Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

 

гр. К., 21.07.2021 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

             Районен съд - К., гражданско отделение в публично заседание на 19.07.2021 г., в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

             при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 143 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от С.О.Ч., ЕГН ********** *** против Й.Ч., роден на *** г. в Р. Т.,  с правно основание в чл. 49 СК.

В исковата молба ищцата сочи, че сключила    граждански    брак с ответника    на    *****г. в гр.С., Република Т., първи за двамата.По време на брака нямали родени деца.

Твърди, че първоначално съпружеските им отношения протичали нормално, но не след дълго време се влошили драстично. Това се дължало  на несходството в характерите им и на разногласията им по много от семейните въпроси. Ответникът започнал да й вдига безпричинно скандали, отказвал категорично да работи. Финансовата издръжка на семейството била поета изцяло от нея.

Твърди, че около осем години преди да сключи брак с ответника живеела и работела в гр.Г., Ш., получавала добро месечно възнаграждение. Спестените си пари инвестирала в закупуване на жилище в гр.К., друга част вложила в банкови сметки.  Съпругът й всеки ден я изнудвал за пари. Поискал от нея да му прехвърли нотариално ½  идеална част от жилището си и ½  идеална част от собствения й  автомобил.

Сочи, че в резултат на тормоза от страна  на ответника, на 10.01.2017 г. се  преместила да живее съвместно с майка ѝ. В края на месец януари 2017 г. заминала да живее и работи в гр.Г., Ш.. По време на раздялата им, ответникът на няколко пъти я потърсил по мобилния ѝ телефон, за да я заплашва, че ако не се върне при него ще я намери и пребие.

Моли съда да  постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен изцяло по вина на ответника; семейното им жилище апартамент, находящ се в гр. К. , бул. „*****, нейна лична собственост, придобита преди сключване на брака им, поради което след прекратяването му желае ползването му да остане на нея; след прекратяването на брака  да носи предбрачното си фамилно име -Ш..

Претнедира за разноски по делото.

 

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от особения представител на ответника – адв. М. Д.,***. 

Сочи, че няма  връзка с ответника. Не възразява да носи предбрачното си фамилно име след прекратяването на брака.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че страните по делото са съпрузи, сключили граждански брак в гр. К. на 21.10.2016 г. /удостоверение за сключен граждански брак № 0230/21.10.2016 г., съставен в община  К. - оригинал/.

 

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот*********** г. на нотариус **, вписан под № *** в НК  - апартамент, находящ се на адрес: гр. К., бул. „********** е собственост на ищцата преди да сключи граждански брак с ответника.

 

По делото се събраха гласни доказателства

От показанията на свидетеля А.А. С., майка на ищцата, желае да свидетелства, се установи, че дъщеря ѝ и Й.Ч.  се  запознали през м.май, 2016 г., оженили се през септември, сключили  брак в Т., после дошли в България.  Ответникът много се заяждал  с дъщеря ѝ, не искал да ходи на работа, искал да предпише апартамента си на него, искал и колата, както и да му даде  80 000 паунда. Не се разбирали, нямали деца. Ищцата била категорична, че желае да се разведе,   от 2017 година, от раздялата им, не се били виждали.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен.

 Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през времето, през което са живеели заедно,  страните не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си за съвместно съжителство и брачен живот, което водело до неразбирателство - разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси, отстъпки, на грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост. Между страните няма разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за семейството, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.

  ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

  От брака си съпрузите нямат родени  деца, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

   ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:

   По делото се установи, че семейното жилище на страните се намирало в гр. К., бул. „Розова долина“ № 3, вх. Г, ет. 4, ап.25, като същото е лична собственост на ищцата, поради което ползването му след прекратяването на брака ще бъде предоставено на нея.

                ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

                В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

 В настоящото производство ищцата  С.О.Ч. желае да носи предбрачното си фамилно име – Ш..

 ОТНОСНО ВИНАТА:

 Нормата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството.

Анализът на събрания по делото доказателствен материал навежда на извод, че ответникът е станал причина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. След сключването на гражданския брак между страните, ответникът отказвал да осъществява трудова дейност, изнудвал съпругата си за пари, държал се спрямо нея деспотично, обиждал я, наричал я с нецензурни думи, заплашвал я с убийство.  

Съдът счита, че именно начинът на живот и поведението на съпруга е довело до настъпване на трайната фактическа раздяла. То е лишило брака от съдържание и е причина за неговото дълбоко и непоправимо разстройство.

По делото не се събраха доказателства за брачни  провинения на ищцата.

Поради изложеното съдът намира,че бракът следва да бъде прекратен по вина на ответника.

Относно разноските в производството:

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от ищеца разноски по делото се поемат от ответника.

До приключване на устните състезания ищцата  чрез процесуалния си представител заяви, че не претнедира за разноски по делото.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40,00 лева  по сметка на РС- К..

                Водим от гореизложеното, съдът

 

 

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.10.2016 год. в гр. К. граждански брак между Й.Ч.,  роден на *** г.  в Република Т. и С.О.Ч., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника

 

 ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., бул. „*******“ № **********  на С.О.Ч., ЕГН ********** г.

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака съпругата  да  носи  фамилно име – „Ш.“.

  ОСЪЖДА Й.Ч.,  роден на *** г.  в Република Т.  да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. 40,00 лв. /четиридесет лева и нула стотинки/ окончателна държавна такса по допускане на развода.

 

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                               Районен съдия: