Решение по дело №1625/2016 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 1320                                    25.08.2016г.                           град Бургас

                                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                              шести граждански състав

На петнадесети август                                            през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Радостина Петкова  

 

 

Секретар  М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 1625 по описа за  2016 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на Б.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Р.Д., с която са предявени срещу ответника „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: а. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, с които ищецът претендира да бъде признато за незаконно и отменено като такова дисциплинарното му уволнение, извършено от ответният работодател със заповед № 001 от 01.02.2016г. на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ – поради „неспазване на работното време, употреба на наркотични вещества, видимо неадекватно поведение на работното място след употреба на наркотични вещества, неявяване на работа- самоотлъчки и кражби на оборотни средства”, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 3000лв., представляващо сбора от нетното му трудово възнаграждение за шестмесечния период от 01.02.2016г. до 01.08.2016г., през който твърди, че е останал без работа вследствие уволнението, както и да му заплати дължимите и неплатените трудови възнаграждения в общ размер от 2000 лв. за месеците октомври, ноември, декември 2015г. и януари 2016г. от по 500 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главниците по чл. 225, ал. 1 и чл. 128, т. 2 от КТ, считано от подаване на исковата молба – 22.03.2016г. до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че дисциплинарното му уволнение е незаконно поради неспазване от ответния работодател на процедурата по чл. 193 от КТ и нарушение на чл. 194, ал. 1 и чл. 195 от КТ, поради което иска отмяната й и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Освен това сочи, че работодателят не му е платил дължимите до датата на уволнението трудови възнаграждение, чието присъждане претендира в горепосочените размери и период. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание ищeцът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответното дружество, редовно уведомено при условията на чл. 50, ал. 4 вр. с ал. 2 от ГПК не е представило писмен отговор, не е взело становище по исковата молба и не е направило доказателствени искания. В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано при условията на чл. 50, ал. 4 вр. с ал. 2 от ГПК не изпраща процесуален представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание по чл.  344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1, чл. 128, т. 2 и чл. 86 от ЗЗД.

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:

От представения по делото трудов договор се установява, че между страните е съществувало трудовото правоотношение, считано от 05.10.2015г., по силата, на което ищецът е заемал за неопределено време длъжността „продавач-консултант” при ответния работодател  при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500лв. и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.60% за всяка година трудов стаж.

Със заповед № 001 от 01.02.2016г., издадена от работодателя, на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за следните нарушения на трудовата дисциплина: неспазване на работното време, употреба на наркотични вещества на работното място, видимо неадекватно поведение на работното място след употреба на наркотични вещества, неявяване на работа –самоотлъчки и кражби на оборотни средства, считано от 01.02.2016г.

По делото липсват данни дали и кога процесната заповед за уволнение е връчена на ищеца, тъй като видно от съдържанието й  липсва положен подпис за връчването й в графата „работник/служител”, респ. липсват твърдения, както и ангажирани от ответника доказателства заповедта изобщо е връчена на ищеца. Независимо от това обаче, тъй като видно от съдържанието на стр. 16 и 17 от представената в копие трудова книжка на ищеца е нанесено прекратяване на трудовото правотношение именно поради извършеното процесно дисциплинарно уволнение, освен това самия ищец обжалва пред съда същата, без да навежда твърдения, че заповедта не му е връчена. Предвид това съдът приема, че заповедта е редовно връчена на ищеца, поради което тя е произвела действието си съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ.

На следващо място, с оглед проверката за законосъобразност на обжалваната заповед от 01.02.2016г. за дисциплинарното уволнение на ищеца, в тежест на работодателят е да докаже, че преди налагане наказанието, е спазил процедурата по чл. 193, ал.1 от КТ.

Като условие за изпълнение на разпоредбата на чл. 193 , ал. 1 КТ е необходимо работодателят да е поискал обяснения от работника или служителя, без значение дали последният се е съгласил да даде такива, като изпълнението на това задължение освобождава работодателят от санкцията по чл. 193, ал. 2 КТ, водеща до отмяна от съда на дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В трайната съдебна практика по чл. 290 от ГПК е прието, че законодателят не прави разлика относно формата, в която работодателят следва да поиска обяснения от работника, като същата може да бъде устна или писмена.

По делото липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от ответника, носещ доказателствената тежест, че преди налагане на дисциплинарното наказание е изискал от ищеца, респ. е приел обяснения на ищеца  по отношение на описаните в заповедта за уволнение нарушения.

Предвид горното, съдът приема, че по делото не се доказа, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 от КТ.

Отделно от това съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.  Като причина за дисциплинарното уволнение в заповедта работодателят е посочил нормите на чл. 187, т. 8 и т. 10 и чл. 190, т. 2 и т. 7 от КТ, без да е индивидуализирал по време и място всяко от изброените отделни фактически нарушения на трудовата дисциплина. Липсата на такава индивидуализация представлява нарушението на изискването за мотивираност на заповедта за уволнение и конкретика по време и място на нарушенията, и също така поставя съда в невъзможност да прецени и дали при налагане на наказанието работодателят е спазил сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ, които са преклузивни и изтичането, на които погасява правото за реализиране на дисциплинарната отговорност.

По изложените съображения съдът намира, че заповедта за уволнение на ищеца е незаконосъобразна поради неспазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 от КТ, както и поради нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ – поради липса на фактически мотиви. Само по себе си неизпълнението на процедурата по чл. 193 от КТ води до настъпване на последицата по чл. 193, ал. 2 от КТ, съгласно която съдът следва да отмени уволнението на ищеца като незаконно само на това основание, без да разглежда настоящия спор по същество. Предвид това иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение на претенцията за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в тежест на ищецът е да докаже, че вследствие незаконното уволнение е останал без работа, т.е. незает по трудово правоотношение, за сочения от него шестмесечен  период, считано от връчване на заповедта за уволнение.

От представената по делото регистрационна карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда” - гр. Хасково /ДТБ/ се установява, че ищецът е регистриран като безработен на 07.03.2016г. и е бил включен в графика за посещения на същата ДБТ на 06.04.2016г. По делото е представено и копие от първа /заглавна/, шестнадесета и седемнадесета страница /на които е вписано процесното уволнение/ на трудовата книжка на ищеца. Липсват представени от ищеца, въпреки доказателствената тежест, която носи на копия от последващите страници на трудовата му книжка, както и други данни  - справка от НАП за липсата на регистрирани трудови договори и др., поради което съдът приема, че ищецът доказа, че е останал незает по трудово правоотношение само за период от един месец от 07.03.2016г. до 06.04.2016г., като оставането му без работа за този период е вследствие незаконното уволнение, тъй като трудовото му правоотношение е било за неопределено време. Затова съдът намира за доказана по основание исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 07.03.2016г. до 06.04.2016г., като в останалата част за периода от 01.02.2016г. до 06.03.2016г. и от 07.04.2014г. до 01.08.2016г. ищецът не доказа, че е останал без работа поради което искът в тази част се явява неоснователен и следва да се отхвърли

Досежно размера на дължимото обезщетение за горепосочения месец, на основание чл. 228, ал. 1 от КТ  същото следва да се определи на базата на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за месеца, предхождащ уволнението му, респ. последното получено такова. Видно от данните по делото брутното трудово възнаграждение на ищеца е 545 лв. /този размер е вписан в заповедта му за уволнение/. Ищецът обаче претендира присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 500 лв., който е нетния размер на трудовото му възнаграждение, видно от трудовия договор, в който размер следва да се уважи  претенцията за периода от 07.03.2016г. до 06.04.2016г.

Върху уважения размер на главната искова претенция по чл. 225, ал. 1 от КТ от 500 лв., следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -22.03.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата част, върху отхвърлената част от претенцията по чл. 225, ал. 1 от ГПК над присъдения размер от 500 лв. до претендирания размер от 3000 лв., акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД се явява също неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение иска по чл. 128 т. 2 от КТ:

Ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер на 2000лв., представляваща сбора от дължимите му и неплатени трудови възнаграждения от по 500 лв. месечно за месеците октомври 2015г. - м. януари 2016г. вкл.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото се установява, че претендираната от ищеца за всеки от процесните месеци сума от по 500 лв. представлява нетния месечен размер на трудовото му възнаграждение. Въпреки доказателствената тежест, която носи работодателят доказа, че е платил на ищеца дължимите му и претендирани трудови възнаграждения за отработените четири месеца от по 500 лв. месечно за месеците октомври 2015г. - м. януари 2016г. вкл., поради което искът по чл. 128, т. 2 от КТ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

Върху уважения размер на главната искова претенция по чл. 128, т. 2 от КТ от 2000 лв., следва да бъде уважен и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба -22.03.2016г. до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от исковете, на  основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 467 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъдат възложени и дължимите в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавни такси, както следва: за уважения неоценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - в размер на  50 лв., върху уважения размер на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ - минимална държавна такса от 50 лв., както и върху уважения размер на иска по чл. 128, т. 2 от КТ - държавна такса от 120лв., или общо държавни такси в размер на 220 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

 

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконна заповед за дисциплинарно уволнение № 001 от 01.02.2016г., издадена от ответния работодател „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М.,  с която на основание чл. 187, т. 8 и т. 10 вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 вр. с чл. 188, т. 3 от КТ – за следните нарушения на трудовата дисциплина: „неспазване на работното време, употреба на наркотични вещества, видимо неадекватно поведение на работното място след употреба на наркотични вещества, неявяване на работа- самоотлъчки и кражби на оборотни средства” на ищеца Б.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, е прекратено трудовото правоотношение с ответния работодател поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

            ОСЪЖДА „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М.,  на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение за периода от 07.03.2016г. до 06.04.2016г., представляващ времето, през което е останал без работа вследствие незаконното уволнение, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата от 500лв. в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -22.03.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в останалата му част за сумата над уважения размер от 500 лв. до претендирания размер от общо 3000 лв. и за периода от 01.02.2016г. до 06.03.2016г. и от 07.04.2014г. до 01.08.2016г., както и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на отхвърлената главница от 2500 лв. в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -22.03.2016г. до окончателното й изплащане като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М.,  на основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 2000 лв. /две хиляди лева/, представляваща сбора от дължимите му и неплатени нетни трудови възнаграждения от по 500 лв. месечно за месеците октомври, ноември, декември 2015г. и януари 2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата от 2000 лв. в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -22.03.2016г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М.,  ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 467 лв. /четиристотин шестдесет и седем лева стотинки/, изчислен съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЛИНК 183” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Флорентин, общ. Ново село, обл. Видин, представляван от управителя А.А.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимите държавни такси върху уважените искове в общ размер от 220лв. / двеста и двадесет лева/.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Д.