Мотиви на Решение № 419 от 27.10.2015
г. по н.а.х.д. № 852/2015 г. по описа на Районен съд гр.Л..
Производство с правно основание
чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С
постановление от 28.09.2015 г. по досъдебно производство № 83/2014 г. на РУ „Полиция”
гр.Л. на Бойко Василев – прокурор при Районна прокуратура гр.Л., на основание
чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се
произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободена от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК Р.Н.П. ***, за повдигнато й
обвинение по чл.311, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 21.03.2013 г., в с.К., област Л., в качеството си на длъжностно лице -
специалист „ГРАО" в кметство с.К., община Л., област Л., в кръга на
службата си, съставила официален документ - удостоверение за наследници № *** г., в който удостоверила неверни обстоятелства
- че лицата М.Р.П., И.В.П., Б.В.С., З.А.С., В. З. А.., А. З. А.., М. З.а М. и П.
В.И. са единствени наследници на наследодателя И. П. К., като не вписала в
документа останалите наследници на същия : З. И.а П., М. С.а Т. и Х. С. Х.в, с
цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства и
случаят е маловажен.
С постановлението на Районна
прокуратура е приета следната фактическа обстановка :
Обвиняемата
Р.Н.П. ***. Била пенсионер. Към 21.03.2013 г. работила в кметство с.К., община Л.,
област Л., на длъжност „специалист ГРАО".
Свидетелят И.В.П. живеел и работел в гр.Л.. Бил наследник на И. П. К.
/негов дядо/, починал през 1986 година, по линия на баща си В. И. П. /починал/.
По същата линия наследници на И. К. били още свидетелката М. П.а /майка на
свидетеля И. П., снаха на И. К./, свидетеля П. В.ов И. /брат на св.И. П./, Б.В.С.
/сестра на св.И. П., починала/, както и З.А.С. /зет на И. К./, В. З. А.., А. З.
А.. и М. З.а М. - тримата правнуци на И. П. К..
На 24.12.2000 г. починал бащата на свидетеля И. П. - В. И. П., а на
08.03.2014 г. починала майка му М. П.а.
След нейната смърт свидетелят И. П. решил да установи какви имоти са му останали
в наследство от дядо му И. П. К..
В тази връзка той установил, че на 29.05.2013 г. пред нотариус Найда
Тодорова /район на действие РС Л./ била сключена сделка със страни М. П.а и П. И.
, в качеството им на продавачи и Д. М. /чрез пълномощник Жана М.а /, като
купувач, по силата на която сделка продавачите продали на купувача по една
четвърт идеална част от три имота с идентификатори 40261.77.6 ; 40261.14.10 и
40261.141.23, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.К.. Всички тези
имоти останали в наследство от И. П. К.. Тъй като не бил уведомяван от майка си
и свидетеля П. И. за тази сделка, съответно не бил давал съгласие за
сключването й, свидетелят И. П. се срещнал с купувача Д. М. и се поинтересувал
какви документи са представени от майка му М. П.а за сключване на сделката.
Така установил, че в рамките на нотариалното производство, наред с всички
останали документи било представено и удостоверение за наследници № 151/21.03.2013
г., изготвено от обвиняемата Р.П., в качеството й на „специалист ГРАО" в
кметство с.К., в което не бил вписан пълният кръг наследници на И. П. К.. По-конкретно,
не били вписани дъщеря му З. И.а П. и нейните деца - М. Т. и свидетелля Х. Х.в.
По този повод свидетелят П. подал жалба до РП Л., по която била извършена
проверка и било образувано настоящото досъдебно производство.
В процеса на разследване била изготвена графическа експертиза, като вещото
лице дало заключение, че подписът в удостоверение за наследници №
151/21.03.2013 г. е положен от обвиняемата Р.П..
По делото е приложено копие от удостоверение № 151/21.03.2013 г., като от
него е видно, че не били вписани пълният кръг на наследниците на И. П. К.. Не
били вписани З. И.а П., М. Т. и свидетеля Х. Х.в.
В хода
на досъдебното производство обвиняемата Р.П. е дала обяснения, в които признала
вината си и изразила съжаление за стореното. Изтъкнала е, че е допуснала грешка
по невнимание и че е нямала причини и интерес да пропусне вписването на някои
от наследниците. Посочила, че с всички от тях е в добри отношения.
В съдебно заседание, редовно призована,
обвиняемата П. се явява лично. Дава обяснения, като потвърждава дадените такива
на досъдебното производство и акцентира, че е работила 30 години в кметството и
за това време е издала хиляди удостоверения за наследници и никога не е
допускала подобно нещо. Заявява, чуе е сгрешила и че пропуска да впише част от
наследниците в удостоверението е по невнимание. Пледира да й бъде наложена
по-ниска глоба, защото е пенсионер с ниска пенсия.
От така
приетата от прокурора фактическа обстановка, която съдът също приема като
обективна и отразяваща фактите по случая, от правна страна, след анализ на
доказателствата по делото, настоящият състав приема следното :
От
обективна страна, безспорно се установи, че обвиняемата П. е извършила
изпълнителното деяние на вмененото й престъпление по чл.311, ал.2, във връзка с
ал.1 от НК. Този факт се потвърждава, както от свидетелските показания, така и
най-вече от писмените доказателства и заключението на вещото лице по
назначената графическа експертиза. Не се отрича и от обвиняемата, която също
признава в обясненията си, че не е вписала в удостоверението за наследници част
от наследниците на починалия б.ж. на с.К. И. П. К..
Безспорен факт е и че удостоверението за наследници представлява официален документ
по смисъла на дадената в чл.93, т.5 от НК легална дефиниция, както и че
обвиняемата П. е имала качеството на длъжностно лице по силата на заеманата от
нея длъжност „специалист ГРАО" и вменените й във връзка с това задължения.
Настоящият
състав обаче намира, че липсват доказателства, които по безспорен и категоричен
начин да установяват наличието на умисъл в действията на обвиняемата П., поради
което обвинението е недоказано от събективна страна. Престъплението по чл.311
от НК, в т.ч. и в хипотезата на маловажен случай по ал.2, е умишлено, при форма
на вина пряк умисъл, като следва да е налице и специална цел у дееца, а именно
: да използва самият той документа с невярно съдържание или друго лице. Нищо от
тези изисквания на закона не се установява от анализа на доказателствата по
делото. В постановлението на прокурора също липсват заключения въз основа на
кои доказателства приема, че субективната страна на престъплението е била
осъществена от П.. Посочено е само принципното положение, че обвиняемата е
съзнавала, че отразява в документа неверни обстоятелства и че е искала това,
както и намерението й документа да бъде използван, но въз основа на кои от
доказателствата и съответно обстоятелствата които установяват, прокурорът е
стигнал до тези изводи, не става ясно. В случая инкриминираното удостоверение
за наследници № 151/21.03.2013 г. е било използвано от свидетеля П. В.ов И. и М.Р.П.
(която към момента на разследването по дос.производство е починала), при
продажбата на част от земеделските земи останали в наследство от И. П. К..
Липсват данни, дори и косвени такива, че някой от тях двамата е въздействал по
някакъв начин и е мотивирал обвиняемата умишлено да пропусне да впише в
удостоверението част от наследниците на И. К.. От действията на свидетеля П. И.
и М. П.а се е почуствал ощетен свидетелят И.н В.ов П. и той е подал жалба до
РУП Л., в следствие на която е било образувано досъдебното поризводство по
настоящето дело, но видно от процесното удостоверение за наследници № 151/21.03.2013
г., И.н П. е фигурирал в него. Освен
него, П. И. и М. П.а, в удостоверението са вписани и още четирима други
наследници и по силата на логиката на обвинението всичиките те е следвало да се
ползват от «умишления» пропуск на обвиняемата П. да впише и останалите трима – З.
И.а П., М. Т. и свидетеля Х. Х.в. Отделен е въпросът, как в случай, че
продадените от П. И. и М. П.а земеделски земи са били в режим на съсобственост
между всички наследници на И. П. К., е била допусната от нотариуса подобна
сделка, без съгласието на останалите посочени в удостоверение за наследници № ****
живи наследници на наследодателя К..
Житейската и правна логика сочи, че при това положение, ако обвиняемата
действително е желаела да издаде документ с невярно съдържание, който да се
използва от П. И. и М. П.а, то е трябвало да впише в удостоверението като
наследници само тях, а не и останалите четирима.
Така
направения анализ на събраните доказателства касаещи субективната страна на
повдигнатото обвинение навеждат на извод, че е липсвал умисъл в действията на
обвиняемата П. и обясненията й в този смисъл, че невписването на трима от
наследниците се дължи на пропуск и невнимание от нейна страна, са достоверни и
не отразяват защитна позиция. Но дори и да се приеме, че тези й твърдения са
израз на защитна позиция, то липсват, както се посочи и по-горе доказателства,
които по категоричен и несъмнен начин да я опровергават.
Ето защо, с оглед на така
установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата по делото, съдът
призна обвиняемата Р.Н.П. за невиновна в това, че на
21.03.2013 г., в с.К., обл.Л., в качеството си на длъжностно лице - специалист
„ГРАО" в кметство с.К., община Л., област Л., в кръга на службата си,
съставила официален документ - удостоверение за наследници № *** година, в който умишлено да е удостоверила
неверни обстоятелства - че лицата М.Р.П., И.В.П., Б.В.С., З.А.С., В. З. А.., А.
З. А.., М. З.а М. и П. В.ов И. са единствени наследници на наследодателя И. П. К.,
като не вписала в документа останалите наследници на същия : З. И.а П., М. С.а Т.
и Х. С. Х.в, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия
обстоятелства, като случаят е маловажен и я оправда по обвинението за престъпление
по чл.311,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
При този изход на делото и на
основание чл.190, ал.1 от НПК, направените от ОД на МВР Л. разноски в размер на
85,20 лева, следва да останат за сметка на държавата.
Водим от
гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :