№ 1503
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Д.а
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100501567 по описа за 2022 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
кв.“****“, бл.2, вх.Г, ет.1, ап.10, действащ чрез назначеният му особен представител адв.Х.
Р., със служебен адрес: гр.В., ул.“*****“ №36Д, против Решение №260026 от 13.01.2022г.,
поправено с Решение №260271 от 09.05.2022г., двете постановени по гр.д.№2237/2021г. по
описа на Районен съд В., в частта, с която са уважени предявените от “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ C.A., Париж, Франция, с рег.№*********, действащо чрез “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ C.A., клон България, с ЕИК *********, със седалище в
гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт
П.П., против жалбоподателят искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК
и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването
на задължения, за които е издадена Заповед №261987/01.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, поправена с Разпореждане №272256 от 16.04.2021г. двете
постановени по ч.гр.д.№15398/2020г. по описа на Районен съд Варна, а имено дължимостта
на сумата от 939.62лв., представляваща неиздължена главница по Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREХ-15677447 от 27.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-30.11.2020г. до окончателното й изплащане и
сумата от 206.58лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
1
20.11.2019г.
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорват изводите на първоинстанционният съд за доказаност на претенцията. Поддържа
се, че при постановяване на решението си съдът не е взел предвид оспорванията изложени в
отговора на исковата молба и по конкретно, че не се установява процесният договор за
потребителски кредит да е подписан от ответника. Също така, че договорът не е подписан и
от представител на ищеца, а от трето лице, за което няма данни да е легитимирано да
представлява кредитора. На следващо място се сочи, че недоказан е останал факта на
предаване от кредитора на сумата по кредита в размер от 799лв. в полза на търговец за
закупуване на стока “диван“, модел 77695, респективно че отпуснатият кредит е усвоен.
Сочи се още, че предвид пасивното процесуално поведение на кредитора-ищец не е
изготвено и изслушано заключение по допуснатата ССч.Е, имаща за цел да установи усвоен
ли е кредита и има ли плащания по същия, в резултат, от което искът е останал недоказан. С
оглед изложеното, се моли за отмяна на решението в атакуваната му част и за отхвърляне на
предявените претенции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи се, че
възраженията на въззивника за недействителност на договора за кредит са неоснователни,
доколкото само ненадлежно представляваната страна може да се позовава на липса на
представителна власт на лицето, което я е представлявало. Ето защо се поддържа, че
единствено ищеца може да наведе оплаквания за пороци на представителна власт на лицето,
подписало договора от името и за сметка на дружеството, каквото възражение по делото
няма. Поддържа се, че с представените с исковата молба доказателства, които са приети и
кредитирани от съда, претенция е доказана по основание и размер. В заключение се
поддържа, че атакуваният съдебен акт е правилен, допустим и законосъобразен, поради
което се моли за неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззивника, чрез подадена молба от назначеният му особен
представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят претенции.
Въззиваемата страна, чрез подадено писмено становище от пълномощник, оспорва
жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК,
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че Д.
М. Д., с ЕГН********** дължи в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.-клон България, вземания по Договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
2
ползване на кредитна карта CREХ-15677447 от 27.01.2018г., а имено: сумата от 939.62лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-30.11.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 206.58лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.11.2019г. и сумата
от 242.58лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до 16.11.2020г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
допълнена с Разпореждане №272256 от 16.04.2021г., двете постановени по ч.гр.д.
№15398/2020г. по описа на Районен съд Варна. В условията на евентуалност, се предявяват
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца гореописаните суми.
В исковата молба се твърди, че между страните, е сключен Договор за потребителски
заем №CREX-15677447 от 27.01.2018г., с който ищеца е отпуснал на ответника стоков
паричен кредит в размер на 939.62лв. за закупуването на стоки и услуги на изплащане за
срок от 22 месеца, т.е. до 20.11.2019г. Твърди се, че след сключване на договора, заеманата
сума е преведена по сметка на упълномощен търговски партньор като цена за закупуване на
стоки. Сочи се, че въпросното плащане съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя сумата, предмет на процесния договор. Сочи
се още, че плащането, извършено от името на кредитора и за сметка на потребителя, за
погасяване на вземане на търговски партньор от кредитополучателя, създава задължение за
последния да са издължи на кредитора, чрез 22 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 52.10лв. Твърди се, че след 20.02.2018г. ответникът е преустановил плащанията
по кредита, поради което и на основание чл.3 от договора, вземането на ищеца е станало
предсрочно изискуемо в пълен размер, считано от 20.03.2018г.-датата на просрочие на втора
поредна погасителна месечна вноски. Сочи се, че ищеца е инициирал заповедно производно
за процесните суми, като в негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№15398/2020г. на Районен съд гр.Варна, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, респективно за кредитора се е породил интерес да предяви
иск за установяване на вземането си.
В депозираният от ответникът, чрез назначения му особен представител, отговор на
исковата молба, се изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва се
наличието на твърдяното облигационно отношение с ищеца, като поддържа становище за
неавтентичност на подписите положени в договора за кредит. Оспорва се и реалното
плащане на заемната сума в полза на търговеца, продаващ стока на ответника. Навеждат се
доводи за неравноправност на клаузи на договора, както и се оспорва настъпването на
предсрочна изискуемост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
3
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В случая оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на формираните
на районният съд изводи за действителност и валидност на процесният договор за
потребителски кредит, както и че е налице реално предаване на заемната сума от кредитора
в полза на длъжника. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на да
установи, че между кредитната институция и ответника, е сключен договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Ответникът, следва да установи правоизключващите си възражения за недействителност на
процесния договор, че същия не е породил ефект, или че е налице погасяване на
задължението по давност.
В разглежданият казус от представеното в оригинал Кредитно досие на Д. М. Д.,
съдържащо Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREХ-15677447 от 27.01.2018г., ведно с
Погасителен план и Общи условия, Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, Застрахователни полица, сертификат, въпросник и
общи условия, се установява, че страните са сключили договор за заем за сумата от общо
939.62лв., от която 799лв. за закупуване на движима вещ-диван и 140.62лв. за застраховане
на качествата на веща и на сигурността на плащанията в резултат от злополуки, съответно
кражба и грабеж. Посоченото задължение, следва да се погаси чрез 22 месечни вноски,
които включват и възнаградителна лихва, в срок до 20.11.2019г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя-ответник за недоказаност на
облигационна връзка между страните, поради нелегитимност на положените подписи.
Предвид изричното изявление на особеният представител на ответника, след запознаване с
оригинала от кредитното досие, че оттегля оспорването на автентичността на положените от
ответника подписи в процесния договор за кредит и съпровождащите го документи,
понастоящем страната е загубила възможността да оспорва отново това обстоятелство. Що
се касае до оспорването на легитимацията на лицето поставило подпис за кредитор, то на
първо място това възражение е прерогатив само на мнимо представляваният, но не и на
4
трето лице. На следващо място дори да е бил налице порок на представителната власт, то с
предявяването на настоящата претенция търговеца е санирал този порок при условията на
чл.301 от ТЗ.
С оглед изложеното, следва да се зачете удостоверителната сила на подписаният от
страната частен документ, какъвто се явява процесният договор кредит, респективно следва
да се приеме за доказан факта на сключване на договора.
Доводите на жалбоподателят за недоказаност на реалното предаване на заемната сума
от кредитора в полза на кредитополучателя, се опровергават от събраните по делото
доказателства. Както се посочи по-горе, част от процесната главница е послужила за
закупуване на стока, като в подкрепа твърдението за извършена продажба, е ангажирана
фактура, която носи подпис на ответника и чиято стойност /цена/ е платима по банков път.
Съобразно чл.327 от ТЗ, освен ако е уговорено друго, купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Ето защо и
предвид факта, че договора е за стоков кредит, който сключен чрез посредник-продавач, то
от момента, в който ответника е положил подпис във фактурата, той дължи плащането на
цената на стоката. От този момент посредника е легитимиран да получи плащането на
цената, а ответника веща, което получаване, както вече се изложи се установя с подписване
на фактурата. В този смисъл посоченият счетоводен документ установява реалното
усвояване на кредита от страна на потребителя-купувач по отношение на продажната цена.
Останалата част от главницата е насочена към заплащане на вноски на застрахователна
премия, за което също са налице доказателства.
С оглед установяването на валидно сключен договор за кредит, включително и
реално предаване на сумата по него, както и че падежа на цялото задължение, е настъпил с
изтичане на срока за погасяване на 22.11.2019г., т.е. преди завеждане на иска по смисъла на
чл.422 от ГПК, то в тежест ответника, е да установи погасяване на задължението. Твърдения
за погасяване на дълга не са наведени, поради което ирелевантно за спора е, че по вина на
ищеца не е проведена исканата от него ССч.Е. В резултат неоснователни се явяват доводите
на жалбоподателят, основани на пасивното процесуално поведение на кредитора-ищец.
Извършената от настоящия състав на съдът служебна проверка за валидност на
договора за потребителски кредит, чрез приложение на закрилата съдържаща се в ЗПК
/2006г., отм./, не установи нарушения на изискванията заложени в посоченият закон,
респективно недействителност на договора или на част от него, която да води до нужда от
редукция на задълженията на кредитополучателя.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че предявените претенции, са
основателни, съответно че изводите на районният съд, които са довели до постановяване на
атакуваният съдебен акт, са правилни и законосъобразни. Ето защо решението на РС Варна,
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото в полза на въззиваемият, се следват деловодни разноски в
размер на 300лв. за внесен депозит за особен представител и 100лв. за ю.к. възнаграждение.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260026/13.01.2022г., поправено с Решение
№260271/09.05.2022г., двете постановени по гр.д.№2237/2021г. по описа на Районен съд
Варна.
ОСЪЖДА Д. М. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., кв.“****“, бл.2, вх.Г, ет.1,
ап.10, да заплати в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ C.A., Париж, Франция, с
рег.№*********, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ C.A., клон България, с
ЕИК *********, със седалище в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
сумата от 400лв., представляващи деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6