№ 401
гр. Кърджали, 16.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100194 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "Профи
кредит България" ЕООД срещу Е. Х. А. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2124,51 лева, представляваща
непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********** г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 30.10.2024 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 632,10
лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 05.08.2023 г.
до 05.08.2024 г., сумата в размер на 227,43 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 06.07.2022 г. до 05.08.2024 г. и сумата в размер на 136,19
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 05.08.2024 г. до
29.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1510/2024 г., по описа на РС-Кърджали, както и осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, вр. чл. 10а ЗПК за
осъждане на Е. Х. А. да заплати на "Профи кредит България" ЕООД сумата в
размер на 388,80 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга
"Фаст", дължимо за периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г. и сумата в размер
на 1088.80 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга "Флекси",
дължимо за периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2025 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за
потребителски кредит № *********** г., по силата на който предоставил на
ответника кредит за сумата в размер на 3500 лева, който следвало да бъде
върнат за срок от 36 месеца, ведно с уговорената по договора възнаградителна
1
лихва. Отделно от това твърди, че на ответника били предоставени и
допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", всяка от които на стойност
съответно от 875 лева и от 2450 лева. Твърди, че по договора за кредит били
извършени частични плащания в общ размер на 5401.58 лева, с които били
погасени деветнадесет пълни и една частична месечна вноска. Сочи, че
поради липса на плащания обявил кредита за предсрочно изискуем. По така
изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от
ответника Е. Х. А. чрез процесуалния му представител адв. К., в който се
поддържа, че исковете са неоснователни. Не оспорва сключването на
процесния договор за потребителски кредит, но оспорва уговорките за
допълнителна услуга "Фаст" /за приоритетно разглеждане/ и „Флекси“ /за
гъвкав погасителен план и за промяната му/ като нищожни на основание чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК. Излага също така доводи за нищожността им с оглед
на противоречието им с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите. Освен това ги оспорва с доводи за неравноправност. Позовава се
и на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като заявява, че се цели допълнително оскъпяване на
кредита, което е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Позовава се на съдебна практика, според която използването на
заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на годишния процент на
разходите представлява един от елементите, на които може да се основе
преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, подвежда
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му
позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на
договора.
Иска от съда да прогласи нищожността на таксите за бързо разглеждане
на основание чл. 10а, чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Претендира разноски.
Ответникът релевира възражение за прихващане със сумата от
1847,40 лева, представляваща недължимо платена сума, поради нищожност на
клаузите за допълнителните услуги "Фаст" и „Флекси“ от договора за
предоставяне на кредит.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, както и осъдителни претенции с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 1510/2024 г. по описа на
РС-Кърджали, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
2
за сумите, предмет на установителния иск. Срещу заповедта в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника, като исковата претенция
е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания
на заявителя в този смисъл.
По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са приети за
безспорно установени и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между страните е бил сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № *********** г., по силата на който е получил от ищеца сума в
размер на 3500 лв., за срок от 36 месеца, при фиксиран годишен лихвен
процент от 41,00 % и ГПР от 49,23 %, с възнаграждение за поискана и
закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875 лв. и поискана и
закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2450 лв., с размер на
месечните вноски по допълнителните услуги от 92,37 лв.
В исковата молба е направено признание, че ищецът е заплатил по
кредита общо сумата от 5401.58 лв.
Видно от представения договор за кредит, чистата стойност на
отпуснатия кредит възлиза на сумата 3500 лв., при годишен лихвен процент –
41 % и ГПР – 49,23 %. Срокът на кредита е 36 месеца, размерът на вноската е
166. 89 лв., а дължимата сума по същия – 6006.55 лв.
Уговорено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст"
– 875 лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" – 2450
лв., тоест общият размер на двете възнаграждения възлиза на сумата 3325 лв.,
съизмерима с чистата стойност на отпуснатия кредит – 3500 лв.
С включването на допълнително уговорените услуги общото
задължение по кредита възлиза на 9331.55 лв., като общият размер на вноската
е 259.26 лв.
Следва да се отбележи, че с определението за насрочване от
27.04.2025 г. съдът надлежно е указал на страните, че ще обсъди доводите на
страните, дали договорът и/или негови клаузи противоречат на императивните
разпоредби на ЗПК или не. Също така е указал, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Съдът намира, че претенциите за възнаграждение за закупени услуги
"Фаст" и "Флекси" са основани на клауза в договора, съобразно която
възнаграждението става изискуемо при подписване на договора, а условията
по предоставянето им е предвидено в ОУ.
Съгласно Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, 9 състав,
разпоредбата на чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
3
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат
в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла
на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по
смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги
се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В случая услугата "Фаст" предоставя право за приоритетно
разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази,
наименувана "Флекси" допуска промяна на погасителния план. Уговореното
възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на
кредит, всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и
предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2
ЗПК. Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителният
план не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с
хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на
действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора,
обективирано в нов погасителен план - чл. 15. 2 от ОУ. В този смисъл
уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на
ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено
плащане в размер, който многократно надхвърля сумата на кредитиране, без
реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Ирелевантно в
този смисъл е дали действително ответниците са се възползвали от някои от
опциите, включени в така договорените допълнителни услуги – например
отлагане на определен брой погасителни вноски, както твърди ищецът.
Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното
плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил в общата
сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска. В
контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения
за допълнителни услуги следва да бъде отразено като разход при формиране
на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са
отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с
изискването на чл. 19, ал. 1-3 ЗПК. Ето защо макар формално договорът за
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т. 10 от същата
правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент
на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит,
съответно при включването на тези възнаграждения в ГПР същият би
превишил многократно законоустановения размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Още повече като се вземе предвид и уговорената такса за извънсъдебно
събиране на вземането, която в случая е в значителен размер 500 лв.,
независимо, че по отношение на същата не е предявен осъдителен иск в срока
по чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
В следствие от това процесният договор се явява недействителен при
4
условията на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съответно на връщане
подлежи само чистата стойност на кредита – главницата, но не и лихва или
други разходи по кредита, на основание чл. 23 ЗПК.
Тоест, в случая дължима от ответника е единствено главницата в
размер на 3500 лв., съобразно уговореното в договора за кредит. В същото
време обаче, както се посочи и по-горе в исковата молба изрично е признато,
че извършените плащания по този договор са в общ размер от 5401.58 лв.,
което впрочем се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, поради което съдът намира, че може да бъде направен обоснован
извод, че кредитополучателят е погасил задълженията си за главница по
договора за кредит. В този смисъл претенцията в размер на 2124.51 лв.,
представляваща очевидно остатък от отпуснатата в заем сума – 3500 лв., е
недължима /погасена е чрез плащане/, поради което подлежи на отхвърляне.
Още повече, видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
платената от ответника сума в размер на 5401.58 лв. покрива главницата по
кредита, дори с начислената лихва, които вещото лице изчислява на 4961.46
лв. Исковете за 632.10 лева договорно възнаграждение за периода 05.08.2023 г.
– 05.08.2024 г., 227.43 лева лихва за забава за периода 06.07.2022 г. –
05.08.2024 г., 136.19 лева законна лихва за периода 06.08.2024 г. – 29.10.2024 г.,
също да бъдат отхвърлени като неоснователни. Неоснователно и
незаконосъобразно в този смисъл ищецът е отнасял плащанията към
погасяването на други задължения по кредита, в това число за договорна
лихва, съответно за договорените възнаграждения за допълнителните услуги
Фаст и Флекси.
Останалите предявени искови претенции за сумата от 1477.60 лева, от
които 388.80 лева възнаграждение за закупена услуга Фаст и 1088.80 лева
възнаграждение за закупена услуга Флекси също подлежат на отхвърляне
именно с оглед направените изводи за недействителност на договора за
кредит, предвид и цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът.
По разноските:
Ответникът Е. Х. А. е представляван от адв. Х. К. от АК-Кърджали,
като са представени съответни договори за правна защита и съдействие от
17.12.2024 г. /за заповедното производство/ за заплатен адвокатски хоноорар в
размер на 650 лв. и от 04.04.2025 г. /за исковото производство/ за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2000 лв. Претендира се и заплатено
възнаграждение за нещо лице в размер на 300 лв.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от
25.01.2024 г. по дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните
съдилища характер, предвиденото с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не следва да се прилага.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
5
служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от
съда при своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал.
5 ГПК, какъвто е и настоящият случай, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна
сложност на делото /така Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908
по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
С оглед гореизложеното и предвид обстоятелството, че подаването на
възражение срещу издадената заповед за изпълнение има бланкетен характер,
съдът приема, че в полза на длъжника в производството по ч. гр. д. №
1510/2024 г. по описа на РС-Кърджали, следва да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 200 лв.
Съобразявайки вида, цената и характера на предявените искове
/установителни и осъдителни искови претенции/, обстоятелството, че по
идентични казуси има формирана еднопосочна съдебна практика по
множество дела, ангажирания в производството доказателствен материал,
участието на процесуалният представител на ответника само в две открити
съдебно заседания, приема, че справедливото възнаграждение за
осъществената в полза на ответника правна защита се съизмерява със сумата в
размер на 1000 лв., поради което в полза на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 1000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С.м , бул. "Б". № *, бл. *, вх. *, срещу Е. Х. А.,
ЕГН **********, с адрес: с. с. З., ул. "М", № *, общ. К. обл. К. искове с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 2124,51 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № *********** г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2024 г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 632,10 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г., сумата в размер на
227,43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 06.07.2022 г. до
05.08.2024 г. и сумата в размер на 136,19 лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1510/2024 г., по описа на
РС-Кърджали, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, с адрес: гр. С.м , бул. "Б". № *, бл. *, вх. *, срещу Е. Х. А.,
6
ЕГН **********, с адрес: с. с. З., ул. "М", № *, общ. К. обл. К. искове с правно
основание чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 от ГПК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 388,80 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга "Фаст", дължимо за
периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г. и сумата в размер на 1088.80 лева,
представляваща възнаграждение за закупена услуга "Флекси", дължимо за
периода от 05.08.2023 г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 10.02.2025 г., до окончателното плащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН..
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, с
адрес: гр. С.м , бул. "Б". № *, бл. *, вх. *, да заплати на Е. Х. А., ЕГН
**********, с адрес: с. с. З., ул. "М", № *, общ. К. обл. К. сумата от 200 лв.
/дваста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр.
д. № 1510/2024 г. по описа на РС-Кърджали /в заповедното производство/,
сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7