Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 12717 по описа за 2019г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от “Ф.И.” ЕАД, ЕИК ********,
гр. София срещу В.К. искове с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл.
99 вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 439, 40 лв., претендирана като неизплатена главница по договор за
потребителски заем CASH – 10724190/09.05.2014г., сключен
между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и В.К., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 131, 60 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019г., които суми са
прехвърлени с договор за цесия от 10.01.2017г. и за които е издадена заповед №
3480/06.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 6679/2019г. на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и В.К. е сключен договор за потребителски заем CASH – 10724190/09.05.2014г., по силата на който кредиторът е
поел задължение да предостави сумата от 520 лв. срещу задължение на потребителя
да върне усвоената сума и възнаградителна лихва на
равни 24 броя седмични анюитетни вноски, в срок до
24.10.2014г.
Твърди
се, че кредиторът е предоставил заетата сума, а потребителят не я е върнал нито
на падежа на всяка вноски, нито при настъпване на крайния срок.
Считано
от деня, следващ падежа на първата погасителна вноска, потребителят дължи и
обезщетение за забава, съизмеримо със законна лихва.
На 10.01.2017г. е сключен договор за цесия,
с който цедентът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, е прехвърлил на цесионера
“Ф.И.” ЕАД
вземанията си за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, произтичащи от договор за потребителски заем CASH – 10724190/09.05.2014г., за което ответникът не е надлежно
уведомен.
Правният
интерес от предявяване на установителните искове се
обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, с което
сумите, предмет на заповедта за изпълнение се оспорват като недължими.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът В.К. признава предявения иск за главница и
признава дължимостта на обезщетението за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 01.05.2016г. до 05.04.2019г.
Вземането за обезщетение за забава за
времето от 23.04.2016г. до 01.05.2016г. е погасено по давност.
Признава се още сключването на договора за
потребителски заем и получаване на заетата по него сума.
Настоява се с оглед признанието на иска
разноските да останат в тежест на ищеца, така както са сторени.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 3480/03.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 6679/2019г. на Районен съд – Варна и
постъпило възражение в хипотезата на осн. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът, като съобрази от една страна направено с
отговора на исковата молба признание на иска за главница, което е неоттегляемо, а от друга, ангажираните писмени
доказателства, сочещи валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски паричен
кредит № CASH – 10724190/09.05.2014г., сключен с “Б.П.П.Ф.” ЕАД, настъпилия
окончателен падеж на вземането на 24.10.2014г., счита, че искът за установяване
съществуване на вземане за главница в размер на 439, 40 лв., е доказан по основание и размер и
което е прехвърлено с договор за цесия от 10.01.2017г. в
полза на “Ф.И.” ЕАД,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 02.05.2019г. до окончателното изплащане
на задължението.
Доколкото на падежа потребителят не е погасил
задължението си спрямо кредитора, съдщият дължи обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху сумата от 439, 40 лв. за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019г., чиито размер служебно изчислен
с лихвен калкулатор, възлиза на 131, 59 лв.
Възражението
за погасяване по давност на обезщетението за забава за времето от 23.04.2016г.
до 30.04.2016г. /вкл./, е основателно, тъй като тригодишният давностен срок, е
изтекъл към деня на подаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК –
02.05.2019г.
Следователно,
ответникът дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за
периода от 01.05.2016г. до 05.04.2019г. върху главницата от 439, 40 лв., чиито
размер възлиза на 130, 61 лв., до
който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 131, 60 лв. времето от
23.04.2016г. до 30.04.2016г. /вкл./.
По
разноските
Ответникът
настоява разноските да останат в тежест на ищеца, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Според
посочената разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В
случая, не са налице кумулативно дадете предпоставки – да не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска.
В
случая, ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като нито е погасил
задължението си на падежа - 24.10.2014г., нито в срока за подаване на
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, с каквито възможности несъмнено е разполагал,
макар й да е признал единствено иска за главница.
Следователно
с право на разноски разполага ищцовата страна, чиито
размер, съобразно уважената част възлиза на 74, 87 лв. за производството по
ч.гр.д. № 6679/2019г. на ВРС, а за настоящото сумата от 174, 70 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
За
отхвърлената част, на ответника В.К., следва да се присъдят разноски в размер
на 0, 52 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, *** сумата от 439, 40 лв.
/четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет ст./, представляваща неизплатена главница
по договор за потребителски заем CASH –
10724190/09.05.2014г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и
В.К., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 02.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, която сума е
прехвърлена с договор за цесия от 10.01.2017г. и за която е издадена заповед №
3480/06.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 6679/2019г. на Районен съд – Варна по предявения от
„Ф.И.“ ЕАД, ***
срещу В.М.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че В.М.К., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, *** сумата от 130, 61 лв. /сто и тридесет лева и
шестдесет и една ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 439, 40
лв. за периода от 01.05.2016г. до
05.04.2019г., за която сума е издадена заповед № 3480/06.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
6679/2019г. на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.И.“ ЕАД, *** срещу В.М.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК иск с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.И.“ ЕАД, ***
срещу В.М.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 130, 61 лв. до
пълния претендиран размер от 131, 60 лв., представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху сумата от 439, 40
лв. за периода от 23.04.2016г. до
30.04.2016г. /вкл./, за която сума е издадена заповед № 3480/06.05.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 6679/2019г. на Районен съд – Варна по предявения от „Ф.И.“ ЕАД, *** срещу В.М.К., ЕГН **********,*** иск по реда на чл. 422 ГПК иск с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.М.К., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.“ ЕАД, *** сумата от 249, 57 лв. /двеста четиридесет и девет
лева и петдесет и седем ст./, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, от 74, 87 лв. в производството по ч.гр.д. № 6679/2019г.
на ВРС и 174, 70 лв. в настоящото производство, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.М.К., ЕГН **********,***
сумата от 0, 52 лв. /петдесет и две ст./,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: