в автобуса. Междувременно, на 14.07.2005 год. вечерта, около 18.00 – 19.00 часа, св.Иванов – шофьор на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 33 44 АВ, собственост на “Аксел” ООД – гр.Кърджали, паркирал автобуса на автогара “21-ви век” в гр.Кърджали, като почистил и измил автобуса, включително задния му капак, който покрива двигателя и го е оставил в това измито състояние към 19.00 часа на 14.07.2005 г. След като свидетелят Ахмед и подсъдимият Йорданов са се разделили, подсъдимият не се прибрал у дома си, а се насочил към автогара "21-век", и там на място се насочил към автобуса "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ, собственост на "Аксел" ООД - гр.Кърджали, с управител Фахретин Юзеир. Откъртил капака на двигателя на автобуса и изсипал пясък и кал в мазителната му система. Оттам се насочил към автобус "Мерцедес" с ДК № К 11-32 ТВ, собственост на ЕТ "Оммерт"-Кърджали, с управител Теофил Маринов. Отново отворил капака на двигателя на автобуса и изсипал пясък и кал в мазителната му система. На следващата сутрин, отивайки на работа, свидетелят Иванов – шофьора на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 33 44 АВ, собственост на “Аксел” ООД – гр. Кърджали, се насочил към автобуса и при обичайния оглед на същия преди тръгване забелязал, че капакът на двигателя е изкъртен от ключалката, като целият капак е в кални петна. Свидетелят Иванов отворил капака на двигателя, отворил гърловината за маслото, осветил я с прожектор и видял, че вътре е пълно с кал. За забелязаното от него сигнализирал органите на полицията. Около 08.30 часа сутринта на 15.07.2005 год. Свидетелят Маринов – едноличен търговецс фирма “Оммерт” – гр. Кърджали, собственик на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 11 32 ТВ, който също бил паркиран на автогара „21-ви век” в гр.Кърджали, отивайки на работа разбрал от дошлите вече на място полицаи, че някой е сипал пясък и кал в двигателя на автобуса на св.Митко Иванов. Заради това решил да провери и собствения си автобус. Отворил капака на двигателя и забелязал до гърловината за маслото и вътре в нея пясък, при което извикал полицията. При огледа на автобуса, собственост на "Аксел" ООД- гр.Кърджали, марка "Мерцедес" с ДК № К 33 44 АВ, от долната страна на задния капак, зад който е двигателят, била иззета годна дактилоскопна следа. От заключението по извършената на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че следата е оставена от палеца на дясната ръка на подс.Йорданов. Според експерта тази следа се е образувала от натиск при затваряне капака на двигателя на автобуса. Така десният палец на подс.Йорданов се отразил в една плоскост /едностранно/, а върхът на палеца е бил ориентиран еднопосочно и се отразил динамично върху капака на двигателя. Видно от заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, стойността на извършените ремонтни дейности върху двигателя на автобус марка "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ, собственост на "Аксел" ООД гр.Кърджали, възлизат на 496,48 лева; а на автобус "Мерцедес" с ДК № К 11-32 ТВ, собственост на ЕТ "Оммерт"- Кърджали, възлизат на 393,88 лева, или общата стойност на нанесените щети на двата автобуса възлизат на 890,36 лева. Тази фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели Бекир, Стоянов, Иванов, Маринов, Ахмед и Юзеир, от назначената по делото дактилоскопна експертиза – протокол № 83/18.10.2005 г., назначената оценителна експертиза, както и от двата протокола за оглед на местопроизшествие от 15.07.2005 г., находящи се на л.8 и л.10 от дознанието. В тази връзка неоснователен е довода на защитника на подсъдимия за допуснати нарушения при извършването на огледа на автобус марка "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ и изземването на дактилоскопни следи от задния капак на двигателя. Налице е протокол за оглед от 15.07.205 г. /л.8 от дознанието/, установяващ извършването на оглед на автобус марка "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ и изземването на дактилоскопни следи от задния капак на двигателя в присъствието на поемни лица. Следва да се посочи, че при новото разгледжане на делото пред въззивната инстнация са разпитани като свидетели поемните лица, описани в протокола за оглед от 15.07.2005 г., а именно – Рушид Рушид и Красимир Недев, които изрично установяват, че на посочената дата е бил извършен оглед и са били иззети дактилоскопни следи от задния капак на двигателя на автобус марка "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ. Настоящата инстанция намира, че събраните по делото и посочени по – горе доказателства опровергават тезата на подсъдимия Йорданов, че не е извършил деянието, за което е обвинен. Налице е пряко доказателство – следа от десния палец на подсъдимия, оставена върху предмета на деянието – автобус марка "Мерцедес" с ДК № К 33-44 АВ, което го уличава не само за нахождението му на местопроизшествието по време и място, което е напълно нетипично да оправдае присъствието му там, но и за прякото му съприкосновение с увредената вещ. От друга страна, от показанията на свидетеля Иванов – шофьор на увредения автобус "Мерцедес", се установява, че същият е измил автобуса вечерта на 14.07.2005 г., включително и задния капак, който покрива двигателя, и го е оставил в това измито състояние към 19.00 часа и така автобусът е нощувал на паркинга на автогарата, а към 06.00 часа сутринта на 15.07.2005 г. вече той е констатирал изцапването на двигателя с кал и пясък и следите от зацапването и замърсяването на задния капак. От така събраните и проверени доказателства следва извода, че автобусът е бил измит преди оставянето на следата, следователно следата от пръста на подсъдимия е поставена след измиването му, което е означено във времето предвид показанията на свидетеля Иванов. Съпоставката и анализа на показанията на свидетеля Ахмед, тези на свидетеля Иванов и на мястото на оставената от подсъдимия Йорданов дактилоскопна следа, изключват напълно фактът на случайното оставяне на следата върху повърхността пна задния капак, още повече, че оставянето на следата е маркирано от доказателствата във времето, в часовете между измиването на автобуса след 19.00 часа и разкриването на деянието сутринта към 06.00 часа, преди още да е започнал работния ден, т.е. преди да започне трафика на служители и пътници на автогарата. Оставянето на следата, освен по инкриминирания начин, е невъзможно и поради липсата на всякаква друга нарочна или случайна житейска връзка на подсъдимия с конкретната вещ. Тук следва да се посочи, че не установяват завръщането на подсъдимия у дома си през нощта след 22.00 - 23.00 часа, след раздялата им, и показанията на свидетеля Ахмед, който твърди единствено, че е видял Юрий Йорданов да се прибира към дома си, което съвсем не означава несъмненото му пребиваване в дома му за цялата нощ. Съпоставката на обсъдените по – горе доказателства с протокола за оглед от 15.07.2005 г. /л.10 от дознанието/, както и с показанията на свидетелите Бекир, Стоянов и Маринов за паралелното увреждане на втория автобус, собственост на ЕТ "Оммерт"- Кърджали, с ДК № К 11 32 ТВ, установяващи, че увреждането е извършено по същото време и място и при същия механизъм, води до единствено възможния извод, че подсъдимият Йорданов е автор на деянието и по отн¯шение на втория увреден автобус. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Йорданов е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 216, ал.1 от НК, като на 14.07.2005 год. в гр.Кърджали противозаконно повредил чужди движими вещи – двигатели на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 33 44 АВ, собственост на “Аксел” ООД – гр.Кърджали; и на автобус марка “Мерцедес” с ДК № К 11 32 ТВ, собственост на ЕТ “Оммерт” с управител Теофил Маринов, всичко на обща стойност 890 лв. При индивидуализацията на наказанието съдът е отчел степента на обществена опасност на деянието, личната степен на обществена опасност на подсъдимия, както и останалите обстоятелства, имащи значение при определяне на наказанието – стойността на причинените вреди, лошите характеристични данни на подсъдимия и е наложил наказание, съответстващо на закона. В случая не са налице предпоставките за приложението на чл.55 от НК, тъй като не е налице нито изключително, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко. Настоящият състав намира, че така определеното наказание по вид и размер, отговаря на извършеното и ще осъществи в пълна степен целите на личната и генералната превенция на закона. Впрочем, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отменяване или изменение на атакуваната присъда, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. с чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11 от 03.02.2006 г., постановена по НОХД № 871/ 2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2. |