Р Е
Ш Е Н
И Е № 210
гр.Враца, 29.06.2023
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в
открито заседание на 1.06.2023г. / първи юни две хиляди двадесет и трета година/ в
състав:
АДМ.СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря Стела Бобойчева и с участието
на прокурора Веселин Вътов, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №725
по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл. 93, ал.10 от Закон за опазване околната среда/ЗООС/.
Образувано е по жалба
на „П.Д.М.“ ЕООД ***, представлявано от * Д.Д.Й., предявена чрез * В.Ч. против
РЕШЕНИЕ № МО 37-ПР/2022г. от 14.11.2022г. на Директора на РИОСВ-Монтана за
преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху
околната среда за инвестиционно предложение „Добив и първична преработка на
подземни богатства - скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „П.“,
участък „С.“ в землищата на ***, което има вероятност да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони. С жалбата се излагат подробни
съображения за постановяване на решението при съществени нарушения на
административно производствените правила, в несъответствие с целта на закона и
в противоречие на материалния закон. Иска се отмяна на решението и връщане на
преписката на органа за ново произнасяне за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС за посоченото инвестиционно предложение. Претендират се разноски.
Представено е и становище, с което е допълнена първоначалната жалба.
В съдебно заседание оспорващото
дружество не се представлява.
Ответникът – Директор
на РИОСВ-Монтана в с.з. се представлява от Н.Н.-***. Моли за решение, с което да
се остави без уважение жалбата, като неоснователна, респективно да се потвърди
решението на РИОСВ-Монтана, като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи
по съществото на спора, като такива са изложени и в представена по делото
писмена защита. Претендират се разноски.
Заинтересованата
страна: Община Белоградчик в представено по делото писмено становище поддържа
решението на РИОСВ-Монтана по изложени в него доводи.
Заинтересованата
страна: Община Димово в представено писмено становище поддържа решението на
РИОСВ-Монтана по изложени доводи в становището.
Представителя на
Окръжна прокуратура Враца, прокурор В.Вътов дава заключение за допустимост на
жалбата, а по съществото на спора излага доводи за неоснователност на жалбата и
за потвърждаване на решението на РИОСВ-Монтана, като правилно и
законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с депозираната
жалба, становищата на страните и административната преписка, както и събраните
по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетата като
доказателство административна преписка се установява, че производството пред РИОСВ
- Монтана е образувано във връзка с постъпило
уведомление за инвестиционно предложение от „П.Д.М.“ ЕООД *** до Директора на
РИОСВ-Монтана вх.№ 3861/29.06.2022г./л.225/, като същото е обявено от
дружеството, видно от приложеното съобщение/л.245/.
С искане до Директора на РИОСВ-Монтана, вх.№ 5508/19.09.2022г. „П.Д.М.“ ЕООД *** е поискало преценяване
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната
среда за инвестиционно предложение за
„Добив на първична преработка на подземни богатства - скалнооблицовъчни
материали-варовици от находище „П.“, участък „С.“, в землищата на ***. Към
искането е представена информация за преценяване на необходимостта от
извършване на ОВОС с приложения, описани в нея. Приложен е и план за управление на минните отпадъци с
приложения, описани в него/л.67-134 и л.141-167/. Налице е и публикувано
съобщение за ИП на 20.09.2022г., видно от приложеното съобщение/л.65-66/.
От директора на РИОСВ-Монтана във вр. с
постъпилото искане са изискани становища от РЗИ-Видин и Басейнова дирекция “Дунавски
район“–Плевен/БДДР/ с писма изх. №3171/20.09.2022г./л.50/ и №
2207/04.07.2022г./л.216/. В писмо изх.№ 10-45-1/13.09.2022г. на РЗИ-Видин е
изразено становище, че не се налага извършване на ОВОС, без да са изложени
мотиви за това/л.50/. В писмо на БДДР
–Плевен с изх. № ПУ-01-489/3/30.08.2022г. е изразено подробно становище по отношение на ИП за допустимостта на ИП т.1-т.6 /л.174/.
Във вр. с внесеното искане е дадена преценка от В.П.-** в направление
„***“ в РИОСВ-***, ведно с контролен лист за процедурата по преценяване на
вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони/л.42-48/. В
същото е посочено/т.4/, че са възможни кумулативни въздействия с други ППП/ИП,
като е посочено конкретно какво може да се очаква в съответните подточки. В заключение
е посочено, че може да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и
целите на опазване върху защитена зона „З.Б.“, което е необходимо да се вземе
предвид при постановяване на решение по
ОВОС.
Във вр. с искането е дадено становище на
23.09.2022г. от *** А.Т./л.38-39/, в което е посочено да не се извършва ОВОС.
Становище е дадено и от *** И.М. в напр. ******/л.40/, в което е посочено, че
не е необходимо да се извърши ОВОС на инвестиционното предложение. Становище е
дадено и от * Р.Ц., ** в направление „**“ на 28.10.2022г., че от гл.точка
компонент “Води“ не са налице мотиви за издаване на решение за преценка
необходимостта от ОВОС с диспозитив да се извърши ОВОС/л.41/. Тоест съответните
ведомства и отдели в РИОСВ-Монтана са били информирани за внесеното искане за
ИП и са изразили становища по него.
Във вр. с искането от ответника са изпратени писма до заинтересованите страни за обявяване на
инвестиционното предложение, като същото е било публикувано, видно от
изпратените от тях писма, ведно с протоколи и съобщения/л.33-37,л.49,л.55-57/. В
съобщение от 01.09.2022г. на
РИОСВ-Монтана е налице извършено
обявяване на ИП/л.168-169/.
С Решение № МО-37-ПР/2022г. от 14.11.2022г.
на Директора на РИОСВ–Монтана е решено
да се извърши оценка на въздействието върху околната среда/ОВОС/ за инвестиционно предложение/ИП/ „Добив и първична преработка на подземни богатства -
скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „П.“, участък „С.“ в землищата
на ***, което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху
природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на
опазване в защитени зони, с възложител „П.Д.М.“ ЕООД ***. Като правно основание за
издаване на оспорения акт са посочени разпоредбите на чл.93, ал.3 ЗООС, чл.7, ал.1 и
чл.8,ал.1 и ал.4,т.1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда,
чл.31, ал.4 и ал.8 от Закона за биологичното
разнообразие (ЗБР) и чл.40, ал.5 от Наредбата за условията и реда за
извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и
инвестиционни предложения с предмета и
целите на опазване на защитени зони, представената писмена документация от
възложителя по Приложение №2 към чл.6 от Наредбата за ОВОС и чл.10,ал.1 и ал.2 от Наредба на ОС, както и
получени становища от РЗИ-Видин и БДДР-Плевен. В решението е направено кратко
описание на инвестиционното предложение, обсъдено е становището на БДДР-Плевен,
изх.№ ПУ-01-489/3//30.08.2022г., като е посочено и становището на РЗИ-Видин,
изх. № 10-45-1/23.09.2022г. След преглед на представените документи е извършена
преценка за вероятна степен на отрицателно въздействие, според която
инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително въздействие
върху предмета и целите на опазване в защитена зона BG0002002
“З.Б., върху природните местообитания, популации и местообитания на видове,
предмет на опазване на защитена зона, като са изложени мотиви в т.I
Характеристики на инвестиционното предложение, т. II –Местоположение на
ИП,т. III-Тип и характеристика на потенциалното въздействие върху околната среда и
т.IV- Обществен интерес към предложението за строителство, дейности или
технологии.Така издаденото решение е оспорено в настоящото производство и е
предмет на делото.
По делото са приети, като доказателства
материалите, съдържащи се в образуваната преписка пред РИОСВ-Монтана.
По искане на оспорващия е допусната и изслушана съдебно-екологична
експертиза с ВЛ ** В.Д.. От съдебно екологичната експертиза се установява възможността от
значително въздействие при така наречения кумулативен ефект, като същото
пояснява в какво се състои. Видно е, че в районна на ИП, който е посетил на
място има установени видове птици които са защитени с консервационно значение,
като посочва същите, несъмнено ще се случи прогонването им от районна на ИП, по отношение на негативното
въздействие върху видовете, може да се очаква както във фазата на
строителството, така и във фазата на експлоатация. За да се намали възможността
за значително отрицателно въздействие върху тази зона следва да бъде сведено до
незначително такова, за което съответните експерти препоръчват смекчаващи
мерки, които ограничават ИП и по точно онези негови компоненти, които могат да
доведат до значително негативно въздействие върху защитени зони.
В с.з. ВЛ Д. поддържа представената експертиза. Посочва
по отношение на биоразнообразието и фаунистичните комплекси в района на
инвестиционното предложение трябва да се прецени при една по-детайлна
експертиза тяхното въздействие, като се вземе предвид кумулативния ефект, който
може да бъде значителен с други инвестиционни предложения, които са в близост. Посочва,
че повечето инвеститори се подлъгват, като не разбират какво е кумулативен
ефект. Този кумулативен ефект следва да се прецени от експерти, които ще
препоръчат така наречените смекчаващи мерки и ще се види дали инвестиционното
предложение може в цялост да се осъществи или пък някои негови компоненти да
бъдат ограничени. Огледал е района, както и сходни райони, за което е
представил снимки. Така приетата по делото експертиза не е оспорена от страните, поради което съдът я
възприема и кредитира изцяло.
При така установената
фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима,
като подадена от надлежна страна адресат на акта, срещу акт който подлежи на оспорване,
съгласно чл.93,ал.10 от ЗООС и в
законоустановения срок за неговото оспорване.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1, във вр. с чл.146 АПК съдът проверява
законосъобразността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Оспореното
решение на Директора на РИОСВ-Монтана е издадено от компетентен орган. Доколкото
ИП касае имот, находящ се на територията на община *** и община ***, която е
включена в териториалния обхват на инспекцията, съобразно Приложение към чл.1,
ал.2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекции по
околната среда и водите, то издателят му разполага
с материална и териториална компетентност да се произнася по материално-правния
въпрос, съгласно чл.93, ал.3 от ЗООС и не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Решението е постановено и при спазване на
изискуемата се форма, съдържа всички реквизити, съгласно общата норма на чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 93, ал. 3, ал. 4, ал. 5 от ЗООС. Административният
акт е мотивиран с позоваване на доказателства и приложима нормативна уредба. В
решението, както и в административната преписка, се съдържат мотиви,
предоставящи възможност на адресата да възприеме съдържанието на
волеизявлението. Посочени са материално-правните разпоредби, обосноваващи
квалификацията на инвестиционното предложение и основанието за издаването на
решението. АО е изложил мотиви относно извършената преценка по чл.7 от
Наредбата за ОВОС на представеното инвестиционно предложение, въз основа на
депозираната информация от възложителя и критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС
и е направена
преценка на инвестиционното предложение. Изискани са становища от РЗИ –Видин и
БДДР- Плевен и такива са представени с писмо изх.№ 10-45-1/23.09.2022г. и изх.№ ПУ-01-489-3 от 30.08.2022г., същите са
коментирани в решението. Изискани са и
съответните становища от отдели в
РИОСВ-Монтана и такива са дадени от съответните специалисти. В хода на
протеклото административно производство не са нарушени правата на засегнатата
общественост, като са осигурени в достатъчна степен публичност и достъп до информация
за ИП, съгласно предписанията на нормативните актове, видно от данните по
преписката. Тоест в административното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което не е налице и отменително основание по чл. 146, т. 2 и т.3
от АПК.
Оспореното
решение е издадено и в съответствие с материалния закон.
Оценката
на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на
ЗООС, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез
процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на ЗООС и
при спазване на специалните разпоредби на Закона за биологичното разнообразие и наредбата.
Съгласно
чл.93, ал.1, т.1 от
ЗООС
необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за инвестиционни предложения
съгласно Приложение №2. Съгласно чл.7,
ал.1 от Наредбата за ОВОС компетентният орган по чл.6 преценява необходимостта
от извършване на ОВОС, като определя степента на значимост на въздействието
върху околната среда, въз основа на: 1. представената от възложителя информация
по чл.6; 2. критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС; 3.получени
становища, констатации или резултати от консултации, включително по чл. 6, ал.
8 – 10.
В
конкретния случай инвестиционното предложение попада в обхвата на т.2,б.а от
Приложение №2 на ЗООС и е предмет на процедура по преценка на необходимостта от
извършване на ОВОС, съгласно чл.93, ал.1,т.1 от ЗООС, по който факт страните не
спорят. Не е налице и спор, че ИП не е
от категорията ИП, за които задължително се изисква оценка, както и че
същото се намира в близост до защитена
зона „З.Б.“.
В
случая, обжалваното решение е постановено в рамките на предоставената на
административния орган възможност да прецени въз основа на фактическо
установеното, необходимостта от извършването на ОВОС, като е спазена
нормативната регулация. Въз основа на проверка на представената от възложителя
информация и прилагането на критериите по чл.93, ал.4 от ЗООС, административният
орган е обосновавал мотивирано заключение, позовавайки се на представената
документация и становища, че ИП има вероятност да окаже значително отрицателно
въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове,
предмет на опазване в защитена зона.
Изводите са мотивирани с данни, че ИП отстои
на 28 м. от защитена зона BG0002002 „З.Б.“ по
директива за опазване на дивите животни. В т.5 е посочено, че предвид
характеристиките и параметрите на
ИП/обем, площ, мащаб, генерирани емисии, необходима инфраструктура, природни
ресурси предвидени за ползване, продължителност, местоположения спрямо защитена
зона BG0002002 „З.Б.“ при неговата реализация, като в
съответните подточки е посочено подробно какво може да се очаква. Тези данни се
потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно екологична експертиза,
в която вещото лице е специалист и дало съответно заключение се установява
възможността от значително въздействие при така наречения кумулативен ефект,
като същото пояснява в какво се състои. Видно е, че в районна на ИП, който е посетил на място
има установени видове птици които са защитени с консервационно значение, като
посочва същите, несъмнено ще се случи прогонването им от районна на ИП. По отношение на негативното
въздействие върху видовете, може да се очаква както във фазата на
строителството, така и във фазата на експлоатация. За да се намали възможността
за значително отрицателно въздействие върху тази зона следва да бъде сведено до
незначително такова, за което съответните експерти препоръчват смекчаващи
мерки, които ограничават ИП и по точно онези негови компоненти, които могат да
доведат до значително негативно въздействие върху защитени зони. ВЛ посочва, че
кумулативния ефект трябва да се прецени
от експерти, които ще препоръчат смекчаващи мерки и ще се види дали ИП може в
цялост да се осъществи или в отделни негови компоненти. Макар и ВЛ да е
специалист в дадена област и да са необходими и други специалисти за отговор на
поставените задачи в цялост, то от заключението на същото може да се направи
извод от възможността от значително въздействие
при така наречения кумулативен ефект върху природни местообитания,
предмет на опазване в защитена зона. Тоест от заключението на ВЛ се
потвърждават направените констатации от органа за необходимостта от извършване на ОВОС. Този факт се потвърждава
и от данните по преписката, дадената преценка от В.П.-** в направление „***“ в
РИОСВ-***, ведно с контролен лист за процедурата по преценяване на вероятната
степен на отрицателно въздействие върху защитените зони. В същата, като
заключение е посочено, че може да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и
целите на опазване върху защитена зона „З.Б.“, което е необходимо да се вземе
предвид при постановяване на решение по ОВОС, като в т.4 подробно е посочено в
какво се състои. Също така следва да се вземе предвид и становището на
БДДР-Плевен т.2.1 и т.2.2.
Според
чл.15 и чл.16 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,
програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване
на защитените зони,
когато компетентният орган установи допустимост на инвестиционното предложение,
той проверява вероятната степен на въздействието му върху конкретните
местообитания и/или видове - предмет на опазване в защитените зони. В случая
органа е извършил такава преценка на ИП
спрямо предмета и целите на опазване в защитена зона “З.Б.“, видно от
решението.
По
смисъла на § 1, т.18 от ДР на
ЗООС
"въздействие" е всяко въздействие върху околната среда, което може да
бъде причинено от реализирането на инвестиционното предложение за строителство,
дейност или технология, включително върху здравето и безопасността на хората,
флората, фауната, почвата, въздуха, водата, климата, ландшафта, историческите
паметници и други материални ценности или взаимодействието между тези фактори.
Доколкото
в ЗООС не се съдържа легална дефиниция на понятието "значително
въздействие", за нуждите на съдебния контрол съдът намира, че такова ще
бъде налице, когато се установява обективна вероятността от реализирането на
инвестиционното предложение да възникнат отрицателни ефекти за екологичното
равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и
историческото наследство. Наличието на значително въздействие може да се обоснове от така наречения
кумулативен ефект. В случая от данните по преписката и заключението на ВЛ се
установява наличието на значително
въздействие от така наречения кумулативен ефект. Именно чрез процедурата по ОВОС ще се установи недопускане на значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони и ще стане ясно дали ще окаже
значително отрицателно въздействие върху тях.
В този см. е и заключението на ВЛ. С оглед на горното и възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
В
случая не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с
издадения административен акт не се цели да бъдат засегнати права на
заинтересованите страни в степен, превишаваща допустимото от закона въздействие
върху охранените обществени ценности. Решението е издадено и в съответствие с
целта на закона, а именно да се защитят природните местообитания, видове и
популации в районна на инвестиционното предложение.
Следва
да се посочи и да се има предвид, че доколкото процесното инвестиционно
предложение не е от категорията, за които задължително се извършва оценка, а
дейността попада в Приложение № 2 към
чл.93, ал.1, т.1 от ЗООС, то в предвидената процедура административният орган има
право на преценка по свое убеждение относно необходимостта от извършване на
оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай. С решението по чл. 93 от ЗООС административният
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, т.е. в предоставена от
закона възможност за всеки конкретен случай да прецени дали да бъде извършена
оценка на въздействието върху околната среда според приложимите критерии, като
целесъобразността на взетото решение не подлежи на контрол от съда. Съдебният
контрол върху актове от категорията на оспорения се ограничава само до външните
граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от изискванията за
законосъобразност на административните актове.
Възражението,
че компетентния орган се е произнесъл след изтичане на определения в закона
срок от 1 м. от внасяне на искането от възложителя е неоснователно. Видно от
данните по преписката към искането не е приложен документ за внесена такса,
поради което на възложителя са дадени указания за внасянето й с писмо от
04.10.2022г. и таксата е внесена на 18.10.2022г., като искането е било редовно
именно от тази дата и е започнал да тече срокът от 1 м. , а органа се е
произнесъл с решение на 14.11.2022г., тоест в определения от закона срок.
Не
се споделят и възраженията за нарушение на изискванията на чл.35 и чл. 36 от АПК. Видно от данните по делото органа е спазил тези изисквания, изяснил е
всички факти и обстоятелства относими към направеното искане, след което се е
произнесъл по искането и се е мотивирал подробно защо следва да се извърши
ОВОС.
Възражението
на оспорващия, че е игнорирано становище на РИОСВ-Видин, според което не се
налага извършване на ОВОС е неоснователно. Видно от данните по преписката
становище е дадено от РЗИ-Видин, а не от РИОСВ-Видин. Макар и в същото да е
посочено, че не следва да се извършва ОВОС, то не е мотивирано. Същото не
променя и факта, че ИП отстои на 28м. от границата на защитената зона, както и
че основната преценка за ОВОС се прави от директора на РИОСВ за всеки конкретен случай.
Възражението,
че при осигурения обществен достъп до информация на ИП няма постъпили
становища, възражения и искания не води до извод, че не следва да се извършва
ОВОС с оглед на посоченото по-горе.
Възраженията
на оспорващия, че с реализацията на ИП
не се очаква значително въздействие върху предмета на опазване на защитените
зони не се подкрепя от доказателствата по делото, доколкото същите следва да бъдат отчетени при
изготвянето на доклада за ОВОС, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗООС. В тази насока е
неоснователно и възражението, че в района на находище “П.“ е налице
в експлоатация и друга кариера, като
следва да се има предвид, че е
взето предвид и е оценено кумулативното въздействие от реализиране на ИП. Същото
е недоказано и неоснователно, с оглед данните по преписката и заключението на
ВЛ.
В
обобщение, съдът намира, че при постановяване на решението административният
орган е обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства от значение за
определяне степента на значимост на въздействието на инвестиционното
предложение върху околната среда. В оспореният акт в необходимата и достатъчна
степен е обосновано взетото в условията на оперативна самостоятелност решение,
като същото е издадено от компетентен
орган, при спазване на специалните нормативни изисквания за неговото съдържание
и в съответствие с материално правните норми. По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна следва да се остави без
уважение.
При
този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния
представител на ответника на същият следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал.3 АПК в размер на 100/сто/
лева, определено съгласно чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на
„П.Д.М.“ ЕООД ***, представлявано от * Д.Д.Й., предявена чрез * В.Ч.
против РЕШЕНИЕ № МО 37-ПР/2022г. от 14.11.2022г. на Директора на РИОСВ-Монтана,
за извършване на оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно
предложение „Добив и първична преработка
на подземни богатства - скалнооблицовъчни материали-варовици от находище „П.“,
участък „С.“ в землищата на ***, което има вероятност да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони.
ОСЪЖДА „П.Д.М.“ ЕООД *** да заплати на
РИОСВ– Монтана разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд София, чрез Административен съд
Враца в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: