Решение по дело №10287/2020 на Софийски градски съд

                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                               гр. С., 03.08.2021 г.

 

                       В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                              Председател: Росен Димитров

 

при секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 10287 по описа  за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ  във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищцата Д.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С.К.Н. е предявила иск против ЗК „Л.И.“ АД гр. С. за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на съпругът й В.Г.А., настъпила при ПТП на 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 20.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск за неимуществени вреди, които твърди, че търпи в следствие смъртта на съпруга си, настъпила при ПТП по вина на водачът Е.И..,чиито лек автомобил „Опел Корса” с per. №********е бил застрахован при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД по валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Претендира разноски по делото и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД гр. С. оспорва предявения иск като недопустим, ,а също по основание  и по размер. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.к. „Опел Корса“ с per. № ********

Оспорва всички основания, наведени в исковата молба относно механизма на ПТП, фактическото твърдение, че пешеходеца Арсов е пресичал посочената улица в района на №15, както и твърдението, че причина за настъпване на произшествието са действията на водача на лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление. Оспорва твърденията за близост, обич, взаимна помощ и непрекъсната безконфликтна връзка между ищцата и пострадалото лице, както и за настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция нормална реакция на скръб.

При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, поради това, че с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 113 ЗДвП.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан като претендира направените по делото разноски включително за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Доказателствата са гласни и писмени.

От фактическа страна се установява следното:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП К-230 от 20.05.2020 г. и  Протокол за оглед на местопроизшествие  от същата дата се установява, че на  20.05.2020 г. около 07.20 ч. Участник № 1 /лек автомобил „Опел Корса“ с per. № ********управляван от Е.В.И./  се е движел в гр. С.,*** шосе с посока от бул. Европа към гр. Банкя и в района на № 15, участва в ПТП с пресичащият пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобил Участник № 2 / В.Г.А./, който е починал на място.

В протокола за оглед е посочено,че местопроизшествието е настъпило срещу имот с административен адрес гр.С.,***8,при сухо време,пътно платно покрито с асфалт без неравности и наклон. Не са установени спирачни следи.

Няма спор, че за лек автомобил  „Опел Корса“ с per. № ********е имало валидна застраховка при ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД за „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 22119002459587 , валидна от 28.08.2019 г. до 27.08.2020 г., т.е. към датата на настъпване на застрахователното събитие.

От представения по делото препис извлечение от акт за смърт № 0536 от 21.05.2020 г. се установява, че В.Г.А. е починал на 20.05.2020 г.

От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 7701-361/28.05.2020 г. се установява, че ищцата М. Г. е била съпруга на починалия.

От заключението на вещото лице по възложената автотехническа експертиза, което съдът възприема като дадено професионално и безпристрастно се изяснява обстановката и механизма на настъпване на ПТП - същото е настъпило на 20.05.2020 г. около 07,20 ч. като лек автомобил „Опел Корса” с per. № *******, управляван от Е.В.И. се е движел в гр.С.,*** шосе с посока от бул. Европа към гр. Банкя със скорост около 66 км.ч. В района на №15/128/  пешеходецът В.Г.А. се е намирал в десния край на улицата, считано посоката на автомобила,като започнал пресичане от дясно наляво.

Към този момент лекия автомобил е бил на разстояние 35 м. и при изчислена опасна зона от 45 м. изводът е ,че ударът е бил непредотвратим посредством аварийно спиране,но е могъл да бъде избегнат,ако водачката е продължила праволинейното си движение,а не се е отклонила вляво.

Установено е,че при движение със скорост от 50 км.ч. ударът е бил предотвратим както чрез спиране, така и чрез продължаване на праволинейното движение на автомобила.

 Към момента на удара пешеходецът е бил в движение, обърнат с лявата си страна към автомобила,а самия удар е настъпил в лентата за движение на автомобила. Ударен е с предната дясна част на МПС-то,последвал е удар на главата в предното стъкло и дясната колона и след това тялото е отхвърлено напред на около 5-6 м.

От неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява,че водещата пречена за смъртта на В.Г.А. е тежка черепно-мозъчна травма с масивен кръвоизлив,както и разкъсването на аортата.

Свидетелят Я.К.установява,че е видял как автомобилът е блъснал пешеходдец от около 100 м. разстояние,като според него ударът е настъпил в насрещната лента на автомобила.В района на произшествието има спирка на градския транспорт,и сгради на предприятия,както и паркинг.

Свидетелят Д.Г. установява,че на мястото на инцидента се парвикат автомобили и от двете страни на пътя,като задните им части стърчат на самия път.В момента на катастрофата не е ивало интензивно движение по пътя.

От показанията на разпитания свидетел по делото И.М.се установява, че е в близки отношения с ищцата от около 3 години и са съседи. Били много сплотено семейство, добре живеели и не знае да са имали конфликти със съпруга й. Ищцата понесла тежко смъртта на В.,направо се сринала психически,отслабнала и мого плакала.Затворила се в себе си и пиела лекарства за успокояване.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно 432, ал.1 от КЗ  увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД а, съгласно тази норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.

С оглед факта, че ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лекия автомобил „Опел Корса“ с per. № ********при ЗК „Л.И.“ АД по риск “Гражданска отговорност по полица № 22119002459587 съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по исковете.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. Доказани са предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- смъртта на В.Г.А. и търпените мъки и страдания от страна на ищцата са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Съдът намира, че предвид изяснената фактическа обстановка вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил „Опел Корса” с per. № ****** Е.В.И., която е нарушила правилата за движение - чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение в населено място е превишила максимално допустимата скорост на движение като се е движела с превишена скорост от 66 км./ч., при максимално разрешена за населеното място - 50 км./ч. и чл. 20, ал.1 от ЗДвП, като не се е съобразила с конкретната пътна обстановка и възможността в този район /наличие на предприятия и спирка на градския трпанспорт/ да се натъкне на пешеходци, вследствие на което е блъснала пешеходецът Л.Г. и по непредпазливост е причинил смъртта му.

Механизмът на настъпилото ПТП се изцяло потвърждава и от приетата по делото автотехническа експертиза, при която е прието, че причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е са от една страна субективните действия на водача на лекия автомобил,  който се е движил с висока скорост и от друга пресичане от страна на пострадалия без да се убеди ,че е безопасно и няма наближаващи автомобили. В тази връзка съдът намира оспорването на ответната страна относно механизма на ПТП за неоснователно.

Предвид изложеното съдът приема фактическия състав на разпоредбата на чл. 45,ал.1 от ЗЗД за доказан.  

Ищцата е сред кръга на лицата, които имат право да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди - болки, мъки и страдания вследствие смъртта на съпруга си В.Г.А..

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, а съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Спорен по делото е въпросът относно това дали пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат.

Съдът намира, че възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно , тъй като пострадалият е пресякъл пътното платно без да се съобрази с факта на  приближаващия се автомобил и на място, където това не е било безопасно-нарушение на чл.113,т.1 ЗДвП. Според съда приноса на пострадалия е в размер на 30 %.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на увреждането, претърпените душевни мъки и страдания от ищцата след злополуката. В тази връзка съдът намира, че загубата на съпругът е голяма психическа травма, която е причинила на ищцата мъки и страдания и е променила внезапно и непоправимо живота й, тъй като същата е загубила опора в живота и старините си. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата и съпругът им са живели заедно повече от 30 години, както и че отношенията им са били близки, основани на взаимна привързаност и подкрепа.

Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливо обащзетение на търпените от ищцата вреди от в размер на 120 000 лв.,като след приспадане на съпричиняването е основателен и следва да се уважи за сумата от 84 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане.

Съдът намира този размер за справедлив и обоснован пред вид търпените от ищцата мъки и страдания от смъртта на нейния съпруг и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските в производството:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. С.К.Н. възнаграждение в размер на 3050 лв. – определено съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 8, във вр. ал. 3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и разноски за експертиза от 145 лв.

На следващо място, тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, то ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати държавна такса по сметка на СГС сума в размер на 3360 лева, както и 231 лв. –за експертизи платени от бюджета на съда.

Водим от горното, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК ”Л.И.” АД с еик: *******със седалище и адрес на управление *** Д да заплати на Д.С.А., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. С.К.Н., със съдебен адрес:*** на основание 432, ал.1 от КЗ  във вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 84 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, вследствие смъртта на съпругът й В.Г.А., настъпила при ПТП на 20.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.09.2020 до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЗК ”Л.И.” АД с еик: *******, гр. С.,*** К.Н. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА в размер 3050 лв., а по сметка на СГС сума в размер на 3360 лева, както и 231 лв. –за експертизи платени от бюджета на съда.

ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН ********** да заплати на ЗК ”Л.И.” АД с еик: *******, гр. С. на основание чл. 78 ал. 8, във вр. ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение и разноски в общ размер на 445 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните пред САС.

 

 

  

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: