Р Е Ш Е Н И Е № 1687
гр. Пловдив, 22.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І гр.
състав, в публично съдебно заседание на 21.02.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2997 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз
основа на искова молба от МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД с ЕИК ***********,
против „Аптечно Пловдив“ АД с ЕИК **********, с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, член
236, ал. 2 ЗЗД, член 92 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът твърди,
че въз основа на договор за наем от 06.02.2013г. за срок от една година, 50
кв.м., представляващи част от двора на болницата, находящи се в северния вход
на лечебното заведение вляво, са предоставени за ползване при наемна цена от
250 лева на месец без ДДС /300 лева с ДДС/, която е следвало да се заплаща
най-късно до 5-то число на текущия месец. Наемателят се е задължил да заплаща за своя сметка
месечните консумативни разходи за вода и отопление, а при неизпълнение на тези
задължения дължи съгласно член 4 от договора санкция в размер на основния
лихвен процент, завишен с пет пункта за всеки просрочен ден. С нот. покана,
отправена до ответника, надлежно връчена на 30.03.2017 г. е отправено
едномесечно предизвестие за прекратяване на наемния договор, срокът на което
предизвестие изтекъл на 30.04.2017г.
Предвид
изложеното се моли за осъждане на ответника да заплати консумативните разноски
за вода и отопление и наемните вноски за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017г.;
мораторната лихва върху тези вземания съгласно член 4 от договора за наем и
обезщетението за ползване на имота, след прекратяването на наемния договор за
периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г.; консумативните разноски за вода и
отопление за този период, както и неустойка за неизпълнение по член 16 от
договора за наем, ведно със зак. лихва върху сумите, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.Претендират се
разноски.
Ответникът, е
подал отговор в законоустановения срок, с който признава исковете за
консумативни разноски. Останалите искове се оспорват като неоснователни. Излага
се възражението за нищожност на сключения договор за наем, поради липса на
основание, доколкото аптеката, като сграда, била собственост на ответника по
силата на преобразуване на държавното предпирятие „Аптечно-Пловдив“ АФ в
„Аптечно –Пловдив“ АД, а върху мястото под аптеката съществувало безсрочно
право на суперфиция в полза на ответника.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От представения договор за наем,
сключен на 06.02.2013г. между МБАЛ
„Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД с ЕИК ****, като наемодател и Аптечно -
Пловдив АД с ЕИК ******* като наемател, се установява предоставянето на терен
от двора на болницата с площ от 50 кв.м., находящ се на севения вход на
лечебното заведение вляво, при месечна наемна цена от 250 лева без вкл.
ДДС. Със същия договор наемателят
се е задължил да заплаща стойността на
използваната вода и парно, както и е предвидено обезщетение за неизпълнение в
размер на ОЛП, завишен с пет пункта за всеки просрочен ден. Срокът на наемния
договор е една година, като договорът е бил мълчаливо продължен, с оглед на
това, че ползването на имота е продължило със знанието и без противопоставянето
на ищеца, за който факт страните не спорят.
Представена е и нотариална покана /л.
18/ до ответника за отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
наемния договор, екземпляр от която е връчена до ответника на 30.03.2017г., с
която покана ищецът се е противопоставил срещу продължаващото ползване на вещта
от наемателя.
Представено е влязло в сила решение по
гр. дело № 686/2019 година по предявения от МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“
ЕООД с ЕИК ****** против „Аптечно Пловдив“ АД с ЕИК ********** иск по член 109
от ЗС, с което ответникът е бил осъден да премахне ползвания като аптека
временен обект – павилион и да освободи частта от терена с площ от 50 кв.м.,
върху която се намира. В мотивите си касационния съд е приел, че се касае за
временна постройка, която няма траен градоустройствен статут и подлежи на
премахване. Прието е също така, че ответникът не е придобил правото на строеж
или правото на собственост върху терена.
По делото са изслушани две експертизи,
като първата от тях, изготвена от вещото лице В.Р. е дала отговор на въпроса за
размера на обезщетението за ползването на вещта след прекратяването действието
на договора за наем, а другата експертиза, изготвена от в. л. С.К., е изчислила
размерите на мор. лихви върху паричните задължения за заплащане на наемните
вноски и консумативите за вода и отопление. В с.з. проведено на 27.09.2019г. исковете за мор. лихви върху вземанията за
вода, отопление и наеми са намалени, а в последното проведено заседание
производството по предявения иск за предаване на наетия терен е прекратено,
поради отказ от иска.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Между страните е сключен договор за наем, съгласно който на ответника е
предоставено възмездното ползване на терен от 50 кв.м. при наемна месечна цена
от 250 лева без вкл. ДДС, върху който терен е ситуирана аптека, за които
обстоятелства страните не спорят. Спори се относно действителността на
подписания договор за наем, доколкото бил сключен без кауза, понеже наемателят
е собственик на сградата – аптека, съответно носител на вещното право на строеж
върху терена, на който е построена аптеката. Съдът счита, това възражение на
ответника за неоснователно, тъй като в приключилия вещноправен спор между ищеца
и ответника, съдът е приел за установено, че ответникът не притежава както
право на собственост върху процесния терен, така и право на строеж, тъй като
временният строеж е без траен градоустройствен статут. Ето защо следва да се
приеме, че договорът е действителен и е породил правните си последици, като за
ответника са възникнали задължения по договора, свързани със заплащането на
наемната цена и консумативните разноски, за които се съдържа и изрично
признание на иска. Наемите за терена и консумативните разноски за вода и
отопление за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017 г. възлизат на общо 5147,92
лева, от които 4500 лева за наеми, 29,92 лева за вода и останалата сума от 618
лева за отопление. Съгласно заключението на вещото лице К., което е изготвено
компетентно и обективно, се установява, че мораторната лихва върху вземанията
за наем, вода и отопление за периода 01.02.2016г. до 30.04.2017г. е в размер на
638,58 лева, а за периода 01.05.2017 до 31.01.2019г. е в размер на 339,59 лева,
ето защо исковете за заплащане на мор. лихва върху вземанията за наеми и
консумативи следва да се уважат до тези размери, като основателни и доказани.
По предявения иск по член 236, ал. 2
ЗЗД.
От представената нотариална покана, връчена
на ответника на 30.03.2017г., се установява прекратяването на договора за наем,
след изтичането на даденото едномесечно предизвестие, а именно на 30.04.2017
година. С доклад по делото е приет за безспорен факта, че ответникът е
продължил да ползва терена след прекратяването на договора за наем за процесния
период.
От приетото заключение на вещото лице Р.
се установява, че средният пазарен наем за терена е в размер на 6 356 лева. Заключението
следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, поради което
искът за заплащането му следва да се уважи в пълния му предявен размер от 6300
лева за периода 01.05.2017г. до 31.01.2019г.. Консумативните разноски за вода и
отопление за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г. възлизат на 124,12 лева за
вода и 600,06 лева за отопление, за които претенции е налице признание от
страна на ответника, като същите се установяват от приложените фактури.
По предявения иск по член 92 от ЗЗД.
Съгласно член 16 от договора за наем е
предвидена неустойка в размер на двойния размер на наема, ако в 7-дневен срок
от прекратяване на договора за наем, наемателят не освободи и предаде терена на
наемодателя. Фактът на ползването на терена след прекратяването на договора за наем за процесния период е
приет за безспорен с доклада по делото, като размерът на неустойката за периода
01.06.2017г. до 31.01.2019г. възлиза на 12 445 лева, поради което искът за
неустойката следва да се уважи в пърния му предявен размер.
С оглед
изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 в полза на ищеца се следват разноски.
Ищецът е
представил доказателства и претендира разноски в общ размер от 3460,74 лв., от
които сумата от 2000 лв. – заплатен по банков път адвокатски хонорар, сумата от
1250,74 лв. – държавна такса и
възнаграждение за ССЕ от 210 лева, които ще се присъдят на ищеца.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Аптечно Пловдив“ АД с ЕИК *******
да заплати на МБАЛ „Свети Пантелеймон - Пловдив“ ЕООД с ЕИК ******следните
суми: 4500 лева, представляваща
неплатени наемни вноски на основание сключен между ищеца, като наемодател и
ответника, като наемател, договор за наем от 06.02.2013г. за терен от болница с
площ от 50 кв.м. за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017г.; консумативните
разноски за наетиня имот, дължими съгласно член 2 от договора за наем от
06.02.2013г. за периода 01.02.2016г. – 30.04.2017 г. в размер на 29,92 лева за
вода и 618 лева за отопление; мораторната лихва по член 4 от договора за наем
от 06.02.2013г. върху вземанията за наеми,
вода и отопление за периода 01.02.2016г. до 30.04.2017г. в размер на 638,58 лева; сумата от 6300 лева
за периода 01.05.2017г. до 31.01.2019г., представляваща дължимо обезщетение за неоснователното
ползване на терена от 50 кв.м. след прекратяването на договора за наем от
06.02.2013 г.; консумативните разноски за периода 01.05.2017г. – 31.01.2019г. в
размер на 124,12 лева за вода и 600,06 лева за отопление; мор. лихва върху
вземанията за ток и отопление за 01.05.2017 до 31.01.2019г. в размер на 339,59
лева; ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 21.02.2019г. до окончателното им плащане; сумата
от 12 445 лева, представляваща неустойка по член 16 от договора за наем от
06.02.2013 г. за периода 01.06.2017г. до 31.01.2019г., както и разноските в
производството в размер на 3 460,74 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала.
Секретар: Н.Н.