№ 351 / 3.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 03.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 905 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 201 от 01.12.2017г. издадено от и.д. Главен директор на Главна дирекция ,,Инспекция за държавен технически надзор, Държавна агенция за метрология и технически надзор, на ,. К. О., с ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от К.П.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx, е подведен под административна отговорност за извършено нарушение по & 12, ал.3 във вр. с чл.39, ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьорите за което му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200.00 лева на основание чл.55, ал.2 от ЗТИП.
В жалба си санкционираното дружество изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление като счита, че същото е съставено при наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения и при неправилно приложен материален закон. В заключение иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят,. К. О., редовно призован, се представлява от своя представител, който чрез упълномощения си защитник моли съда да уважи жалбата и отмени наказателното постановление, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана да обжалва наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното наказателно постановление е било издадено въз основа на АУАН - 216 от 16.06.2017г., въз основа на който било констатирано, че на 22.03.2017г., при извършена техническа проверка във вр. с чл.36а, ал.1 от Закона за техническите изисквания към продуктите на ,,ДКВ - Сервиз - Младенови, Иванов и Сие" СД, вписано в регистъра на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), като лице, осъществяващо дейност по поддържане, ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност с регистрационен номер ВрО xxxx /08.02.2007г.за лице, извършващо дейности по поддържане, ремонт и преустройство на асансьори, на адрес гр.Монтана, ул.,,Ю. В." № xxxx , актосъставителят е извършил проверка за спазване на обхвата на издаденото удостоверение и условията, при които го е получило. При проверка на две съоръжения с повишена опасност на случаен принцип, регистрираните от ,,ДКВ - Сервиз - Младенови, Иванов и Сие" СД е проверен асансьор пътнически, електрически, с регистрационен номер 736АС4158, заводски номер 70542, година на производство xxxx 89г., 4 лица, 7 спирки, скорост 0,7 м/с., монтиран на адрес в гр.Монтана, ж.к. ,,Младост" блок 12, вх.В. Описаният асансьор е съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП и попада в обхвата на чл.2 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и технически надзор на асансьорите.
При извършената проверка на въпросното съоръжение актосъставителят установил, че на 23.02.2017г. е извършен технически преглед от инж. Георги Георгиев - инспектор в ,. К. О., гр. София. В Ревизионен акт № 4 лицето записало, че не е монтирано устройство, съгласно чл.39, ал.2 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьорите. Проверката била извършена в присъствието на лице, различно от това, подписало съставения АУАН. Впоследствие във връзка със съставения акт било подадено писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, което обаче не било уважено и било издадено обжалваното наказателно постановление.
Санкциониращият административен акт бил издаден от овластено лице и в пределите на неговата териториална и материална компетентност, отразени в нарочна заповед, изискана от съда по указание на касационната инстанция.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, тъй като същата се подкрепя от гласните и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните свидетели С.Г. и С.Г. е, че извършената проверка била съвместно с колегата й Герасимов и тъй като АУАН не бил съставен непосредствено при констатиране на нарушението, а впоследствие, същият бил подписан от свидетелката С.Б.. Същевременно в своите показания пред съда самата свидетелка признава, че актът бил съставен в нейно присъствие, но не може да каже за какво е нарушението. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и непротиворечиви и ги цени при формиране на своето вътрешно убеждение и мотивиране на своя съдебен акт. Гласните доказателствени средства се потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена проверка по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е незаконосъобразно издадено при наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество.
Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление е, че санкционираният жалбоподател е подведен под административна отговорност за нарушение по & 12 от ПМС 62/2014г., а за нарушение по & 12 от НБЕТНА, какъвто подзаконов акт обективно не съществува, като е допълнена и разпоредбата на чл.39, ал.2 от НБЕТНА, която също не фигурира в акта.
Вменяването на нарушена правна норма едва при издаването на наказателното постановление ограничава правото на жалбоподателя при съставянето на АУАН за пръв път да узнае всички фактически и правни основания, уличаващи го в извършване на административно нарушение.
На следващо място по разбиране на настоящия съдебен състав е нарушена и самата процедура по съставянето на АУАН. Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че същият не е бил съставен непосредствено при констатиране на нарушението, а на по - късен етап, като е подписан от лице, което освен че не е присъствало на извършената проверка, дори не знае и за какво нарушение става на въпрос в самия акт. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случая формално процедурата по съставяне на акта е спазена, тъй като същият е бил подписан от актосъставителя и още един свидетел. Независимо това обаче законът изисква тези свидетели да са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
От разпита и на двамата се доказа, че единият от тях по установяване на нарушението, е различен от този, който го е подписал. На всичкото отгоре свидетелят, е подписал акта напълно формално, без да узнае дори за какво нарушение става дума. Във всички случаи следва да се допусне актът да се съставя в присъствието на свидетел при издаване и/или установяване на нарушението и на още един свидетел, бил той и само на съставяне на акта. В случая в съдебната фаза на административното производство показанията на разпитания свидетел, не са единни, взаимно допълващи се и безпротиворечиви с тези на актосъставителя, поради което съдът намира, че е налице нарушение на процедурата по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид гореизложените правни съображения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание, се явява безпредметно обсъждането на неговата законосъобразност по същество и преценката на възражението на жалбоподателя за наличието на маловажен случай.
С оглед мотивите съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, поради което и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 201 от 01.12.2017г. издадено от и.д. Главен директор на Главна дирекция ,,Инспекция за държавен технически надзор, Държавна агенция за метрология и технически надзор, с което на ,. К. О., с ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: xxxx , представлявано от К.П.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200.00 лева за извършено нарушение по & 12, ал.3 във вр. с чл.39, ал.2 от Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьорите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: