Р Е Ш Е Н И Е
№ 150/4.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито
съдебно заседание на седми февруари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1324 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на КСО и е образувано по жалба на Й.А.В. ***,
чрез адв.К. *** против Решение № 1012-12-326-1 от 18.11.2021г. на Директора на
ТП на НОИ – Пазарджик.
В жалбата се
твърди, че оспореният административен акт бил неправилен и незаконосъобразен.
При издаване на оспорените актове били допуснати следните нарушения:
противоречие с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на
закона - чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Твърди
се, че към дата на подаване на заявлението за пенсия Й.В. имал изискуемата се
по чл.68, ал.3 от КСО навършена възраст – 66 години и 06 месеца и имал повече
от 15 години действителен осигурителен стаж. За органите на НОИ не отпадало
задължението да зачетат времето на наборна военна служба за действително
отработен осигурителен стаж. Моли се за отмяна на обжалвания административен
акт и връщане преписката на административния орган за произнасяне по жалбата.
Претендира се за присъждане на разноски.
Ответникът -
Директор на ТП на НОИ - Пазарджик, чрез процесуален представител, заема
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли за отхвърлянето й.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 23.12.2020
г. жалбоподателя е подал заявление с вх. №Ц2113-12-2037 за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО през 2020 г. лицата придобиват право на
пенсия при навършена възраст 66 г. 6 м. и 15 години действителен осигурителен
стаж.С оглед на което АО и извършил проверка дали лицето има навършена възраст
и дали има действително положен 15г. осигурителен стаж.
Към датата на
заявлението за пенсия жалбоподателя В. бил на възраст 66 год. 8 мес. и 26 дни.
Съгласно §9,
ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално
осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Пенсионният
орган е изчислил осигурителен стаж по представени оригинални, редовно оформени
документи за периода от 02.10.1972 г. до 01.04.1992 г. с обща продължителност,
превърнат към трета категория труд 15 г. 03 м. 23 дни, както следва:
• по
удостоверение №519 от
06.02.2019 г. от
Дирекция , Държавен
военноисторически архив" гр. Велико Търново е зачетен стаж от редовна
наборна служба за времето от 02.10.1972 г. до 25.09.1974 г. - 01 год. 11 мес.
24 дни от трета категория труд;
• по удостоверение УП-3 №111 от 21.12.2020 г.
от осигурител „Каучук" АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност
„бемберист ПСЦ" за периода от 02.07.1980 г. до 02.01.1981 г. - 00 год. 06
мес. 00 дни от първа категория труд;
• по удостоверение УП-3 №111 от 21.12.2020 г.
от осигурител „Каучук" АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност
„организатор производство ПСЦ" за периода от 02.01.1981 г. до 01.04.1982
г. - 01 год. 02 мес. 29 дни от втора категория труд:
• по удостоверение УП-3 №111 от 21.12.2020 г.
от осигурител „Каучук" АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност
„технолог ПСЦ'' за периода от 01.04.1982 г. до 01.08.1984 г. - 02 год. 04 мес.
00 дни от втора категория труд;
• по удостоверение УП-3 №111 от 21.12.2020 г.
от осигурител „Каучук" АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност „технолог
ВМГ" за периода от 01.08.1984 г. до 01.01.1986 г. - 01 год. 05 мес. 00 дни
от втора категория труд;
• по удостоверение УП-3 №111 от 21.12.2020 г.
от осигурител „Каучук" АД гр. Пазарджик е зачетен стаж на длъжност
„технолог в Технологичен отдел" за периода от 01.01.1986 г. до 15.02.1988
г. - 02 год. 01 мес. 14 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка №1223 от 02.07.1980 г. от
осигурител „Завод за каучукови уплътнители" АД с. Горно Ботево е зачетен
стаж на длъжност „технолог" за периода от 15.02.1988 г. до 01.04.1992 г. -
04 год. 01 мес. 16 дни от трета категория труд. Предвид гореизложеното на
жалбоподателя е зачетен стаж от трета категория труд -
08 г. 02 м.
24дни (включващ приравнено на осигурителен стаж време от военна служба от 01 г.
11 м. 24 дни,), осигурителен стаж от втора категория труд - 04 г. 11 м. 29 дни
и осигурителен стаж от първа категория 00 г. 06 м. 00 дни.
Общият
действителен осигурителен стаж според пенсионните органи от трета категория е
06 г. 03 м. 00 дни (08 г. 02 м. 24 дни - 01 г. 11 м. 24 дни = 06 г. 03 м. 0
дни), който се образувал като от общия осигурителен стаж от трета категория 08
г. 02 м. 24 дни е изваден приравнен стаж от военна служба 01 г. 11 м. 24 дни)
Общият
действителен осигурителен стаж, без превръщане по чл. 104 от КСО, който не
включва, приравнено на осигурителен стаж време на военна служба е 11 г. 08 м.
29 дни (общият действителен осигурителен стаж от трета категория е 06 г. 03 м.
00 дни + осигурителен стаж от втора категория труд 04 г. 11 м. 29 дни + осигурителен
стаж от първа категория 00 г. 06 м. 00 дни.= 11 г. 08 м. 29 дни).
Към датата на
заявление (23.12.2020 г.) жабоподателя В. е навършил изискуемата възраст от 66
г. 6 м., но според пенсионният орган
няма 15 години действителен осигурителен стаж, поради което с
разпореждане №Ц2113-12-2037#5 от 10.09.2021 г. му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Жалбоподателят
не съгласен с така постановеното Разпореждане е обжалвал по съответния ред пред
Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, който е постановил Решение № 1012-12-326-1 от
18.11.2021г.С така посоченото решение, Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е
потвърдил изцяло процесното Разпореждане.В мотивите на решението си ,
ответникът е посочил, че :
Времето на
редовна военна служба е зачетено на основание чл. 9, ал. 7 от КСО за общ
осигурителен стаж при пенсиониране, но същият не е действителен стаж по смисъла
на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което правилно не е зачетен като
такъв.
С
разпоредбата на §2 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж се дава легална дефиниция на понятието „действителен
стаж" -действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето през което лицето е работило без трудово
правоотношение, както и времето, през което лицето изцяло се е осигурявало за
своя сметка.
Съгласно чл.
104, ал. 2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст
осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа
категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от
трета категория.
Правилото по
чл. 15, ал. 4 от НПОС не се прилага при преценяване правото на пенсия по чл.
68, ал. 3 от КСО какъвто е настоящия случай. Визираната разпоредба гласи, че
осигурителен стаж от първа/втора категория труд се превръща към трета категория
само при преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1 и 2 от КСО.
С оглед на
тези мотиви е постановено Решение № 1012-12-326-1 от 18.11.2021г. на Директора
на ТП на НОИ-Пазарджик.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и
други такива удостоверяващи
трудовия и осигурителен стаж на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, като
взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и
възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен
орган, съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Потвърденото с оспорения акт разпореждане, с което се отказва да се отпусне
лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Пазарджик.
Оспореното решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа всички
предвидени, в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити,
включително изрични и съответни правни и фактически основания за
постановяването си.
От приетите
по делото писмени доказателства не се установява в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да дават основание за
отмяна на оспореният акт на процесуално основание.
Настоящият
съдебен състав обаче намира проверяваното решение за несъответно на материалния
закон, при следните съображения:
Спорът между
страните се свежда това, дали времето през което е полагал военна служба следва
да се зачете за действително положен осигурителен стаж.
Жалбоподателят
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж положен на наборна военна служба в
периода 02.10.1972г. до 25.09.1974г. – 01.11м.24дни следва да се приеме за действителен осигурителен стаж.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс.
От приетата, без оспорване от страните
по делото, като писмено доказателство, военна книжка на жалбоподателя е видно, че
същия е бил на редовна военна служба(понастоящем
наборна служба) в периода 02.10.1972г. до 25.09.1974г. Това обстоятелство не е
спорно по делото, като е възприето и от административният орган в издаденият
административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени.
Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите/отм./,
която норма е и относимата към периода на
полагане военната служба от оспорващия,
изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от III
категория.
След като
стажът на редовна военна служба положен от жалбоподателя за процесният период,
се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999г. при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП/отм/, то с оглед
разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен
осигурителен стаж по смисъла на
пар.1,т.12 от ПЗР на КСО. В този
смисъл и практиката на ВАС изразена в решение
№ 28 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2012 г., VI о., Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 11816/2012 г., VI о. Решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. №
1961/2016 г., VI о. и др. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал
и приложил закона, респективно неправилно е изчислил и размера на общия
осигурителен стаж на жалбоподателя.
В процесния
период 1972-1974. наборната военна служба в България е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112
от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала
обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага
труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и съответно за
придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство. Предвид изложеното, положеният от В. трудов стаж от ІІІ-та
категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е
работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за
действителен стаж.
След признаването за действителен
осигурителен стаж на периода на редовна(наборна) служба за времето 02.10.1972г. -25.09.1974г. то осигурителният стаж на В. безспорно се променя .Този стаж е 1г.11м.24дни.
Ако този стаж
се зачете, както според настоящият съдебен състав следва да се направи, то
общия действителен осигурителен стаж от 11г.08м.29дни става 13г.08м.23дни т.е.
по малко от 15г. действителен осигурителен стаж към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия/ без превръщане на стажа по чл.104 от КСО/.
За останалият
стаж липсва оспорване относно начина на изчисляване на действителен
осигурителен стаж.
Следователно
отново жалбоподателя не отговаря на условията на чл.68,ал.3 от КСО, към дата на
подаване на заявлението за пенсия. Като краен резултат Решението на Директора
на ТП на НОИ-Пазарджик е правилно и законосъобразно, с оглед на което ще следва
да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото, основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде в
минимелен размер от 100лв.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Й.А.В. с ЕГН ********** ***, против Решение № 1012-12-326-1 от
18.11.2021г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик като неоснователна.
ОСЪЖДА Й.А.В. с ЕГН ********** *** да заплати
ТП на НОИ – Пазарджик направените по
делото разноски за юрисконсулт в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
Съдия: /п/