Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.06.2020 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на втори юни две хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: НИКОЛИНА
КОЗЕЛОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 792 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1228-000051 от 23.01.2020 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР - Стара Загора /упълномощен със заповед № 349з-196/20.01.2016 година на
директора на ОД на МВР град Стара Загора/, с което на А.Д.А., ЕГН ********** е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева за допуснато
административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – град Стара
Загора, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000051 от 23.01.2020 година на Началник група в сектор
ПП, към ОД на МВР - Стара Загора /упълномощен със заповед № 349з-196/20.01.2016
година на директора на ОД на МВР град Стара Загора/, с което на А.Д.А., ЕГН **********
е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева за
допуснато административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, и се моли съда същото да бъде отменено.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище, че така подадената жалба е неоснователна а обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира
се за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните намери за установено следното:
Жалбата
е подадена от лице имащо право на това – нарушител, разгледана по същество
същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
А.Д.А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 05.01.2020
година, за това, че на същата дата, около 12.30 часа, в град Стара Загора, по
улица „Свети Отец Паисий“ до № 16, в посока юг-север, управлява лек автомобил „Крайслер”
с регистрационен № СТ 9574 ВС, собственост на „Катерина Кетъринг”ЕООД, град
Стара Загора, като управлява без да е налице сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2020 година, като
към момента на проверката моторното превозно средство не е спряно от движение. Деянието
е квалифицирано като нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането.
При съставяне на акта жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение,
включително и от това по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. След проверката изискуемата
по закон застраховка е била сключена /сключването е извършено на същия ден след
проверката, факт който не се оспорва от нарушителя/.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателят, на основание чл.638, ал.3
от Закона за движението по пътищата е наложено, предвиденото в закона административно
наказание –„глоба” в размер на 400 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, лице, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се наказва с глоба в
размер на 400 лева. Следователно за да е налице фактическия състав на
изпълнителното деяние на административното нарушение, следва да се установи по
безспорен начин, че дадено лице управлява МПС, без за превозното средство да е
налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В този случай законът не изисква лицето да е
собственик на автомобила, който управлява. От друга страна следва са има в
предвид, че посочената задължителна застраховка, покрива с параметрите и лицата
които управляват даденото МПС и не са негови собственици.
В
разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства /писмени и
гласни/ се установява, че жалбоподателят на 05.01.2020 година в часа на
проверката е управлявал лек автомобил, собственост на фирма, регистриран на
територията на РБ, без да е била налице за автомобила, сключена застраховка
„Гражданска отговорност”. Това се установява от събраните по делото
доказателства – АУАН и показанията на свидетелите Ж. и С.. В противната насока
доказателства не се събраха. Жалбоподателя и пред настоящата съдебна инстанция
не представи доказателства, че към момента на проверката, управлявания от него
автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.
Представената такава е след часа на проверката. При издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН.
Посочено е мястото – в района на населеното място на град Стара Загора, подробно
е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е
установен и нарушителя. Съдът намира административно-наказващия орган при
издаване на обжалваното наказателно постановление е спазил изискванията на
чл.57 от ЗАНН, описал е правилно фактическата обстановка по административното
нарушение и предвид обстоятелствата е наложил наказание в предвидения в закона
размер. От друга страна наказателното постановление е издадено от лице с
нужната за това компетентност, съобразена с изискванията на чл.647, ал.2 от
Кодекса за застраховането. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в
случай допуснато административно нарушение може да се разгледа като маловажен
случай. Съдът намира, че спрямо този вид нарушение не е приложима нормата на
чл.28 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че именно извършената проверка е
прекратила действието на административното нарушение, а по волята на
нарушителя. В последно време се наблюдава системност на този вид
административни нарушение, а и от справката за нарушител е видно, че
жалбоподателя не прави изключение и системен нарушител на правилата за движение
за което не веднъж е понесъл административно наказателна отговорност. Тази
негова системност го охарактеризира като лице с обществена опасност, изградило своите
навици трайно да не зачита правилата за движение визирани в Закона за
движението по пътищата. В тази връзка при прилагането на нормата на чл.28 от ЗАНН се взема предвид и поведението на водача, а в случая като се има предвид,
че същия е системен нарушител и за него е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително при
това виновно е допуснато нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В тези случаи е
предвидено наказание – „глоба” в размер от 400 лева. Съобразявайки се с
нарушението, неговата тежест, както и това че е допуснато за първи път,
административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в
предвидения в закона размер от 400 лева.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: