Р Е Ш Е
Н И Е
№
260636
гр. Русе, 24.11.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на петнадесети ноември, две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Тихомира Казасова
при
секретаря Дарина Великова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело №2243 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по
делото е за делба във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила
съдебно решение №260420/18.05.2021г., постановено по гражданско дело
№2243/2020г. съдът е допуснал до делба между А.В.А., ЕГН **********
и Т.С.П., ЕГН **********, при равни права, следното имущество:
ДВОРНО МЯСТО с площ 1080 кв.м., образуващо УПИ VІІ-1042 в кв.105 по
регулационния план на с.П., област Русе, заедно с построените в него паянтово
жилище от 40 кв.м. и всички подобрения в имота, включително постройки, при
граници: улица, ПИ 1041, ПИ 1042.
Относно определяне способът, по който следва да се
извърши делбата:
Съсобствеността
във втората фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребие;
чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК; чрез възлагане по реда на
чл.349 или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за
избора на способ е съответствието между броя на реалните дялове и броя на
съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите.
В случая, с
приетото експертно заключение се установява, че жилищната сграда е реално неподеляема, съобразно изискванията на ЗУТ, а от дворното
място е възможно да бъдат образувани два имота, но при лоша функционалност на
всеки от дяловете и неоправдано високи разходи за обособяването им. Вещото лице
е определило пазарната цена на обекта – 23 600 лева, съответно паричното изражение
на дяловете е 11 800 лева за 1/2 идеална част. Като съобрази местонахождението
на имота, вида и инфраструктурното му положение съдът намира, посочената оценка
за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща пазарната левова
равностойност на имуществото.
Предвид даденото от вещото лице
заключение и становището на страните, съдът счита, че на основание чл.348 от ГПК, имотът следва да бъде изнесен на публична продан, при извършването на
която съделителите да се удовлетворят съобразно правата си.
Относно претенции предявени по реда на чл.346 ГПК:
В производството
по сметки, съделителите предявяват искания за присъждане на суми, които имат
връзка с делбената общност. Касае се за вземания,
възникнали от правоотношения, свързани с имота, предмет на делбата. По своята
същност искането по чл.346 ГПК има облигационен характер и представлява
осъдителен иск, който следва да бъде конкретизиран по основание и размер, с
предмет – вземане, което е ликвидно към момента на предявяването му.
В случая претенцията на А.В.А. е предявена в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, свързана е със съсобствеността, чието прекратяване се иска, с оглед което същата е
допустима.
Ищецът претендира
разход за платен данък недвижим имот и такса битови отпадъци - 19 лева, дължим
от ответницата през настоящата година. Молителят има право на обезщетение по
чл.59 ЗЗД, като платил чужд дълг, тъй като е погасил задължение съществувало в
тежест на съделителката, с което плащане тя се е
обогатила за негова сметка. Ответната страна не оспорва твърдяния
факт, подкрепен с писмени доказателства (приходна квитанция от 15.03.2021г. –
лист 59), с оглед което, искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
В срока по чл.346 ГПК Т.С.П. е предявила иск за заплащане
обезщетение за лишаване от ползване на нейните идеални части от съсобствения имот за два периода: от 09.07.2020г. до
08.09.2021г. и от 08.09.2021г.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи с
общата вещ, съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се ползва
лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени
от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта
съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е
лишил след покана за това. Размерът на обезщетението се определя в съответствие
с наемното възнаграждение – средномесечно за такава
вещ (движима или недвижима), тъй като това е реалната стойност на ползата, от
която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който
ползващият имота съсобственик – длъжник, надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността.
В Тълкувателно
решение №7/02.11.2012г. по тълкувателно дело №7/2012г., ВКС приема, че „задължението за заплащане
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на покана по чл.81, ал.2 ЗЗД и
след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“. Според
тълкувателното решение и последователната практика на ВКС, обезщетението по
чл.31, ал.2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или член на неговото
семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично,
но препятства другия собственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал
на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.
Доказателствената тежест за установяване всички елементи от фактическия
състав на чл.31, ал.2 ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до
ползващия съсобственик) и размера на обезщетението се носи от съсобственика,
претендиращ обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС. След деня на писменото
поискване, изключителното ползване от един от съсобствениците става
неправомерно, поради което той дължи обезщетение.
За покана за плащане
на обезщетението може да се приеме и отговорът на исковата молба, когато
съдържа волеизявление, с отправено искане за плащане на обезщетение за ползване
на съсобствения имот от ищеца. В такъв случай
последният ще дължи обезщетение за лишаване от ползване за периода от датата на
получаване на отговора на исковата
молба, т.е. от деня на писменото поискване до датата на предявяване на иска по
чл.31, ал.2 ЗС в делбеното производство по реда на
чл.346 ГПК във втора фаза на делбата. Писменото поискване действа само за в
бъдеще – за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота.
В отговора на
исковата молба Т.П. е отправила до ищеца искане да й бъде осигурен достъп до
имота, достигнало до ищеца на 09.04.2021г., от който момент е дължимо претендираното обезщетение. А.А.
признава, че е ограничил възможността на ответницата да ползва имота.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена за периода 09.04.2021г. – 08.09.2021г.
в размер на 290 лева (по 58 лева на месец), а за времето от 09.07.2020г. до
09.04.2021г., като недоказана следва да бъде отхвърлена.
Наред с претенцията по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане
обезщетение за минал периода (от поканата до първото по делото заседание във
втора фаза на делбата), Т.П. претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот занапред, до окончателно извършване на
делбата.
Когато в делбеното производство се претендира от съсобственика
заплащане на суми срещу ползването на имота от други съсобственици занапред, до
окончателното извършване на делбата, е налице искане за постановяване
привременни мерки по чл.344, ал.2 ГПК. Съдът намира за основателно искането по
реда на чл.344, ал.2 ГПК, доколкото се установи, че имотът се ползва еднолично
от ищеца и ответницата е лишена от ползването на собствената й ½ идеална
част. До окончателното извършване на делбата, ищецът следва да бъде осъден да
заплаща обезщетение за ползването на собствената на ответницата част от
имуществото. Размерът на обезщетението за ½ идеална част от делбения имот, определен на база приетата по делото
експертиза е 58 лева на месец, считано от 08.09.2021г. до окончателно
извършване на делбата.
Относно разноски в производството:
На основание чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съделителите дължат държавна такса в размер 4% от стойността на дяловете си –
по 472 лева.
Страните следва
да заплатят държавна такса по претенциите по сметки, както следва:
А.А. върху уважените срещу него претенции – 50 лева по иска с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС и 50 лева по искането с правно основание
чл.344, ал.2 ГПК, а
Т.П. – 50 лева
върху уважената срещу нея претенция.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО с площ 1080 кв.м., образуващо УПИ VІІ-1042 в кв.105 по регулационния план
на с.П., област Русе, заедно с построените в него паянтово жилище от 40 кв.м. и
всички подобрения в имота, включително постройки, при граници: улица, ПИ 1041,
ПИ 1042, с пазарна цена – 23 600 лева,
като всеки от съделителите следва да се удовлетвори от цената, съобразно
правата си.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН **********
да заплати на А.В.А., ЕГН **********, на
основание чл.346 ГПК, сумата 19 лева.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********
да заплати на Т.С.П., ЕГН **********, на
основание чл.346 ГПК, сумата 290 лева – обезщетение за лишаване от
ползване на нейните идеални части от съсобствения
имот, дължимо за периода от 09.04.2021г. до 08.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.04.2021г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за времето от 09.07.2020г. до 09.04.2021г. като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********
да заплаща на Т.С.П., ЕГН **********, на
основание чл.344, ал.2 ГПК, по 58 лева
месечно – обезщетение за лишаване от ползване на нейните идеални части от съсобствения имот, считано от 08.09.2021г. до окончателно
извършване на делбата, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на
главниците.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН **********
да заплати по сметка на
РРС: 472 лева – 4% върху стойността
на дела от делбения имот и 50 лева – държавна такса върху претенциите по сметки.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********
да заплати по сметка на
РРС: 472 лева – 4% върху стойността
на дела от делбения имот и 50 лева – държавна такса върху претенциите по сметки.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: