№ 954
гр. Пазарджик, 22.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря Д. Г. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Лесенски Наказателно
дело частен характер № 20225220201480 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Тъжителят Г. Я. Я.- редовно уведомен не се явява. За него адв. Н. П. от
АК Пазарджик, надлежно упълномощена.
Подсъдимият И. Н. В.- редовно уведомен се явява лично и с адв. И. В.
от АК Пазарджик, надлежно упълномощен.
Свидетеля Д. А. Х.- редовно призована не се явява. От същата е
постъпила молба в която заявява, че поради напреднала бременност не може
да се яви в с.з. към молбата е приложен болничен лист с дата от 29.05.2023г.
до 27.06.2023г.
Свидетеля Д. П. – редовно призована се явява лично.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема се самоличността на свидетеля, както следва:
Р. И.ОВА П. - на 60 години, българка, българска гражданка, неосъждана,
с висше образование, омъжена, без родство и служебни отношения със
страните.
1
Свидетеля предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетеля обеща да говори истината.
НЕ СЕ НАПРАВИХА ОТВОДИ НА СЪДА, СЕКРЕТАРЯ И
ПРОКУРОРА.
АДВ. П.: Нямам искания, да пристъпим към разпит на св.
АДВ. В.: Нямам искания, да пристъпим към разпит на св.
Пристъпи се към разпит на св.П..
СВ.П.: Аз съм лекар-психиатър в ДКЦ 1 Пазарджик. Познавам Г. Я. Я.
като пациент. Днес направих справка в документацията - от м. октомври
2021г., тогава в кабинета ми беше първата ни среща, когато той се обърна към
мен за помощ. Той вероятно е представил АМ лист и нищо повече от това,
което съм отразила в АМ лист.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА на св. АМ лист 2 бр. на лист 25-26 по делото.
СВ.П.: Аз съм го писала. Той беше в съС.ие на остър стрес, аз съм го
диагностицирала като „остро стресово разстройство“. В последствие тези
остри съС.ия отзвучават за няколко седмици така, че при следващо
посещение няма как да се постави тази диагноза. Едното е м. октомври, а
другото е м.май на следващата година. До м.май острата реакция отзвучава,
тя отзвучава за няколко седмици. По международната квалификация на
болестите това е едно съС.ие, което отзвучава за няколко седмици.
Следващия случай когато той е потърсил помощ е на ...г. Няма как тази
диагноза „остра стресова реакция“ да бъде същата. Няма протИ.речие. Той е
представил една невротична симптоматика. При следващото посещение
виждам, че съм му назначила лечение, всъщност съм продължила същото
лечение. Той имаше оплаквания като тревожност, несигурност. Назад във
времето не знам дали ги е имал, след това е споделял тревожност и аз за това
съм го посъветвала да продължи с лечението. За тревожността не е
споменавал на какво се дължи, нямам спомен да го е свързвал с нещо. На ...г.
ме е посетил по документацията. Аз съм лекар-психиатър и когато някой се
обръща към мен за помощ аз съм длъжна да му я окажа. Естествено, че не би
дошъл без причина. Година и половина аз не мога да направя връзка с тази
2
стресова реакция с първата. Това е някаква остатъчна тревожност. Споделял
е за сърдени проблеми, за излизане от ритъм и консултации с кардиолог,
чести сърдечни заболявания и тревожност. В АМ лист от 05.05 като съм
отбелязала „невротично разстройство с многогодишна давност“ вероятно той
го е споделил тогава. Преди първата ни среща аз не го познавам нито като
пациент, нито по друг повод. При първия преглед не е отбелязано, че е с
многогодишна давност, защото вероятно не го е споделил тогава. Тогава е бил
по д въздействие на острата психотравма. Аз дотогава не знам какво е било
предшестващото му съС.ие. Тогава това е бил повода за посещението му. Не
винаги има причина за съС.ието в което е бил, може и да не ми е обяснил.
„Тритико“ е изписан за невротични разстройства. Аз мисля, че към делото е
имало назначено ВЛ психиатър, които на дълго и на широко е разяснил.
Тревожността има различни проявления. Възможно е да се изпише и при
избухлИ.ст, раздразнителност, агресия, честа смяна на настроения.
АДВ. П.: Моля да заличите Д. А. Х., защото аз не знаех, че е бременна.
Тя беше искана по повод изясняване на мотивите за поведението му, но
считам, че мога да ги изясня и без тази свидетелка. Нямам други искания по
доказателствата, моля да приключим делото.
АДВ. В.: Нямам искания по доказателствата, моля да приключим
делото.
Съдът с оглед обстоятелството, че адв.П. в първо с.з. поиска разпита на
св. Д. А. Х., която не се явява в днешното с.з. и днес желае да бъде заличена
по делото като свидетел и обстоятелството, че защитата не държи на нейния
разпит съдът счита, че следва да бъде заличена като свидетел по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ЗАЛИЧАВА като свидетел по делото св. Д. А. Х. с оглед
обстоятелството, че страните нямат други искания по доказателствата.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ПРИКЛЮЧИЛО СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
3
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, поддържам изцяло тъжбата
от Г. Я., като пострадал срещу подсъдимия И. В. за извършено престъпление,
което сме посочили в тъжбата по чл. 131, ал. 1 от НК. Считам, че в хода на
съдебното дирене се събраха доказателства, които потвърждават
обстоятелствената част на тъжбата, която се изразява в това, че на ...г., малко
след 20,30 часа в гр.Пазарджик на „М.Л.“ подсъдимия И. В. е извършил
побой над Г. Я.. Приложено е СМУ, същото отразено е в експертизата, като са
отразени всички телесни повреди извън чл. 128 и чл.129 от НК. От
изложеното в тъжбата от името на Г. Я., както и от обясненията, които даде в
началото на процеса подс.В. се установи, че на ...г. е имало служебен спор
между Г. Я. и съпругата на В. – Д.. Двамата работили в „Н.С.“ ЕАД клон Т.,
гр.Пазарджик. В своето обяснение към делото самият г-н В. отрази, че
длъжността на неговата съпруга не е давала право да контролира и да търси
обяснение от Г. Я., защото като длъжности положението на Я. е над това,
което е било на Д. В.. Повода за служебния спор в който не е излязъл от
понятието „спор“ е било за извършена проверка в същия ден от Я. на друг св.
по делото А. В. от с.Ч.. Проверката е била в правомощията на Г. Я., но А. В.
не е искал да бъде проверяван, поради което е реагирал остро и се е обадил на
Д. В.. 2-та съпрузи В.и, А. В. и Г. Н. са от с.Ц., познават се от деца,
поддържат се, даже са си много близки и това те не са го скрили в своите
показания, поради тази причина А. В. се е обърнал към своята землячка В.,
като се е оплакал от поведението на Я.. Дали по негова молба или по своя
преценка В. съобщила това на директора П.. Я. е бил привикан, обяснили са
се с директора и за няколко минути и всичко е приключило. Независимо от
това А. В. в предприел по своя инициатива едно обаждане към И. В., не се
обадила съпругата на В., за да се оплаче, а се е обадил А. и е каза „ти до кога
ще търпиш Я. да обижда съпругата ти?“ От тук явно са започнали да назряват
в И. В. желания за отмъщение или побой и същия ден В. се е обадил поне 5-6
пъти по телефона на Я., като последният не е вдигал, за да няма разправии. В
един от случаите са се свързали по телефона и му е била определена среща от
В.. Той е определил мястото на което да се срещнат, а то е в близост до дома
на Я.. Отишъл с автомобил на срещата даже е повикал и Г. Н. на срещата,
също от Ц.. Практически няма очевидец, който да каже колко пъти е ударен
при срещата, но се намериха записи, които показват, че още при
приближаването си И. В. е нанесъл удар и той и сам го каза. Той директно го
4
е ударил в лицето. От удара, поне е бил неочакван и явно Г. Я. е имал други
очаквания за един цивилизован разговор за изясняване на обстоятелствата, за
да обясни, че не е обиждал съпругата му и т.н. като колеги, но поведението на
В. е такова, че не е останало място за разговори и за изясняване. Директен
удар в лицето от който той пада. При опита да стане следват нови удари с
юмруци, с ритници, с блъскане, хващане за дрехата, завъртане и хвърляне на
земята, притискане с коляното към земята- така наречения захват, когато се е
опитал да стане, макар и още на земята на колене той го е хванал от към
гърба, притиснал го е с ръка и му е казвал да се извини. Поне такива са
обясненията на В.. Няма много ясни спомени Г. Я., защото казва, че е бил
изключително зашеметен и неадекватен след първият удар. Не може да си
спомни детайли и си е възстановявал спомените след като е гледал записите
от камерите. Това, което казва Г. Я. го е написал в жалбата. Това е, което сме
изложили в тъжбата от негово име. След като е успял да се изпрати и си е
тръгнал В., Я. се е обадил на приятел и на брат си И. Я. и на тел.112, когато са
се отзовали И. и М.- служители на РПУ Пазарджик. Те също бяха разпитани и
потвърждават, че пред тях Я. е казал, че е бил бит, от кой е бил бит и как са се
развили нещата. Двамата свидетели потвърждават и казаното от Я.. За
протеклите по нататък събития се установява от свидетелите Б., Й., които са
приятели на Я., непосредствено са се отзовали на мястото на боя и
свидетелстваха, че са видели следите от побоя -праха по дрехите, Я. е плюел
кръв, показал е ожулванията си, като си е вдигнал дрехата. 2-та също
свидетелстваха, а и брата на Г. Я. - И. Я. и какви са били последиците след
това. Изключително тежко, както във физическото, така и в психическо
отношение е преживял Г. Я. травмата от боя. На 1-во място физическите
увреждания са описани в СМУ, а и в тройната медицинска експертиза д-р М.
също ги е възпроизвел. Само моля да обърнете внимание на големият размер
масивни кръвонасядания по главата, по тялото и по крайниците. По тялото в
лявата част с размер 18-13 см., в дясна гръдна област 16-11 см., от другата
страна 22-14 см., също и по крайниците по рамото 19-10 см., по дясното бедро
синкаво петно с кръвонасядане с размер 23-12см. По-малки са по лицето,
защото повърхността с оглед формата на главата и съприкосновението с
юмрука е бил по-малък, но и те са значителни кръвонасядания, включително
по очите, по дясната буза, горната устна. Преценени са като лека телесна
повреда тези кръвонасядания. С дадените обяснения пред Вас В. призна
5
авторството на деянието. Твърди, че той е бил нападнат, казал е “той
нападна“, но и че му е нанесена обидна реплика. Няма доказателства за това,
което даде като обяснение И. В., че едва ли не е предизвикан, защото не се
потвърждава най-малко от видеозаписа. Още с пристигането и
приближаването той нанася удар и не е имало време нито за поздрав, нито за
реплики, каквито и да са. Т. е. отивайки на място В. търси бой. Той определя
мястото на което да се срещнат. Той търси по телефона Я. и иска среща.
Всичко от негова страна е планувано, целенасочено и постигнато. По
отношение на мотива, че била обидена съпругата му беше водено НЧХД за
обида, което приключи с оправдателна присъда и не беше доказано по
никакъв начин, че на инкриминираната дата Я. не е обидил съпругата на
подсъдимия, поради което неговият мотив, че това било основателно да търси
постфактум някаква сметка от Г. Я. не може да се приеме за реалистично, а
всъщност той се е подразнил предполагам от обаждането на А. В.. В хода на
съдебното дирене бяха посочени и разпитани свидетели от страна на В., това
бяха –Г. Н., А. В. и Д. В., която продължава да твърди за нанесени спрямо нея
обиди от Я. като мотив за побоя, но имаме влязла в сила оправдателна
присъда и няма нито един свидетел, който да е присъствал на такива обиди.
Това са само твърдения, непотвърдени от нито един свидетел. Имаше и още
една свидетелка, това е бивша директорка- Ц.,но тя от м.юни 2021г. не е
стъпвала в предприятието и към м.октомври пък изобщо не е била там и не е
била запозната по никакъв начин с инцидента. Нейното свидетелстване беше
насочено към това да представи в изключително негативна светлина като
агресивен и лош човек Я.. Само, че ние представихме един плакет и тя лично
е връчила този плакет на Г. Я. като служител на годината. Т.е. най-добрият
служител на подведомственото й предприятие. Освен това в защита на Г. Я.
представихме и подписка от негови колеги в негова защита и я оповестиха
тази подписка. В края на краищата точно Д. В. е напуснала предприятието,
като мотива в заповедта й е, че не може да работи с този колектив. Тя не
казва, че не може да остане в едно предприятие с Г. Я., който я е обидил , а не
може да се сработи с колектива изобщо. Освен това и Г. Я. е профсъюзен
лидер. Представихме доказателства, че той е избран за профсъюзен лидер
независимо от коя професионална организация, т.е. колегите му вярват и
разчитат на него и той не е такава отрицателна личност, както се опитаха да
го представят свидетелите посочени от И. В.. Даже Г. Н. посочи инцидент от
6
преди 30 години, когато неговата сестра и Я. били съученици и имало
неразбиране. До там стигнаха да очернят Я., като се споменават случки от
преди 30 години. Факт е, че той доказа с представените доказателства, че той
е един служител, който си върши работата в „Н.С.“, защото и в момента
продължава да работи в това предприятие. В деня на инцидента е отказал да
бъде закаран от полицаите до спешна помощ. Отишъл е сам, придружен от
приятеля си Й., но се е отказал да постъпи в болница. По-късно обаче на
следващия ден към 1 часа на 28.10 му е станало лошо и се е принудил да
отиде в болница и да постъпи в кардиологично отделение, защото е излязъл
от ритъм. Представихме медицински документации с неговото заболяване.
Експертизата, която ние поискахме и чието заключение беше прието отрази
,че нямало фрапиращо или по –значимо влошаване на неговото здравословно
съС.ие от това от преди или след побоя. Ако забележите как са описани
неговите лекарства ще видите, че са в двоен размер. След побоя е преминал
от първа степен хипертония той е преминал на 28.06.2022г., т.е. след побоя на
втора степен, което според мен си е едно влошаване на здравето. Осен,че
физическото му съС.ие е било влошено той има проблеми и с психиката. Той
не идва в с.з., защото не може да изживява всеки път това, което му се е
случило и това е причината, за да не идва. Днес чухме от Д. П., че той с
страдал непосредствено след побоя е потърсил, защото е имал остра реакция
така, както тя е отразила в АМ листове „остра стресова реакция“ и това е
констатирано от нея още на 29.10.2021г. След това тъй като според нея е
отшумяла тази реакция тя го е диагностицирала със „смесено, тревожно,
депресивно разстройство“. Предписала е да продължи лечението, което
продължава и към днешна дата с „Тритико“. В експертизата е отразено и че се
взима вечер за сънотворен ефект, но и за антидепресивен ефект. Не можем да
не отчетем, че той продължава да изживява негативни емоции след случилото
се с него. Продължава с хипертонията, с предсмърдното мъждене и с
психотропното лечението, което му е предписано от д-р П.. След като има
увеличение на дозата лекарства и даже има включване на нови за лечение на
сърцето му според мен не се облекчава съС.ието, а се утежнява. От така
изложеното аз считам, че е налице доказано престъплението по чл. 130, ал. 1
от НК, при пряк умисъл от страна на извършителя В. да причини телесното
увреждане. Той отива и си урежда срещата настоятелно точно с желанието и
целта да го пребие, но това си е негово решение и как сам си го мотивирал за
7
отмъщение заради обидите към съпругата му само,че няма такива
доказателства, че е нанесена обида или за това, че е трябвало да отговори на
забележката на А. В. – „ти до кога ще търпиш Я. да обижда жена ти?“ той
най-добре си знае защо е отишъл и защо е пребил човек вместо да поговорят
цивилизовано с него, защото същия ден и А. В. е отишъл в „Н.С.“ и той го
разказа. Разговорили са се за кратко, стиснали са си ръцете и до там е била
разправията. Можеше и тук да приключи по този начин. С едно изясняване на
отношенията – кой какво казал, кой какво отговорил, кой в какви правомощия
е казал на другия и т.н., но явно не е имал намерение по такъв начин да се
проведе срещата. Ето защо ще отбележа още, че са измислица и защитна
позиция на подсъдимия това, че бил го нагрубил Г. Я. -някаква обидна
реплика му бил казал, за да предизвика това нападение, но това не се доказа и
моля да го приемете казаното обяснение от подсъдимия като защитна
позиция, за да се приеме, че е налице афект, който смекчава наказателната
отговорност. По отношение на гражданският иск той е предявен в този
размер, който е описан в тъжбата по желание на Г. Я.. Вие ще прецените по
справедлИ.ст какво обезщетение да определите от момента на деликта с
лихва до окончателното изплащане и дали да постановите ни се възстановят
разноските по делото, не само хонорара, но и разноските за тройната
експертиза, която сме изплатили и имаме представени платежни документи.
На този етап приключвам, ако се наложи ще се допълвам след като чуя
защитата.
АДВ. В.: Уважаеми господин Председател, фактическата обстановка
която се изясни след провеждане на съдебното следствие за мен е следната-
на процесната дата св. В. е провел телефон разговор с подзащитният ми в
процеса на който го е уведомил, че Я. обижда с грозни изрази жена му и той
като мъж на мъж му задава въпроса „до кога ще търпиш това положение?“ В
последствие думите на В. са потвърдени от св. В., която разстроена е
споменала на съпруга си, че е обиждана от Я. във връзка със служебен спор.
Т.е. не, че просто между тях е имало служебен спор, а че в хода на служебния
спор тя е станала обект на обидно отношение от негова стана. Логично е
подзащитният ми да предприеме действия за изясняване на ситуацията и да
се сложи край на това непристойно поведение от тъжителя. Очевидно е, че
двамата са се познавали макар и бегло и общуване между тях е имало по
повод обща партийна работа, както подчерта подзащитният ми, което е
8
създало някакви макар и бегли отношения между тях. Това е дало повод на
подсъдимия ми да потърси по телефона Я. за изясняване на случая. След като
го е потърсил няколко пъти разговора е проведен вече по инициатива на Я., а
не по инициатива на подзащитният ми и в този телефонен разговор самият Я.
е предложил той да отиде пред дома на подзащитният ми и да си изяснят
отношенията. Тъй като е имал е представа за Я. като един агресивен и
невъздържан човек подсъдимия В. преди срещата е потърсил съдействието
на св.Н., който д а присъства на нея и ако се стигне до някакъв инцидент да
го предотврати. Т.е. очевидно неговото намерение не е било физическа
конфронтация с Я., а провеждането на един нормален разговор и евентуално
присъствие на очевидец, който да играе ролята на помирител между тях, тъй
като Г. Н. е познавал и двамата и самият той каза какви са му впечатленията и
от двамата. Тези от Г. Я. не са много положителни, но е факт, че идеята на
подзащитният ми е била провеждане на разговор. Макар, че на него му е
даден повод през деня да си изгради едно оправдано негативно към Я..
Отивайки на срещата той е посреща с израза „какво искаш бе, боклук?“ и
тогава вече не се е въздържал. Обиди през деня към съпругата му, желание от
негова страна да се изяснят нещата и вместо някаква съпричастност към това
му желание от страна на Я., някакво позитивно отношение към подадената му
ръка – той се обръща като продължава с вербалната агресия през деня. Този
път насочена към подзащитният ми. Не се е сдържал –ударил го е, факт. Вече
въпрос на преценка е броя на ударите и с какво са нанесени. Кратко време
след това пристига св. Н., който в разпита пред Вас потвърди изцяло версията
на подзащитният ми. Т.е., че е отишъл там с идеята да бъде посредник между
двамата и да не позволява да се стига до физическа саморазправа или
конфликт, но е закъснял със секунди или минута, което закъснение за
съжаление е коствало и възникналия конфликт. Просто Г. Я. не е могъл да се
въздържи и се е придържал изглежда към настоящето си поведение през този
ден, защото през същият този ден той се държи агресивно не само с В., но и
със св. В. като си позволява да го нарича „прасе“, което иска да покаже, че
има някаква системност в това негово поведение спрямо другите служители и
тази системност беше потвърдена и от разпита на св.Ц., която като негов пряк
ръководител е имала многократно поводи да му прави забележка за
непристойно поведение спрямо другите служители, че излиза извън добрия
тон и си позволява да създава напрежение чрез обидното си поведение на
9
работното си място. Може да е лидер на профсъюзната организация, може да
изпълнява съвестно служебните си задължения за което да е получил плакет,
но плакета не го прави добър човек,а го прави добър служител с оглед
изпълнението на професионалните му задължения. Какъв е като човек се
изяснява с разпита на няколкото свидетели. Само за един ден ние виждаме как
той се държи обидно с 3 човека - В. –да, оправдан е по това дело, но в
съзнанието на нейния съпруг към онзи момент на процесната дата
поведението на Г. Я. е било точно това, което казва и св. А. В.- вулгарно,
непристойно за мъж или жена. Позволил си е обидни изрази срещу св.В. и на
трето място си е позволил такива и спрямо подсъдимия В.. След случая
непосредствено В. споделя със св. Н. причината за побоя и че той не е имал
никакво намерение да го бие, просто не се е въздържал. Бил е провокиран по
такъв начин, че Г. Я. не му е предоставил избор като на мъж. Защото
съгласете се, че какви отношения могат да си изяснят двама души когато
вместо поздрав единия получава от другия обидната реплика „боклук“. След
случая има обаждане на тел.112 и пристигат полицейските служители. На мен
лично ми направи впечатление, че пред тях Г. Я. казва, че причина на срещата
е била спор със съпругата на В.. Т.е. той си дава сметка, че подсъдимия има
причина да се срещне с него, имало е нещо, което е трябвало да се изясни от
този ден и той вместо да съдейства за неговото туширане е допринесъл за
ескалацията и да се стигне до настоящето дело. Полицейските служители
обаче не са забелязали нищо по особено по дрехите и по външния му вид. И
двамата казват, че той не е имал кръв, че се държи адекватно, споменал е пред
тях, че няма нужда от медицинска помощ и ако се наложи може сам да иде до
болницата. Факт е, че подзащитният ми не е имал намерение да се
конфронтира физически с пострадалия и изразеното съжаление пред брата на
Я.. На въпроса „защо се е стигнало до там“ подзащитният ми заявява, че
съжалява за случилото се и изобщо не е имал намерение да се саморазправя
физически с брат му. Просто една провокативна реплика го е принудила да
действа извън неговите разбирания за нормално и цивилизовано уреждане на
спор между двама човека. Т. е. цялостното поведение на подзащитният ми
показва, че такива предварителни нагласи за побой над тъжителя не са
съществували. Те са възникнали инцидентно в момента когато е бил обиден и
аз считам, че правилната квалификация на деянието е такова, извършено в
афектно съС.ие тъй като той е бил провокиран за действията си, т.е. намирал
10
в съС.ие на силно раздразнение, което е било провокирано от пострадалият с
обидната реплика „боклук“. Това поведение на тъжител рефлектира и върху
размера на гражданският иск, който следва да уважите по справедлИ.ст тъй
като ЗЗД е категоричен, че при съпричиняване от страна на пострадалия се
намалява размера на обезщетението. Аз считам, че това съпричиняване в
случая е някъде от около 80 % от стойността на гражданският иск. Установи
се, че страничните ефекти, които се твърдят в тъжбата за здравословното
съС.ие на Г. Я. не са получени, нито е влошено здравословното му съС.ие от
кардиологична гледна точка, нито от неврологична. В приложеният АМ лист,
издаден от д-р П. от 05.05 ясно е записано, че това невротично разстройство е
с многогодишна давност, докато в тъжбата Я. се опитва да изопачи нещата и
да посочи като начален момент на тези му проблеми в този аспект тези му
здравословни проблеми, а именно побоя от м.октомври 2021 г., което се
оказа, че се опровергава от заявеното от него пред лекуващия го лекар. И
трите ВЛ бяха категорични, че в резултат на побоя причинно следствена
връзка от побоя не е получил усложнения на стари заболявания. Т.е. тук се
обхващат всичките му стари заболявания и ВЛ бяха достатъчно обосновани в
този си извод защо смятат така. Това е.
РЕПЛИКА АДВ. П.: Ще моля да не приемате, че действията на
подсъдимия И. В. са в съС.ие на афект, защото няма доказателства в тази
насока, освен неговите обяснения в качеството на подсъдим, които са защитна
позиция.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Към пледоарията на
адв. П. това, което ми стана интересно е, че тя заяви, че това било планувано
като саморазправа. Как човек, който е с 10 години по-възрастен, по слаб ,по-
нисък и човек, който на 52 години не е влизал в съдебна зала и няма нищо,
дори като свидетел в досието си- как такъв човек планира такава
саморазправа? Без мотив решава, отива и се саморазправя. Второто нещо,
което към адв. П. –при гледане на записа с ВЛ адвокатката помили Я. да
излезе от с.зала, защото се стресирал. Веднага след това ВЛ д-р П. М. заяви,
че при прегледа няколко дни по-рано Я. му показал записа в телефона си. Как
така си носи записа в телефона да си го гледа периодично пък се стресира и
не идва на с.з.? Няколко неистини връзка с тъжбата –че съм дошъл с Н., че
11
съм избягал от мястото. В нито един момент не съм бягал и на записа се
вижда, че до последно съм говорил с него. Той тръгва да си тръгва да си
отива в къщи, аз си тръгвам с Н. към моя си дом. Нито съм бягал, нито са ме
търсили. Дори полицията, ако след това ме бяха търсили щях да се отзова.
Другото нещо, което ми направи впечатление -бруталните лъжи на ДП на С.
Й.. Действията след случката, които за мен бъдат недоумение и адвокатката
визира в тъжбата си те третират едно лошо съС.ие на него, той първо не се
обажда на бърза помощ, не се обажда на полицията, а се обажда на приятел
един след друг. Той и на жена си не се обажда, той се обажда на колежка като
пръв човек да дойде на помощ и след това друг колега идва на помощ. Всички
тия колеги -те още тогава ли са били ВЛ или медицински лица и на всички
той да си сваля панталоните и да си показва ожулванията по бедрото.
Съблича се полугол да му видят нараняванията, не му трябва полиция, не му
трябва бърза помощ. Търсят камери по плаца там и се занимават с неща,
които не отговаря на идеята на неговия подзащитник. Припаднал, че бил
много зле. Тия действия на тоя хора са неразбираеми. За плакета и това, което
адв. В. засегна за „служител на годината“- абсолютно споделям, че той не
определя един човек какъв е. ако това те прави добър човек и изтрива
всичките грешки, които си правил и неправилните ти движения то моля да
вземете под внимание, аз не ги нося като г-жа адвокатката, но бих могъл да ги
донеса. Аз съм системен дарител за детски домове, за църкви, ремонтирал
съм църкви, участвал съм в изграждането на кръстове и мога да донеса много
плакети, но то не изтрива това, което направих. Казах няколко пъти още и в
самото начало при разговора с брат му, че съжалявам. Казал съм го десетки
пъти, че съжалявам за това, което направих. И към момента не мога да си
отговоря на въпроса как се спира такъв служител на работно място, след като
не може да те защити нито прекият ти ръководител, не може да те защити
полиция, не може да те защити и закон, защото тия неща и дори делото с
жена ми трудно се доказват. Камо ли да ги докажеш на работното място и
това непрекъснато тъпкане и агресиране няма как да го спреш. С такъв човек
аз и към момента не разбирам какво трябва да направяше да направя. Опитах
да направя всичко възможно по силите си. Аз пак казвам -не съм отишъл да
се саморазправям и няма как да не вдигнеш телефона и да кажеш „абе човек,
какво правиш“. Няма как да те търсят 8 пъти и ти да не вдигнеш телефона и
да кажеш „В., извинявай аз бях нервен, тя жена ти и тя остра, нервна и се
12
скарахме“. Това са нормалните взаимоотношения. Той цял ден се крие и
вечерта в 8 часа „ти за какво ме търсиш?“ едно след друго следват едни
движения, които ти не знаеш как да спреш и какво да направиш. Докъде ще
продължи това нещо? И а думите му аз като го питах да се видим той ми
казва „аз ще дойда пред вас.“ Ама ти сега какво искаш и мен пред нас ли да
ме биеш, какво да направиш? Той всяка една следваща дума аз и към
момента, но пак ще го кажа- тоя човек не е човек, който с да се разбереш с
половин дума. Нямам в досието си нито едно стълкновение и това е
несериозно да се мисли, че съм планувал. Човек чист като сълза и аз съм
планувал и съм отишъл да го бия. Просто нямам думи.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Категорично съм виновен за това,
което направих. Категорично не съм съгласен с искането на обезщетение-
това е огромно голяма сума. Искам това, което каза адв. В. - като
съпричастност 80 % от сумата мисля, че е приемлива рамка поне в моите
очи.
Съдът се оттегли на съвещание за произнасяне на присъдата, обяви
същата на страните и разясни сроковете за нейното обжалване.
Протоколът се изготви в с. з., което приключи в 16,45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13