№ 351
гр. Пазарджик, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500401 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
Обжалвано е с частна жалба определение на РС Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 3439 по описа на съда за 2020 година , с което
производството по делото е прекратено.
За да постанови обжалваното определение от 20.05.2022 година , съдът
е приел, че предвид приключилото преюдициално производство, иска е
недопустим и следва да се остави без разглеждане, а производството по
делото - да се прекрати, тъй като не е била налице законна представителна
власт на лицето В.Л. да представлява Етажната собственост — заявител,
както към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към
момента на сключване на процесния договор за цесия, с което вземане на
Етажната собственост е прехвърлено на дружеството-ищец . Следователно
сключеният договор за цесия между Етажната собственост, представлявана от
В.Л. и ищецът по делото - „В.Р.Е.“ ЕООД, представлявано от Т.Л. е
недействителен, поради липса на представителна власт на В.Л. и твърдяното
процесно вземане не е валидно прехвърлено. Съответно не е налице
твърдяното прехвърляне на вземания на ЕС на комплекс ,А. 2“ и ищецът
„В.Р.Е.“ ЕООД не притежава нито материална, нито процесуална правна
легитимация за воденето на настоящия иск.
1
В срок определението е обжалвано от ищецът „В.Р.Е.“ ЕООД
Считат определението за неправилно, тъй като обуславящият иск не е
бил с предмет представителната власт на представителя на ищеца, а на тази на
неговия праводател, което засяга основателността на иска, но не и
допустимостта му. Налице бил правен интерес от предявяване на
специфичния иск за установяване на вземане по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът считал себе си за кредитор въз основа на договор за цесия,
който е представен по делото. Цесията произвела своето действие с
получаване на уведомлението от ответника, което било установено чрез
представените по делото доказателства.
Съдът не отчел характера на конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС и съответно действието на конститутивното решение при уважаване на
подобен иск.
По спор между ЕС на сграда „А. 2" и „Б.М." ЕООД било постановено
влязло в сила решение по гр. д. № 665/2020 г. на PC- Несебър,с което са
отменени като незаконосъобразни всички решения, взети на конкретно ОС на
ЕС, включително и това за избор на нов управител.
Действието на съдебното решение, с което се уважава предявения иск
по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС било с действие занапред. При влязло в сила на
02.03.2022 г. съдебно решение по гр.д. № 665/2020 г., с което се отменят като
незаконосъобразни приетите решения на проведеното на 10/11.08.2020 г. ОС
на ЕС на сграда „А. 2", то отмяната нямала обратна сила.
Решенията на Общото събрание на Етажната собственост, които са приети
при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, били незаконосъобразни,
т.е. отменяеми, но не и нищожни.
Поради това и считат, че не е отпаднала с обратна сила представителна
власт на управителя Л. към датата на подаване на Заявление по чл. 410 ГПК и
сключване на Договор за цесия № 1 от 20.11.2020 г. Всички тези действия
били от компетентността на управителя и в изпълнение на решенията на ОС
на ЕС, за които правни действия към датата на извършването им е налице
представителна власт и воля на ЕС (тъй като е взето изрично решение
вземанията да се цедират).
Съдът не отчел и други обстоятелства.
На 10/11.08.2020 г. е проведено ОС на ЕС на комплекс «А. 2», на което
2
общо събрание е взето решение за избор на нов управител на ЕС - В.Л.. В
правомощията на управителя на ЕС, съгласно чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС е да
представлява ЕС по искове, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията
си по този закон.
Етажният собственик "Б.М." ЕООД не бил платил вноски към ЕС в к-с „А.
2" за 2018 г. в общ размер на 12 606,49 лв., дължими съгласно взети решения
на ОС на ЕС, проведено на 30.07.2018 г., в т.3 от дневния ред на което е взето
решение таксата за управление и поддръжка за 2018 г. да е в размер на 8 евро
на кв.м. площ.
В изпълнение на задължението си по чл. 23, ал.4 от ЗУЕС,
новоизбраният управител подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410, ал.1, т.1 от ГПК за заплащане на дължимите на
ЕС суми за 2017 г. По повод подаденото заявление е образувано ч.гр.д.
2732/2020 г., издадена е Заповед за изпълнение. По силата на Договор за
прехвърляне на вземания №1 от 20.11.2020 г.,сключен между Етажна
собственост на к-с „А. 2" (Цедент) и „В.Р.Е.' ЕООД (Цесионер), „В.Р.Е.'
ЕООД е придобило процесното вземане срещу „Б.М." ЕООД, ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Това се
потвърждавало и от приложените към исковата молба доказателства .
Към момента на подаване на Заявление с вх. №16713/07.10.2020 г.
управителя В.Л. притежавал представителна власт, тъй като спиране на
изпълнението на решенията на основание чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС на
проведеното на 10/11.08.2020 г. ОС на ЕС на к-с „А. 2" е постановено с
Определение № 260203/02.11.2020 г. по гр.д. № 1005/2020 г., влязло в законна
сила едва на_ 29.12.2020 г.
Считат, че към датата на подаване на Заявление с вх.
№16713/07.10.2020 г. по ч.гр.д. 2732/2020 г. на PC-Пазарджик, както и към
20.11.2020 г., когато е сключен Договор за цесия № 1, цесионера по който е
ищец в настоящия исков процес и към датата на потвърждаване на
извършеното прехвърляне от страна на цедента управителя В.Л. има
представителна власт.
Дори да се приеме, че към датата на сключване на Договор за
прехвърляне надвземания №1 от 20.11.2020 г. управителят на ЕС В.Л. не е
3
притежавал представителна власт, то договора не бил недействителен.
Излагат съображения.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът , чрез своя процесуален представител намира ,че частната
жалба е неоснователна.
Съдът правилно приел, че е налице основание за прекратяване на
производството по делото и е оставил без разглеждане като недопустим
предявения иск. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална
предпоставка, за чието наличие съдът следи служебно по всяко време на
делото, и е необходима предпоставка във всяка фаза на процеса. Съдът е
мотивирал определението като е посочил, че предвид приключилото
преюдициално производство по гр. д № 665/2020г.по описа на PC Несебър, с
което са отменени решенията на общото събрание от 10/11.08.2020г. на ЕС на
комплекс „А. 2“ като незаконосъобразни, а едно от отменените решения е за
избор на управител В.Л., то предявеният иск е недопустим. Правилно съдът
приел, че В.Л. не е бил законен представител на ЕС нито към момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито към момента на сключване
на процесния договор за цесия, с което вземането на ЕС е прехвърлено на
ищеца „В.Р.Е.“ ЕООД. Сключеният договор за цесия бил недействителен
поради липса на представителна власт на В.Л. и твърдяното процесно вземане
не е валидно прехвърлено. Предвид това ищецът „В.Р.Е.“ ЕООД не притежава
нито материална, нито процесуална легитимация за воденето на исковете.
Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:
Частната жалба е допустима,като подадена срещу подлежащ на
обжалване акт, в установения от закона срок, от легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
Пред РС Пазарджик по ч.гр.д.№ 2732 по описа за 2020 година е
проведено производство по реда на чл.410 от ГПК по заявление на В.Л. , като
управител на ЕС против „Б.М.“ ЕООД.
Издадена е заповед за изпълнение.
В срок е постъпило възражение ,като указанията на съда са изпълнени и
предявен иск от „В.Р.Е.“ ЕООД.
Процесуалната и материалната си легитимация ищцовото дружество
основава на сключен договор за цесия.
Ответниците са оспорили иска- оспорвайки допустимостта и
основателността на иска ,като са изложили на първо място доводи за
незаконността на решението на ОС на ЕС , избрало Л. за свой управител.
Производството с такъв предмет е приключило пред РС Несебър и
решенията на ОС на ЕС, проведено на 10/11.082020 година са отменени. Сред
тези решения е и това за избор на управител.
4
Първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия е
недействителен , поради липса на представителна власт, поради което е счел ,
че ищецът не разполага нито с процесуалната , нито с материално – правната
легитимация да предявява иска.
На първо място – преценката за наличие на материално-правна
легитимация се прави с акта по същество. Тоест – липсата на материално –
правна легитимация има за последица отхвърля не иска.
За процесуално правната легитимация съдът е длъжен да следи
служебно и да вземе предвид липсата и във всяко положение на делото.
Действително и съгласно дадени дадените от ОСГТК разяснения, при
частно правоприемство по договор за цесия, настъпило в периода след
издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по чл.422 от
ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът заявител в заповедното производство, с приложение на нормата на
чл.226 от ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил
срока по чл.415 от ГПК.
Съдът е пропуснал обаче да съобрази , че при извършени действия при
липса на представителна власт, е налице висяща недействителност, на която
може да се позовава единствено ненадлежно представляваната страна, и
следва да се съобразят дадените разяснения в Тълкувателно решение №
5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС ,според
които тезата за абсолютна и неоздравима нищожност на договора, сключен
чрез мним представител, е логически изключена, като договорът не е
нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро ЗЗД, а на висящата
недействителност може да се позове само лицето, от името на което е
сключен, или универсалните му правоприемници.
Съдът е направил изводите си за липсата на легитимация у ищеца
основавайки се на недействителността на договора за цесия преждевременно.
Едва след като съобрази изложеното ,с оглед становищата на страните, съдът
следва отново да извърши преценка дали се касае за недопустимост на иска
или е въпрос ,който касае съществото на спора.
По спор между същите страни в друго производство , произнасяйки се
по законосъобразността на определение за спиране, ВКС е приел следното
:Решенията на Общото събрание на Етажната собственост подлежат на
изпълнение независимо от уредената в чл. 40, ал.1 ЗУЕС възможност за бъде
искана отмяната им. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението
5
на атакуваните решения, освен ако съдът постанови друго - чл. 40, ал.3 ЗУЕС.
Когато решението на Общото събрание, чиято отмяна се иска по чл. 40, ал.1
ЗУЕС, е за избор на нов управител, то извършените от управителя действия в
периода докато трае спора относно законосъобразността на избора не са
лишени от представителна власт. Представителната власт на управителя /по
чл. 23, ал.3, чл. 23, ал.4, пр.1 ЗУЕС/, възниква с избирането му и би могла да
отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40, ал.1
ЗУЕС, т.е. решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба,
която да придава обратно действие на отмяната, а и действието занапред е
наложително за гарантиране правната сигурност предвид отношенията с
трети лица, в които влиза етажната собственост.
За да се предотврати изпълнението на взетото от Общото събрание решение
докато трае процеса по чл. 40, ал.1 ЗУЕС и по този начин да се обезсмисли
успешния резултат от приключването на спора /особено при решения, които
визират еднократно действие/, стои възможността да се бъде спряно
изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна мярка - виж
Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГК, т.4. Ако изпълнението на
атакуваното решение на Общото събрание за избор на нов управител е спряно
от съда по реда на чл. 40, ал.3 ЗУЕС, то от момента на налагане на
обезпечителната мярка управителят не може да извършва валидни действия
като представител на собствениците и ползвателите.
Ответникът по предявения иск по чл. 422, ал.1 ГПК „Б.М.” ЕООД е поискал
отмяна на решенията на Общото събрание, проведено на 10 и 11.08.2020г.,
сред които решения е и това за избор на управителя В. Л.. По образуваното
пред Несебърски районен съд гр.д. № 665/2020г. /към което е присъединено
гр.д. № 1005/2020г./ е постановено на 02.11.2020г. спиране на изпълнението
на решенията на общото събрание. Обезпечителна заповед е издадена на
04.11.2020г. след внасяне на определената парична гаранция. Определението
е обжалвано пред въззивния съд е и потвърдено с определение от 29.12.2020г.
За спирането на изпълнението по чл.40, ал.3 ЗУЕС са приложими общите
правила за обезпечителното производство /виж мотивите на горепосоченото
Тълкувателно решение № 5/2014г. на ОСГК/, сред които е и нормата на
чл.396, ал.3 ГПК - обжалването на допуснатото обезпечение не спира
изпълнението му. Така че, обезпечителната мярка е в действие от момента на
налагането й на 04.11.2020г. Към този момент вече е подадено от управителя
6
В. Н. Л. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – на
8.10.2020 година. Договорът за цесия, с който “В.Р.Е.” ЕООД се легитимира
като ищец по предявения на 04.12.2020г. иск по чл. 422, ал.1 ГПК, е сключен
на 20.11.2020 г. и е обхванат от така наложената обезпечителна мярка.
По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд , който да продължи
съдопроизводствените действия , при съобразяване с изложеното в мотивите
на настоящото определение, относно недействителността на договора за
цесия.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на РС Пазарджик от 20.05.2022 година , с което
е прекратено производството по гр.д.№ 3439/2020 година по описа на съда и
ВРЪЩА делото за изпълнение на указанията.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7