Решение по дело №445/2025 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на М. С. Д. от гр.Суворово срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0253-000128 на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Девня. С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от една година, тъй като е предоставила собственото си МПС да го управлява неправоспособно лице- М. М..

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заявява, че не е обоснована продължителността на ПАМ от една година, защото когато действа в условията на оперативна самостоятелност органът, който издава заповедта е длъжен да излага мотиви защо е избрал именно този срок, особено когато е в предвидения в закона максимум. В конкретния случай, срокът е в определени в закона граници и е необходимо да се изложат конкретни съображения в тази връзка, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. Такива мотиви липсват. Според жалбоподателката мотивите за налагане на мярката трябва по ясен и категоричен начин да посочват субекта, спрямо когото се налага, фактите, които са на лице за прилагането й, времетраенето й, място, където се прилага. Недопустимо е да се предполага какво е фактическото основание за определяне на максималния срок на ПАМ. Като не е изложил конкретни мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ административният орган е допуснал съществено нарушение на администртивнопроизводствените правила и не е спазил изискването за форма, предвидено в чл.172, ал.1 от ЗДвП. Моли за отмяна на ЗПАМ.

Ответната страна – Началник група към ОД МВР Варна, РУ Девня, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Заявява, че г-н М. има множество нарушения по ЗДвП, вкл. и за употреба и шофиране с наркотични вещества. СУПМС му е отнето на 18.02.24г. и към датата на нарушението- 13.09.24. не е върнато.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ е издадена предвид съставен АУАН cep.GA, бл. №1152282, против М. Г. М. [ЕГН], затова, че на 13.09.2024г. около 16:30 часа, в гр. Суворово, по ул.“Баба Тонка“ 50м. преди кръстовище с път. 2901, посока с. Левски, управлява ППС л.а. „Мерцедес“ С320, peг. №*******, собственост на М. С. Д. от гр. Суворово, като М. М. не притежава СУМПС – лишен от дата 19.02.24г. със ЗППАМ № 24-0819-000195.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 365з-8226/30.12.21г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Варна е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.3 – началниците- група в ПП при ОД МВР за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Варна, поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

По преписката е представен АУАН № 1152282/ 13.02.24г. съставен срещу М. Г. М. за две нарушения: на чл.150а – управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП- отказва проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС, за което се изисква валидна СУМПС, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – М. С. Д..

По делото не е спорно, че лицето, което е управлявало процесното МПС на 13.09.24г. в 16:30ч. в гр.Суворово, е М. Г. М. и не е притежавал съответното СУМПС. В тази връзка това обстоятелство се сочи от жалбоподателя като относимо към предмета на настоящия спор, който касае въпроса дали спрямо жалбоподателката, която не е управлявала процесното МПС, правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, при наличие на обстоятелствата, посочени правната норма. Жалбоподателят не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач, който няма СУМПС/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, в чие владение е автомобилът и по какви причини. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно, възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

Видно от разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една година. Принудителната административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Административният орган е длъжен да обоснове защо определя съответната продължителност на срока. Съдът не може да намали предвидения в заповедта срок, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като определянето на срока е от компетентността на административния орган, а съдът проверява законосъобразно ли е определен този срок, с оглед изложените в акта мотиви.

В случая, в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз основа на кои факти и обстоятелства е наложен максималният срок на принудителната административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.5 от АПК, в акта следва да се посочат фактически и правни основания за издаването му. Ако административният орган не отбележи тези основания, е длъжен да посочи друг документ от преписката, където се съдържат. В случая като основания и факти за издаване на ЗППАМ могат да се извлекат от документите, съдържащи се в административната преписка.

Видно от АУАН № 1152282/13.09.24г., на г-н М. са установени две нарушения: по чл.150а, ал.1 от ЗДвП -неправоспособен шофьор и по чл.174, ал.3, пр.2 от с.з.- отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества. Второто установено нарушение също е предпоставка за самостоятелно издаване на ЗППАМ по чл.171, т.2а, б“б“ от ЗДвП. Следователно тези две отделни нарушения обосновават по-високия размер на ЗППАМ от една година, т.е. максималния срок в случая може да се извлече от фактите по преписката.

По тези съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, които накърняват правото му на защита. Собственикът на МПС носи отговорност по чл.102 вр. чл.171, ал.1, т.2а от ЗДвП, ако предостави автомобила си на лице, което управлява МПС след като е лишено от това право по съответния административен или съдебен ред, както и ако предостави същия на лице, което откаже да бъде проверено за наркотици. Макар на не е издадена ЗППАМ за второто нарушение, този факт, безспорно доказва по-високия размер на наложената принудителна административна мярка.

В обобщение се налага извода, че с издаването на процесната заповед, ЗДвП е приложен правилно от ответника, в съответствие с постигане на целите в чл.171 от ЗДвП - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определения максимален срок, поради което не са налице основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК за нейната отмяна. Неоснователни са оплакванията в жалбата за нарушение на принципа на съразмерност в чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК при издаване на ЗППАМ, че административния орган не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 24-0253-000128 на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Девня, е правилна, а жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на спора основателно и своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна Областна дирекция на МВР- гр.Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Д. от гр.Суворово срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0253-000128 на Началник група към ОД МВР Варна, РУ Девня.

ОСЪЖДА М. С. Д. от гр.Суворово с [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР- гр.Варна сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.