Р Е Ш Е Н И Е № 129
гр. Разград, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия
Робева КАНД № 122 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Ерна – 67“ ЕООД – гр. Разград против Решение № 127 от
18.05.2021 г., постановено по АНД № 20213330200162 по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 553121-F577185 от
30.12.2020 г., издадено от началник Отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Централно управление на НАП. С потвърденото наказателно постановление на
основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се излагат подробни съображения. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не
ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че не са налице касационни отменителни основания и оспореното
решение следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд и безспорни факти по делото
са следните: На 06.10.2020 г. органи на приходите извършили проверка в търговски обект
за бърза закуска - дюнер, находящ се в гр. Разград, ул. Борис Йончев № 23, стопанисван
от „Ерна-67“ ЕООД. При проверката на касовата наличност констатирали, че
дневният оборот съгласно междинен отчет е в размер на 114,80 лв. Фактическата
наличност в касата на ФУ обаче била в размер на 51,20 лв, което било установено
след преброяване и изготвен опис. В паметта на фискалното устройство нямало
отразени „служебно изведени“ и „служебно въведени“ суми. Разликата между
фактическата наличност в касата и тази, разчетена от паметта на фискалното
устройство, била в размер на 63,60 лв. по-малко в касата.
На жалбоподателя бил съставен Акт № F577185 от 27.10.2020 г. за
установяване на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/Наредба № Н-18/.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление по съображения, че е АУАН и НП са издадени от компетентни
органи по предвидения в закона ред и форма, че констатираното нарушение е
доказано по несъмнен начин, то не представлява маловажен случай и
жалбоподателят правилно е санкциониран на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният
съд е приложил правилно материалния закон. Верни и обосновани са изводите му,
че АУАН и НП са постановени от оправомощени органи, в кръга на тяхната
компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание и в съответствие
с процесуалните правила.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 извън случаите на продажби/сторно
операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Доказано
е по делото, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да регистрира
всяка промяна на касовата наличност чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, като в резултат е констатирана разлика между
фактическата наличност в касата и отразената от фискалното устройство в размер
на 63,60 лв. Поради това правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност по реда на чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДДС с налагане на
минималната имуществена санкция от 500 лв.
Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че в деня на проверката е приел
доставка от ЕТ „Мидия – М. А.“ и е заплатил част от цената със сума от касата в
размера на установената разлика. Не са ангажирани нито писмени, нито гласни
доказателства, подкрепящи тези твърдения. Но дори подобно плащане да е било
извършено, то не оправдава бездействието на жалбоподателя да регистрира
служебното извеждане на сумата от касата.
Касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд за неприложимост
на института по чл. 28 ЗАНН. Деянието не представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Липсват доказателства, които да обуславят
значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
жалбоподателя нарушение в сравнение с типичните случаи на нарушения от същия
вид. Извършеното нарушение е формално по
своя характер и фактът, че не води до неотразяване на приходи, е елемент от обективната
страна на деянието, съответно обуславя приложението на чл. 185, ал. 1 ЗДДС,
който предвижда по-леко наказание в сравнение с общата санкционна разпоредба на
чл. 185, ал. 2, предл.1 ЗДДС.
Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Фактическата
обстановка по делото е правилно установена, събрани са относимите доказателства
и са оценени според действителното им съдържание. Обсъдени са направените от
жалбоподателя възражения и са изведени обосновани правни изводи.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
127 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 20213330200162 по описа на Районен
съд – Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/