№ 458
гр. *****, 01.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Т.а
като разгледа докладваното от Даниела Д. Т.а Въззивно търговско дело №
20243001000189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №7330/20.03.2024г. по описа на ВОС на С.
С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град *****, подадена чрез пълномощник
адвокат М. Т., ВАК, срещу решение №104 от 01.03.2024г. на Окръжен съд - *****,
постановено по т.д. №324/2023г. по описа на ВОС.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от ищеца
С. С. С. иск, квалифициран от съда по чл.439 от ГПК, спрямо ответника „Агенция на
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище град София, за
установяване в отношенията между страните, че не съществува изпълняемо право
срещу ищеца за сумата от 104 133,98 лева, представляваща сбор от начислена законна
лихва върху 137 543,51 лева- главница по договор за кредит №7501/17.05.2008г. и
анекс към договора от 30.07.2009г. за периода 26.06.2015г. до 18.07.2019г. и за периода
15.01.2020г. до 30.07.2023г., за удовлетворяването на които вземания е образувано
изпълнително дело №20198950401282 по описа на ЧСИ рег. №895 по КЧСИ.
Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на решението. Оспорва се основният извод на съда, че след влизане в
сила на изпълнителното основание, същото се е стабилизирало и удостоверените в
него вземания изгубват самостоятелните си характеристики като по този начин се
трансформират в общ събираем дълг, в т.ч. и за лихвите, приложима към който е
петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Според въззивника, съдът погрешно е
приел, че законната лихва е инкорпорирана в изпълнителния титул, а не е последица от
1
неизпълнението на съдебно признатото с него вземане. Твърди, че се касае в случая за
законна лихва, натрупана в хода на изпълнителния процес, която се променя по размер
всеки ден, докато не се погаси главницата изцяло, като същата се погасява винаги с
изтичането на тригодишна давност. Оспорват се като необосновани и изводите
относно прекъсването на погасителната давност в хода на изпълнителното
производство като се твърди, че съдът не е направил разграничение между
институтите „давност“ и „перемпция“. Твърди се в тази връзка, че последното
изпълнително действие, с което е прекъсната погасителната давност за законната
лихва, е от 14.03.2016 г. с налагането на запор на трудово възнаграждение (по молба на
взискателя от 26.01.2016г.), а искането на взискателя за налагане на запор от 22.02.2019
г. е направено след като изпълнителното дело вече е било прекратено по право
(перемирано), поради което не е прекъснало погасителната давност както за главното
вземане, така и за акцесорното такова - предмет на исковата претенция.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с
което претенцията му да бъде уважена като основателна и доказана.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в
чл.259, ал.1 ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите
по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Ищецът – жалбоподател е освободен от внасянето на дължимата за въззивното
производство държавна такса.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – ответникът „Агенция на
събиране на вземания“ ЕАД, е подал писмен отговор вх. №9826/16.04.2024г. чрез
пълномощника си по делото юрисконсулт И. Н., в който излага аргументи за
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде
потвърдено. Позовава се и на конкретно сочена съдебна практика по приложението на
давността по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
решение на първоинстанционния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
Във въззивната жалба не са обосновани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения, не са направени нови доказателствени искания. Не се
констатират от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да
налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между
страните. Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
2
Във връзка с евентуални претенции по чл.78 от ГПК за присъждане на
разноските, сторени за производството, съдът намира за уместно да предупреди
страните, че при поддържане на такова искане следва да се представи списък на
разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл.80 от
ГПК).
По изложените съображения и на основание чл.267 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №7330 от 20.03.2024г. по
описа на ВОС на С. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град *****, подадена
чрез пълномощник адвокат М. Т., ВАК, срещу решение №104 от 01.03.2024г. на
Окръжен съд - *****, постановено по т.д. №324/2023г. по описа на ВОС.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното
заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.09.2024г. от 14,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, чрез пълномощници, на посочените по делото
съдебни/електронни адреси, като към призовките се приложат и преписи от
настоящото определение.
На въззивника да се връчи и препис от подадения отговор на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3